Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (48 Votes)
1_21.jpgМолете се на Бога с копнеж и любов, спокойно, с кротост и благост, непринудено.

Сам Господ ще ни научи да се молим

Човек търси радостта и щастието на небето, стреми се към вечното далеч от всички и от всичко, стреми си да открие радостта в Бога. Бог е тайна. Той е мълчание, Той е неограничен, Той е всичко. Всички хора имат тази склонност на душата към небето. Всички твари се обръщат към Него, макар и несъзнателно.

Постоянно обръщайте ума си към Него. Възлюбете молитвата, разговора с Бога. Всичко е в Любовта, в обичта към Бога, към Младоженеца Христос. Бъдете достойни за Христовата любов. За да не живеете в тъмнина, обърнете стрелката на молитвата, за да дойде божествената светлина в душите ви. Христос ще се яви в дълбините на вашето битие. Там, в тези дълбини, е царството Божие. “Понеже ето, Царството Божие вътре във вас е” (Лук. 17:21)

Молитвата се извършва само чрез Светия Дух. Той учи душата как да се моли. “Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки”(Рим. 8:26) От нас не се иска някакво специално усилие. Нека се обръщаме към Бога с дух на смирен раб, с молитвен и просителен глас и тогава нашата молитвата ще бъде богоугодна. Нека с благоговение стоим пред Разпнатия и казваме: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!” Това замества всичко. Когато умът на човека се отдаде на молитва, тогава за части от секундата идва Божията благодат. Тогава човек се изпълва с благодат и вижда всичко с други очи. Смисълът на всичко е да възлюбим Христос, молитвата, изучаването на Свещеното Писание. Вземаме един милион и го разсичаме на парченца. Усилието на човека е една милионна.

Преди молитвата душата трябва да се подготви с молитва. Молитва за молитвата. Чуйте как свещеникът тайно се моли, когато се чете Апостолското четиво по време на Светата Литургия:

“Човеколюбче Владико, дай да светне в сърцата ни нетленната светлина на Твоето богопознание и отвори очите на разума ни, за да разбираме Твоето евангелско учение; вложи в нас страхопочитание към Твоите блажени заповеди, та, като потъпчем всички плътски похоти, да водим духовен живот, като мислим и вършим всичко, което Ти е благоугодно. Защото Ти, Христе Боже, си просвещение на душите и телата ни, и на Тебе въздаваме слава с безначалния Твой Отец и с всесветия, и благия и животворящ Твой Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин!” Неусетно влизаме в молитвата. Нужно е да бъдем в подходяща духовна атмосфера. Общуването с Христос, духовният разговор, изучаването на духовните книги, пеенето, кандилото, тамянът стават необходимата атмосфера, за да може всичко да се извършва простодушно, със сърдечна простота (Премъдрост Соломонова 1:1). Когато с любов четем богослужебните текстове на последованията, неусетно ставаме святи. Така изпитваме радост от Божиите слова. Тази радост, това веселие е нашето собствено усилие, за да влезем лесно в молитвената атмосфера, то е нашето предварителното “загряване”, както казваме. Може наум да си спомняме красиви пейзажи, които сме видели. Това усилие е леко и безкръвно. Но не бива да забравяме думите на Господ: “. . .без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5).
Сам Господ ще ни научи да се молим. Няма да се научим сами, нито някой друг ще ни научи. Не трябва да казваме: “направих толкова поклони, сега си осигурих благодатта”, а да се стремим в нас да свети непреходната Светлина на богопознанието, която ще отвори духовните ни очи, за да разбираме Неговите божествени слова.

Така обичаме Бога без да усетим, без самопринуда, без усилие и борба. Трудното за хората е много лесно за Бога. Ще възлюбим Бога неочаквано, когато Божията благодат ни осени. Ако силно възлюбим Христос, молитвата ще се извършва от само себе си. Христос непрекъснато ще бъде в нашия ум и сърце.

Но за да останем в това състояние и да не го загубим, е нужна божествена любов, нужна е божествена, пламенна любов към Христос. Нашата любов се отправя към едно висше Същество. Бог безкрайно обича човека, а човекът от своя страна желае да достигне Този, Който го обича. Бог обича човека с божествена и съвършена любов. Бог, Който обича човека, е несебичен.

