Мобилно меню

3.9090909090909 1 1 1 1 1 Rating 3.91 (22 Votes)

Esfigmen Monastery

Продължение от Зилотите на Света Гора (исторически обзор)

3. Монастирът „Есфигмен”

„Есфигмен” е една от двадесетте „първенствуващи, царски, патриаршески и ставропигиални” атонски обители с дълга и славна история. Преди да изложа историята за неговото попадане в ръцете на зилотите, ще дам някои пояснения относно статута на Света Гора като монашеска общност.

3.1. „Основен принцип в съществуването на Света Гора е този за църковното и административно единство на всички първенствуващи[1] свещени обители, благодарение на което говорим за Света Гора, а не за сбор от монастири. Нарушаването на този принцип води до накърняване съществуването на Света Гора и на хилядагодишното ѝ устройство. Целият въпрос има и сериозни национални измерения”.[2]

3.2. Църковното единство и общение се проявяват чрез общата принадлежност към непосредствената юрисдикция на Вселенска патриаршия, под височайшия надзор на която се извършва точното съблюдаване на светогорските уставни положения от духовната им страна, като на богослуженията не се позволява поменаването на друго име, освен това на Вселенския патриарх. Първенствуващите монастири са задължени да имат пълно църковно общение помежду си и да участват в общите тържества и богослужебни събрания.[3]

3.3. Административното единство и общение се изразяват в задължителното участие на първенствуващите монастири в общите управленски органи (Свещен Кинотис,[4] Свещена Епистасия[5] и т. н.) и съобразяване с наредбите на Органичния устав на Света Гора (ОУСГ) за отношенията между Свещения Кинотис и отделните обители и с решенията и правилата, приети от съответните общи органи.[6]

3.4. Става дума за единна религиозна общност, в която постоянни членове са всички, които участват свободно и работят в нея, в пълно общение с останалите. Разбира се, всеки човек има право на религиозна свобода, следователно и право да не приема общението с останалите членове на общността, но тогава честността и справедливостта налагат да напусне свободно общността. По този начин, в случая със Света Гора, за да бъде защитен цялостният ѝ православен монашески облик, Конституцията на Република Гърция и ОУСГ забраняват заселването на инославни и разколници. Като се има предвид горното, може да се види, че на Атон не съществуват, в светския смисъл на тези понятия, религиозна толерантност или лична религиозна свобода, а по-скоро се защитава изключително религиозната свобода на полуострова като едно цяло, т. е. правото да представлява единна религиозна общност със специфичен начин на религиозна дейност.[7]

3.5. Разкъсването на единството (църковно и административно) на Света Гора е немислимо от гледна точка на нейното устройство, тъй като изцяло блокира дейността на институциите ѝ и в крайна сметка поставя под въпрос самото тяхно съществуване. Този пункт има сериозни институционални, духовни, църковни, а и национални измерения, защото, ако се приеме възможността една обител да се отдели от останалите по причини, на които тя едностранно се позовава, това би създало опасен прецедент и други монастири да се отделят, като се позоват на религиозни, етнически и др. причини и да се присъединят към други църковни или национални юрисдикции. Това би довело до катастрофални последици както за Света Гора, така и за Църквата, и за териториалната цялост на гръцката държава. Поради тази причина гръцката Конституция, както и ОУСГ забраняват изрично всяка промяна на броя на двадесетте главни светогорски обители.[8]

4. Кратка историческа справка

В началото на 70-те години на отминалото столетие икуменическите „изяви” на Вселенска патриаршия предизвикват реакция от страна на светогорското монашество, която, между другото, се изразява и във временно прекъсване църковното поменаване на тогавашния Вселенски патриарх. Макар по това време доста обители да са „непоменаващи”, никоя от тях не се отделя от църковно общение с другите, нито с поместните църкви, нито преминава към друга църковна юрисдикция – нещо, което, както видяхме, се забранява изрично от ОУСГ. Единствено изключение е монастирът „Есфигмен”, в който тогава идват хора отвън, „от света”, чужди на светогорския дух, и налагат свои виждания. Резултат е откъсването на обителта от общосветогорското тяло.

