Срещата на Христос с 10-те прокажени
- Детайли
- Неврокопска митрополия
Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение - на 10-те прокажени
Литургийно свето евангелие:
В онова време, когато Иисус влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни! Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин. Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси. (Лука 17:12-19)
Молитвата – лекарство срещу всички болести
„Иисусе Наставниче, помилвай ни!” – такъв бил силният сърдечен вик на десетте прокажени от днешното евангелие, обични в Господ братя и сестри. Това била молитвата, която гръмко произнасяли слепци – и проглеждали, бесновати – и се освобождавали от плена на беса, болни – и се изцерявали.
Стига сме нападали хората с поучения
- Детайли
- -
С отец Ангел Величков разговаря Димитър Спасов
Отец Ангел Величков е роден в София през 1964 г. Завършва Професионално училище по фотография „Юлиус Фучик“ и се занимава активно с фотография. През 1987 г. емигрира в Швеция и получава статут на политически емигрант. Там се среща с архим. Матий (Норстрьом) и с руската православна енория „Преображение Господне“ (Вселенска патриаршия) в Стокхолм. От 1989 до 1993 г. е студент в Православния богословски институт „Св. Сергий“ в Париж със стипендия от енорията в Стокхолм. През 1995 г. се завръща в България, където сътрудничи на "Църковен вестник" и се занимава професионално с фотография. От 1998 до 2003 г. е главен редактор на "Църковен вестник". През същия период вечер работи като фотограф в „Шоуто на Слави“ (до 2002 г.). През 2002 г. е ръкоположен в свещенически сан по искане на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон. От 2003 до 2005 г. е енорийски свещеник в българската енория „Св. Патриарх Евтимий“ в Париж. През 2005 г. преминава по каноничния ред в Руския екзархат към Вселенската патриаршия във връзка с преждевременната кончина на архим. Матий. От есента на 2005 г. е предстоятел на енорията „Преображение Господне“ в Стокхолм. Владее руски, френски, гръцки, шведски и английски.
- Отец Ангеле, Вие сте клирик на Западноевропейската екзархия на руските енории към Вселенската патриаршия, която често пъти е давана като пример за плодотворна и успешна православна мисия, за това, че е възможно да се излезе от рамките на националното и провинциалното и да се свидетелства по един адекватен и вдъхновяващ начин за православната вяра. Запазено ли е в наши дни нещо от тази мисионерска нагласа, от това обръщане към другия, или патосът е по-скоро за опазване на „малкото стадо“?
- Да се излезе от рамките на „националното и провинциалното“ в православното ни битие е не само възможно, но и жизнено необходимо, което за нас означава – спасително. По своята същност автентичната евангелска проповед е насочена именно срещу национализма и маргинализацията на вярата, защото Христос идва да спаси цялото човечество в Адам, а не само някои негови „роднини“, заченати впрочем в греха. Така че, ако говорим за мисия, то тя е първо да освободим вселенската, апостолска Христова вяра от племенно-етническите предразсъдъци, в които самите ние сме я сковали някак незабелязано, с времето.
Началото на Христовата проповед
- Детайли
- Неврокопска св. митрополия
Неделя след Богоявление - св. Григорий, еп. Български; преп. Георги Хозевит; св. Емилиан изповедник; преп. Домника; мчци Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници
Литургийно свето евангелие:
В онова време Иисус, като чу, че Иоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Иордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина". Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно. (Мат. 4:12-17)
Място на божествената проповед
В днешното евангелско четиво свети евангелист Матей ни казва, че Господ Иисус Христос напуснал областта Юдея и отишъл на север, в Галилея, когато чул, че светият Предтеча Йоан е предаден на цар Ирод Антипа и е затворен в тъмница. Този цар, син на детеубиеца Ирод Велики, ненавиждал св. Йоан, защото той го изобличавал за незаконното му съжителство с Иродиада, жената на брат му Филип (Мат. 14 гл.).
Иисус Христос ни дава лекарството срещу рака на егоцентризма
- Детайли
- Тирански и на цяла Албания архиеп. Анастасий (Янулатос)
Истините, които ни разкрива празникът на Христовото Рождество, изненадват. Обикновено спокойствието, детската невинност, радостта, любовта, славословенето на Бога и надеждата привличат вниманието на всички. Има обаче и нещо, което често не забелязваме: премахването на надменността, на този стремеж, който по правило води човешкия род към страшни конфликти, трагедии и безизходици.
Иисус Христос „не дойде с високомерна надменност“, подчертава апостолският мъж св. Климент Римски (1 Клим. 16). Събитията, свързани с идването на Богочовека, по поразителен начин премахват всяка следа от високомерие благодарение на сияйния лик на Богомладенеца. Неизразимият, Непостижимият за умовете ни и всесилен Бог, като прие човешка природа, не е избрал образа на някакъв велик мъдрец, снажен исполин или могъщ самодържец. Той идва като младенец, като невинно дете. И после през целия Си живот на земята Той „понизи Себе Си, като прие образ на раб“ (Фил. 2:7). Противопостави се на всяка форма на високомерие: на горделивата власт на Ирод, на религиозното самомнение на фарисеите и книжниците, на управленската надменност на Пилат.
Рождество Христово е свещен празник на радостта от спасението (обзор на празника в БПЦ)
- Детайли
- Двери
С празнични богослужения в цялата страна беше отбелязано светлото Христово Рождество. Стотици хиляди вярващи се събраха в православните храмове, за да отправят молитва и с радост да посрещнат раждането на Божествения Младенец. Епархийските митрополити, освен синодалното Рождественско послание до пасомите на БПЦ, отправиха и свои отделни рождественски поздрави до епархиотите си, в които разкриват пред клира и народа съвременните измерения на чудото на Боговъплъщението.
В своето Рождественско послание Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит напомни в нощта на Христовото Рождество да не забравяме нашите ближни, които страдат, намират се в лишения и безутешност. Той подчерта, че „в благодатния мир на тази свята нощ никой около нас не трябва да остава сам и безнадежден, лишен от утеха, внимание и любов, защото затова дойде сред нас Христос – за да дарува на всички ни мир, надежда, светлина и живот“. Патриархът подчерта, че Спасителят е призовал към Себе Си бедните, онеправданите, страдащите, отрудените, „защото такава е Божията свята воля: бедните духом да наследят Царството, плачещите да се утешат, гладните и жадни за правда да се наситят, чистите по сърце да видят Бога и всички да се нарекат синове Божии и Божии приятели и да наследят Царството, приготвено за чедата на Небесния ни Отец още „от създание мира”.
| Словото стана плът |
|---|












