Никога не бях присъствала на представяне на православна книга. На срещи по повод на други книги – да, но точно на православна – не. Събитието щеше да е в сградата на Софийската митрополия – място, което по принцип трудно ме провокира да присъствам на някое от мероприятията, които се провеждат в него и които и като цяло са рядкост.
Този път не беше точно така, защото свещеникът, който служи в църквата срещу блока, в който живея, щеше да разкаже за книгата с проповедите си. Не тези, които е прочел или превел, а тези, които лично е произнесъл, след като е служил св. Литургия, и тези проповеди, които е написал самият той. Нямаше да разбера кога ще се случи това, ако отец Владимир Дойчев не ми беше изпратил линк в социалната мрежа към събитието. Там с радост видях, че мои съседи и приятели също смятат да присъстват.
Докато залата се пълнеше с многобройните гости, голяма част от които познавах от енорията ни, ми направи впечатление, че отецът е застанал усмихнат на вратата и лично ги посреща. Чувствах се повече като на приятелско събиране, на което всички се познават и поздравяват.
Отец Владимир започна представянето на книгата си с разкази от живота си през 90-те години на миналия век, когато все още не е бил свещеник, а просто младеж, живеещ във време на промени – несигурен, търсещ, задаващ въпроси към себе си и към света и непременно очакващ отговор за всеки от тях.
Отговорите намерил в две книги: едната е „Спасителят в ръжта“ на Дж. Селинджър, а другата - житието на св. Серафим Саровски. Последната му дала отправна точка занапред. Отец Владимир споделя, че в книгата си с проповеди, която носи заглавието „Среща с Живота“, той говори на онова момче, което е бил някога самият той. Във всяка своя проповед той води приятелски диалог със същото момче, но се старае да не го поучава. По-скоро става дума за приятелски разговор за промяната, която ни се случва в Църквата, за срещата с Този, Когото винаги сме чакали.
За проповедите на отец Владимир Дойчев писателят Деян Енев смята, че са докосващи сърцето, пълни с Христос, обяснен по близък на съвременният човек начин, събрани в книга, която въцърковява. За мене това не е никак учудващо, защото това са проповеди, които не размахват пръст, а милват; не поучават, а променят; не отблъскват, а приканват. За среща. Най-важната среща - тази с Живота.
Приятелска е точната дума за вечерта, в която проповедите на един столичен свещеник събраха толкова много хора на едно място. С топлата атмосфера и споделените лични моменти самото представяне на книгата се превърна в своеобразна проповед, даваща ни отговори, които всеки от нас търси.