По този начин, освен че престава да поменава Вселенския патриарх, „Есфигмен” преустановява църковното си общение с всички останали светогорски обители и с всички православни църкви, обявявайки, че встъпва в пълно общение единствено с едно от разклоненията на ГОХ,[9] които, както споменах, са няколко и нямат църковно общение даже помежду си. Оттогава досега в монастира се приемат за монаси само членове на тази част на ГОХ, а останалите са прогонвани. Това отделяне води началото си от 1972 г. с отказа на антипросопа[10] на монастира да участва в общите служби в Протатския храм,[11] а също и в кратката молитва преди началото на заседанията на Св. Кинотис. След неколкократното констатиране на тези прояви на неуважение, Св. Кинотис като първа мярка отзовава временно антипросопа, с надеждата монастирът да се завърне в предишното си състояние. Вместо да се случи това „завръщане” обаче още повече се затвърждава отделянето – не само църковно, но и административно. „Есфигмен” не изпраща повече свой представител в общите управленски органи (Св. Кинотис, Св. Епистасия), с изключение на един Двоен събор[12] от 1973 г., не участва нито в една общосветогорска проява, но и не позволява прилагането на мерките на Св. Кинотис по отношение на монастира. През всички тези години Св. Кинотис се опитва да върне нещата в нормалния им ред, като всяка година приканва „Есфигмен” да изпрати свой антипросоп в Карея. Две патриаршески делегации (екзархии) са изпратени с тази цел на Атон, първата през септември-октомври 1972 г., оглавявана от Филипийския митр. Александър, а втората – година по-късно (септември 1973 г.), начело със Ставруполския митр. Максим. Сформирана е комисия от представители на Св. Кинотис, която през 1994-1995 г. разговаря с монаси от монастира. Нова комисия, съставена в 1997 г., провежда през следващите години 15 срещи без успех. Вселенските патриарси Димитрий (1972-1991) и Вартоломей (1991-) също без успех търсят да постигнат някакво взаимноприемливо решение.

В опит да спре катастрофалния ход на нещата, от 1974 г. Св. Кинотис престава да утвърждава[13] изборите за игумен и епитропи на монастира. Без да се съобразяват с това решение, есфигменските монаси на два пъти провеждат избори за игумен – 1975 г. (на мястото на починалия Атанасий е избран Евтимий) и 1999 г. (избор на Методий), които остават непризнати и от гражданската, и от монашеската управа на Света Гора. Нови трудности възникват около признаването на тези нови „зилотски” игумени. Докато първият от тях, Атанасий, има канонично ръкоположение и интронизация, а вторият, Евтимий, е ръкоположен от каноничен епископ,[14] то настоящият, Методий, не притежава нито едното, нито другото. Така постепенно монасите от „Есфигмен” все повече се капсулират, придобивайки характеристики на „обособено братство” – нещо, което изрично е забранено от ОУСГ (чл. 183), и занимавайки се усърдно с привличане и на други лица към тях (прозелитизъм), което също се забранява (чл. 184). След всичко това става ясно, че при есфигменските монаси-зилоти са налице всички характерни белези на разколници (схизматици), пребиваването на каквито на територията на Света Гора още по-категорично е забранено от гръцката Конституция (чл. 105) и ОУСГ (чл. 5).

Отказвайки достъп на представителите на върховната атонска управа до сградите и реликвите на обителта, есфигменските зилоти предприемат съмнителни сделки с движимото и недвижимо имущество на монастира, които вече излизат извън контрола на предвидените от ОУСГ надзорни органи. Същевременно се появява тенденция тази аномалия да бъде узаканена с цел да не бъде спряна субсидията[15] за монастира от страна на гръцката държава. През 1996 г. успяват да се преборят за получаването ѝ и я получават до края на 2002 г. (запитване на Свещения Кинотис до Държавния съвет по юридическите въпроси от 2002 г.).

