Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (28 Votes)
Радостина АнгеловаСкъпи приятели,
Във форума на сайта “Двери на Православието”, който много харесвам и уважавам и на който редовно сътруднича с преводи от руски език, започна дискусия във връзка с евгениката, абортите, стерилизацията на хора с умствени и психични проблеми, грижите за хората с увреждания и т. н., по повод материалите във в. “Култура” от 20. 05. 2008 г.

Бих искала да се включа в дискусията като пряко засегната от проблема, т. е. като човек с увреждане. Диагнозата ми е неврологична, но не е генетично обусловена в моя случай – страдам от детска церебрална парализа поради тежка недоносеност и задушаване при раждане. Сега съм млада жена. Придвижвам се с инвалидна количка. Интелектът и емоционалността ми са напълно съхранени. Въпреки увреждането си успях да завърша общообразователна гимназия с отличен успех (на индивидуално обучение вкъщи, защото когато бях ученичка повечето училища не бяха адаптирани, за да приемат деца като мен. За съжаление и сега това все още е факт, въпреки че се правят положителни стъпки в тази насока). Работих известно време като социоконсултант в НПО на родители на деца с увреждания; сега работя за книгоиздателство от дома си – набирам и редактирам текстове; имам издадена поетична книга, пиша есета, превеждам богословски текстове от руски език. Вярваща православна християнка съм. Това е като визитка за мен.

Не съм против генетичните тестове – те са необходими и в много от случаите са наистина полезни, но не бива да бъдат налагани на хората! А и много от тежките увреждания при децата не са резултат от генетични фактори и не могат да бъдат да бъдат уловени при пренаталната диагностика. Ето, в случая с моето заболяване – много деца се увреждат вследствие на родови травми, тежка недоносеност, прекарани инфекции и т. н. Същото се отнася и за други видове увреждания. Може ли ехограф например да улови дали едно дете ще се роди глухо или сляпо, ако няма сериозни анатомични нарушения, които не са налице във всички случаи?

Разбира се, на родителите трябва да се дава възможност да правят генетични изследвания, ако се налага и ако желаят, както и да бъдат информирани за евентуални увреждания на плода или за бъдещи възможни такива, но да бъдат принуждавани жените да правят аборти под предлог, че ако родят такова дете, ще бъдат лишени от социални помощи и от подкрепа, според мен е безумие! Изборът си е на всеки отделен човек и на всяко семейство.

Още по-лошо е, когато лекарите съветват родители, чието дете се е родило с увреждане или е получило такова след раждането си, да го оставят в специализиран дом, защото е “безперспективно” и ще им провали живота! Има такива случаи, повярвайте ми... Но си мисля, ако едно дете, например, заболее по-късно или вследствие на автомобилна злополука получи увреждане, лекарите ще посъветват ли родителите му да сторят същото?!

Да не говорим пък на колко трудности са изложени родителите, които решат да поемат отговорността да се грижат за тежко увредените си деца вкъщи. И докато не се вземат мерки подобни родители да бъдат консултирани от лекари, психолози и социални работници, както и да им бъде оказвана необходимата социална, финансова и техническа помощ, изоставянията на такива деца няма да са рядкост. Домът в Могилино съвсем не е изключение в България и това не е вследствие на тежките увреждания на децата, а вследствие на лошата социална политика и на пасивността ни като общество. Много малко хора си дават сметка пък какво е състоянието на Домовете за възрастни с увреждания…

Колкото и да напредва медицината, хора с увреждания винаги е имало и ще има –  не само вродени, а и в резултат на злополуки, аварии, лоша околна среда… Но ние също можем да бъдем полезни на обществото – с талантите, с уменията си, с начина, по който се справяме с трудностите. Светът щеше ли да бъде същия без Бетовен, без Стиви Уондър и Андреа Бочели, без Стивън Хокинг, без сляпоглухата Хелън Келър, която създава методика за обучение на деца като нея?.. Ами българските Петко Стайнов и Дамян Дамянов?.. Ами хилядите като мен, които учат, работят, създават семейства и са отговорни родители? Или просто носят достойно кръста си и учат другите на любов, състрадание и топлота…

Приказките във форума на “Двери” за стерилизация на хората с умствени и психични проблеми, ми изглеждат безумни и смешни. Кой и откъде накъде ще решава какво да прави с тялото на някой друг просто така?! Това е нехуманно и жестоко. Трябва ли хората с подобни проблеми да бъдат подлагани на такава процедура, само защото са увредени? А онези от тях, които желаят да имат сексуални контакти, могат да бъдат обучавани, да им бъде разяснявано и т. н. Хората с дълбока умствена изостаналост не осъзнават сексуалните си потребности; те се нуждаят от помощ дори при елементарни действия. А това, че могат да бъдат обект на насилие и посегателства, е друг въпрос, но всеки от нас също може да бъде.

В една от скандинавските страни за някакъв период от време, продължил до 50-60-те години на миналия век, е имало програма за задължителна стерилизация на такива болни. Гледах документален филм за това. Една жена на 16 години попада по грешка в тази програма само защото е имала обучителни трудности! И искаше да съди държавата си за това, че я е лишила от възможността да има деца. Ще допуснем ли това да се случва?


Пиша тези редове, познавайки десетки хора с увреждания и техните проблеми.

С уважение и топли чувства: Радостина Ангелова

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xkqq3 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин