По-значими моменти от служението на Русенския митрополит Неофит

Като последен негов дългогодишен (6 г.) митрополитски дякон и отразявал пастирско-мисионерските и културни събития в църковния сайт на Русенска митрополия и на Св. Синод, се опитах да събера сведения за русенското му служение.

В качеството си на епархийски архиерей Русенският митрополит Неофит[3] извършва пострижения на четци, певци и свещоносци на Българската православна църква[4], пострижения на монаси[5] и монахини[6]. За духовните нужди на епархията извършва 43 ръкоположения на свещеници[7], някои от които по-късно отличава с офикии[8]. Винаги преди момента на ръкоположение, застанал леко приведен пред светата трапеза, с подходящи пастирски слова напътстваше отечески кандидатите за приемане на свещенически сан. По молба на енориаши русенският архиерей е извършвал кръщeния[9] и венчавки[10].

След овдовяване на някои митрополитски престоли Русенският митрополит Неофит е бил временно управляващ и е извършил епархийски избор в следните митрополии: Старозагорска (избран митрополит Галактион на 20.2.2000 г.), Ловчанска (избран митрополит Гавриил на 21.1.2001 г.) и Доростолска (избран митрополит Иларион на 12.10.2003 г., митрополит Амвросий на 17.1.2010 г.).

По данни от архим. Виктор (Мутафов)[11] към 21.3.2014 г. митрополит Неофит е осветил общо 31 църкви и параклиси)[12]. В строеж се намират 9 църкви и параклиса. Допълнително е извършил освещаването на храмове за българските църковни общини в чужбина: храм „Св. Димитър” в Брамптон, Онтарио, Канада (27.5.2006 г.), храмове „Св. Георги” и  „Св. Константин и Елена”, Одрин (14.9.2008 г.), параклис „Св. Трифон” в двора на българския храм „Св. Кирил и Методий”, Будапеща (1.10.2000 г., вж. ЦВ, г. 100, бр. 18, с. 2).

През 2001 г. се осъществява християнизирането на Пантеона на възрожденците чрез монтиране на кръст на купола и обособяване на параклис „Св. Паисий Хилендарски”. Полага лични усилия за възстановяване на храм „Всех святих“, Русе[13]. Подпомага възстановяването на манастира „Всички български светци” в с. Крепча, Поповско (27.11.2012 г.), а на 25.7.2013 г. полага основен камък за строеж на храм „Св. Киприан Киевски и Московски” в Москва.

Грижа за предмета Религия

С благословението на Русенския митрополит Неофит училищата в Област Русе са сред първите в България, които през учебната 1997/1998 година въведоха обучението по Религия под формата на СИП[14]. Към февруари 2013 г. в епархията съществуват 71 групи, съставени от общо 1240 ученика. При непрестанните опити на БПЦ да се бори за църковна просвета сред подрастващото поколение посредством въвеждане на предмет Религия в задължителната подготовка на училищната програма резултатите, постигнати в Русенска епархия, могат да послужат за пример и на останалите епархии в диоцеза на Българската патриаршия.

В Русе се провеждат множество състезания и открити уроци по Религия: Областно състезание по Религия „Просветители на българския дух“ (16.5.2007 г.); Открит урок по Религия в ПГПТ „Атанас Буров“, Русе (18.5.2007 г.); Областно състезание по Религия „Да се свети Твоето име“, посветено на Възкресение Христово (22.5.2008 г.); Състезание по Религия на тема „Житие на св. Николай Мирликийски” в СОУЕЕ „Св. Константин-Кирил Философ“ (3.12.2008 г.); Среща на учителите по Религия от Русенска област (24.10.2008 г.). На 18.11.2008 г. отваря врати Прицърковно неделно училище при катедрален храм „Св. Троица“, Русе.

Неведнъж с благословението на приснопаметния Български патриарх Максим е оглавявал светата литургия в параклиса на Богословския факултет в София по случай храмовия му празник (25 ноември) и празника на светите Трима светители (30 януари).

В периода 31.3.2009-11.12.2010 г. председателства заседанията на Св. Синод в пълен и намален състав, като упълномощен от блаженопочиналия Български патриарх Максим.

В своето духовно служение той заема различни отговорни длъжности[15], като трудовете му са подобаващо оценени с редица високи български и чуждестранни отличия[16]. Полага изключителни усилия за преодоляване на разкола в нашата Църква.

В качеството си на епархийски архиерей участва в VI-ия Църковнонароден събор, Рилски манастир (2008 г.) и Седмото мироварене в БПЦ (16.4.2009 г.).

Публикува статии в църковния периодичен печат[17]. По молба на различни обществени институции освещава паметници[18].

За укрепване на вярата на поверените му пасоми е способствал манастири и храмове от епархията да получават свети мощи[19]. В епархията са пристигали за поклонение чудотворни икони[20]. По негово предложение Гергьовден (6 май) е обявен за празник на гр. Русе[21].

Редовно е откликвал на представители на „Червен кръст”, които са поставяли свои урни пред входовете на храмовете в епархията на големи празници (Цветница, Великден, Рождество Христово)[22]. С негово благословение ставрофорен иконом Минко Казаков беше (а сега такъв е сина му о. Искрен) почетен член на УС на „Червен кръст”.

Традиционни културни и социални дейности в епархията

Ежегодно на 21 ноември, Въведение Богородично, Ден на православната християнска младеж и семейство, в Пленарната зала на община Русе се провежда концерт на деца, които изучават предмет „Религия” в училищата, изнася се и беседа от богослов или духовник. Традиционно за Русе стана шествието за Гергьовден с мощите на св. Георги. Поклонническият отдел към Русенска епархия е извършвал активна дейност, като вярващите са посещавали различни светини у нас и в Румъния. Лично архиереят кръщаваше навършили пълнолетие деца-сираци от Дом за деца, лишени от родителски грижи „Св. Иван Рилски”, с. Брестовица, община Бяла (например на 7.6.2008 г. той кръсти 13 деца).

От 2010 г. ежегодно се провежда „Летен трудов лагер за младежи” в Сяновски манастир „Св. Марина”. От 2010 г. в местността „Аязмото” в близост до манастира „Св. Марина” край с. Каран Върбовка, община Две могили, се провежда Фолклорен фестивал „Жива вода”. Редовно деца от неделното училище при катедралния храм „Св. Троица“ в навечерието на Рождество Христово и Благовещение изнасяха тържества в храма. Започна редовното отпразнуване на Гергьовден при съслужението на Гюргевския епископ Амвросий, а от 2010 г. благодатният огън пристига в Русе от Гюргево.