През всичките тези години са налице многобройни опити от страна на светогорската управа за урегулиране на отношенията. От около 1995 г. се наблюдава засилване на тази тенденция, която достига своя апогей след избирането на новия зилотски игумен Методий през 1999 г., когато вече става ясно, че и най-малката надежда за подобряване на отношенията е изчезнала. Показателно е, че последната среща на комисията на Св. Кинотис с представители на монастира завършва без успех, след като споменатият о. Методий отказва да дойде, понеже не бил поканен с официално писмо, на което да пишело, че е архимандрит и игумен на обителта. Този неуспех всъщност бележи и окончателното преустановяване на всякакви опити за постигане на съгласие.

5. Събитията от 2002-2005 г.

Като резултат от всичко това е свикан извънреден Двоен събор, на който са взети решения за възстановяване законността и реда в Есфигменската обител. През ноември 2002 г. чрез съдия-изпълнител са изпратени поименни призовки до всеки от членовете на братството, за да им се даде правото да бъдат изслушани от Св. Кинотис. Зилотите отказват да явят, заключват се и подхващат медийна кампания, представяйки се за мъченици за вярата, а светогорските власти – за гонители. Все пак 24 от тях се дистанцират от останалите. Междувременно с нарочно Патриаршеско и синодно решение Вселенска патриаршия обявява членовете на братството за схизматици.

Възоснова на всичко това се пристъпва към процедура за експулсация на есфигменските зилоти. При това е постигната устна договорка между Свещения Кинотис, Вселенска патриаршия и гръцката държава (в лицето на Министерството на външните работи[16]) да не се стига до насилие. На монасите е даден срок от месец, до 15/28.1.2003 г., да освободят заеманите от тях сгради на монастира. Въпросът е предаден на административната управа на Атон за изпълнение. Тук ще отбележа, че според ОУСГ в една първенствуваща обител не може пребивават по-малко от 6 монаси. След откъсването на есфигменското братство от всесветогорката общност, Св. Кинотис престава да записва и признава за светогорски монаси новопостъпващите в обителта. Като резултат, към времето на тези събития старите монаси са починали, а новите остават непризнати, така че по документи в „Есфигмен” няма пълноценно братство. За да може обителта да функционира, пак според ОУСГ, Св. Кинотис трябва да изпрати монаси от други места, които да се заселят в нея. През годините, на зилотите от „Есфигмен” е предлагано това компромисно решение – да останат в монастира, но да предадат управлението му на канонично братство. Това предложение не е прието от тях.

Сутринта на 28.1.2003 г. пред обителта идва полицейски патрул, за да констатира отказа на монасите да изпълнят решението за екстрадиране. Зилотите, които предварително са поканили по незаконен начин[17] журналисти от различни медии, затварят монастирските порти и се обявяват за „обсадени”. Интересно е да се отбележи, че намиращите се на полуострова полицейски сили далеч не са достатъчни, даже и да е имало решение за употреба на сила при екстрадирането. Същевременно единственият полицейски джип, пристигнал на място, е преекспониран от средствата за масово осведомяване (зилотите били поканили дори ТВ екип от гръцката телевизия NET – нещо нечувано дотогава на Света Гора), за да се създаде впечатление за действителна „обсада”.

След неуспеха на тази акция, есфигменските монаси са оставени на спокойствие, но през 2005-2006 г. се стига до отнемане на представителството (конака) на „Есфигмен” в Карея. Там се установява ново братство, начело с архим. Хризостом, избран пролетта на 2005 г. за каноничен есфигменски игумен. Членовете на това братство, предимно млади монаси, занимаващи се с иконопис, преди това обитаваха хилендарската келия „Св. Николай – Буразери”, близо до Карея. Засега краят на есфигменската „сага” не се вижда, доколкото зилотите настояват на оставането си в монастира, а светогорската управа желае въпросът да бъде разрешен изключително с мирни средства. Не е ясно и как малобройното братство от Буразери ще се справи с предизвикателствата по управлението на голям монастир, дори и ако зилотите по някакъв начин напуснат обителта.