Любовта към Бога е висша, само когато се проявява като благодарност. Нужно е да обичаме не по задължение, а така, както ни е необходима храната, за да живеем. Много пъти се обръщаме към Бога от нужда да намерим опора, тъй като нищо около нас не ни дава покой и усещаме самота.

За да дойде Христос в нас, сърцето трябва да е чисто

Божествената благодат ни учи какво е нашето задължение. За да привлечем благодатта, трябва да имаме любов и силно желание за нея. Божията благодат изисква божествена любов. Любовта е достатъчна, за да ни приведе в подходяща “форма” за молитва. Сам Христос ще дойде и ще влезе в нашата душа, стига в нея да открие няколко малки неща, които са Му угодни – добра воля, смирение и любов. Без това не можем да кажем: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”.

Например, да си представим, че имаме един транзистор. Когато настроим антената на точка 1, да речем, където има най-много радиотранслатори, тогава сигналът е много добър. В точка 2 няма толкова много радиотранслатори и някак по-слабо се чува. В точка 3 изобщо не се чува добре. Същото става и в общуването с божественото. Когато душата е настроена на точка 1, общуването се осъществява най-добре. Несъмнено това се дължи на две основни предпоставки - на любовта и на смирението. С тези предпоставки душата общува с Бога, слуша Неговия глас, възприема Неговото слово, получава сила и божествена благодат, преобразява се, обръща се към Бога по благ и нежен начин и е пълна с умиление. Когато има по-малко любов и смирение – точка 2 – общуваме с божественото, но не толкова добре. Когато душата е настроена на точка 3, изобщо не се получава добро общуване, защото тя е изпълнена със страсти, с омраза, с враждебност и не може да се възвиси духовно.

За да дойде Христос в нас, когато Го призоваваме с думите “Господи Иисусе Христе”, сърцето трябва да бъде чисто, да няма никаква пречка, да бъде свободно от омраза, егоизъм и злоба. Трябва да Го обичаме и Той да ни обича. Но ако в нас има нещо, което е за осъждане, и за него има определена тайна. И тази тайна е да потърсим прошка, с други думи, да се изповядаме на изповедника. Но за това, както казахме, е необходимо смирение. Ако сложиш всичко в ред чрез прилагането на Божиите слова и нямаш угризения на съвестта, а имаш покой и вършиш добри дела, тогава неусетно и с лекота влизаш в молитва. След това просто чакаш, докато постепенно дойде благодатта.

За всичко, което става, обвинявайте себе си. Молете се със смирение, стойте далеч от самооправдаването. Например, виждате завист насреща. Отговорете на това с молитва, изпълнена с любов; противопоставяйте се на завистта с любов. Чувате клевета срещу себе си? Молете се! Внимавайте, защото “. . .ропотът няма да се скрие” (Пр. Сол. 1:10). И най-малкият ропот против ближния въздейства на вашата душа и вие не можете да се молите. Когато Светият Дух намери душата в това състояние, Той не смее да приближи.

Нека просим от Бога да бъде Неговата воля в нашия живот

Нашите молитви не биват, защото не сме достойни. Трябва да станеш достоен, за да се молиш. Не сме достойни, защото не обичаме ближния като себе си. Сам Христос казва: “И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си” (Мат. 23-24). Иди първо да се помириш с брат си и той да ти прости, за да бъдеш достоен. Ако това не стане, не можеш да се молиш. Ако не си достоен, нищо не можеш да правиш. Когато поставиш в ред всичко, пред което си изправен, и се подготвиш, тогава отиди и принеси дара си.

Всички, които желаят и копнеят да станат Христови, всички, които се отдават на Божията воля, стават достойни. Необходимо е да се отречеш от волята си! Това има голяма стойност, това е всичко. Робът няма никаква воля. Нека се отречем от нашата воля – това може да стане по много благ начин; с любов към Христос и опазване на Неговите заповеди. “който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам” (Йоан 14:21). Нужна е борба. Трябва да се борим със “светоуправниците на тъмнината от тоя век” (Еф. 6:12). Трябва да се борим с “рикащ лъв” (1 Петр. 5:8). Не трябва да позволяваме на лукавия да излезе победител в борбата.