Ежегодно в навечерието на Рождество Христово и Възкресение Христово митрополит Неофит беше любезен домакин за ученици, изучаващи предмет Религия (както и деца на свещеници), които изнасяха в приемния салон на Русенска митрополия концертна програма със стихотворения и песни. Всяка година ученици, изучаващи предмет „Религия”, украсяваха коледните елхи в храмовете в Русе.

Редовно архиереят участваше в храмовия празник на Троянския манастир.

При храм „Св. Възнесение Господне”, Русе, функционираше социална кухня. В края на русенското му служение се зародиха културните и духовни братски отношения между духовниците от община Кирнодж (Румъния) и Русенска епархия (14.2.2013 г.), които продължават до днес[23].

На 24.12.2007 г. беше открита библиотеката на Русенска митрополия с над 2500 книги. В нея има следните 4 отдела: „Културно-просветен и поклоннически”, „Социален”, „Външноцърковни връзки”, „Манастири”.

С благословението на митрополит Неофит бяха отпечатани различни книги[24].

По решение на Св. Синод митрополит Неофит е извършвал различни мисионерски посещения в чужбина[25].

Бог сугубо е излял музикалния талант върху митрополит Неофит, който той не заравя в земята (Мат. 25:18). От ранно детство обиква православната църковна музика, на която отдава целия си живот. Преписал е десетки църковни партитури за нуждите на студентите-богослови. Записал е два самостоятелни компактдиска с източни църковни песнопения: „Покаяние, пост, възкресение” (ноември 2005 г.) с великопостни и пасхални източноцърковни песнопения и „Живот и песнопение”, (юни 2004 г.), издаден по случай 90-годишнината на Българския патриарх Максим[26].

Надарен с особени калиграфски качества, той е изписвал паметни събития от историята на БПЦ в редица кондики и летописни книги[27].

Скромността на архиерея, въпреки високия си духовен сан, е пример за всички духовници[28]. Спомням си, че на св. Литургия в с. Кацелово, докато служих (бидейки дякон) и извършвах малко кадене, митрополит Неофит прочете от центъра на храма апостолското четиво (то обикновено се чете от най-ниския духовен чин – църковен четец). За редовните румънски поклоннически групи,[29] посещаващи катедралния храм „Св. Троица“, бе твърде необичайно да видят на певницата русенския кириарх да се черкува и дори пее (подобно на обикновен монах). А след избора му за патриарх румънците се впечатляваха от достъпността до българския предстоятел. Благодарение на подчертаното му смирение, при личните му високи духовни качества, той „пленяваше” вярващи и духовници, като добросъвестните с готовност и изпълнителност откликваха на всяка негова молба за извършване на богоугодно дело.

Винаги е изпреварвал останалите духовници в усърдието си и ревността по Бога, изразена в редовно участие в последованията от денонощния богослужебен кръг. Докато някои сядат в определени места на богослужението, митрополит Неофит с нежелание сядаше по време на богослужение. Често след заседания на Св. Синод в столицата бързаше да се върне в Русе, за да може да участва в съботното бдение в катедралния храм „Св. Троица”.

Въпреки любовта му към многогласните църковно-певчески творби, с дълбоко вдъхновение изпълнява византийски песнопения. Оставяше на дежурния духовник-клиросен певец да избере по кои ноти или невми да пеем песнопенията от св. Литургия – обикновено на владеещия глас. Той реално водеше певците като изкусен диригент, който дава тон преди всяко песнопение и подбира различни вариации на „Господи помилуй”. След вдъхновено изпълнение на св. Литургия не пропускаше да благодари на духовниците от певницата, както и на вярващите, които скромно вземат участие с пригласяне в богослужението. С удивителна дикция четеше и проповядваше, като с поглед отправен към всички християни и потвърдително кимане „не позволяваше” словото му да не бъде чуто.

Дейността на русенския архиерей своевременно е отразена в десетки репортажи (Рождественски и Великденски обръщения, освещаване на храмове) по БНТ[30]. Страниците на русенски вестници свидетелстват за тихата, но мисионерска дейност на дядо Неофит[31].

Освен организираните свещенически конференции за свещенослужителите, вярващите от Русе имаха уникалната възможност да участват в редица научни и църковни конференции и беседи с участието на изтъкнати съвременни богослови и талантливи проповедници: Конференция по случай 100-годишнината от блажената кончина на митрополит Григорий Доростолски и Червенски, Русе, (30.10.1998); Международна богословска конференция „Църквата и съвременното общество”, Русе, (27-29.05.2005); Среща-диалог (със съдействието на фондация „Покров Богородичен“) под надслов: „Църквата, обществото, семейството“ с участието на Егарски еп. Порфирий (днес Сръбски патриарх), викарий на Бачкия еп. Ириней (Булович), заедно със сръбския византийски хор „Мойсей Петрович“, (22-24.09.2006); Проповед „Книгата на преп. Йоан – „Лествица“ на д-р Мариян Стоядинов в храм „Св. Николай“, (18.03.2007); Семинар на тема „Запознаване с християнското културно-историческо наследство в Русенски регион“ с лекция на архим. Емилиан, с. Иваново, (15.05.2007); Богословска конференция на тема „Божият народ в Църквата” с доклади на д-р Свилен Тутеков и д-р Мариян Стоядинов в Болничен храм „Св. Василий“, (19.05.2007); Беседа на архим. Захариас (Захару): „Животът и учението на о. Софроний“, Русенския театър, (31.10.2007); Фотоизложба „В градината и в обора” (за св. Гора), (18.02.2008); Беседи на архим. Захариас (Захару) в Русе: „Раждането на човека за вечния живот според житието на св. Силуан Атонски”, (21.06.2008); “Скритият човек на сърцето”, (22.06.2008); „Духовна и психологична грижа в болничните заведения“, лектори: проф. Рудолф Албисер и д-р Катарина Франц, Русе, (05-07.09.2008); Беседа на йером. Дамаскин (Кристенсен, манастир „Св. Герман”, Платина, Калифорния) в Русе: „Отец Серафим Роуз: Един американски пътешественик в сърцето на древното християнство“, (09.10.2008); Областно състезание по религия „Да се свети Твоето име“, (26.05.2009); Беседа на Клаус Кенет: „За нуждата от живо свидетелство в Църквата“, Русе, (06.09.2009 и 16-18.11.2009); Диалог „Христос - единственото ново под слънцето“ с проф. дфн Калин Янакиев, проф. дфн Георги Каприев и д-р Свилен Тутеков, Русе (12.12.2009); Беседа на ставр. ик. Стефан Стефанов, Аргументи за участие в Евхаристията произтичащи от текста на св. Литургия, (23.01.2011); Изложба „140 г. Доростоло-Червенска епархия“, (05.05.2011); Национална научна конференция „Църковно-народният събор 1871 г. и създаването на екзархийските епархии”, Русе, (19.05.2011); Открита лекция „Източната мистика - път на спасение?“ с Клаус Кенет (Швейцария) в Русенския университет, (27.04.2012); „Светата Евхаристийна Жертва“, беседа на ик. Петър Цанков в катедралата (публикувано видео 16.04.2011 г.); Литературно четене с писателката Теодора Димова, „Кафе Сосиате“, Русе, (26.11.2011); „Животът в Църквата“ – беседа на д-р Свилен Тутеков в катедрален храм „Св. Троица“ (публикувано видео 01.09.2012 г.); Дни на православното филмово изкуство, храм „Св. Николай“, 2013 (4 филма предоставени от БНТ); Среща с православния писател Клаус Кенет, автор на книгата „2000 000 километра в търсене на любовта“ в аулата на Русенския университет (30.10.2014). По-голямата част от тези паметни духовни събития са били организирани благодарение на живата вяра и сплотеност на духовниците и верните при общността на русенския храм „Св. Николай“[32]. Благодарение на тази духовна просвета мнозина млади хора намериха пътя към Бога, изповядват съзнателно вярата си, която за тях вече не е нещо абстрактно или просто едно битово-ритуално „християнство“ а осъзнат живот в Христа. Отговорно мога да заявя, че в резултат на проведените конференции духовно се облагодетелства целия български народ благодарение на предизвиканите богословски дискусии (за евхаристийното възраждане) и издадените впоследствие книги.

