Скъпи в Христа братя и сестри от екипа на най-добрия православен сайт “Двери”!
Пише Ви един вярващ млад човек от гр. Свиленград, Старозагорска епархия. Казвам се Милен Манев и съм голям Ваш почитател. Позволете ми най-напред най-сърдечно да Ви поздравя и благодаря за създаването и дейността на прекрасния сайт “Двери”! Винаги с най-жив интерес следя и чета всички Ваши материали.
А конкретният повод да Ви пиша е, че искам да изразя дълбокото си възмущение от това, което се случва покрай избора на новия игумен на Троянския манастир. Много бих се радвал да публикувате писмото ми, а още повече да го прочетат хората, от които зависи разрешаването на този изкуствено създаден, наболял проблем. Аз съм близък приятел на новоизбрания игумен о. Григорий. Познавам го от много години, доста преди да стане монах. Слава Богу, че все още в България има монаси като него, макар да са и единици! Много ми е болно да чета толкова обидни неща и клевети по негов адрес. Смело, откровено и отговорно мога да Ви заявя, че всичко това са пълни лъжи и скалъпени манипулации от бездуховни хора, считащи се за християни. Нека да знаят всички, че о. Григорий е един достоен монах и духовник, който се стреми да води истински и възвишен монашески живот, което е твърде рядко срещано в днешно време.
Не на мене се пада да го възхвалявам и защитавам, но само ще кажа, че като човек той има прекрасна душа и е строг и твърд ревнител в духовния живот. А любовта му към ближните може да я види всеки, тъй като е помогнал на много хора всячески - и като духовник, и като човек - с добра дума, съвети, наставления, молитви, а често и материално с малките си финансови възможности. Днес са рядкост хората, които непрестанно полагат така душите си за ближните.
Повечето митрополити явно почти не го познават, не го познават и хората, които са злонамерени към него и го хулят. Защо не попитат за него братята от Зографския манастир, където е живял, да попитат миряните и духовниците от Сливенска епархия, хората от родния му град Стара Загора, колегите и приятелите му от В. Търново и от Московската дух. академия. А самият факт, че е духовен син на дядо Йоаникий, най-красноречиво говори и е предостатъчен, щом той гарантира за него. Нека всички погледнат истината в очите, а тя е съвсем ясна, но е болезнена. Защо вярват на четирима монаси, които явно са забравили, защо са станали такива. Известно е, че духовният живот в този манастир е доста разпуснат и никак не е на ниво. Някои монаси дори са напуснали обителта. А от хубаво никой не бяга. Не им е удобен сега о. Григорий, понеже е строг монах и не прави отстъпки в полза на греха и света. Ако допуснат да стане игумен, ще стегне дисциплината, ще въведе истински монашески живот, какъвто повечето съвременни монаси не са свикнали и не искат да водят. Как да го искат тогава и да го обичат? Естествено, че ще го обичат само хората, които искат да следват Христа, а останалите - не. Също и някои манастирски служители и миряни, които недоволстват против него - те най-добре да видят своята “духовност” и немощите си и тогава да съдят хора като него. Повечето хора, които работят и живеят там, също и в околните селища, едва ли имат някакво трезво отношение и съзнание към християнски църковен живот. Ясно е, че в България истински вярващите хора са твърде малко - аз също не мисля, че съм сред тях. Именно затова е такава държавата ни, обществото ни, Църквата ни, животът ни. Само те могат и трябва да оценят хора като о. Григорий - на останалите някак си не подобава.
Такива всеотдайни млади хора като него са нужни сега най-много на Църквата за възраждане и издигане на българското монашество - хора с чисто, неопорочено име, чист живот и души. За да привлекат други млади хора в опустелите ни манастири, които жадуват за чист духовен живот и за тих пристан от житейските бури, от страшния смут, суета и злоба на нашето лукаво време.