Предусловие за тази духовна борба са сълзите, покаянието, молитвата, милостинята, молитвени прошения, съпроводени не с маловерие, а с доверие в Христос. Само Христос може да ни изведе от обръча на самотата. Молитва, покаяние и милостиня! Дайте поне чаша вода, ако нямате пари. И знайте, че колкото по-напред вървите по пътя на светостта, толкова повече вашите молитви ще бъдат чути!

Нека не изнудваме Бога с нашите молитви. Нека не търсим от Бога да ни освободи от нещо, например болест и други подобни неща, или да ни разреши проблемите, а да търсим Неговата сила и подкрепа, за да устоим в това, което ни се случва. Както Той любезно хлопа на вратата на нашата душа, така и ние любезно трябва да търсим това, което желаем, и ако Господ не отговаря, да спрем да го търсим. Когато Бог не ни дава нещо, което настойчиво искаме, Той има причина за това. И Бог има Своите “тайни”.След като вярваме в благия Му промисъл, след като вярваме, че Той знае всичко за нашия живот и че винаги ни желае доброто, тогава защо да не проявим доверие към Него? Нека се молим простодушно и непринудено, без страсти и изнудване. Знаем, че миналото, настоящето и бъдещето, както и всичко друго, е голо и открито за Бога. Както св. ап. Павел казва: “И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме” (Евр. 4:13). Не трябва да се инатим в молитвата. Упорството причинява повече зло, отколкото добро. Не трябва да се стреми да получим това, което искаме, а всичко да оставяме на Божията воля. Защото колкото повече се стремим към нещо, толкова повече то се отдалечава. Следователно е нужно търпение, вяра и спокойствие в душата. И ако някой ден забравим това, което сме искали, Господ никога не забравя и ако е за наше добро, Той ще ни даде това, което трябва и когато трябва.

Нека се молим само за спасението на нашата душа. Сам Господ казва: “Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде” (Мат. 6:33). Лесно, много лесно Христос може да ни даде това, което искаме. Вижте в какво се състои тайната! Тайната е в това изобщо да нямате намерение да искате нещо конкретно от Бога. Тайната е в това да търсите единение с Христос, но не себелюбиво, без да казвате: “дай ми това, дай ми онова”. Достатъчно е да казваме: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Няма нужда да информираме Бога за нашите различни потребности. Той знае всичко несравнимо по-добре от нас и ни дава Своята любов. Въпросът е да отговорим на тази любов с молитва и опазване на Неговите заповеди. Нека просим да бъде Неговата воля! Това е най-полезното и най-сигурното за нас и за тези, за които се молим. Христос ще ни даде всичко в изобилие. Но когато има дори и малко егоизъм, нищо не се постига.

Трябва сами да пристъпим към Бога с простота и чистота на сърцето 

Когато напълно сме се отдали на Христос в нашата връзка с Него, тогава сме щастливи и радостни. Изпитваме райска радост. В това се състои тайната. И тогава заедно със св. Ап. Павел се провикаме: “Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка” (Фил. 1:21) и “и вече не аз живея, а Христос живее в мен” (Гал. 2:20). О, само какво е това! Лудост! Всичко трябва да става простодушно, тихо и с лекота. Сами трябва да пристъпим към Бога с простота и чистота. Какво казва мъдрият Соломон? “Обичайте правдата, съдии земни, мислете право за Господа, и със сърдечна простота Го търсете, защото Него намират ония, които Го не изкушават, и се не явява на ония, които не вярват в Него” (Пр. Сол. 1:1-2). Простота е свето смирение, с други думи пълно упование в Христос. Това означава да отдадем целия си живот на Христос. В Светата Литургия казваме: “целия си живот на Христа Бога да отдадем”[i]. а на друго място: “на Тебе поверявам целия си живот и надежда, човеколюбиви Владико, и Те молим, и призоваваме, и се прекланяме ”[ii].