Църковни песнопения преведени от източна невмена нотация и пригодени за употреба от Русенския митрополит Неофит (употребявани на певницата на катедралния храм „Св. Троица”, Русе)[33]:

Извършил е многобройни преводи от източна невмена нотация на западни ноти, като за всяка една от партитурите грижовно е отбелязана годината и мястото на написването им.

• Превод от източна на западна нотация на Канона „Волною морскою”, гл. 6 (за Велики петък и велика събота вечерта на полунощницата) от Псалтикиен триод, стр. 240-252 (на 20 април 1979 г.)
• „Опело Христово” (Надгробен плач) (26.04.1978 г.), редактор на текста и положил на ноти. Избраните тропари са взети от „Надгробен плач”, С., 1957, като са сравнени и с изданията от 1933 и 1945 г.
• Превод на западни ноти на Тропара „Егда снизшел еси”, гл. 2, „Мироносицам женам” и „Благообразний Иосиф” (1989 г.)
• Превод на западни ноти на „Канон на Пресвета Богородица”, гл. 4 (София, 1987 г., Левкийски еп. Неофит)
• „Повеленное тайно”, гл. 8 (обширно), в петък вечер на Петата седмица от Великия пост (от Псалтикийна утреня, С., 1969, стр. 31-33), преведено на 04.04.2006 г.
• Препис от „Триод и пентикостар” (част 3), С., 1951, стр. 40-41, на „Повеленное тайно”, гл. 8 (кратко), 2006 г.
• Записал „Тропар на св. мъченик Дасий Доростолски” (20 ноември), гл. 3, по текст и напев на Доростолския митрополит Иларион, С., 16.11.2003
• Преписал „Херувимска песен”, № 9 от Г. Ломакин, С., 1974 г.
• Преписал „Херувимска песен”, Г. Музическу, С., 1974 г.
• Преписал „Херувимска песен”, Гр. Львовский, С., ноември 1974 г.
• „Объятия отча” (в неделя на Блудния син), седален, гл. 1, подобен „Гроб Твои Спасе”, 13 април 1979, Рилски манастир
• Превод на западни ноти на „Познаим братие”, гл. 1, (Пс. триод, стр. 12-13) при монашеско пострижение, 19.02.2010
• Тропар „Готовися Витлееме”, гл. 4 (на предпразненството на Рождество Христово), 1975 г., в Духовната академия
• Велика ектения, гл. 8 (по Кирие елейсон), 17.08.2002, Троянска св. обител
• „Упокой Господи”, както се пее в Троянската св. обител при споменаване имена на покойници, август 1975
• „Чистая Дево”, гл. 5, молитва на св. Нектарий към св. Богородица, 18.08.1999, Троянска св. обител
• Молитва към пресвета Богородица „Царице моя преблагая”, руски напев, 13.08.2001, Троянска св. обител
• „Молебен за 21 януари” (Царю небесни, тропар на св. Максим „Православия наставниче”, Слава и ныне”, Величание), 21.01.1988
• „Молебен канон на св. Богородица”, гл. 2, (след св. евангелие), на български език, 03.08.2005, Русе, 30 години от монашеско пострижение
• „Молебен канон на св. Богородица”, гл. 8, (в края, след „Достойно ест”), на български език, София, Положени на ноти на 09.08.1989 г. в Троянския манастир според манастирската певческа традиция съвместно с Високопреосвещения Акронски (сега Американски и Австралийски митрополит Йосиф) и Крупнишкия еп. Натанаил; ползвана и касета от гръцката певческа практика за параклиса.
• „Евлогитарии на Успение Богородично” (15 август), гл. 5, Приспособил по възкресните евлогитарии, П. Динев, Обширен възкресник, С., 1949, стр. 122-126 Русенски митрополит Неофит, Троянска св. обител, 14.08.2006.
• „Литийни стихири на Успение Богородично”, гл. 1, 13.08.2006, Троянска св. обител. Превод на петолинейна нотация според Псалтикиен Миней от Манасий Поптеодоров, 1921, стр. 338-339.
• Първата стиховна стихира „Приидите воспоем людие” на Успение Богородично, гл. 4, 13.06.2006, Троянска св. обител, Псалтикиен Миней от Манасий Поптеодоров, 1921, стр. 322-323.
• Изобразителни „Во царствии Твоем” (Блаженствата), гл. 8, 1978 г. според изпълнението им в Духовната академия, преподавател ставр. ик. Димитър Попконстантинов и с някои корекции от Димитър Димитров и архим. Неофит – преподаватели наследници на о. Димитър.
• „Господи сил” за тригласен хор, 1976 г.
• Похвальная песнь. Йером. Неофит Рилски. На память преподобнаго отца нашего Иоанна Рылскаго чудотворца, 1100 г. от рождението на св. Иван Рилски (876-1976), София, 1976
• Владыку и священноначалника, гл. 7, от Иоанна Кукузела, 700 г. от рождението на св. Йоан Кукузел (1280-1980)
• Достойно есть, гл. 7, еленски напев, записал еп. Николай Преображенски
• Литургия преждеосвященных даров, за тригласен хор, март 1975 г., Духовна академия
• Песен 2 (прот. П. Турчанинов, ЦПС, т. III, ч. 1, СпБ., 1902, ), „Вонми небо”, гл. 6 (в понеделник, вторник, сряда и четвъртък), песен 3, „На недвижимом, Христе” (в понеделник), Русе, 07.03.2006
• „Христос воскресе”, 4 варианта за тригласен хор, Русе, 06.04.2010 г.
• „Христос воскресе”, А. Бадев, Русе, 21.04.2012, по желание на ставр. ик. Минко Казаков
• Успение Богородично, Стихира по евангелии: Егда преставление, Церковная служба на Успение Божией Матери, изд. Московской патриархии, 1950, с. 57-59, преписана на 25.10. 1985
• Тропар на св. Кирил Славянобългарски (14.02), гл. 4, недатиран
• Песнопения съдържащи се в папка „Св. Четиридесетница”, съдържаща троични песни и светилни, с „Достойно ест” (след „Честнейшую” и 9 песен) на осемте гласа, 1975-1979, с посвещение „за дясната певница на катедралния храм „Св. Троица”, Русе, Русе, 18.02.2010
• Литургия на св. Йоан Златоуст (на новобългарски език, не пише година на написване), излязла от печат в сборника: „Общодостъпна народна св. литургия на св. Йоан Златоуст на три гласа за народно пеене върху църковни източни напеви от Петър Динев, Синодално издателство, С., 2009, стр. 34-69.
• Тропар при посрещане в София на чудотворните икони от Рилския, Бачковския и Троянския манастири, 12.05.2007. „Днес благодат”, гл. 1, съставен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, на ноти – Русенски митрополит Неофит, одобрен с решение (прот. 16/27.04.2007) на Св. Синод на БПЦ.
• Различни песнопения от службата на св. Йоан Рилски: Слава „Приидите православних” на Господи воззвах; литийната стихира „Земнаго ангела”; Слава „Пустинное возлюбив” на стиховните стихири; Слава „Христово избранное” на хвалитните стихири; величание и кондак на св. Йоан Рилски (1979 г.); светилен „Радуйся пустинне Рилская”, богородичен „Непроходимую двер”; припеви на акатиста на св. Йоан Рилски (муз. Н. Панин) (за тригласен хор).