6. Няколко лични впечатления

През лятото на 2002 г. с брат ми посетихме за втори път „Есфигмен”. Направи ми впечатление, че на входа на главната монастирска църква беше поставена закачалка с ризи с дълъг ръкав. В храма се допускаха само мъже с дълъг ръкав. Посетителите с къси ръкави бяха задължавани, преди да влязат да облекат една от тези ризи. Знаейки това, бях предупредил брат си, но все пак той не бе допуснат в храма, поради… дългата си коса! Това вече не можах да предвидя, а и едва ли в обителта имаше бръснар, така че за съжаление той остана отвън. В противовес на прокламациите за „църковност” и „традиционализъм”, обаче в църковния магазин на Есфигменския монастир нямаше нито една църковна книга! Предлагаха се различни заглавия, кое от кое по-„църковно”, посветени на теми като: папата, новия световен ред, масоните, евреите и пр. (повечето преводни от западни автори), само не и истинска православна литература. Питам се: ако зилотите от „Есфигмен” бяха толкова духовни хора, защо в киоска им нямаше духовни книги? Ако бяха истински последователи на светите отци, за каквито се представят, защо не предлагат на посетитетелите си техните творения? Едва ли поклонниците ще научат нещо повече за православието си, за вярата си, четейки такава „апокалиптична” литература. Нито едно, повтарям, нито едно светоотеческо заглавие! Единствената духовна книга беше Новият Завет, издание на „Зилотите на Света Гора”. Имаше и една видеокасета със заглавие… „Стъпил ли е човек на Луната?”! Наистина, много църковно заглавие! Излагам тук тези лични впечатления, единствено за да дооформя представата за зилотите като за хора, загубили окончателно църковния си дух и поели определено по пътя на осветскостяването и на разкола…

Следва


[1] Така официално се наричат двадесетте главни монастира на Атон.
[2] Осведомителен бюлетин „Истината по въпроса за Есфигменската света обител и тези, които я владеят”, издаден от Свещения Кинотис (Община) на Света Гора, Карея, 10.2.2003 г. Цит. по: http://www.antibaro.gr/religion/esphigmenou_oros.htm. Виж също „За новите обитатели на манастира „Есфигмен” в Света Гора”, на адрес: http://synpress-classic.dveri.bg/06-2003/6-esfigmen.htm.
[3] Пак там.
[4] Свещен Кинотис или Света Община се нарича общият върховен законодателен орган, състоящ се от представителите на двадесетте първенствуващи монастири.
[5] Свещена Епистасия се нарича общият върховен изпълнителен орган, състоящ се от четирима представители на двадесетте първенствуващи монастири, избирани за една година на ротационен принцип.
[6] Осведомителен бюлетин…
[7] Пак там.
[8] Пак там.
[9] С тогавашния (1972 г.) „архиепископ” на ГОХ Авксентий.
[10] Антипросоп – представител на всеки от двадесетте първенствуващи обители в Свещения Кинотис в Карея.
[11] Така се нарича централният храм в Карея, намиращ се под ведомството на Свещения Кинотис.
[12] Двоен събор се нарича заседанието на Св. Кинотис, когато на него освен антипросопите участват и игумените на първенствуващите монастири за решаването на въпроси от особена важност.
[13] Според ОУСГ Св. Кинотис утвърждава изборите за игумен и епитроп във всеки монастир. Епитроп – помощна на игумена длъжност, отговаря най-вече за стопанските въпроси в монастира.
[14] Според свидетелството на о. Теоклит Дионисиатски „през 1965 г. Евтимий дойде в монастира [„Св. Дионисий”] и след като изостави зилотизма си, бе ръкоположен за дякон и йеромонах от епископ, привърженик на [патриарх] Атинагор. След това отново стана зилот”. Цит. по: о. Теоклит Дионисиатски, „Старостилството и Есфигменската света обител”, статия във вестник Ортодоксос типос, 28.2.2003 – в: http://www.athonite.gr/forum/html/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=10.
[15] През 1922 г. гръцката държава отнема голяма част от имотите на светогорските обители, за да обезземли с тях бежанците от Мала Азия, срещу което се задължава да им плаща определена годишна субсидия.
[16] Гражданската администрация на Света Гора е подведомствена на Министерството на външните работи на Гърция.
[17] Всеки желаещ може да посети Света Гора, едва след като е снабден предварително със специално разрешение (диамонитирион) от Св. Епистасия. В конкретния случай журналистите са доведени без това разрешение в монастира, което само по себе си представлява грубо нарушение на светогорския ред.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x49y 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти.

Св. Йоан Лествичник