Преди известно време дойде един владика да разговаряме. Говорехме за молитвата. Аз го попитах:

- Какво означава да се молим с простота и чистота на сърцето?
- Означава да се молиш простодушно.
- Разбирате ли какво означава това, Ваше високопреосвещенство?
- Разбирам го.
-  Е, аз не го разбирам! Това става с Божията благодат. Това е тайна.
- А, и аз не го разбирам – отговори той. – Благодаря ти, че ми каза, че това може да се разбере само чрез Божията благодат и че само чрез нея може да се постигне простота и чистота.

Така се подвизавайте в духовния живот – простодушно, внимателно, а не насила. Простотата и непринудената благост са един много свят начин на духовен живот, но това не може да се научи ей така, наизуст, а трябва тайно да влезе у теб, като твоята душа напълно го усвои чрез Божията благодат. Много пъти искаме да преуспеем в това, но нашият противник го забелязва и ни поставя примки. Затова прилагайте правилото: “нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната” (Мат. 6:3). Когато упорито искаш, когато се опитваш да изнудиш Бога, не настъпва отговор. Това ще стане “в ден, в който не очаква, и в час, който не знае” (Мат. 24:50; Лук. 12:46).

Когато усещате, че губите Божията благодат, нищо не предприемайте. Продължавайте вашия живот и подвиг с простота и непринуденост, без тревога, докато у вас отново се пробудят любовта, обичта и копнежът за Христос. Тогава всичко ще се оправи. Благодатта ще ви изпълни и вие ще бъдете радостни. Тук има една тайна – светото богослужение. От душа участвайте в него и Божията благодат тайно ще дойде.

Ключът за духовния живот е Иисусовата молитва

Молете се на Бога с прострени ръце. Това е тайната на светците. Щом те простирали ръце, Божията благодат ги посещавала.

Като най-плодотворна молитва отците на Църквата използвали монологичната молитва: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Ключът за духовния живот е Иисусовата молитва. Тя не се научава от поучение, нито от книга, нито от стареца, нито от някой друг. Единственият учител е Божията благодат. Ако ви кажа, че медът е сладък, течен, и еди-какъв си, няма да го разберете, ако не вкусите от меда. Същото е и с молитвата. Ако ви кажа: “то е така и така, усещаш това и тн.” – няма да го разберете, нито ще се молите както трябва “освен чрез Духа Светаго” (1 Кор. 12:3).

Само Светият Дух, само Божията благодат може да вдъхнови човека за молитва. Не е трудно да казвате молитвата, но вие не можете да я казвате правилно, защото старото ви аз се съпротивлява. Ако не влезете в атмосферата на благодатта, няма да сте в състояние да се молите с Иисусовата молитва. Наскърбявате ли се, когато чуете обидна дума? И сияете ли от радост, когато кажат добра дума за вас? Ако отговорът е положителен, с това показвате, че не сте готови, нямате необходимите предпоставки. За да дойде Божията благодат, трябва да придобиете предпоставките – любовта и смирението, в противен случай се появява съпротива. За да влезете в тази “форма”, трябва да тръгнете от послушанието. Първо трябва да се отдадете на послушанието, за да дойде смирението. Като види смирението, Господ изпраща Божията благодат и след това молитвата идва непринудено и от само себе си. Ако нямате послушание и смирение, молитвата няма да дойде и има опасност да се изпадне в прелест.

Подготвяйте се полека, спокойно, без тревога и се молете в ума си. А това, което е в ума, то е и в сърцето.

Когато дойде благодатта, тогава казваш “Христе” – и веднага твоят ум и сърце се изпълват

Можеш да се молиш само с помощта на Божията благодат. Нито една молитва не може да се произнесе без Божията благодат. Припомнете си какво се казва в Прем. Иис. Сирах.: “Похвала, произнесена с мъдрост, и Господ подпомага” (Пр. Иис. Сирах. 15:10).