Ще запомня митрополит Неофит с неговия силен глас, изключителни музикални качества и дикция, изящен църковно-омилетичен и поетичен стил на проповедите, редовно приповдигнато изпълняване на църковни песнопения от певницата на храмовете, редовно участие в богослуженията, добро познаване на църковнославянския език, завидни редакторски умения и благородност. Въпреки, че държи на църковнославянския език, той има значим принос при адаптирането на църковнославянски песнопения на български език[34].

Русенската общественост ценеше и се радваше да вижда своя духовен наставник на Международния фестивал „Мартенски музикални дни“[35]. Културните дейци споделяха, че за тях той е „обаятелна личност, излъчваща спокойствие и тържественост, изключително почтен човек, високоинтелигентен, интересува се от изкуство“.

В словото си при въдворяването му за Доростолски и Червенски митрополит той подчерта високата мисия, на която Човеколюбецът го е поставил, като казва: „Да поемеш отговорния пастирски жезъл на една епархия – колко е трудно и колко е високо достойно, колко е радостно и колко задължаващо, колко блестящо от една страна и колко тежък товар пада на немощни плещи“.

В деня на избор на Български патриарх Русенската опера пое инициативата да изпълни в зала “България” в София произведението „Моление за Българския патриарх”, при това още преди да се знае името на новия първойерарх на БПЦ.

След десет години мога отново да кажа: благодаря Ви, Ваше Светейшество, за доверието и за всичко, на което ме научихте!

Използвана литература:

Живот и песнопение. Сборник православни песнопения, С., 2015

Архим. д-р Виктор Мутафов, История на храмовете в Русенска епархия, Силистра, част 1 (2019) и част 2 (2021)

Ставр. ик. Минко Казаков, Животоописание и спомени, (непубликувани)

Архив от църковни статии на прот. Кирил Синев (непубликувани)

Видео архив на РТВЦ-Север

[1] Видео архив на РТВЦ – Север.

[2] На 9 април в Русе се извършва въдворяването му, а на 10 април отслужва първата си св. Литургия. На 24.02.2013 е избран за Български патриарх, а на 18.02.2014 подава оставка от Русенска епархия. При съставянето на статията авторът не е имал достъп до личните дневници на изследвания архиерей.

[3] Постриган в монашество (02.08.1975), йеродякон (15.08.1975), йеромонах (25.03.1976), архимандрит (21.11.1977), Левкийски епископ (08.12.1985).

[4] Ангел Младенов (27.11.1994), Светлин Гечев (20.03.2005), Добрин Димитров (06.02.2002), д-р Алексей Пенчев, Светлозар Пармаков (2004), Николай Павлов (2.02.2012), Йоан Николов, Искрен Георгиев, Дамян Димитров, разградските иподякони: Галин Георгиев и Димитър Попгеоргиев (8.12.2013)

[5] йером. Йосиф (Евгени) Георгиев Михайлов, (09.04.1995), архим. Стефан Цонев Василев, (16.09.1999), монах Симеон (Никола) Маринов Станев, (16.07.2006), йером. Доротей (Димитър) Борисов Влахов, (5.08.2006), йером. Антоний (Росен) Пенев Георгиев, (20.02.2010), монах Ефрем (Радостин) Матев Димитров (26.04.2013)

[6] Ксения (Калина) Иванова Белмезова (16.04.2004), Анна (Цанка) Йорданова Найденова (7.08.2005), Фотиния (Елена) Йорданова Филипова (31.07.2010)

[7] ик. Георги Иванов Георгиев (8.05.1994), йером. Иларион (Илия) Димитров Кичуков (30.04.1995), свещ. Тодор Христов Тодоров (15.10.1995), свещ. Янко Ангелов Янков (8.11.1995), свещ. Валентин Димов Добрев (26.10.1996), свещ. Ангел Тодоров Манолов (7.12.1996), свещ. Цоньо Стоянов Илиев (8.12.1996), свещ. Димитрий Фьодорович Терзи (27.12.1996), прот. Михаил Михайлов Михайлов (18.01.1997), свещ. Ангел Салтиров Янев (13.04.1997), свещ. Борис Иванов Газдов (24.04.1998), свещ. Иван (Иво) Неделчев Калинов (26.04.1998), свещ. Деян Димитров Ангелов (30.05.1998), свещ. Светослав Христов Светославов (25.04.1999), свещ. Кръстю Георгиев Милев (18.07.1999), йером. Методий (Матю) Йорданов Запрянов (26.09.1999), свещ. Атанас Димитров Атанасов (25.06.2000), прот. Добромир Руменов Димитров (26.10.2001), прот. Валентин Георгиев Лазаров (3.06.2001), свещ. Йордан Николов Йорданов (6.12.2001), свещ. Стефко Иванов Станев (6.05.2001), свещ. Искрен Минков Казаков (6.02.2002), свещ. Пенчо Калинов Калинов (22.09.2002), прот. Игнат Лефтеров Игнатов (1.06.2003), свещ. Милен Цанков Цветков (15.06.2003), свещ. Йордан Николов Бойчев (6.05.2003), свещ. Димитър Георгиев Димитров (7.12.2003), свещ. Димитър Колев Димитров (26.12.2003), прот. Светослав Теофилов Георгиев (8.11.2004), свещ. Георги Райков Георгиев (15.05.2005), свещ. Росен Божидаров Ангелов (19.03.2005), прот. Николай Иванов Николов (12.02.2006), свещ. Серафим (Севдалин) Атанасов Великов (30.04.2006), прот. Йоан (Иво) Георгиев Иванов (25.06.2006), свещ. Веселин Русанов Великов (15.04.2007 от Месемврийски еп. Яков), свещ. Момчил Иванов Мичев (22.04.2007 от Месемврийски еп. Яков), ик. Иван Радев Добрев (02.06.2007 за дякон в храм „Св. арх. Михаил”, 03.06.2007 за свещеник в храм „Св. Троица”, Русе), протодякон Кирил Синев (6.05.2008), свещ. Йордан  Георгиев Куцаров (26.04.2009), свещ. Ивайло Райков Георгиев (22.11.2009), йером. Антоний (Росен) Пенев Георгиев (2.05.2010), йером. Атанасий (Михов) (27.12.2010), свещ. Светослав Анчев Анчев (22.04.2012)

[8] прот. Евгений Стоянов Дечев (за „иконом” на 6.05.1994 и „ставрофорен иконом” на 5.04.2010), свещ. Илчо Георгиев Ченджиев (за „протойерей” на 2.02.1994), свещ. Илиян Илиев Илиев (за „протойерей” на 25.12.1996, „иконом” на 25.12.2005, „ставрофорен иконом” на 23.06.2013), свещ. Владимир Асенов Костадинов (за „протойерей” на 26.12.1996 и „иконом” на 27.12.2005), прот. Илия Йорданов Тонков (за „иконом” на 26.01.1997 и „ставрофорен иконом” на 26.12.2006), свещ. Николай Тодоров Симеонов (за „протойерей” на 8.02.1998), Свещ. Петър Койчев Георгиев (за „иконом” на 10.02.1998), свещ. Георги Атанасов Стоянов (за „протойерей” на 26.04.1995 и „иконом” на 18.07.2004), свещ. Кольо Иванов Димитров (за „протойерей” на 5.12.1999), йером. Виктор (Вихрен) Стоянов Мутафов (за „архимандрит” на 25.12.1999), ик. Марин Попгеоргиев Стоянов (за „ставрофорен иконом” на 2.02.2000), свещ. Георги Иванов Георгиев (за „протойерей” на 14.05.2000, за „иконом” на 6.12.2006, за „ставрофорен иконом” на 8.12.2013), свещ. Кънчо Тодоров Кънев (за „иконом” на 26.10.2000 и „ставрофорен иконом” на 7.02.2010), прот. Иван Великов Стойчев (за „ставрофорен иконом” на 7.01.2001), свещ. Цоньо Петров Цонев (за „протойерей” на 12.11.2001), свещ. Георги Николаев Стефанов (за „протойерей” на 27.12.2002), свещ. Георги Пеев Георгиев (за „протойерей” на 9.02.1997 и „иконом” на 29.12.2002), свещ. Петър Стефанов Петров (за „протойерей” на 14.09.2003), свещ. Тодор Христов Тодоров (за „протойерей” на 28.02.2004), свещ. Петър Пенчев Тотев (за „протойерей” на 20.07.2001 и „иконом” на 20.07.2004), свещ. Васко Андреев Василев (за „протойерей” на 26.10.2005), йером. Емилиан (Антон) Димитров Димитров (за „архимандрит” на 27.10.2005), свещ. Валентин Георгиев Лазаров (за „протойерей” на 8.11.2006 и „иконом” на 29.06.2013), свещ. Михаил Михайлов Михайлов (за „протойерей” на 11.02.2007 от Месемврийски еп. Яков), свещ. Добромир Руменов Димитров (за „протойерей” на 10.01.2010), прот. Николай Иванов Николов (за „протойерей” на 7.02.2010), свещ. Игнат Лефтеров Игнатов (за „протойерей” на 11.04.2010), прот. Светослав Теофилов Георгиев (за „протойерей” на 8.11.2010), свещ. Цветан Генов Генков (за „протойерей” на 23.10.2010), прот. Йоан (Иво) Георгиев Иванов (за „протойерей” на 16.01.2011), дякон Кирил Синев (за „протодякон” на 16.01.2011)

[9] Нели, Мария, Калоян Трънкови (16.10.1997), Елина (8.11.2007), Виктория Петкова (16.07.2011), Стелиан Киров, (с. Белица)

[10] Йордан и Мирослава Йорданови (02.05.1998), Пламен Станчев Петров и Мая Павлова Петкова (30.08.1998), Ангел Бобоков (14.09.1998), Искрен Минков Казаков и Веска Богданова Цанова (7.10.2001), Мария Трънкова и Иво Петков (22.08.2008), Божидарка Казакова-Нягулова (13.01.2008), Велин Ганев (Букурещ 16.02.2008), Димитър Динчев и Велика Тотева (Калофер, 2.10.2010)

[11] Виж: Архим. д-р Виктор Мутафов, История на храмовете в Русенска епархия, Силистра, част 1 (2019) и част 2 (2021).

[12] Освещаване на параклис „Св. Георги Победоносец“ в Мемориалния комплекс  „Военна гробница – 1916 г.“ край гр. Тутракан, (5.05.2007). Освещавал е църкви и извън Русенска епархия, напр. храма в с. Бресте, Врачанско; при хижа Мальовица. В Дуловска духовна околия е положил основен камък за строеж на два храма: храм „Св. Димитър”, с. Межден (19.09.2002), храм „Успение Богородично”, с. Грънчарово (29.04.2003). Заедно с Българския патриарх Максим е участвал в полагането на основен камък на храм „Св. Наум Охридски” в Университетска болница по неврология и психиатрия „Св. Наум”, София (12.12.2002); храм-паметник „Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец”, в района на Учебен център „Мальовица”- Рила планина (17.08.1997).

[13] Съпредседател е на Сдружение „Всех Святих“. На 03.06.2007 се полага основен камък и капсула на времето, на 14.09.2008 е поставен кръста на купола, осветен на 10.09.2017 в присъствието на патриарх Неофит.

