Мобилно меню

4.6363636363636 1 1 1 1 1 Rating 4.64 (11 Votes)

St Elijah SketeПродължение от Манастирът „Есфигмен”

7. Руският скит „Св. пророк Илия”

Една особена група зилоти, наред с матеевците и флоринците, доскоро бяха монасите от руския „Св. пророк Илия”. Този скит, обновен и въздигнат през 1756 г. от големия руски исихаст и повижник преп. Паисий Величковски († 1794 г.), се намира на територията на монастира „Пантократор”. Преди Октомврийската революция там се подвизават близо 300 монаси и послушници. След това, постепенно броят на монасите рязко спада, а сами поддържат връзки с руското емигрантско духовенство, формирало т. нар. Руска православна задгранична църква[1] (РПЗЦ). В тези години скитът всъщност се намира под нейна юрисдикция, в разрез със светогорския устав. На богослуженията, вместо Вселенския патриарх поменават предстоятеля на РПЗЦ – по същите причини, както и останалите зилоти. Следва да се отбележи, че официалната позиция на РПЗЦ, както и на монасите от скита „Св. пророк Илия” винаги е била умерена. Въпросът с признаването на тайнствата на „официалните” православни църкви никога не е стоял на дневен ред. Напротив, известни са случаи на съслужения между отделни нейни клирици и епископи (Берлински еп. Марк[2]) с представители на други православни църкви (диоцез на Сръбската православна църква в Америка, Хилендарски монастир и др.). Дълго време дори се говореше за канонично общение на РПЗЦ с Йерусалимската патриаршия. По свидетелствата на очевидци, клирици на РПЗЦ са посещавали Света Гора с препоръка на Вселенския патриарх[3] и са вземали участие в празничното богослужение на 20 юли (2 август).[4] Самите скитски отци разказват, че години наред са нямали проблеми с монастира, към който е принадлежал скитът – „Пантократор”. На зилотизма им не гледали с добро око, но никога не го поставяли като условие за тяхното оставане в обителта. На монастирските празници братята от скита помагали в кухнята, а от „Пантократор” им давали одежди, когато на Илинден идвал владика (от Задграничната църква) да служи. Ще цитирам откъс от „Отвореното писмо” на архим. Серафим и братята, за да хвърля светлина върху причините за техния зилотизъм.

„Тук бихме искали да изясним по-подробно нашата позиция. От началото на 20-те години политиката на Вселенския патриарх, вдъхновявана от идеите на икуменизма и модернизма, стана причина за печалното разделение както в Православната църква, така и в самата патриаршия. Света Гора не правеше изключение. Когато дойдохме да живеем тук, ние видяхме, че отците и общините на Атон са дълбоко разделени помежду си по въпроса за отношенията с Константинополската патриаршия. Попаднали в трудно и сложно положение, ние се подчинихме на последната воля и завет на предишния игумен на скита, блаженопочившия архимандрит Николай. Под неговото ръководство в нашия скит бяха престанали да поменават Константинополския патриарх Атинагор през 1957 г., когато той дръзко започна да провежда своята икуменическа и проуниатска политика. В същото време ние хранехме надеждата, че на Света Гора, на фона на аскетическите подвизи и съвместното братско носене на общите теготи, отците, сред които живеехме, ще могат да доведат Православната църква до едно истински християнско решение на тези въпроси. За голямо съжаление сега подобни надежди ни изглеждат наивни”.[5]

Неочаквано и за самите светогорци обаче, на Света Гора пристига специална делегация (екзархия) на Вселенска патриаршия (Илиуполският митр. Атанасий и Филаделфийският Мелитон), която с помощта на помощник-губернатора и послушни антипросопи на 7 (20 май) 1992 г. изгонва монасите от скита. Игумен по това време е архим. Серафим – американец с гръцки паспорт, а братството наброява едва 4 души,[6] един от които по това време е извън Света Гора. На тяхно място представителите на Патриаршията настаняват гръцко братство от Ксенофонтския скит, начело с архим. Йоаким. Не е ясно кой е водещият мотив в случая – дали русофобските настроения в Патриаршията или „зилотизмът” на отците, който, както видяхме, се изразявал повече на думи, отколкото на дело. Сред някои светогорски отци битува и мнението, че причина монасите от скита да бъдат изгонени всъщност е че не плащали определения трибут на монастира („Пантократор”).