Това означава, че само този, който притежава божествена мъдрост, може да славослови Бога, както подобава. Само Господ дава благодат за това. Когато дойде благодатта, когато дойде любовта, казваш “Христе” – и веднага твоят ум и сърце се изпълват. Тази любов и копнеж има различни степени. Когато живееш с тази любов, тогава искаш да придобиеш духовните блага докато си буден, но виждаш тези блага и докато спиш. Прави всичко с любов! Движи се в любовта! Извършвай всеки твой труд от любов към Бога. Старай се да чувстваш любов и благодарност към Бога, при това без да очакваш да постигнеш нещо. Твоята молитва е ценна, когато я казваш с нежност на душата, с любов, с копнеж и тогава тя няма да ти се струва изморителна - точно както усещаш мир и радост, когато казваш “майко, татко. . .”.

Не е нужна самопринуда, за да придобиеш Иисусовата молитва. Не трябва да мислиш: “ще се подвизавам, за да придобия Иисусовата молитва и да заслужа рая”. Не трябва да мислиш, че ще получиш стократно на небето. Казвай молитвата без сметки, без задни помисли, не с цел да спечелиш нещо. И пет хиляди поклона да направиш, за да влезеш в рая, това пак нищо не струва. Трябва да вършиш това от любов; пък ако Бог иска, нека те постави в ада, но да бъде Неговата воля. Това означава безкористност. Няма смисъл да правиш сто поклона и нищо да не чувстваш. Направи само двайсет или петнайсет, но със съзнание и любов към Бога, като пазиш Неговите заповеди. Така постепенно страстите ще утихнат, грехът ще се отдалечи, а ти тихо и непринудено ще влезеш в молитвата. Ако си безразличен, което означава, че нямаш любов, колкото и да се трудиш чрез поклони и молитви, нищо не правиш. Когато поради каквато и да е причина изпаднеш в състояние на умиление, не пропускай възможността да казваш Иисусовата молитва, а с времето тя ще стане твое опитно преживяване. Когато напреднеш в молитвата, това, което ще звучи в ума ти, няма да бъде мисълта за молитва, а нещо друго. Нещо, което усещаш в себе си, но някак без да полагаш особено усилие. Това “нещо” е Божията благодат, която Христос ти дарува.

Умилението е свещена страст: страдаш, без да се напрягаш. Аз всичко си обяснявам с помощта на Свещеното Писание: “но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода” (Йоан 19:34). Войникът пробол тялото на Господа Иисуса Христа с острието на копието си и се появила рана. Такъв е коренът на гръцката дума κατάνυξη; която произлиза от глагола νύττω, κατανύττω, който означава убождам, пробивам, ранявам. Слушайте: κατανύττω с нож означава ранявам някого много пъти. А когато става въпрос за душата, този глагол в страдателен залог (медиален залог+) – κατανύττομαι - означава, че съм дълбоко ранен от Божията любов.
Какво означава един друг гръцки глагол - κατατιτρώσκω? Лесно можем да разберем това от следните места. В богослужението откриваме думите: “ранена съм от Твоята любов”[iii] в Свещеното Писание четем: “Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов” (Песен на песните 5:8). Това казва невестата, човешката душа, която търси Жениха, Христос. Нейните думи означават: “дълбоко съм ранена от моята любов към Него. Как да го забравя? Как да живея без Него? Дълбоко страдам, когато Той е далеч”. Следователно умилението е дълбока болка на душата. То е свещена страст.

Нека вземем пример от живота на хората. Влюбеният човек не може да живее далеч от лицето, което обича, нито пък е нужно да го пренася от ума в сърцето, а щом види своята любима, сърцето му трепва от радост. Когато е далеч и мисли за нея, сърцето му пак трепва от радост. Не е нужно да полагам никакво усилие за това. Така е и с Христос; но, разбира се, там всичко е божествено: божествена обич ерос, божествена, а не телесна любов. Тази божествена любов е мирна, но по-силна, по-дълбока. И както в случая на човешката любов страдаш, когато не виждаш лицето на възлюбения човек, така и тук страдаш. И както когато си близо до възлюбения човек, страдаш от любов и то до сълзи, така и тук страдаш от любов, и без да знаеш как и защо, проливаш обилни сълзи от любов, умиление и радост. Това е умилението, но не винаги сълзите са верен критерий за това състояние. Често те са проява на женска слабост.
Нека благо поставим Христос в нашия ум, като казваме Иисусовата молитва