[14] На 07.11.2000 г. митрополит Неофит освещава първия кабинет по „Религия” в България в СОУ „Никола Обретенов”, а на 08.11.2002 г. освещава втори такъв кабинет в СОУ „Йордан Йовков”, на 22.04.2009 -  четвъртия в ОУ „Братя Миладинови“, Русе. На 24.09.2010 г. представители на Русенска епархия взеха участие в Националното литийно шествие под надслов „Образование за духа и доброто бъдеще на нашите деца” проведено в столицата. На 23.05.2008 в СОУ „Йордан Йовков“ се проведе църковно ученическо състезание по Религия. Ежегодно русенски ученици участваха в Националния конкурс „Бог е любов“.

[15] „Диригент на църковен хор”, свидетелство № 14/24.06.1974 на Московската духовна академия (Виж: Анатолий Карагодин, Экзамен в Московской духовной академии, ЖМП, 1973, бр. 9, стр. 19-20.); Професорски стипендиант и кандидат на богословието, диплом № 28/14.06.1973, защитил дисертация на тема: „Московското синодално направление в руското църковно пеене и неговото значение”; Преподавател (01.09.1973) и старши преподавател (от 15.07.1977) по Източно и хорово църковно пеене, Литургика и Богослужебен устав в Духовната академия (01.09.1973-01.01.1981); Диригент на студентския хор в Духовната академия; Член на бюрото на Софийския градски комитет за защита на мира (от 25.03.1982); Последен ректор (от 01.12.1989) и пръв декан (от 26.07.1991) на възстановения Богословски факултет към СУ; Ръководител на квартета при ПКСХП „Св. Александър Невски” и помощник диригент на хора на ПКСХП „Св. Александър Невски”; Диригент на Софийския свещенически хор (30.09.1975-1985 г.); Съосновател и диригент на камерния вокален ансамбъл (квинтет) „Св. Йоан Кукузел” (по-късно именуван „Ангелогласният”) с който изпълнява старинни църковно напеви в радиото и популяризира църковната музика; Редовен хорист в известният народен хор „Гусла” и мъжкия камерен хор „София” с диригент проф. Димитър Русков; Протосингел на Софийската св. митрополия (1.01.1981-8.12.1985); Председател на църковното настоятелство при ПКСХП „Св. Александър Невски” (05.06.1992-01.06.1994); Втори викарий на Софийския митрополит (08.12.1985-03.04.1994); Председател на Комисията за отношенията между Църква и държава (По решение на IV Църковно-народен събор (2-4 юли 1997); Гл. секретар на Св. Синод, (27.01.1992-03.04.1994, прот. № 02/23.01.1992); Говорител на Св. Синод.

[16] „Първи златен камертон” връчен от Московския и на цяла Русия патриарх Пимен; Грамота от Българския патриарх Максим по случай 30-годишнината от основаването на Софийския свещенически хор, София, 1977; Кръст на св. ап. и ев. Марк на синя лента, II степен, от Негово Блаженство Партений III, Папа и Патриарх на Александрия и на цяла Африка, 17.10.1989; Кръст от Йерусалимския и на цяла Палестина патриарх Диодор I, София, 04.07.1982; Почетен диплом за участие в Първия международен фестивал „Срещи на европейските култури”, София, 05.11.1995; Почетен гражданин на община Русе (Решение № 143 на Общински съвет – Русе прието с протокол № 12/23.04.2004; Орден „Александър Невски“, I степен от руския посланик (05. 2006); Почетен гражданин на община Две могили (Решение № 485 на Общински съвет – Две могили с протокол № 38/21.08.2009); Доктор хонорис кауза на Софийски университет „Св. Климент Охридски” (02.12.2008); отличието „Следовник на народните будители”, (30.10.2009); Награден с орден „Св. св. Кирил и Методий” с огърлие от президента Георги Първанов (01.11.2010, Указ № 163 от 22 юни 2010 г. Държавен вестник, брой 49, 29.06.2010); Почетен член на Тракийското дружество; Почетен знак за лидерство Стефан Стамболов – огърлие – в категория „Личен лидерски принос към българската държавност през 2013 г.”, връчена на 04.07.2013 по време на VІІ-та научна сесия по проблемите на лидерството на тема „Национална сигурност: духовенство и лидерство”; Орден „Княз Ярослав Мъдри“ - първа степен (от президента на Украйна Виктор Янукович) за забележителна църковна дейност за утвърждаване на Православието в света и във връзка с честването на 1025-годишнината от Кръщението на Киевска Рус. (28.07.2013, Указ Президента Украины № 401/2013 «О награждении орденом князя Ярослава Мудрого» 27 липня 2013); Орден „Св. княз Владимир”, І степен, за неговите трудове за благото на светата Църква и във връзка с 1025-годишнината от Кръщението на Русия, връчен на 25 юли 2013 г. от Светейшия Руски патриарх Кирил; първият носител на почетния знак за принос в изграждането на новата църква „Всех святих“ в Русе; почетен знак „Самарски кръст” (23.01.2014); номиниран за „Мъж на годината“ (19.02.2014). В заседанието си на 3.06.2008 Русенският епархийски съвет учредява епархийска награда – орден „Св. Димитрий Басарбовски“.

[17] Левкийски еп. Неофит, Молитвата. – В: Сборник материали за кандидат-студенти по богословие, В. Търново, 1992, стр. 207-212; Доростолски и Червенски митрополит Неофит, Православната автокефална църква в Америка.//ДК, кн. 21, С., 1988; Юнската сесия на Св. Синод. Интервю на Иван Желев с Левкийски еп. Неофит, гл. секретар на Св. Синод, ЦВ, 8-13 юни 1993, стр. 2; Съзнание за вина, но без разкаяние. Разговор с гл. секретар на Св. Синод, Левкийски еп. Неофит, ЦВ, 14-20 юни 1993, стр. 3; Японската автономна православна църква и Православната автокефална църква в Америка. – ДК 1998, бр. 1, 2-7 и бр. 2, 1-7; Митрополит Неофит: Папата и патриархът станаха приятели, интервю на Константин Събчев, в. „Стандарт“, 25 май 2002; Бог награждава ония, които Го търсят, интервю на Искра Пулин. – В: сп. Пристан, ноември 2004, бр. 23, стр. 19-22; Бързо и безспир текат годините, в: Предано служение на Църквата в задъхано и бурливо време… Митрополит Калиник 30 години на трона на Врачанска епархия, Враца, 2004, стр. 184-185; Приветствие на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Неофит към участниците в конференцията. - : В: „Църквата и съвременното общество”, Русе, 2005, стр. 6-7; Заключителни думи на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Неофит - : В: „Църквата и съвременното общество”, Русе, 2005, стр. 104-105; Добри Христов и музиката в православния храм. – В: Добри Христов и българският XX век, С., 2005, Институт за изкуствознание към БАН, стр. 10-12; Митрополит Неофит: Добрият пастир е като добрия артист – залата му е пълна, интервю на Ася Пенчева, в. 24 часа, 22 октомври 2002, стр. 16; Носейки кръста си, ние отиваме към радостта. Интервю на Татяна Мачковска – В: Седмичен труд, бр. 17, 27 април-3 май 2000, стр. 6. Препечатано в Жълт труд, бр. 9, 27 февруари-6 март 2013, стр. 22-35; Координатор на изданието: Максим Патриарх Български 90 години от рождението му. С., 2005; Митрополит Неофит, Православната богослужебно-певческа традиция – богатство и красота, - В: Живот и песнопение. Сборник православни песнопения, С., 2015, стр. 15-18.

