Когато човек прави разни неща, рядко се замисля за дълготрайните им последствия. Явно затова по много от старите църкви, особено в манастирите, около входа на храма са изписвали сцени от Страшния съд. Там ясно се вижда, че всичко се записва, за да могат свитъците да бъдат премерени на везната в Съдния ден. Затова и всеки трябва да се замисля за последствията от решенията на собственото си его и да гледа малко по-далече от носа си.
Инициативата на синодните старци да се направи някакъв вид нова богословска школа – духовна академия – поставя няколко притеснителни въпроса относно дълготрайните последствия на такова решение, защото на практика то предвижда две разрушения с два тежки резултата, ако в действителност вече има окръжно послание до всички енории с указания: желаещите да учат богословие да отиват в Пловдив и да не се притесняват, че обучението им няма да се признава от българската държава, а само от Църквата.
Първо, това означава, че Св. Синод се разграничава от всички съществуващи богословски факултети и катедри в страната и се отказва от тях. По този начин се слага кръст на 25-годишните усилия богословско образование да бъде разпространено във възможно повече висши училища у нас.
Свеждайки по този начин избора само до една възможност, при която на всичкото отгоре няма да има място за жени, се проявяват и другите разрушения: това означава, че на практика в пловдивската духовна академия ще се подготвят само клирици за БПЦ. Оттук следва и още по-страшният извод, че Св. Синод всъщност се отказва и от това, което трябваше да бъде най-голямата му цел след началото на прехода – въвеждането на религиозно образование в общообразователните училища. Защото досега студентите по богословие от държавно признатите факултети и катедри получаваха правоспособност и за учители. Възпитаниците на новата академия обаче няма да имат подобно право, след като няма да са завършили легитимно учебно заведение.
В крайна сметка от всичко гореспоменато се налага впечатлението за подготвянето на задушаваща клерикализация на Църквата и нейното пълно самозатваряне. Повелята на Спасителя за мисията й (Мат. 28:19) се отлага за неограничено време и до второ синодно нареждане.
