Становище на Св. Синод относно Законопроекта за предучилищното и училищното образование

При анализа и оценката на внесения за обсъждане осъвременен вариант на този Законопроект могат да се посочат в голяма степен същите мотиви, съображения и конкретни предложения като текстове за редакция и допълнение на съответните членове и алинеи.

МОТИВИ

1. При утвърждаването на духовно-просветното и образователно дело в България и изграждането на устоите на съвременната училищна и образователна система Българската православна църква – Българска патриаршия винаги е била носителка и пазителка на традициите на духовното просвещение, съзидателка, обединителка и майка-хранителка на православния български народ. Особено във време на духовна и материална криза, в каквато се намира съвременното общество, е абсолютно необходимо да се даде пълен и равен достъп на българските деца и ученици до такова съвременно образование, което не само ги информира и образова, но и пълноценно ги възпитава чрез системното и задълбочено запознаване с облагородяващите и спасителни християнски истини и духовно-нравствени ценности.

2. Днес в България изключително много се нуждаем от съвременна и адекватна възпитателно-образователна система, която да е в състояние да дава знания, но и да изгражда децата и подрастващите като положителни и активни личности с отговорно нравствено и социално поведение, проявявано през целия им живот. За постигането на тази висока цел е абсолютно необходимо Църквата, държавата, детската градина, училището и семейството да работят заедно. Училището е необходимо да се превърне в истинска школа за живота, в която учениците да се подготвят както интелектуално, така и духовно за бъдещите предизвикателства и задачи, които ще трябва да решават в съвременния свят.

3. Новият проект за Закон за предучилищното и училищното образование е призван да формулира основните принципи на политиката и да представи ангажимента на българската държава към тази толкова важна област от обществения живот – възпитанието и образованието на децата и младежите. Образованието като област на духовно просвещение и система за придобиване на адекватна подготовка определя основните общи знания и изгражда професионални умения в бъдещото поколение, но също така е призвано да оформя неговата ценностна система и да съдейства за цялостната социализация на подрастващите.

4. Затова според Българската православна църква една съществена и качествена придобивка за образователното законодателство в България би било внасянето в него на отчетливо присъстващ и по-съществен пласт, съдържащ ясни възпитателни принципи, високи духовно-нравствени цели и ценностно ориентирани образователни и педагогически задачи. За да бъдат те успешно реализирани, проектозаконът следва да предвиди тяхното надграждане върху добре изпитания български културен и образователен модел, който толерантно и равнопоставено съвместява запознаването с духовните традиции и религиозната култура на нашия народ с обучението по останалите хуманитарни и научни дисциплини.

5. Наложително е след повече от 25 години на обществен преход у нас да бъде сложен край на изкуственото откъсване на българското образование от неговия същински духовен извор – великата православна култура и безценното дело на християнската просвета, завещано ни от светите равноапостолни братя Кирил и Методий, от светите им ученици Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд и техните приемници в лицето на българските духовници, будители и учители от старо и ново време.

6. Признак за зрялост на нашето общество и държава би било прекратяването на абсурда българското образование да бъде тласкано от една свръхидеологизирана крайност в друга, т.е. от атеистичния комунизъм към материалистичния секуларизъм – две идеологии, които са еднакво обречени поради отчуждеността си от духовно-нравствените и културни корени на европейската цивилизация – християнството. Повече от две десетилетия след демократичните промени предучилищното и училищното ни образование все още търси своя автентичен характер и функции. До този момент поредицата от „реформи“ ограничи до минимум възпитателния процес в българското училище. Негативните резултати от това върху живота на децата, младите хора и обществото са еднозначни и очевидни. Няма нужда нито да ги изброяваме, нито да ги тълкуваме. Цялостната вреда, която те нанасят, се изразява в ерозирането авторитета на училището и разрушаването на приемствеността в българското обществено-историческо развитие.

7. Затова Българската православна църква предлага и настоява да се премахнат последните остатъци от идеологизацията на образованието от близкото минало, като се позволи образователното направление „Религия и етика“ и предметът „Религия“ да заемат естественото си място в образователно-възпитателния процес в предучилищното и училищното образование като част от задължителните учебни занимания и часове. След демократизацията на обществения живот в България единствено в сферата на образованието българската държава не е възстановила баланса във взаимоотношенията си с Църквата и това ощетява възпитателния ефект на съвременното ни просветно дело, тъй като не се използва потенциалът на религиозното образование и възпитание и то е изтласкано в свободноизбираемата подготовка на децата и учениците. В това положение на предмета „Религия“ съзираме вреден остатък от духа на атеистичните ограничения от тоталитарния период на управление, които нарушаваха свободата на вероизповеданията и религиозно-образователните права на българските граждани.

