Мобилно меню

4.875 1 1 1 1 1 Rating 4.88 (32 Votes)
1_60.jpgС Фьодор Михайлович ме запозна в университетските ми години преподавателят ми по руска литература Николай Звезданов. Това запознанство го считам за съдбоносно, въпреки че и без него навярно щях да достигна до „проклетите въпроси“ и до днешните си убеждения. (А до вярата със сигурност, в Божия промисъл няма как да се усъмня.) Но това запознанство ми помогна, подтикна ме, насочи ме, по оня познат начин съвпадна съвсем не случайно с годините, в които се лутах най-безутешно и се мятах като риба на сухо. Между другото, Николай Звезданов е също една странна, противоречива, крайна и дълбока личност. Той ни говореше на нас двайсетгодишните за неща, които никога не бяхме чували, той е авторът на най-добрите изследвания върху “Майстора и Маргарита” у нас, изнасяше лекциите си с вдъхновение и жар, които заразяваха, с думите си ни караше да чувстваме и усещаме отминалите епохи. Затова съм и склонен след толкова години да му простя благосклонните думи за свръхестественото и по-специално за Джуна и Ванга. Тогава попивах всяка негова дума и в тази част за невидимото не бързах никак да му се доверя по инстинкт. Мина време и успях да разделя това свръхестествено и невидимо на Добро и недобро, успях да се ориентирам и се моля нашият учител Звезданов също да се ориентира въпреки всичко и въпреки литературоведските си и интелигентски наслагвания. Не им е лесно и на тях, хората от предишното поколение, преките манипулации върху тяхното съзнание като че ли са били повече и по-силни, а и вездесъщото проникване на комунистическата власт е нанесло пораженията си. Сега, когато при всеки размисъл в тази насока, стигам до извода, че тази безбожна власт носи и съдържа в себе си вината за всички тогавашни и последващи беди в това число и чалгата, в която плуваме ние ежедневно, често чувам отговори като „все те са ви виновни“ или „пак с това се оправдавате“. 

Но не това е важното и не ме вълнува генезисът на злото – не ме интересува дали идва от епохите на Озирис или Зевс или Френската революция или Ленин с неговата ужасна 1917. Аз обвинявам комунизма само за последния век, защото пряко върху себе си усещам неговите последствия. Съсредоточавам се само върху последния един век и не мога да намеря вината за абсолютно всяко обществено зло другаде освен у него, у този западен, източен и световен комунизъм, произлязъл идеологически и обобщено изпод перото на един немски евреин в един китен град на брега на класическата река Мозел.

1_61.jpgНеотдавна бях в този град и посетих къщата-музей, в която тоя немски евреин е изживял детството си. Исках да видя и да си представя. Да усетя поне малко обстановката, в която се създава нещо, което ще поквари и разори човешката душа на света... Какъв контраст! Там цари земно щастие, по улиците е толкова чисто, спокойно, зелено и красиво, че не успях да се сдържа и възкликнах – защо онези, които планират бъдещето на света, не са изпробвали на практика сатанизма си в Трийр, защо не са провели експериментите си сред онова спокойствие и богатство, като толкова им се е искало, ами са ни наказали нас и всички останали пострадали на планетата Земя?!? Сега моята родина на нищо не прилича. Сега Русия, Сърбия, Румъния, Македония и всички останали посткомунистически държави на нищо не приличат. Тия, дето решават бъдещето на планетата ни, са решили така. И ние нищо не можем да сторим и сме невинни като деца. Комунизмът има свойството и да отъпява. Спираш да разсъждаваш трезво и нормално, пружинката вътре се е скъсала и мозъкът ти върти на празни обороти и се рее из пустини и безнадеждност.