А многоуважаваните митрополити и Светейшият ни патриарх, които ще решат според Божията воля всичко, най-добре от всички ни знаят, че Троянската обител е твърде свято и духовно място, че не е фабрика за пари и повод за спорове, разногласия, премерване на влияние и лобизъм. Че в този малък жребий на Божията Майка и духовен български оазис само тя е единствената игумения завинаги и ставащото там не й е угодно. А всеки, който наруши светата й воля, е отговорен пред Сина й. Затова и аз, макар и твърде грешен и недостоен човек, дръзвам да напомня това и подкрепям безрезервно отец Григорий - не защото ми е приятел, а по съвест и казвам от все сърце за него едно голямо “ДОСТОЕН”!
Моля за прошка, ако съм засегнал и смутил някого с писмото си! А на редакционния екип извинение, ако съм Ви отегчил, и пожелание за здраве, благополучие и все повече духовни и професионални успехи! Още веднъж- благодаря Ви, че Ви има!
31.01.2011г. С любов в Христа
гр. Свиленград Милен Манев
Повечето митрополити явно почти не го познават, не го познават и хората, които са злонамерени към него и го хулят. Защо не попитат за него братята от Зографския манастир, където е живял, да попитат миряните и духовниците от Сливенска епархия, хората от родния му град Стара Загора, колегите и приятелите му от В. Търново и от Московската дух. академия. А самият факт, че е духовен син на дядо Йоаникий, най-красноречиво говори и е предостатъчен, щом той гарантира за него. Нека всички погледнат истината в очите, а тя е съвсем ясна, но е болезнена. Защо вярват на четирима монаси, които явно са забравили, защо са станали такива. Известно е, че духовният живот в този манастир е доста разпуснат и никак не е на ниво. Някои монаси дори са напуснали обителта. А от хубаво никой не бяга. Не им е удобен сега о. Григорий, понеже е строг монах и не прави отстъпки в полза на греха и света. Ако допуснат да стане игумен, ще стегне дисциплината, ще въведе истински монашески живот, какъвто повечето съвременни монаси не са свикнали и не искат да водят. Как да го искат тогава и да го обичат? Естествено, че ще го обичат само хората, които искат да следват Христа, а останалите - не. Също и някои манастирски служители и миряни, които недоволстват против него - те най-добре да видят своята “духовност” и немощите си и тогава да съдят хора като него. Повечето хора, които работят и живеят там, също и в околните селища, едва ли имат някакво трезво отношение и съзнание към християнски църковен живот. Ясно е, че в България истински вярващите хора са твърде малко - аз също не мисля, че съм сред тях. Именно затова е такава държавата ни, обществото ни, Църквата ни, животът ни. Само те могат и трябва да оценят хора като о. Григорий - на останалите някак си не подобава.
Такива всеотдайни млади хора като него са нужни сега най-много на Църквата за възраждане и издигане на българското монашество - хора с чисто, неопорочено име, чист живот и души. За да привлекат други млади хора в опустелите ни манастири, които жадуват за чист духовен живот и за тих пристан от житейските бури, от страшния смут, суета и злоба на нашето лукаво време.
А многоуважаваните митрополити и Светейшият ни патриарх, които ще решат според Божията воля всичко, най-добре от всички ни знаят, че Троянската обител е твърде свято и духовно място, че не е фабрика за пари и повод за спорове, разногласия, премерване на влияние и лобизъм. Че в този малък жребий на Божията Майка и духовен български оазис само тя е единствената игумения завинаги и ставащото там не й е угодно. А всеки, който наруши светата й воля, е отговорен пред Сина й. Затова и аз, макар и твърде грешен и недостоен човек, дръзвам да напомня това и подкрепям безрезервно отец Григорий - не защото ми е приятел, а по съвест и казвам от все сърце за него едно голямо “ДОСТОЕН”!
Моля за прошка, ако съм засегнал и смутил някого с писмото си! А на редакционния екип извинение, ако съм Ви отегчил, и пожелание за здраве, благополучие и все повече духовни и професионални успехи! Още веднъж- благодаря Ви, че Ви има!
31.01.2011г. С любов в Христа
гр. Свиленград Милен Манев
