Тихо недоволство предизвиква сред свещениците у нас и особено сред кандидатите за ръкополагане една странна тенденция при ръкоположенията през последните години. Това е стремежът на ръкополагащия владика да сменя имената на новоръкополаганите дякони и свещеници от жененото духовенство. И понеже кандидат-дяконът е "притиснат", съгласява се на необоснованата воля на архиерея.
Такава традиция за смяна на името наистина има при неженените духовници, макар че и при тях се забелязва нарушение на традицията. Например някои от сегашните митрополити и епископи са си запазили светските имена при своето пострижение и ръкоположение. Но с готовност правят, например, от Ивайло - Пантелеймон, от друг - Венедикт и пр. все монашески имена! Вече няма да може да се срещне свещеник с типично българските имена Стоян, Станьо, Станоя, Стамен, Стоил, Манол, Ивайло и пр. Да не говорим за Цветан (един такъв станал Лазар!?), Цвятко, Грозьо, Петко, още по-малко Вергил! Добре е, че о. Станко Дидов, ръкоположен вчера, в неделя, от години е дякон, та не го е застигнала архиерейската ревност за "църковни" имена.
По-възрастни свещеници припомнят, че нито Негово Светейшество патриарх Максим, нито по-старите владици са налагали такива смени на имената, които по-скоро напомнят на "възродителния процес", отколкото носят някаква църковност. Наистина, отворете телефонния указател на което и щете селище и ще видите един куп фамилни имена от типа Попстоянов, Попстанев, Поппетков! По-лоши ли са били предишните поколения наши архиереи? Или ревността на някои е "не по разум"?!
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kqu69
И рече старецът...
Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.
Игумен Назарий
Христос Воскресе!