8. Запознаването с религиозния живот, културните и нравствените достижения и ценности като съставна част от обществения живот има своето място в образователните системи на почти всички европейски държави, а така би трябвало да бъде и в българската общообразователна система. Изучаването на религиозните вярвания, нравоучение и обичаи като неотменна част от културната традиция на цивилизованото човечество формира в учащите се обществено-необходимата и социално-значима компетентност, каквато е религиозната грамотност. Тази компетентност е жизненонеобходима на всеки гражданин в съвременния свят независимо от неговите лични убеждения за запазване на психическото и физическото му здраве, живота, работоспособността, имуществото му и за предпазване от зловредното въздействие на деструктивните култове и новите религиозни движения. В обществен план общата религиозна грамотност служи като превенция на фундаментализма, злоупотребата с правото на вероизповедание като запазва и развива духовния и нравствения потенциал на нацията.

9. За съжаление днес в българското училище предметът „Религия“ реално се изучава основно в свободноизбираемата подготовка на децата и учениците, и то само ако могат да се осигурят учители, учебно време и финансови ресурси. За този учебен предмет не са изработени държавни образователни стандарти, учебна програма, учебници и учебни помагала. Затова много малко деца и ученици изучават този предмет. В резултат на това потенциалът на този вид образование и възпитание не се използва пълноценно. Българското законодателство в тази сфера би следвало да се опира на националната образователна традиция, да взаимства и да се основава на съществуващите добри европейски стандарти и педагогически практики, установени в повечето от страните-членки на Европейския съюз (ЕС).

10. Сравнителният анализ на европейските образователни системи показва наличието на религиозно и морално ориентирано образование в почти всички държави, членки на ЕС:

§1. В 20 държави-членки на ЕС религиозното образование е конфесионално и в тях предметът „Религия“ е със следния статут:

- Задължителен предмет (ЗП) с възможност за освобождаване в 6 страни – Австрия, Гърция, Ирландия, Кипър, Румъния и Германия (в някои области се предлага и алтернативен предмет);

- Задължително алтернативно избираем предмет (ЗАИП) в 7 страни – Белгия, Литва, Люксембург, Малта, Словакия, Финландия и Хърватска;

- Задължителен предмет за училищата и избираем в различните си профили за учениците в 2 страни – Испания и Италия;

- Свободно алтернативно избираем предмет (САИП) в 2 страни – Полша и Португалия;

- Свободно избираем предмет (СИП) в 3 страни – България, Унгария и Чехия.

§2. В 2 държави религиозното образование е общоконфесионално за християнските вероизповедания, а предметът „Християнска вяра“ е свободно избираем – в Естония и в Латвия.

§3. В Холандия, която е с уникална и специфична образователна система, религиозното образование се осъществява в избираемата подготовка и предметът е конфесионален в училищата на религиозните деноминации (в които се учат 75% от учениците), а в държавните (общинските) училища и в тези на родителските общности той е неконфесионален – история на религиите и религиознание.

§4. Във повечето страни, в които съществува конфесионално обучение по предмета „Религия“, самото преподаване и изучаване на предмета се основава на традиционните духовни, нравствени и културни ценности.

§5. В Дания предметът „Изучаване на християнството“ е задължителен и е неконфесионален – обективно представяне и запознаване с християнството.

§6. В 3 страни-членки на ЕС религиозното образование е задължителен предмет и е многоконфесионално и неконфесионално, т.е. преподава се основно или преимуществено официалната религия в съответната държава и в допълнение други световни религии и философски морални системи. Този вид задължително многоконфесионално-морално образование, което винаги се реализира като се осигурява правото на родителите за освобождаване на децата от него, съществува в:

- Норвегия, Швеция, Великобритания (без Северна Ирландия, където обучението е конфесионално);

§7. В Словения в много малко училища се предлага изучаването на свободно избираем предмет, който е съчетание на религиознание и морално образование;

§8. Изключение от другите държави прави само Франция (без Елзас и Лотарингия, в които има конфесионално религиозно образование), в която историческите, културните, философските и моралните аспекти и факти на религиозния живот се включват в учебните програми на хуманитарните общообразователни предмети.

11. От анализа на европейските образователни системи в сферата на религиозното и моралното образование може да се направят следните изводи:

1. В 22 от европейските страни-членки на ЕС в държавното училище е формиран демократичен модел, който гарантира правото на изучаване на предмета „Религия” в съответствие с духовните, нравствените, културните и религиозните традиции и възгледи на всеки подрастващ и на неговите родители.

2. В 7 държави-членки на ЕС се предлага изучаването на една от традиционните и утвърдените в обществото религии или морално образование, напр. предмета „Етика“. Обучението се осъществява в съответствие с избора на родителите на учащия се и е в рамките на задължително алтернативно избираемата подготовка. Този специфичен модел на духовно-нравствено и морално образование представлява важен демократичен инструмент на правовата държава, който решава, от една страна, много задачи за пълноценното развитие на личността в интерес на самия човек, обществото и държавата и от друга страна - отчита свободата на религиозния избор, на съвестта и вероизповеданията на конкретния ученик и неговите родители. Тези задължителни алтернативно избираеми предмети са напълно в съответствие с основното човешко право на вероизповедание – в неговия позитивен и негативен аспект.

3. В рамките на този подход на пълноценно морално и религиозно образование се решават въпросите за правата на отделната личност и се реализира публичният интерес за възпитание на достойни граждани на обществото.

4. Религиозното образование в европейските страни не променя ни най-малко светския характер на образователната система и на обучението и възпитанието, осъществявани от нея.

Във връзка с така изложените мотиви, аргументи и съображения са и конкретните предложенията, които отправяме до народните представители в рамките на парламентарната процедура за второ четене на внесения „Законопроект за предучилищното и училищното образование“.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

СВ. СИНОД на БПЦ-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ НАСТОЯВА:

І. Духовно-нравственото възпитание и образование да заеме полагащото му се по-значимо място във философията на законопроекта, ако желаем да постигнем положителна, истинска и трайна промяна в психологическия, нравствен, културен и социален облик на нашите деца и ученици.

1. Във връзка с това предлагаме едно важно допълнение в заглавието на закона: „ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ".

2. Българската държава в лицето на народните представители следва да вземе предвид дългогодишните настоявания на различни представители на българското общество – родители, учители и педагози, общественици и интелектуалци, подкрепящи позицията и на светата ни Църква, и да направи съответните промени и допълнения в законопроекта с оглед на това:

2.1. Духовно-нравствените теми и православните християнски ценности, свързани с националната култура и духовна традиция на страната, да бъдат обособени като важна и задължителна част от образователно направление, съдействащо за по-добри възпитателни и образователни резултати в предучилищната възраст.

2.2. Предметът „Религия“ да бъде включен в раздел А – задължителни учебни часове – на учебния план: за постигане на по-добри възпитателни и образователни резултати в училищната възраст.

ІІ. Във връзка със заявения в мотивите на законопроекта ангажимент на държавата, който се отнася за всички училища в България и който подчертава задължението за равно третиране на децата, независимо от статута и собствеността на училището, в което се обучават.

1. Необходимо е да се запази и развие досега действащата система на споделени отговорности, финансиране и контрол спрямо духовните училища, и в частност спрямо духовните семинарии, от страна на държавата и Църквата. Затова в законопроекта следва да се включат норми, които да предвиждат мерки не само по Закона за вероизповеданията, но и в Закона за предучилищното и училищното образование и свързаните с него закони. В този смисъл така заложените текстове на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от предложения законопроект са неприемливи за Българската православна църква.

2. С още по-голяма убеденост и вече изразените аргументи настояваме, че след като се възприема и следва принципът, че финансирането от страна на държавата следва ученика, и след като държавата ще финансира и обучаващите се в частните училища (чл. 50, ал. 3), то повече от необходимо е да финансира онзи минимален брой ученици, обучаващи се в семинариите, които са бъдещото свещенство не само за Църквата, но и на своя народ.

3. Св. Синод настоява чрез разглеждания Законопроект да не се накърняват правата на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, променяйки важни норми от Закона за вероизповеданията (чл. 33). Такива са:

- Равното третиране на образованието в духовните училища и общообразователните училища по Закона за народната просвета;

- Възможността, която предоставя Законът за вероизповеданията на БПЦ и вероизповеданията да откриват частни училища в съответствие със Закона за народната просвета.

В контекста на тази принципна позиция Светият Синод прави следните предложения до народните представители във връзка с обсъждането и приемането на второ четене на законопроекта, както следва:

1. В заглавието на закона се правят следните допълнения: след думата „образование" се добавят думите „и възпитание“.