Да, върху тези въпроси е разсъждавал самият Фьодор Михайлович. Припомних си всички тези неща, докато гледах новия биографичен сериал за него, нова руска продукция, с доста художествени измислици и може би лека тенденциозност. Но добре направен и интересен, отразени са повечето важни моменти от идиотския живот на писателя. Та самият Фьодор Михайлович е стигнал до извода, че нищо не може да се стори срещу проклетите пари и срещу огромната беда, която чака човечеството. В края на седемдесетте години на 19 век той е предусещал катастрофата, провиждал е гибелта на разума, знаел е, че дойде ли това зло комунизмът, светът ще се преобърне и ще настъпи безбожие, разруха, духовна мизерия, ад. Свобода без Бога може да доведе само до там. До никъде другаде. Тогава тази надвиснала опасност се е забелязвала от мислещите хора. Днес някой да забелязва нещо?

Онези времена са били други, различни по дух от днешните, по-широки, по-идейни, били са времена на големите идеи и мислители, поне в културата и историята нещата са отразени по този колосален начин – отсъствала е днешната всеобхватна дребнавост, нямало го е днешното дребнодушие, каквито и герои да е описвал Фьодор Михайлович, не е описал сред тях днешния издялкан, поръбен, гладък, двуизмерен и ошлайфан човек. Това други антиутописти са се опитвали да го докарат. В края на деветнайсети век писателят е пишел на ръка, пощата му е носена на хартия, запечатана в хартиени пликове с восъчни печати, от град до град са се придвижвали за няколко дни с карети или парни влакове, все неща, които в нашата лудница няма как да си представим. А колко красиво ми се струва, че би било така по този начин от миналото, без бързане и мазохизъм. Само един ден да не използваме компютър, автомобил, телефони и всички останали пластмасови щуротии – ще разберем защо тогава е имало големи идеи и големи личности. Колкото и голяма да е една идея днес, тя ще се размаже и изгуби в потока от информация, колкото и гениална да е една личност днес, тя ще има да почака, докато я чуят. Кажете ми вие една гениална личност на нашето съвремие?

(Аз ще ви кажа – Лари Уол. Но това е друга тема, да не се отплесвам сега.)

Новото време си носи новите предизвикателства под мишница. Много от идеите на Фьодор Михайлович са актуални и сега. Удивителното е, че ние можем да потвърдим думите му за бедата, която е очаквала света. Бедата се е стоварила, драги Федя, и излекуване от нея няма. Комунистическата зараза е неизтребима. Господари на парите и на света в 21 век са си същите онези, за които ти говориш. Онези втръснали на всички имена. Как Ротшилд купили Англия – те знаели изхода от битката при Ватерло, отишли в Лондон, където още нямали тази информация и изкупили на безценица акции, които само след три дни поскъпнали с хиляди – в една от сериите писателят разказва това. Тия същите фамилии сега купуват цели държави на едро и решават съдбите ни, и ако някога са им трябвали войни и битки, днес решават въпросчетата си чрез банките, защото всичко на практика е вече тяхно. Те това е истината, Федя, но ако им говорим така на либералите, те ни обвиняват в конспиратизъм, антисемитизъм и антимасонизъм. А ние с тебе само виждаме голямата картина, the big picture, без да се натрапваме. И сме спрели да го повтаряме, за да не им втръсваме и да не ни наричат повече маниаци. Щото днес да се говори за истината е маниащина, а да се говори за Христос и Истината е „сектантство“ в очите на чалгизирания народец, наричат те презрително „набожен“. Затова, Федя, предлагам да спрем с излиянията и да се върнем на по-дребните въпросчета.

Като например как да се молим за всички и всичко и как да станем Христови. Така е, не е време на големите идеи днес. Време е на личната мъничка идейка за спасение, време е на собствения поглед навътре из ъгълчетата на собствената душичка.

Филмът ми допадна и затова, че Фьодор Михайлович беше нарисуван от плът и кръв. Грешащ, лутащ се, вярващ, отстъпващ от вярата, завръщащ се, истински жив човек. От много думи всъщност няма нужда. Но без думи как да си кажем ето тези неща?


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/kq6k3 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец