Никога, абсолютно никога досега в историята на портала Двери БГ не е имало материал, който да има толкова единодушна читателска оценка "лош 1", колкото днешната новина: Архиерейският наместник на Петрич отец Ангел Кочев: Ванга трябва да бъде канонизирана за светица.
Архиерейски наместник - що за... Възможно ли е изобщо това безумие да бъде коментирано по какъвто и да е "умерен", "професионален" и "балансиран" начин. Освен, може би, ако съвсем неутрално разкажем историята за Видински митр. Неофит (1868-1971), който имал навика да побийва (когато се налага) свещениците (а и миряните) от епархията си с архиерейския си жезъл. Може би единствената конструктивна реакция, която можем да предложим, е да посъветваме Неврокопския митрополит Натанаил да предприеме същото с някои от свещенослужителите в епархията си.
След като митр. Натанаил използва жезъла на митр. Неофит (както желателно и аргоса въпросния "отец"), можем да връчим отново музейния експонат на Пловдивски митр. Николай и да го помолим да повтори процедурата със "сестра Христина", "брат Георги" и всичките им родопски последователи.
Уви, това няма да се случи. Защото жезълът на митр. Неофит вероятно е изгубен, както е изгубено достойнството на уж "строгите" архиереи, които не са способни да проявят дори елементарна акривия, когато нещата очевидно са много сериозни и застрашават каноничните устои на Църквата ни.
Защо трябваше да се освещава "църквата на Ванга"? Уви, става въпрос не само за "заметения под килима" проблем с отношението на Църквата към "феномена" Ванга, който отново беше повдигнат във връзка със 100-годишнината от рождението на петричката врачка. Примерите са десетки. Защо Пловдивска митрополия трябваше да приема дарения от сестра Христина? Защо митр. Галактион продължава да се занимава с "тамплиери" и "архонти". Всеки от тези въпроси си има "политически коректен" отговор, благовиден и дълбоко погрешен. Истинската причина отдавна беше написана в Двери тук:
На първо място е страхът. Това е голям бич за църковния ни живот и е в пълен разрез със заповедта на Спасителя да бъдем ясни в позициите си: "Думата ви да бъде "да, да" или "не, не". От какво се страхуват архиереите, а и свещениците, призвани да пазят поверения им народ от лъжедуховни явления? Страхуват се от неминуемия конфликт, който би се разразил... Страхуват се да се изправят срещу почитателите на "сестра Христина", между които има много заможни и влиятелни хора, но с периферен интерес към Православието. И така, за да избегнат шума, църковниците предпочитат престъпното мълчание. Подобно беше дълги години отношението на Църквата към Ванга - какви ли не благочестиви доводи се изтъкнаха, за да се оправдае малодушието: че ако се отхвърли Ванга, с нея ще се отдръпнат от Църквата и много хора, и какво ли още не. "
С мълчанието си архиереите не само, че дълбоко оскърбяват чувствата на вярващите християни, но наливат вода в мелницата на разколниците и старостилците. Дали това е целта - не знам. Но виждам владици, милостиви към щедрите и благотворително настроени бизнесмени, към бездомните сирачета, към журналистите..., но никога поне мъничко милост не проявяват към многобройните жертви на безпощадната индустрия на окултистите - стотици хиляди наши сънародници. Никаква милост и към нас - обикновените православни християни, които, доколкото можем, се опитваме да проявяваме чинопочитание към сана на собствените си безспорно, повторно, петорно и всепризнато канонични архиереи..., но в същото това време се опитваме да водим живот, в който да бъдем честни със съвестта и вярата си. Пазейки се от съблазните на омразата и фанатизма и все пак опитвайки се да проявяваме... поне елементарна ревност за най-важните неща. Всеки, който го е опитал, знае, че е трудно. Толкова невероятно трудно, че понякога на човек му се приисква просто да стане сектант, старостилец и да живее в един по-прост (макар и погрешен) свят.
И после... трябвало ли да се женим в събота или колко да е дълга брадата на благочестивия мъж. От същите тези архиереи обсъждано. Как... как въобще е възможна подобна духовна шизофрения?!!
"Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! "
(Мат. 23:23 ).
Защо трябваше да се освещава "църквата на Ванга"? Уви, става въпрос не само за "заметения под килима" проблем с отношението на Църквата към "феномена" Ванга, който отново беше повдигнат във връзка със 100-годишнината от рождението на петричката врачка. Примерите са десетки. Защо Пловдивска митрополия трябваше да приема дарения от сестра Христина? Защо митр. Галактион продължава да се занимава с "тамплиери" и "архонти". Всеки от тези въпроси си има "политически коректен" отговор, благовиден и дълбоко погрешен. Истинската причина отдавна беше написана в Двери тук:
На първо място е страхът. Това е голям бич за църковния ни живот и е в пълен разрез със заповедта на Спасителя да бъдем ясни в позициите си: "Думата ви да бъде "да, да" или "не, не". От какво се страхуват архиереите, а и свещениците, призвани да пазят поверения им народ от лъжедуховни явления? Страхуват се от неминуемия конфликт, който би се разразил... Страхуват се да се изправят срещу почитателите на "сестра Христина", между които има много заможни и влиятелни хора, но с периферен интерес към Православието. И така, за да избегнат шума, църковниците предпочитат престъпното мълчание. Подобно беше дълги години отношението на Църквата към Ванга - какви ли не благочестиви доводи се изтъкнаха, за да се оправдае малодушието: че ако се отхвърли Ванга, с нея ще се отдръпнат от Църквата и много хора, и какво ли още не. "
С мълчанието си архиереите не само, че дълбоко оскърбяват чувствата на вярващите християни, но наливат вода в мелницата на разколниците и старостилците. Дали това е целта - не знам. Но виждам владици, милостиви към щедрите и благотворително настроени бизнесмени, към бездомните сирачета, към журналистите..., но никога поне мъничко милост не проявяват към многобройните жертви на безпощадната индустрия на окултистите - стотици хиляди наши сънародници. Никаква милост и към нас - обикновените православни християни, които, доколкото можем, се опитваме да проявяваме чинопочитание към сана на собствените си безспорно, повторно, петорно и всепризнато канонични архиереи..., но в същото това време се опитваме да водим живот, в който да бъдем честни със съвестта и вярата си. Пазейки се от съблазните на омразата и фанатизма и все пак опитвайки се да проявяваме... поне елементарна ревност за най-важните неща. Всеки, който го е опитал, знае, че е трудно. Толкова невероятно трудно, че понякога на човек му се приисква просто да стане сектант, старостилец и да живее в един по-прост (макар и погрешен) свят.
И после... трябвало ли да се женим в събота или колко да е дълга брадата на благочестивия мъж. От същите тези архиереи обсъждано. Как... как въобще е възможна подобна духовна шизофрения?!!
"Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте. Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате! "
(Мат. 23:23 ).
