Празничен киноафиш: Очаквайте сега само по кабелна телевизия „Царски Двери“ прелюдия към архонтската сага. Нови Дионисиеви празници!
Скъпи читатели, вероятно си спомняте придобилия популярност сред православната аудитория ТВ-сериал „Безделници“, който представихме от Двери чрез различни документи (киноафиши). Главните герои на новата православна сапунка са двама Митковци, които в Епизод първи са били иподякони заедно в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Някъде около епизод двеста те вече са се замонашили и са станали близки сътрудници на еп. Тихон, впоследствие и съставители на придобилите национална известност чрез Двери документи за „Велик архонт на БПЦ“ (тук).
Приключения на героите вече като архимандрити бяха представени в епизодите: Безделници, Епизод 313: „Покаянието на Владимир“ и Безделници, Епизод 366-367: „Айде, стига мрънка, и ти си като патриарха“. За съжаление, поради липсата на каквато и да е била санкция от страна на Св. Синод спрямо слабата актьорска игра сериалът започна да се изчерпва и повтаря. Така беше взето решение да бъде преустановено излъчването на сериала „Безделници“, а всички непубликувани документи (т. е. филмови брошури) да се изпратят дискретно до Св. Синод, без им се дава публичност.
Мина година. От Св. Синод – ни вест, ни кост. Появиха се нови ТВ-продукции със същите актьори като „Рицарите от Калипетрово“ (тук) или „Невидимият фалшификатор“ (тук). Интересното е, че и двата сериала изградиха сезоните си около загадките, свързани с различни фалшиви писма от многострадалния митр. Симеон Западно- и Средноевропски. Финалите на двата спин-офa се преплетоха: миналата година, когато митр. Симеон е аргосан от събратята си в Св. Синод в сериала „Невидимият фалшификатор“ (тук), в сериала „Рицарите от Калипетрово“ същият е посетен от архим. Дионисий, заедно с униатския архимандрит Георги Елдъров и един архонт. Те поканили архиерея да поеме поста „президент на Великия съвет на архонтите“, но дядото отказал.
Това отново върна интереса на ТВ-аудиторията към сериала „Безделници“, защото се оказва, че това съвсем не е първият отказ на митр. Симеон на подобни „неприлични предложения“. Поради настойчивите молби на публиката решихме да публикуваме по-долу четирите киноафиша от Епизод 206.
Кратко представяне на Епизод 206:
Годината е 2004-та. Уважаваният български емигрант и крупен строителен предприемач Джеймс Велков († 2008 г.) е първият българин, подлъган от „групата“ да стане „архонт на БПЦ“. За да се доберат до парите на магната, измамниците използват авторитета на митр. Симеон. Макар емигрант от 1945 г., Джеймс Велков остава българин по сърце: участниците в схемата успяват да го накарат да повярва, че ставането „архонт“ е просто формален начин да подпомогне Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ.
Първият „архонтски ритуал“ е извършен лично от еп. Тихон (митр. Галактион все още не е в играта), очакват се парите на Джеймс Велков. За съжаление митр. Симеон научава за „архондисването“ и не се съгласява да участва в измамната схема. Засегнат е целият екип на еп. Тихон от т. нар. „Римска православна епископия при Европейската света митрополия“: д-р Христо Минков – по-голям съученик и приятел на еп. Тихон с домашен адрес в Берлин, иподякон Димитър Бобчев (бъдещ архим. Климент), и младият йером. Дионисий.
Йером. Дионисий е нещастен. След още пет години безнаказаност същият вече ще бъде обигран достатъчно, за да дава наставления дори на деветдесет и шестгодишния патриарх как се общува с инославни и какви ползи може да се извлекат от това (тук). Сега обаче годината е още 2004-та. Сърцето на Дионисий ще се скъса от срам, болка и любов към еп. Тихон, освен това парите ще пристигнат всеки момент, а еп. Тихон ще трябва да ги разпределя. Последната мисъл помага на младия йеромонах да се измъкне от творческата криза и той започва отново да гори, вече е пълен с нови планове. Църковният Остап Бендер е сигурен, че проблемът с митр. Симеон може да се оправи по най-лесния и праволинеен начин: като предложат пари на стареца.
Следва писмото на йером. Дионисий до еп. Тихон. Редовните читатели сигурно ще забележат специфичната стилистика, която по-късно ще бъде въведена и в архонтските документи: високопарни изрази с претенция за църковна изисканост на изказа, едно осъвременено семинаристко „плетение словес“.
Следват киноафишите (писмо от йером. Дионисий до еп. Тихон):
Киноафиш 1: „Достопочтимий владико, който ме взе под крилото си. Кълна се във вярност към теб“
Киноафиш 2: „Владико, ти си вярата, надеждата и любовта ни – живота си ще си дадем, но ще те направим митрополит! Уверявам те в намерението ни да те видим български патриарх!“
Киноафиш 3: „Симеон ще го убедим морално и финансово: мисля си да дадеш 30.000 евро за храма в Берлин и 10.000 евро за него си“
Киноафиш 4: „Молбите се натрупват, натрупат ли се парите – никой нищо няма да може да ти каже. Като получи дядо Симеона парите – и ти ще му сложиш юздите“
Коментарите са излишни!