[18] Плоча на Васил Левски в парк „Херъстръу“ (дн. Крал Михай I), Букурещ (2001); Паметник на свободата, по случай 100 годишнината му (2008); Паметник на Доростолски митрополит Иларион, Калипетрово (28.06.2010); Мемориал „Звездната тройка“ пред русенска опера (09.12.2011); Паметник на Ангел Кънчев; Паметник на създателите на Русенски гарнизон, (20.06.2013); Плоча на братя Миладинови в едноименното русенско училище

[19] Мощи на св. три хиляди мъченици от Палестина от отец Емил-Неделя Къръмизару (1999), директор на Гюргевската духовна семинария; Житийна икона с вградена частица от св. мощи на преп. Димитрий Басарбовски, Скален Басарбовски манастир, 26.10.2005. (виж ЦВ, 1-15.11.2005, бр. 20, стр. 1 и 8); Мощи на св. Георги Победоносец за едноименния русенски храм, предадени в римския катедрален храм „Сан Джовани ин Латерано” (05.10.2006). На 14.10.2006 тържествено са пренесени от храм „Св. Троица” до храм „Св. Георги”, Русе; Мощи на св. Николай Мирликийски Чудотворец (подарени от Румъния) за едноименния катедрален храм в гр. Разград (04.12.2010); Русенският храм „Св. арх. Михаил” получава икона на св. Константин и Елена с вградена частица от св. кръст Господен (28.03.2011); Мощи на св. Марина от Неврокопския митрополит Натанаил (от манастира „Св. Марина” в Ксилотимбу, Кипър, 09.11.2012); На 15.03.2008 Русенският митрополит Неофит предава на Ловчанския митрополит Гавриил частица от мощите на св. Теодор Тирон за манастира „Св. Теодор Тирон”, гр. Правец

[20] Чудотворна икона на св. Богородица Троеручица от Троянския манастир; Ефеската, Тихвинската и Услишителница и на св. мощи на Божии угодници от Свето-Въведенския манастир в Киев, Украйна, Русе, (17-20.09.2009); Мироточива икона „Св. Богородица – Умиление” от с. Локоть, Брянска област, Русия , 13-15.08.2012, Русе; През периода 21.09.2013-01.10.2013 г. в Русенска епархия беше пренесена за поклонение иконата „Света Богородица – Достойно есть”, намираща се в ПКСХП „Св. Александър Невски”, и подарена от Свещения Кинотис на Св. Гора – Атон на православния български народ.

[21] Решение на Общински съвет – Русе № 574 прието с протокол № 53/12.04.2002.

[22] Молитва с младежи от „Червен кръст” за жертвите на СПИН (23.05.2006).

[23] Виж: Йонел Аурелиан Котобан, Кирнодж – Тутракан, мост над Дунава, Кирнодж, 2022.

[24] Юбилеен сборник: Митрополит Григорий Доростолски и Червенски. 100 години от блажената му кончина, съставител Тодор Билчев, В. Търново, 2001; Енорийски лист на катедрален храм „Св. Троица” в Русе; Кратко житие на преподобни Димитрий Басарбовски, Русе, 1994; Йером. Виктор Мутафов, Летопис на катедралния храм „Св. Троица” гр. Русе, Русе, 1999; Николай Станев, Русенски катедрален хор при храм „Света Троица”, Русе, 2000; Архим. Виктр Мутафов, Църквата „Св. великомъченик Георги” Русе, Русе, 2002; Архим. Виктр Мутафов, Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир до Русе, Русе, 2002; Архим. Виктор Мутафов, Ангел Младенов (съставители), Богослужебна прослава на преподобния наш отец Димитрий Басарбовски, С., 2000; Вили Георгиева, „И чу се глас” (Лук. 3:22). Документална книга за манастир „Преподобна Петка Българска” в с. Копривец, Русенска област, Русе, 2000; Монах хаджи Хрисант, Моят земен живот, Русе, 2001; Манастир „Света Марина”, с. Каран Върбовка, Русенска епархия, Русе, 2012; Тодор Билчев, Стефка Маринова, съст. Митрополит Михаил Доростолски и Червенски – за себе си и за другите (1884-1961). Документален сборник, В. Търново, 2008.

[25] Неколкократно участва в тържествата на 24 май в Рим (1979, 2000, 2005); Румъния (Димитровден в Букурещ (27.10.2001); Гергьовден в Гюргево, (23.04.2005; 28.04.2008); Международната конференция посветена на св. Йоан Златоуст, (12-14.11.2006); Илинден в Букурещ (20.07.2007); Работна среща в Патриаршията (6-7.07.2009); Обновление на Гюргевската катедрала „Св. Георги”, 23.04.2010), визити при Румънския патриарх Даниил (17.03.2011, 11.11.2011), редовно участие в Андреевден в Северна Добруджа (манастир „Пещерата на св. Андрей); Гърция (1976 г. с монашеска група, 1980 г. по случай 700 годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, с посещение на св. Гора, 1984 г. посещение в Солун, Гергьовден в Зографския манастир, 5-6.05.2009); Турция (посещение в Цариградската Вселенска патриаршия с Българския патриарх Максим, 18-25.05.1981, 1992, 27.12.2008, първото му мирно посещение при Вселенския патриарх Вартоломей в Истанбул в качеството му на Български патриарх 20-22.09.2013, среща на предстоятелите на православните сестри църкви, Истанбул, 5-9.03.2014); Грузия (гост на св. Грузинка православна църква, 14-24.09.1982), Унгария (посещение на Българската църковна община, 12-27.10.1984), Македония (лятото на 1999 г. участва в правителствено-църковна делегация водена от Врачански митрополит Калиник); САЩ (делегат на VI-та Асамблея на Световния съвет на църквите, Ванкувър, Канада, посещение на Акронска епархия, 20.07-10.08.1983; участие в Седмицата на българската култура в Ню Йорк, 7-13.05.1984; гост на Десетия епархийски събор на Акронска епархия в гр. Чикаго, 1-10.07.1985; освещаване на храм „Св. Димитър”, Брамптон, Онтарио, Канада, 27.05.2006); Русия (участие в световната конференция „Религиозните дейци за спасяване свещения дар живота от ядрена катастрофа”, 10-14.05.1982); Украйна (на 26,05.2007 г. заедно с митрополита на Одеса и Измаил Агафангел открива в Одеса паметник на св. св. Кирил и Методий подарен от братя Бобокови от „Приста ойл“. Паметникът е осветен в Русе на 11.05.2007. Автор е скулпторът Валентин Василев. Скулптурата е изпълнена от бронз и е висока 2,40 м. Паметникът е разположен пред хуманитарния корпус на Одески Национален университет „И. И. Мечников“); Швейцария (участие в Четвъртото предсъборно всеправославно съвещание, Шамбези, 6-13.06.2009 г., посветено на темата за православната диаспора; участие в Междуправославната подготвителна комисия за Светия и велик събор на Православната църква, Шамбези, 9-17.12.2009 г., разглеждаща условията и реда за даване на автономия и автокефалия, както и въпросът за диптисите). В качеството си на Български патриарх посещава Москва, Киев, Минск: 23.07.2013- 2013 за участие в 1025-годишнината от Кръщението на Русия.

