Уважаеми дами и господа от редакционния екип на “Двери”,
От дълго време чета информацията на вашия уебсайт с макар и ограничените си знания по руски език. Когато имам възможност, пътувам до България. Отдавна се интересувам от вашата история като особено ме впечатлява Българската православна църква. Всяка година посещавам няколко манастира, разположени в най-красивите региони на страната. При това, разбира се, не отсядам в хотели, а винаги в тези мои любими манастири. Разхождам се в гората, правя си излети до други културни и исторически паметници.
Обичам страната ви и знам, че на мнозина днес не им е лесно. За мен красотата на девствената природа, разнообразния ланшафт, поляните с цветя в планинските райони през пролетта и хилядите пчели в цветовете на акациите са прекрасни. Впечатляващо е и преживяването на силните нощни бури в Гложенския манастир. Затова се моля да се намерят достатъчно разумни хора, които да опазят тези места заради всички приятели на природата и най-вече заради самата България.
Един от манастирите, които обичам
най-много е Гложенският манастир “Свети Георги”, разположен фантастично – далеч
от всякъв шум, в средата на гъсти гори, причудливо кацнал върху една скала.
Когато през май тази година го посетих, ми направи впечатление, че в
непосредствена близост се сечеше гората. Бях потресена, когато на 17 юни
прочетох в “Двери” статия за борбата на манастира с държавните власти за
опазване на манастирската гора. Наистина не мога да повярвам, че е възможно да
се прояви подобно късогледство и тази прекрасна природа да бъде унищожена само
заради някакви моментни печалби. Онова, което турците не са успели да направят
за петстотин години, и което е останало недокоснато при социализма, днес във
времето на демокрацията ще се превърне в жертва на алчни бизнесмени!
Затова реших с възможностите, с които разполагам, да подкрепя игумена на
манастира отец Панкратий. Първоначално се обърнах към Културния институт на
България в Германия, от който ми обещаха помощ. Много се зарадвах и на отговора
на посланик д-р Плугчиева от българското посолство в Берлин. Адмирирам
ангажирането на тази дама с въпроса, а тя има и нужното институционално
влияние. Това ми дава надежда, че усилията ми не са напразни. Знам, че в
момента особено актуален е въпросът с опазването на парк Странджа като защитена
територия и че той привлича медийното внимание. Но и една “малка” манастирска
гора е ценност, за която си струва да се борим. Трябва да знаете, че отец
Панкратий не се бори сам!
Сърдечни поздрави на моята любима България!
На първата снимка: Гложенски манастир;
На втората: копие от писмото на д-р Меглена Плугчиева в отговор на молбата на Роземари Брод, с което българският посланик в Германия се ангажира със съдействие и уведомява г-жа Брод, че вече е подала сигнал до Министерството на земеделието и горите и Министерството на околната среда и водите.
Затова реших с възможностите, с които разполагам, да подкрепя игумена на
манастира отец Панкратий. Първоначално се обърнах към Културния институт на
България в Германия, от който ми обещаха помощ. Много се зарадвах и на отговора
на посланик д-р Плугчиева от българското посолство в Берлин. Адмирирам
ангажирането на тази дама с въпроса, а тя има и нужното институционално
влияние. Това ми дава надежда, че усилията ми не са напразни. Знам, че в
момента особено актуален е въпросът с опазването на парк Странджа като защитена
територия и че той привлича медийното внимание. Но и една “малка” манастирска
гора е ценност, за която си струва да се борим. Трябва да знаете, че отец
Панкратий не се бори сам! Сърдечни поздрави на моята любима България!
На първата снимка: Гложенски манастир;
На втората: копие от писмото на д-р Меглена Плугчиева в отговор на молбата на Роземари Брод, с което българският посланик в Германия се ангажира със съдействие и уведомява г-жа Брод, че вече е подала сигнал до Министерството на земеделието и горите и Министерството на околната среда и водите.