2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

а/ в т. 4 след думата „етнокултурно“ се добавят думите „и религиозното“;

б/ създава нова т. 5 със следното съдържание:

„т. 5 формиране на духовната и културната идентичност на учащите се чрез възприемане и усвояване на духовни, нравствени и културни традиции и основаващите се на тях морални ценности“;

в/ останалите точки се преномерират.

3. В чл. 22, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

а/ в т. 8 след думата „здравното“ се добавят думите „моралното, религиозното“;

б/ създават се нови точки 16, 17 и 18 със следното съдържание:

„16. учителската правоспособност и квалификация;

17. извънкласната и извънучилищната дейност;

18. едногодишната издръжка на децата и учениците в държавните и общинските градини, училища и обслужващи звена“;

в/ останалите точки се преномерират;

г/ държавните образователни стандарти за обучението по религия съгласно ал. 2 се приемат с наредба на министъра на образованието и науката съгласувано с ръководните органи на БПЦ и съответните регистрирани вероизповедания.

4. В чл. 50, ал. 4 след думите „се финансират от“ се добавят думите „от държавния бюджет и“, а след думите „по реда на“ се добавят думите „този закон и“.

5. В чл. 69 се създава изречение второ със следното съдържание: „В него се въвежда ново образователно направление „Религия и етика“.

6. В чл. 74 се правят следните изменения и допълнения:

а/ в ал. 4 думите „може да се изучава и учебният предмет „Религия" се заменят с думите "(от І до ХІІ клас включително) се изучава конфесионално и учебният предмет „Религия“ (с възможност за алтернативен избор на неконфесионален предмет „Етика“) в часовете от раздели „А“, „Б“ и „В“ на учебния план“.

б/ в ал. 7 се допълва следното съдържание: „(7) Учебните предмети по ал. 4 се изучават по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание (конфесия). Учебните програми определят и броя учебни часове за изучаването им.“

7. В чл. 75, ал. 1, т.9 след думите „устойчивото“ се добавят думите „и духовно-нравствено“ развитие.

8. Създават се нови членове 75-а, 75-б, 75-в и 75-г със следното съдържание:

„Чл. 75-а. (1) Общообразователната подготовка се определя от предназначението на българското училище да осигури на всеки български гражданин възможността да се развива пълноценно.

(2) Общообразователната подготовка се изгражда върху принципите на зачитане на:

1. основните човешки права;

2. правата на детето;

3. традициите на българската култура и образование;

4. постиженията на световната култура и образование;

5. ценностите на гражданското общество;

6. свободата на съвестта и свободата на мисълта.

Чл. 75-б. Основните цели на общообразователната подготовка са:

1. да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото;

2. да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българска национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност;

3. да създаде условия за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот.

Чл. 75-в. Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:

1. български език и литература;

2. чужди езици;

3. математика, информатика и информационни технологии;

4. обществени науки и гражданско образование;

5. религия и етика;

6. природни науки и екология;

7. изкуства;

8. бит и технологии;

9. физическа култура и спорт.

Чл.75-г. (1) Културно-образователните области съответстват на формулираните цели на общообразователната подготовка и създават възможност за избор в рамките на училищния учебен план.

(2) Всяка културно-образователна област осигурява взаимна връзка между отделните учебни предмети.“

9. В чл. 84, ал. 4 след думата „утвърдени“ се добавят думите „от министъра на образованието и науката и“.

10. В чл. 133, ал. 1 след думите „История и цивилизации“ се поставя запетая и се добавят думите „Религия“, „Етика“.

11. В чл. 158 се правят следните допълнения:

а/ в ал. 2 се добавят думите „а за обучението по религия и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание“, а след думата „одобрява“ се поставя наклонена черта и се добавя думата „/одобряват“.

12. В чл. 159, в ал. 2 след думите „и науката“ се поставя запетая и се добавят думите „а за обучението по религия и от върховния ръководен орган на съответното вероизповедание“.

13. В чл. 160 се правят следните допълнения:

а/ в ал. 1 след думите „и науката“ се поставя запетая и се добавят думите „а за познавателните книжки, учебници и учебни комплекти по религия – и по инициатива на върховния ръководен орган на съответното вероизповедание“.

14. В чл. 295, ал. 1 след думите „История и цивилизации“ се поставя запетая и се добавя думата „Религия“.

