Календарът и ние

„Съботата беше създадена за човека, а не човек за съботата” (Марк 2:27).

Преди години си задавах следния въпрос: защо постоянно отбелязваме определени събития и честваме паметта на някои личности? Тогава не ме задоволяваха обясненията за традиция, за „така е нужно” и „трябва да се отдаде заслуженото”. По-късно разбрах, че Църквата празнува всеки ден от годината. Това още повече ме смути. От една страна разбирах, че направеното преди нас не трябва да се забравя, нито да потъват в забвение личностите, които са променили себе си (и нас – които не искаме да се променяме) и раболепния ход на историята, от друга страна ми изглеждаше твърде пресилено да празнуваме всеки ден. В последствие нещата започнаха да се променят и формалното отбелязване на всякакви годишнини и празници ми се струваше отегчително и дори лицемерно. Това може би се дължеше на странното (поне за мене) обстоятелство, че ние отбелязваме радостните и тъжните събития в живота ни по един и същи начин – в началото с много говорене, а в края с ядене и пиене.

На последния Факултетен съвет (на който имам честта да бъда член) на БФ на СУ „Св. Климент Охридски” бяха направени предложения за отбелязване на някои кръгли годишнини. За мое учудване акцентът на проведената дискусия не се фокусира върху същността на предложенията, а върху обстоятелството, че „реформата в образователната сфера” (така днес наричат съкращаването на бюджетите на университетите и изобщо на източниците на знание и просвета) може да предопредели (въпреки че като православни не вярваме в предопределеността) честването на тези събития. Впоследствие се оказа „удачно” да добавим в решението ни една странна формулировка, която не е нито непогрешима, нито задължителна. Добавихме, че ще отбележим тези празници, „ако имаме достатъчно средства в бюджета”. Тъжно и жалко. Но и примиренческо… Ние сме хората, които трябва да вдъхват вяра, упование и надежда, а силните на деня започнаха да принуждават нас да вярваме, че всичко е пари, че за всяко нещо трябва да се плаща.

Днес ясно осъзнавам, че не всичко е пари и че календарът не показва само кой ден от месеца или седмицата сме. Той показва нещо много повече: великите постижения на човечеството, сред които водещи са безспорно тези в духовната област, са започнали много преди нас, с нас не започва и не свършва светът. Но и не само това. Календарът ни дава хиляди примери, че ние можем да променяме хода на историята, че можем да направим онези, великите дела, за които не трябват пари, а личности, воля, вяра и достойнство. И е добре всяка сутрин преди да излезем от дома ни да погледнем в календара и да си припомним житието на светеца, който Църквата празнува. Така ще имаме всеки ден едно убедително доказателство, че духът е по-силен от всичко и че всичко е възможно. Дори без пари.