Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

60f8123a8164Проведе се „Събор за богомилите”. Скоро обаче стана ясно, че това е повече дъновистки форум, отколкото събор за богомилството. Логично е да се запитаме: Защо им е необходимо на дъновистите да се крият зад „авторитета” на богомилите? Зад тази идентификация се крие желанието на съвременни окултисти не толкова да подчертаят приемственост на религиозни идеи, колкото да изтъкнат някаква историческа връзка на днешното време с миналото, някаква приемственост между една ерес, определяна като форма на борба срещу някакво „средновековно мракобесие”, и едно съвременно окултно движение, което на свой ред също се бори за „просвещение”. В действителност раждането на идеята за „приемственост” със средновековните еретици е вдъхновена от нещо много по-голямо и не датира от вчера – съвременните окултисти се опитват да се представят за наследници на богомилството, защото то е част от модерната българска митология, поради което е и изключително популярно. С други думи, утвърждаваната от тях приемственост се очаква да впише учението им в някаква особено специфична „българска душевност”.

Част от борбата за утвърждаване на нациите е търсенето на нещо исконно свое, присъщо само на дадената нация – нещо което я прави уникална. В българския случай, след като на Църквата се гледа само като на народоопазващ фактор, а на православието – като на проводник на противобългарския византинизъм, след като Църквата отдавна е изтласкана някъде в периферията на интелектуалния живот, след като не е наличен и някакъв древен епос, като българско явление остава само ереста на богомилите. Оттук нататък занимаването с нея се превръща в пропаганда. Почти никой не се интересува от строго богословския анализ на богомилските възгледи и от следствията от тяхното приложение. Особено ако за тези неща се произнася Църквата и свързани с нея хора. Важното е, че приписваните на богомилството идеи обслужват „националната кауза” и дават храна на редица интелектуалци, отхвърлили традиционната духовност и лутащи се отдавна из дебрите на душевните сенки. Така на богомилите се приписват окултни учения, характерни за по-късни времена, и напредничави за времето си идеи, каквито те не са изповядвали, но по различни причини се оказват твърде удобни за времето от Освобождението до днес.

danov

Три са факторите, особено допринесли за популярността на богомилството днес: художествената и публицистичната литература, популярните (най-често непрофесионални) исторически съчинения и опитите на съвременни окултисти да намерят историческа приемственост между своите възгледи и древната ерес. В днешно време тези фактори провокират наистина засилен интерес към богомилството, но причината за успешното им въздействие се корени в духовната криза на модерния свят и в частност – в кризата в идентичността на българите, настъпила след рухването на множество идеологеми от тяхното близко и по-далечно минало.

Както се вижда – нищо ново под слънцето! В същото време обаче ще е от полза да оценим отново отдавна установената истина, че художествената и публицистичната литература, както и въобще изкуството в най-различните му форми са идеологическо оръжие, равно по мощ на ядреното. А тази оценка може да ни подсети за хоризонтите не само пред „богомилското”, но и пред православното християнско благовестие.

От историята знаем, че физическата разправа и площадните охулвания не дават добри резултати. В първите векове от своята история християнството не е побеждавало с меч, а със свидетелство за Истината. Днес свидетелството също ще допринесе много повече полза от каквото и да било насилие. В този смисъл и посланието на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан е едно добро начало. Остава само това начало да бъде системно продължено и да намери изражение и в съвременни, отговарящи на нашето време, методи за просвета.

На второто изображение: пропаганден материал на дъновистите за „връзката” между Дънов и богомилите


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wa839 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен

   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.