8. Зилотите извън „Есфигмен”

Извън Есфигменския монастир близо 200 зилоти живеят най-вече по келиите, като голяма част от тях са в пределите на монастира Великата лавра, в така наречената „пустиня” на Света Гора, която обхваща местностите „Св. Василий”, Катунакия, Каруля, Керася, Капсала, скита „Св. Анна”. Повечето от тях са от дълги години на Атон и за записани с монахологиите[7] на съответните монастири. Това означава, че са със статут на светогорци, могат да приемат нови послушници и нямат проблем със своето оставане на Атон. Едновременно с това, в последните години има и голям брой[8] монаси от бившия Съветски съюз, Румъния и Сърбия, които живеят без документи, нелегално и много от тях са зилоти. Обитават най-недостъпните части на полуострова – Катунакия, „Св. Василий” и Каруля. Мнозина от тях носят на монашеските си шапки червен кръст – символ на зилотите.

Зилотите-келиоти се препитват почти по същия начин като останалите келиоти. Занимават се с различни занаяти (плетене на броеници, изработване на дървени и восъчни кръстове, сувенири, печати за просфори и т. под.), риболов и др., а на монастирските празници, т. нар. „панигири”, помагат в кухнята или за настаняването на многобройните гости, срещу което получават храна и (или) определена парична сума. Някои от тях работят и сезонна работа на стопанствата на други монастири.

Зилотите на Света Гора днес нямат единна организация (братство), разделени са най-вече по религиозен признак, подобно на старостилните Синоди в Гърция. Издават книги, брошури с религиозно съдържание, ежегодно джобно календарче, на които е посочено: „Издава се от светогорските отци-зилоти”. Този факт говори по-скоро, че въпреки различията (мнозинството зилоти са „флоринци”), те желаят да явят някакво единство. Очевидно относително малкият им брой (не повече от 250) сред близо 2000 атонски монаси ги смущава. Издават и списание – Свети Агатангел Есфигменски, което излиза веднаж на два месеца в обем от 64 стр. и се списва от монах Яков.

9. Заключение – изводи

Изложените факти позволяват да се направят следните изводи:

9.1. Под името зилоти са известни онези несъгласни с икуменическите „прояви” на Вселенската патриаршия монаси, които като крайна мярка са прекратили каноническото си общение с нея, както и с останалите православни църкви.

9.2. Светогорските зилоти не са единни. Докато мнозинството от тях подкрепя гръцкия старостилен синод на „флоринците” (ГОХ), съществуват и известен брой крайни зилоти – „матеевци”, както и отделни монаси, които не поменават патриарха, но не са преминали към друга църковна юрисдикция.

9.3. Причина за появата на зилотите е най-вече проикуменическата политика на Вселенската патриаршия и останалите православни църкви.

9.4. Зилотите не са еретици, тъй като между тях и останалите светогорски монаси няма различия от догматичен характер.

9.5. По-скоро могат да бъдат определени като схизматици (разколници), както ги определя и съответното решение на Вселенска патриаршия.

9.6. Като такива, те нямат място на Света Гора, доколкото ОУСГ забранява пребиваването там на „схизматици”, както и образуването на „обособени братства” и прозелитизма.

Край


[1] През май 2007 г. се постигна пълно евхаристийно общение между Руската православна църква – Московска патриаршия и Руската православна задгранична църква.
[2] Понастоящем архиепископ.
[3] Препоръката от Вселенския патриарх е задължителна за клириците, желаещи да посетят Атон и едновременно служи като разрешение за извършване на свещенослужение.
[4] Празник на св. пророк Илия – храмов празник на скита.
[6] За скитовете не важи ограничението минималният брой на братята в тях да е поне 6 (виж с. 12).
[7] Книга, където записват монасите, населяващи даден монастир и прилежащите му скитове и келии.
[8] Точният им брой е трудно да се установи.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x49f 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий