Православната диаспора (документ за Светия и велик събор)

Това съвещание, на което бяха поканени и представени всички светейши Православни автокефални църкви, разгледа въпроса за каноничната уредба на православната диаспора и в съгласие с чл. 16 от правилника за работа на предсъборните всеправославни съвещания обсъди представените му от Междуправославна подготвителна комисия от 1990 и 1993 г. съответни текстове, като ги промени и одобри в следния вид:

1. а) Установи се, че е общо желание на всички светейши Православни църкви да бъде решен въпросът с православната диаспора колкото е възможно по-скоро и да се устрои тя по начин, който да съответства на православната еклезиология и на каноничната традиция и практика на Православната църква.

б) Установи се също, че засега поради исторически и пастирски причини не е възможно незабавното преминаване към строго каноничния порядък на Църквата по този въпрос, тоест да съществува само един епископ в дадено място. Затова се стигна до решение да се предложи създаването на преходно състояние, което ще подготви почвата за строго каноничното решение на въпроса въз основа на принципи и указания, изложени по-долу. Тази подготовка не трябва да се забавя отвъд времето на провеждане на Светия и велик събор на Православната църква, така че да може той да извърши каноничната уредба на въпроса.

2. а) Предлага се в преходния стадий, по време на който ще се подготви каноничното решение на въпроса, да се създадат (или учредят) във всеки от долуспоменатите региони епископски събрания на всички признати като канонични епископи в тези региони, които ще продължат да се подчиняват на каноничните юрисдикции, на които се подчиняват сега.

б) Тези събрания ще се състоят от всички епископи в даден регион, които са в канонично общение с всички светейши Православни църкви, и ще се председателстват от първия по страшинство сред епископите, подчинени на Цариградската църква, а при отсъствие на такъв – съгласно реда на диптисите. Събранията ще имат изпълнителни комитети, които ще се състоят от първите по старшинство йерарси на различните юрисдикции, които съществуват в региона.

в) Задача и отговорност на тези епископски събрания ще бъде грижата за опазването на единството на Православието и за развиването на съвместна дейност на всички православни от дадения регион за посрещане на пастирските нужди на живеещите там православни, общо представяне на всички православни пред неправославните и пред цялото общество в региона, развиване на богословската наука и на църковното образование и т. нат. Решенията по тези въпроси ще се взимат с единодушие от църквите, които са представени в дадено събрание.

3. Регионите, в които ще се създадат на първо време епископски събрания, се определят, както следва:

i.     Северна и Централна Америка (променено, вж. накрая)

ii.    Южна Америка (променено)

iii.   Австралия, Нова Зеландия и Океания

iv.   Великобритания и Ирландия

v.    Франция

vi.   Белгия, Холандия и Люксембург

vii.  Австрия

viii. Италия и Малта

ix.   Швейцария и Лихтенщайн

x.    Германия

xi.   Скандинавски страни (без Финландия)

xii.  Испания и Португалия

Епископите на диаспората, които живеят в диаспора и имат енории в повече региони, ще са членове на епископските събрания и на тези региони.

4. На тези събрания, които се учредяват по решение на настоящото съвещание, се възлага отговорността да завършат в подробности одобрения от съвещанието правилник за дейността им и да го приложат възможно по-скоро, във всеки случай преди свикването на Светия и велик събор.

5. Епископските събрания не отнемат от своите членове-епископи компетенции от административен и каноничен характер, нито ограничават правата им сред диаспората. Епископските събрания целят създаването на обща позиция на Православната църква по различни въпроси. Това ни най-малко не препятства епископите-членове, които остават отговорни пред своите църкви, да изразяват становищата на своите църкви пред външния свят.

6. Председателите на епископските събрания свикват и председателстват всички общи срещи (богослужебни, пастирски, административни и т. нат.) на епископите от своя регион. По въпроси от по-важен характер, които изискват всеправославно разглеждане според решение на епископското събрание, неговият председател се обръща към Вселенския патриарх за по-нататъшни действия според всеправославно приетия порядък.

7. Православните църкви се обвързват да не предприемат действия, които могат да навредят на така очертания път за канонично решение на въпроса за диаспората, и ще правят всичко възможно за улесняване на работата на епископските събрания и възстановяване на добрия каноничен порядък в диаспората.

(подписи)

+ Пергамски митр. Йоан, председател (Цариградска патриаршия)

+ на Нос Добра надежда митр. Сергий (Александрийска патриаршия)
+ Западно- и Средноевропейски митр. Йоан (Антиохийска патриаршия)
+ Капитолиадски митр. Исихий (Йерусалимска патриаршия)
+ Волоколамски архиеп. Иларион (Московска патриаршия)
+ Бачки еп. Ириней (Сръбска патриаршия)
+ Олтенски митр. Ириней (Румънска патриаршия)
+ Русенски митр. Неофит (Българска патриаршия)
+ Зугдидски и Цаишки митр. Герасим (Грузинска патриаршия)
+ Пафоски митр. Георгий (Кипърска църква)
+ Перистерийски митр. Хризостом (Гръцка църква)
+ Семятички еп. Георгий (Полска църква)

+ Корченски митр. Йоан (Албанска църква)

+ Комарненски еп. Тихон (Чешка и Словашка църква)

+ на Швейцария митр. Йеремия, секретар (Цариградска патриаршия)

(Превод от гръцки: Иван Ж. Димитров, 15.6.2009 г.)

По решение на свещеното събрание на предстоятелите на православните автокефални църкви, състояло се от 6 до 9 март 2014 г. във Фенер, беше решено регионите i и ii на диаспората да се променят. В това решение се казва следното:

І. Преобразуват се отново географските граници на създадените по решение на ІV предсъборно всеправославно съвещание[1] епископски събрания на Северна и Южна Америка чрез учредяването на отделно такова на Канада и придаването на останалите страни (от региона "Северна и Централна Америка" - б. р.) извън Съединените американски щати в събранието на Южна Америка, като се създават следните епископски събрания в този континент:

1) Канада,

2) Съединени американски щати и

3) Латинска Америка.

Бел.: Думите в курсив са добавени за яснота от преводача.

Припомняме, че на срещата на православните предстоятели през март 2014 г. бяха взети и следните решения относно процедурите по провеждането на Светия и велик събор:

ІІ. Във връзка с предстоящия да бъде свикан Свят и велик събор на Православната църква:

1) Всички решения по време на събора и на подготвителния му период се вземат с единодушие.

2) Съборът се председателства от Вселенския патриарх. Братята предстоятели на останалите православни автокефални църкви седят отдясно и отляво на него.

3) Всяка автокефална църква се представя от предстоятеля и най-много двадесет и четири нейни епископи. Църквите, чийто брой на епископите е по-малък от двадесет и четири, се представят от предстоятеля и всички техни епископи.

4) Всяка автокефална църква разполага с един глас.