15. В § 30 от ПЗР, във връзка с промяната в чл. 33 от Закона за вероизповеданията се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „По искане на“ се добавят думите „Българската православна църква и на“;

2. Ал. 2 да придобие следната редакция: „Ал. 2. Образованието, получено в духовните училища, се приравнява на образование, получено в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование.“

3. Ал. 3 да придобие следната редакция: „Ал. 3. Българската православна църква и регистрираните вероизповедания могат да откриват училища при условията и по реда, предвидени в Закона за предучилищното и училищното образование за частни училища.“

4. Точка 3 да отпадне и да се запази досегашната редакция на ал. 4.

ОБЩИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

1. За съществуването у нас на добра съвременна образователно-възпитателна система в детската градина и училището е важно да се възроди традицията на взаимно зачитане и пълно взаимодействие между българската държава и Българската православна църква – Българска Патриаршия. За да бъде образователната ни система адекватна на съвременните европейски стандарти и изисквания, е задължително православното религиозно обучение и духовно-нравственото възпитание да получи своя равнопоставен статус, така че обществото ни да превъзмогне духовната криза и да жъне добрите му плодове дълги години.

2. Приемането на горните предложения на Св. Синод от страна на българските законотворци ще бъде доказателство за това, че нашата държава желае да осигури всеобщ и равнопоставен достъп до висококачествено образование, защото децата и учениците не са частни, държавни или на вероизповеданията, а са деца и ученици на България, както пише в мотивите на законопроекта.

3. От изучаването на европейския опит може да се направи изводът, че в повечето европейски страни в светското училище е формиран демократичен модел за обезпечаване правото на изучаване на предмета „Религия“ в съответствие със собствения мироглед и свободен избор, според духовните, нравствените, културните и религиозните традиции на всеки един подрастващ и на неговите родители. Този модел, който предлага изучаването на традиционното по конституция за страната вероизповедание и на другите утвърдени в обществото религии (или на „Етика“), в съответствие с избора на родителите на децата и учениците в рамките на задължителната учебна програма, представлява важен демократичен инструмент на светската правова държава, който от една страна решава много задачи за възпитанието и пълноценното развитие на личността в интерес както на отделния човек, така и на обществото и държавата. От друга страна чрез този възприет модел се отчита и гарантира свободата на религиозно-образователния избор, на съвестта, мисълта и религията на конкретния ученик и неговото семейство.

4. В рамките на този подход за пълноценно морално и религиозно образование и възпитание на подрастващите се решават въпросите за правата на детето и на отделната личност и се реализира националният интерес за възпитание на достойни граждани на обществото. Така се удовлетворяват изискванията за отчитане на основните човешки права и свободи на българските граждани, гарантирани от международните правни норми и законите на страната.

5. Промените в нормативната уредба на общообразователната система е необходимо да се извършват в духа на националната духовна и културна традиция и съобразно европейските норми и стандарти за свобода и равнопоставеност. За да има силна и благоденстваща България, нашите мъдри прадеди са възпитавали следващите поколения в това да милеят за род и език, за вяра и традиция, за Църква и Отечество. Родолюбивите ни предшественици са знаели, че народ без корени няма бъдеще. А за нашия народ дълбокият корен и неизчерпаемият източник на духовни и морални сили, на социално единство и благопреуспяване е православната християнска вяра с нейната уникална история, възвишена нравственост и богата култура. Точно тях имаме за свой най-важен дълг да предадем днес на нашите деца, за да съхрани България своята национална и културна идентичност, да преодолее духовната и социална криза, да се възроди и да пребъде!

6. Светият Синод отбелязва с удовлетворение и отчита по достойнство, че в процеса на подготовка на предложения законопроект са възприети някои от направените принципни предложения в Становището относно първоначалния вариант на проекта от 2012 година. Някои от направените тогава предложения са възприети и заложени към съответните текстове на чл. 5, чл. 38 и чл. 53 от сегашния законопроект.

7. С оглед на сериозността на предприетите съществени промени на нормативната уредба на системата на предучилищното и училищното образование, които се предлагат с приемането на новия закон, и предвид необходимостта от съгласуване на предложенията с различните заинтересовани страни, Светият Синод настоява народните представители да обърнат сериозно внимание на направените препоръки и да разгледат формулираните предложения в рамките на предвидената парламентарна процедура по окончателно приемане на законодателния акт.

Прието на заседание на Светия Синод на БПЦ-БП в пълен състав, прот. №3 от 12.02.2015 год.

Изпратено до 43-то Народно събрание, Министерския съвет и Министерството на образованието и науката на Република България