Молитвата на ума се извършва само от човека, който е придобил Божията благодат. Човек не трябва да си мисли: “хайде да я науча, да я усвоя, да я придобия”, защото така може да стигне до егоизъм и гордост. Нужен е опит, духовен копнеж, но и благоразумие, внимание и трезвеност, за да бъде молитвата чиста и богоугодна. Достатъчен е само един помисъл: “напреднал съм”, за да пропадне всичко. С какво да се гордеем? Нямаме нищо, което е наше. Това са деликатни въпроси.

Молете се, но не създавайте образи в ума си. Не се представяйте Христос. Светите отци са подчертали, че молитвата трябва да бъде без образи. Чрез образите лесно може да се подхлъзнеш, защото е възможно да се намеси и друг образ. Лукавият може да се намеси и така да загубим благодатта.

Трябва да извършваме молитвата в нашия ум, а не с уста, за да не се разсейваме и умът да не се лута насам-натам. Нека нежно поставим Христос в нашия ум, като с мир и лекота казваме: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Не мислете за нищо друго освен за думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Нищо друго. Нищо. Спокойно, с отворени очи, за да не би да изпаднете във фантазиране и прелест. Обръщайте се към Христос с внимание и преданост. Казвайте молитвата благо, с лекота, без усилие, но не непрекъснато, а само когато сте разположени за това и чувствате умиление, което е дар на Божията благодат. Без благодатта се подлагате на самохипноза, а можете да стигнете и до виждане на светлина, до прелест и халюцинации.

Не трябва да извършвате молитвата насила и по задължение. Принуждаването към молитва може да доведе до съпротива в самите нас и да ни причини зло. Мнозина са се разболели, извършвайки Иисусовата молитва насила. Разбира се, когато се насилваш, става нещо, но то не е здраво.

Не си служете с технически похвати. Не е нужно столче, нито навеждане на главата, нито затваряне на очите. Мнозина казват: “Седни на столче, наведи се и се съсредоточи”. Какво става обаче?… Опитайте и ще видите! Не е необходимо особено да се съсредоточавате, за да кажете Иисусовата молитва. Когато имаш в себе си божествена любов, тогава не е нужно никакво усилие. Където и да се намирате, било седнали на малък, било на голям стол, било в колата, било навсякъде, в училище, в канцеларията, на работа – можете да казвате молитвата с думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и то благо, с мир, без принуда и натиск.

Не се обвързвайте с определено място! Всичко е в любовта към Христос! Ако вашата душа повтаря тези пет думи: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме!” и се отдадете с духовен копнеж на Христос, тогава тя няма да може да им се насити. Това са думи, на които не можеш да се наситиш! Казвайте ги през целия си живот! Те крият в себе си толкова много благодатни духовни сокове!

Дръж Бога в ума си, и сърцето ти спонтанно ще проиграе от радост

Чуйте да ви кажа нещо, което ми се случи преди няколко дена. От Света Гора дойде един монах, който упражнява молитвата на ума. Той ме попита:

- Как извършваш молитвата? Сядаш ли на ниско столче, навеждаш ли главата си и съсредоточаваш ли се на молитва?
- Не. В ума си казвам думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме,”; така си казвам в ума и само внимавам в думите.
- Отче, не ми звучиш убедително. Много неправилно се изразяваш. Умът трябва да бъде в сърцето, затова се нарича “сърдечна молитва”.

Аз отговорих:

- Да ти кажа и нещо друго. Понякога ми се случва да имам някакво изкушение и поставям моя ум пред иконата на Разпнатия Христос, с прободени ръце и нозе, от които тече кръв, с трънен венец, който е забит в челото Му, а аз, на колене пред Неговите нозе, казвам: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”.
- И не свеждаш ума в сърцето?
- Не – отговорих.
- В заблуда си. – ми каза той. – Умът трябва да е в сърцето, затова се нарича “сърдечна молитва”. Това, което казваш, е прелест.

Той стана да си ходи.