[26] През 1979 г. дирижира мъжки църковен хор записвайки плочата „Из Тържествената служба на св. Иван Рилски“. Запис на грамофонна плоча на Софийския свещенически хор (1981) по случай „70-годишнината от рождението на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим” в ПКСХП „Св. Александър Невски”.

[27] Книга за впечатления (1969-2008) и Летописна книга на Троянската св. обител (започната 2008), кондика на БПЦ Букурещ, Летописна книга на Басарбовския манастир, Летописна книга на катедрален храм „Св. Троица”, Русе и др.

[28] През 2001 г. от Доростоло- Червенска епархия се отделя Доростолската епархия, а Червенската се преименува в Русенска епархия. Той прие за свой викарий завърналия се от разкола Месемврийски еп. Яков.

[29] Дългогодишният представител на Българска патриаршия в Букурещ - иконом Петър Тотев, споделя следното за отношението на румънските вярващи към дядо Неофит: „Трудно е да опишеш осанката на дядо Неофит, нинездравставащия ни Български патриарх. Обаятелна личност и характерна за него, видима дълбока монашеска душевност, която с уважение и почит беше посрещана и в Румъния, през скромния ми престой и свещенослужение в Българската църква “Св. пророк Илия” в Букурещ (1990-2011). Като Русенски митрополит, дядо Неофит, винаги с подобаващо достойнство на изряден висш български духовник, изпълняваше поръчението на Св. Синод и многократно е посещавал и освещавал по различни поводи богослуженията в Българската ни църква в румънската столица. Незабравими и вълнуващи са срещите му със сънародниците ни след св. Литургия. Доброта, скромност и искреност, отеческа загриженост и съпричастност към духовните и други проблеми на българската ни диаспора бяха неговите всегдашни занимания. Беше обичан и дълбоко ценен (както и до днес) от събратята ни от Румънската патриаршия. Няма да забравя как дядо Теоктист, о Бозепочившия румънски патриарх, Царство му небесно, посрещаше с топла прегръдка дядо Неофит и го приемаше като негов събрат-духовник и даваше за пример неговата скромност пред румънските духовници. Винаги го молеше да изпее “Достойно ест”, да отправи благослов към вярващите и да сподели и извън официалните богослужения, своя духовен опит. С удоволствие и възхищение оставаха всички след срещите  си с дядо Неофит. А това ме караше, като представител на Българската църква към Румънската патриаршия само да се гордея с Негово Високопреосвещенство дядо Неофит. На Многая и благая лета обичний нам, Светейши Владико!”

[30] През 2010 и 2011 г. русенски свещеници участваха в предаването „Един е Бог“ по БНТ-Север (01.04.2010 архим. Емилиан и свещ. Йоан), а ик. Стефан Стефанов участва в пет минутното предаване „Християнска читанка“ в „Добър ден, България!“.

[31] Силва Агопян, Дядо Неофит освещава новите стенописи в Басарбовския скален манастир, в. Бряг, 24.10.2002; Росен Кожухаров, За пръв път от няколко века в Русе се извърши кръщене по древнохристиянскат практика, в. Бряг, сряда, 15.09.2004, стр. 4; Нови 70 дръвчета в Лайънс алеята край Басарбово: Утро, 6-7.11.2010, стр. 2; Румен Николаев, Дядо Неофит и отец Иван засадиха първите кипариси в Русе, в. Бряг, 17.10.2002, стр. 12; Валентина Николаева, Басарбовският скален манастир – истинско лоно на Божията любов, в. Бряг, 25-26.10.2008, стр. 4; Гергана Димитрова, Детски концерт събра 687 лв. за „Всех Святих”, Утро, 24.12.2011, стр. 2; Галина Маринова, Стотици се преклониха пред мощите на св. Николай, в. Екип 7, Разград, 8.12.2010, стр. 1 и 5; Гергана Димитрова, „Свето Преображение” на Рафаело ще бди над русенски храм, Бряг, 8.08.2011, стр. 1-2; Ася Пенчева, На гости през пости в кухнята на владиката, в. Утро, 26-27.11.2011, стр. 6

[32] Беседи в катедрален храм „Св. Троица“ и храм „Св. Николай“, храм „Св.Параскева“ в Борово, кораб „Русчук“, Сяновски манастир „Св. Марина“ с налични видеозаписи в youtube каналите: Obshtnost Sv.Nikolai Ruse, popov9333, Emiliyan Enev, whitepigeonbg. Извършваха се проекти с фондация „Покров Богородичен“ - летни лагери в Сяновския манастир.

[33] Песнопенията бяха фототипно отпечатани в: Живот и песнопение. Сборник православни песнопения, С., 2015. Личният архив на д. Неофит съдържа още непубликувани песнопения, като тропар на св. Наум Охридски, Канон Великий (муз. Д. Бортнянский) за четиригласен мъжки хор и др.

[34] Напр. тропари след „Достойно ест“ от Молебен канон на Пресвета Богородица.

[35] На 10.10.2013 патриарх Неофит освети „Канев център Русенски университет”.

Авторът е представител на Българска Патриаршия в Букурещ

Текстът е отпечатан в: Прот. Кирил Синев, По-значими моменти от служението на Русенския митрополит Неофит, в: Предизвикателствата на миналото, трансформирани в бъдещето. Сборник с доклади от международна научна конференция, Русе, 2023, т. 2, с. 163-179.