- Отче – му казах. Слушай, искам да ти кажа още нещо. Докато казвам молитвата в ума си, понякога радостта ми се усилва и когато се усили напълно, казвайки “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, усещам как умът ми трепва заедно със сърцето. С други думи, усещам как умът ми слиза в сърцето и там усещам цялата тази радост докато казвам Иисусовата молитва. Започвам с ума си, а сетне, когато дойде радостта, умът ми действа от само себе си.

- А, така, това е правилно!– ми каза. Прости ми за това, че казах, че имаш прелест.

Умът, а не сърцето е органът, с който мислим. Дръжте Бога в ума си, и сърцето ви спонтанно ще проиграе от радост. Сърцето изпада в умиление. За да дойде Христос в сърцето, трябва да Го възлюбите. За да Го възлюбите, първо Той трябва да ви възлюби. Най-напред трябва Бог да ви опознае, а след това вие Него. Той ще дойде, но първо трябва да поискате това от Него. За да ви възлюби, трябва да сте достойни. А за да сте достойни, трябва да се подготвите.
Преди всичко далеч от себелюбието! Молитвата трябва да бъде несебична. Нека всичко у вас става тайно и без егоизъм. С други думи, не мислете, че ако се съсредоточите с ума си, благодатта ще дойде във вашето сърце ви или че то ще трепне от радост. Не се молете с такива сметки, а с простота и смирение. Винаги имайте като цел пред очите си Божията слава! Какво ви казах за славейчето? То пее, а никой не го вижда. Така и вие не трябва да имате егоизъм! Служете на Бога тайно и от все сърце!

Бъдете внимателни! Както казахме: нека твоята лява ръка не знае какво върши дясната. Внимавайте вашето зло аз да не узнае. Живейте в рая, но без вашето зло аз да узнае, за де не ви завиди. Не забравяйте завистта на нашия съперник, лукавия.

Също така част от подготовката за молитвата е се научите как да опазвате Божиите заповеди. Изгонете от себе си страстите – осъждането, гнева и др по благ начин. Тоест не атакувайте директно злото, а презрете страстта и с любов се обърнете към Бога. Вглъбявайте се в църковните песнопения, в тропарите на светците и мъчениците, както и в давидовите псалми. Изучавайте Свещеното Писание и отците на Църквата. По този начин вашата душа ще стане кротка и нежна, все по-свята и обожена, ще бъде готова да чуе Божиите послания.

Лека-полека ще ви посети благодатта. Ще влезете в радостта на Господа. Ще започнете да живеете в мир, а по-късно ще станете по-силни чрез Божията благодат. Няма да се гневите, няма да се нервирате, няма да тълкувате погрешно това, което става, няма да осъждате. Всички ще приемате с любов. Ще имате това, за което говори: св. ап. Павел “Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада” (1 Кор. 13 4-8).

Иисусовата молитва очиства душата и обуздава ума. В най-съкровената дълбочина на душата на човека, в тази херметически затворена дълбочина, която е позната само на Бога, се извършва най-съвършеното нещо. Така виждаме нещо поразително: виждаме хора, които се преобразяват в Божии чеда дори да са стигнали до дълбината на своето самоунищожение.

И аз, клетият, който съм глинен съд, се опитвам да правя това. Не се впускам явно в молитви, а тайно се моля. Разбирате ли? Божията благодат идва и осенява и вас. Господ дава свежест, дава благодат и на вас, които живеете, храните се, разговаряте, молите се и простодушно дружите с мене. Разбирате ли? Само този, който е “груб” и не разсъждава, когото молитвата не може да докосне, само той остава чужд на благодатта.

Молете се Бог да ви открие скритите тайни! Има много неща, които не знаем. В молитвата казвайте на Христос: “нека бъде това, което Ти искаш, което Твоята любов иска, Господи!” Той ще ни води. Непрестанно насочвайте поглед към Него!

(следва продължение)

Превод: К. Константинов


[i] Малка и велика ектения.

[ii] Литургия на св. Йоан Златоуст, молитва преди четене на Господнята молитва.

[iii] Слава на хавлитните стихири в деня на света Евфимия.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/39wu 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски