Мобилно меню

4.921568627451 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (51 Votes)
0.jpgМолитвата на ума не може да се извършва без духовен наставник

Ако искате да се молите изключително с молитвата на ума, трябва да се намирате под ръководството на духовник. Молитвата на ума не може да се извърши без духовен наставник. В противен случай има риск от изпадане в прелест. Трябва да внимавате. Духовникът ще ви научи на молитвата на ума, защото, ако не се научите, има опасност да видите лъжлива, демонска светлина, да живеете в прелест и духовно да се помрачите. В това състояние човек се ожесточава, изменя своя вид т.н. Така се стига до раздвоение на личността. Видяхте ли как идва прелестта? Но ако със съветите на стареца преуспявате в молитвата на ума, тогава ще видите истинската светлина.

Духовникът трябва да бъде човек с опит в тази молитва. Ако самият той се моли механично и не е усетил молитвата чрез Божията благодат, тогава няма да е способен да упъти другия как да се моли. Разбира се, ще му каже това, което е прочел в книгите и запомнил от светите отци. Има много книги за молитвата. Толкова хора ги четат, а никой не умее да се моли. Ще кажеш: “четем, учим се за начина на правилната молитва, подготвяме се, а Бог благославя и ни изпраща Своята благодат и така разбираме това, което четем”. Да, но това пак е тайна. Молитвата - и преди всичко молитвата на ума - е тайна.

Чрез неправилно занимание с молитвата на ума може да се стигне до страшна прелест. Другите молитви ги извършваме някак с помощта на разума. Просто ги казваме и ги чуваме с нашите уши; тоест по различен начин от молитвата на ума, която е нещо друго - нещо, при което, ако желанието за нея не извира от твое добро аз, а от другото твое аз, от егоиста в тебе, тогава непременно ще започнеш да виждаш светлина, но не Христовата светлина, непременно ще започнеш да изпитваш някаква лъжлива радост. А в твоя живот, в твоето общуване с другите ще бъдеш по-груб, по-суров, по-гневлив и по-изнервен.

Ето, това са белезите на прелъстения човек, на този, който се намира в духовна самозаблуда. Той не признава своята прелест, а е фанатичен и причинява зло на себе си и на другите. Това става със зилотите, което ще рече, че са ревнители, които имат ревност, но не по разум. Чуйте един пример!

Веднъж светият старец Макарий Велики заедно със своя послушник отивал на празника на някакъв храм. Послушникът, който отскоро бил послушник и имал характерната за това ревност, вървял напред. По пътя срещнал някакъв идолопоклонник - идолски жрец и грубо се обърнал към него:

-  Къде си тръгнал, слуга на заблудата?

Заради това жрецът се ядосал, набил послушника и го оставил в полусъзнание. След известно време същият жрец срещнал стареца. След като го видял, че е раздразнен, богоносният авва Макарий го попитал:

-  Човече Божий, къде отиваш?

Щом чул тези думи, той омекнал, доближил се и отговорил:

-  Твоите думи усладиха моята душата.

-  Да, му казал отец Макарий. – Виждам, че бързаш за някъде, само че не знам за къде бързаш.

Всичко това той казал смирено, по братски, с любов.

Идолопоклонникът казал:

- Докато говориш, думите ти открехват моето сърце. А преди малко един друг правеше точно обратното и го набих.

Свети Макарий разговарял толкова благо с него, че жрецът постепенно променил своята вяра, а по-късно станал монах и се спасил. Благодарение на това, че се отнесъл така добре, светецът предал на другия човек добър дух; пренесъл нетварната Божия енергия, като тайнствено проникнал в душата на идолопоклонника. Докато другият, послушникът, от духа, който имал в себе си, предал дух на гняв и смут.

Видяхте ли какво означава прелест? Когато имаш старец, вече не си в опасност от прелест. Когато имаш добър и богоносен старец, научаваш тайните на молитвата. Молиш се заедно със стареца, постепенно започваш да навлизаш в духовния живот и да се учиш как се моли старецът. Той не може да ти каже: “Прави така и така. . .” Това, което виждаш в него, същото прави и ти.

Отиваш при стареца, а той ти говори за молитвата на ума. Трябва да знаеш, че ако той самият лично не я преживява, с нищо няма да ти помогне. А когато той лично я изпитвал и живее в нея, тогава съществува една тайна. Тайната е, че ученикът слуша неговите слова, но вижда и начина на молитва на своя учител, вижда как неговото сърце се отваря и в ума си разговаря с Бога. Неговата душа вижда стареца. Освен това едната душа усеща и общува с другата душа. Душата на ученика усеща как влиза във “форма”, усеща как стига до това състояние с помощта на Божията благодат.

Това не е просто нещо. Това е въпрос на поучение. Затова казваме, че молитвата не се предава чрез поучение – или, напротив, истински се предава чрез поучение, когато живееш близо до някой, който истински се моли. Когато вземеш и четеш някоя книга за молитвата, може би нищо не разбираш. Но когато имаш старец до теб, който се моли, всичко, което той ти каже за молитвата, го разбираш и го попиваш. Влизаш в тайната на молитвата. И ти се молиш; също така си в молитвено общение с него, без да знаеш как става това. На първо място е не книгата или знанието, а усещането, начинът на молитва, отварянето на душата, прегръдката на душата.

Нима това, което сега става между нас, докато ви говоря, не е форма на молитва? Защото говоря всичко това от сърце и всички заедно усещаме същия трепет и същия духовен копнеж. Ако това не е така, тогава как да си обясним факта, че усещаме толкова голям духовен копнеж?

Прилив на божествена любов изпълва душата с радост и възхищение

Нека възлюбим Христос! Тогава ще произнасяме Христовото име с копнеж, с топлина, с божествена любов. Също така ще призоваваме Неговото име тайно, без думи. Нека смирено и благоговейно стоим пред Бога! Нека идем при Него, следвайки Христовите стъпки! Нека Христос ни освободи от всяко присъствие на стария човек в нас! Нека просим да ни дарува сълзи преди самата молитва! Но да бъдем внимателни! Нека твоята лява ръка да не знае какво прави дясната! Молете със съкрушение: “Точно аз ли да бъда достоен за такава благодат, Христе мой?” И тогава тези сълзи стават сълзи на благодарение. Развълнуван съм; не изпълнявах Неговата воля, но търся Неговата милост.

Молете се на Бога с копнеж и любов, спокойно, с кротост и благост, непринудено. И когато казвате молитвата: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, казвайте я бавно, смирено, благо, с божествена любов. Изговаряйте името на Христос с духовна сладост. Казвайте думите една по една: “Господи. . .Иисусе. . .Христе,. . .помилуй ме” благо, нежно, с любов, безмълвно, тайно, духовно, но и с възнасяне към Бога; с копнеж, с пламенна любов, без напрежение, не насила или с неприлично наблягане, без стягане на душата и самопринуждаване.

Какво казва майката, която обича детето си?: “Детенцето ми! Дъщеричката ми! Панайотчо!. . .Христинче. . . “ Тя говори с копнеж. Копнеж! Това е цялата тайна! Тук говори сърцето: “Детенцето ми, душичката ми! Господи мой! Иисусе мой, Иисусе мой, Иисусе мой!. . .” Всичко, което е в сърцето ти, в ума ти, го изразяваш с цялото си сърце, с цялата си душа (срв. Лук. 10:27).

Понякога е добре да казвате на глас “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, за да чуят това и вашите сетива, да я чуят и вашите уши! Ние имаме душа и тяло, а душата и тялото си влияят взаимно.

Когато обаче дълбоко възлюбиш Христос, тогава предпочиташ безмълвието и молитвата на ума. Тогава думите спират. Настъпва вътрешно безмълвие, затишие, което предхожда, съпровожда и следва посещението на Божията благодат, единението с Бога и съчетанието на душата с божественото. Когато се намираш в това състояние, думите са излишни. Това е нещо, което се преживява, а не се обяснява. Само този, който живее в това състояние, го разбира. Чувството за любов те изпълва и съединява с Христос. Изпълваш се с радост и веселие, което показва, че в себе си имаш божествена любов, съвършена любов. Божествената любов е несебична, простодушна, истинска.

Най-съвършеният начин за молитва е молитвата в безмълвие. Молитвената тишина. “Да мълчи всяка човешка плът”[1]. Тук се извършва обожението. В безмълвие, в тишина, в тайната. Там се извършва истинското богослужение. Но за да преживеете това, трябва да достигнете определена духовна мярка. Тогава думите отстъпват място на молитвата. Припомнете си: “да мълчи всяка човешка плът”. Този начин на молитва, молитва в безмълвие, е най-съвършеният начин. Така се обожаваш и навлизаш в Божиите тайни. Ние не трябва да говорим много, а да оставим Божията благодат да говори.

Казвах си думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и пред мене се отваряха нови хоризонти. Сълзи на радост и веселие се изливаха от очите ми заради любовта и кръстната жертва на Христос. Копнеж! Тук се крие велико нещо, самият рай. Понеже обичаш Христос, ти изговаряш тези пет думи на молитвата към Него с копнеж, от сърце - тогава думите постепенно затихват. Сърцето ти така е изпълнено, че е достатъчно да кажеш една дума: “Иисусе мой!” и това е краят на всички думи. Любовта се изразява по-добре без думи. Когато душата истински възлюби Господа, тогава тя предпочита безмълвието и молитвата на ума. Прилив на божествена любов изпълва душа с радост и възхищение.

Πреди това душата дълго се е упражнявала в молитва с помощта на Псалтира, Октоиха, Минея и т.н. . . Сега думите са секнали. Тя дълбоко в себе си преживява божественото смирение. Христос е влязъл в нея и тя чува Божествения глас. Тя е в света и извън него. Тя е в рая, тоест в Църквата, в несътворения рай. Свети Игнатий Бранчянинов пише:

“Силно желана е сърдечната молитва, силно желано е безмълвието на сърцето, силно желано е да живеем в най-самотната пустиня, защото тези условия са особено благоприятни за сърдечната молитва и за безмълвието на сърцето”.

Безмълвието на сърцето означава нищо да не отвлича твоето внимание. Да живееш сам самичък с Бога.

Бог е навсякъде и всичко изпълва. Опитвам се да полетя в безкрайността, сред звездите. Моят ум пътешества във величието на Божието всемогъщество, като размишлявам за разстоянието, което се изчислява с милиони светлинни години. Усещам всемогъщия Бог пред мен. Простирам ръце и отварям моята душа, за да се съединя с Него. Да се причастя с божественото. . .

В молитвата е важно усърдието
 
В молитвата е важна не нейната продължителност във времето, а усърдието в нея. Молете се дори и за пет минути, но през това време се отдайте на Бога с любов и копнеж. Някой може да се моли цяла нощ, а друг пет минути, като молитвата на втория да бъде по-ценна. Несъмнено това е тайна, но, така си е. Чуйте ме, деца, ще ви дам един пример.

Един монах вървял в пустинята и срещнал друг монах. Те се поздравили.

- Откъде идваш? – попитал единият.
- От еди-кое си село. – отговорил другият.
-  Как живеете там?
-  Има ужасна суша. Много сме измъчени.
-  И какво направихте? Молехте ли се на Бога?
-  Да.
-  Падна ли дъжд?
-  Не.
-  Изглежда – казал монахът – не сте се молели достатъчно усърдно. – Хайде тук да кажем кратка молитва към Бога и да изпросим Неговата помощ.

И както били там, започнали да се молят. Веднага се появил малък облак, който ставал все по-голям, все по-черен, слизал все по-ниско и ето, паднал голям дъжд. Какво станало тук? Те се помолили усърдно и не след дълго паднал дъжд. Защото усърдието е важно в молитвата.

“С труд и усърдие” както казва св. Макарий. Свети Макарий се молел усърдно от все сърце, от все душа и с всичкия си ум. Посвещавал се на богослужение и с душа, и с тяло. От голямото усърдие на неговата молитва можело да се случи да си повдигне ръката и тя да остане вкаменена във въздуха. По същия начин този, който отправя клетва към някой човек и вдига ръка против него, чрез това може да пренесе злото.

Веднъж някой ми каза:

-  Искаме да се помолиш на Бога за нас.
Аз му отговорих:
-  Ще се помоля със своето сърце, със смирение ще се помоля на Господа. Ще се помоля “мъдро”.
- Какво означава “мъдро”?
-  Означава съзнателна молитва. Молитва със събран ум. Ето какво значи! Един път на площада се събрали много хора, които започнали да искат от пророк Давид да се обърне към тях със слово, тъй като се случило някакво важно събитие и се вдигал голям шум. Пророкът излязъл и се обърнал с тези думи:

“Пейте на нашия Бог, пейте;
пейте на нашия Цар, пейте,
 защото Бог е Цар на цяла земя;
пейте всички разумно.” (Пс. 46:7-8).

Моят събеседник ми благодари и ми каза:
- Къде се намира това място в Свещеното Писание? Искам да го намеря. Кой псалм е това?
-  Мисля, че псалмът, който започва така:

“Запляскайте с ръце, всички народи,
възкликнете към Бога с радостен глас”. (Пс. 46:1).

Христовият човек всичко обръща в молитва

Всички наши проблеми - материални, телесни - изобщо всичко трябва да възлагаме на Бога. Както се казва в Светата Литургия: “целия наш живот на Христа Бога да предадем!” Целия наш живот на Тебе, Господи, възлагаме. Нека бъде това, което Ти искаш. “Да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята”.

Христовият човек всичко обръща в молитва. Обръща в молитва и трудностите, и скръбта. Каквото и да му се случи, на часа той започва: “Господи Иисусе Христе. . .”. Молитвата е полезна за всички, дори за най-обикновените твари. Например страдаш от безсъние. В този случай не мисли за сън. Стани, излез отвън, върни се отново в стаята си, легни в леглото си все едно, че за първи път лягаш и не мисли за това дали ще заспиш, или няма да заспиш. Съсредоточи се, казвай в себе си славословие, след това три пъти “Господи Иисусе Христе. . .”, и така ще ти се доспи.

Всичко се нарежда чрез молитвата, но трябва да имаш любов, да гориш от пламенна любов в молитвата. Трябва да си изпълнен не с тревога, а с доверие в Божията любов и Промисъл. Ключът за всичко е в духовния живот. Всичко се освещава: и това, което е добро, и това, което е трудно; и онова, което е материално, и онова, което е духовно. Накратко, всичко, което вършите, за слава Божия го вършете. Какво казва св. ап. Павел? “И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко за слава Божия вършете” (1 Кор. 10:31). Когато си в молитвено настроение, всичко става, както трябва. Например миеш чинии и не успяваш да счупиш нито една чиния, нито пък причиняваш някакви щети. Божията благодат влиза в теб. Когато имаш в себе си благодат, всичко се извършва с радост и без усилие.
 
Когато непрестанно се молим, Бог винаги ще ни просветява и научава как да постъпваме във всичко – дори и в най-тежките моменти. Бог ще говори в самите нас. Той ще намери начин за това. Също така можем да свържем молитвата с поста. С други думи, когато имаме някакъв сериозен проблем или дилема, нека тяхното решаване се предхожда от усърдни молитви и строг пост. И аз често съм постъпвал по този начин.

Когато отправяме прошения към Бога за света, трябва да ги изговаряме тайно; с молитва, която се извършва в скришната стая (ср. Мат. 6:6) и не се вижда. Голямата разсеяност не улеснява молитвата. Зарежете телефоните, разговорите и размяната на много думи с хората. Ако Господ не помогне, тогава какво да кажем за нашите усилия? Следователно е нужна молитва, молитва с любов! По-добре помагаме на ближните отдалеч - чрез молитвата. Като се молим за тях, им помагаме по най-добрия и съвършен начин.

Когато се молим за другите, нека казваме:
“Господи Иисусе Христе, помилуй ме”

Молете се за Църквата, за света, за всички. Всички християни са включени в Иисусовата молитва. Ако се молите само за вас, това крие себелюбие. Обратно на това, ако се молите за Църквата, и вие сте в Църквата. В Църквата Христос е съединен с Църквата, но и с Отца и със Светия Дух. Света Троица и Църквата са едно. Вашият копнеж трябва да е насочен към това целият свят да бъде осветен и всички да станат Христови. Тогава влизате в Църквата, живеете в радостта на рая у Бога, защото цялата пълнота на Божеството обитава в Църквата (срв. Кол. 2:9).

Всички сме едно Тяло, чиято Глава е Христос. Всички сме Църквата. Нашата вяра има това превъзходно качество – тя духовно обединява целия свят. Голяма е силата на молитвата, много голяма особено когато се извършва от много братя. Всички се обединяват в общата молитва. Нека чувстваме ближния като себе си! Това е нашият живот, нашата радост, нашето съкровище. Всичко е лесно в Христос. Той е центърът: всички се отправят към центъра и се обединяват в един дух и едно сърце.

Подобно нещо се извършило на Петдесетница. Когато по едно и също време и в едно и също място всички слушат Псалтира и останалите четива от богослужението, тогава те са обединени в слушането чрез Божията благодат, защото слушат това, което четецът чете, и участват в него. В мнозина духовната сила се умножава, сякаш с охота гледат нещо хубаво. Е, тяхното зрение, което е насочено към това хубаво нещо, ги обединява помежду им. Като пример може да се посочи избавянето на св. ап. Петър от тъмницата: “. . . а в това време църквата непрестанно се молеше Богу за него” (Деян. Ап. 12:5). Тази молитва освободила св. ап. Петър от тъмничните вериги.

Любовта, служението на Бога, копнежът за Бога, единението с Него, съединението с Църквата – това е раят на земята. Ако придобием Божията благодат, тогава всичко е лесно, радостно и благословение от Бога. Хайде, кажи ми една религия, която прави човека съвършен и щастлив. Жалко, много жалко, че ние самите не разбираме това величие на нашата собствена вяра!

Когато ние или някой друг имаме проблем, нека търсим и от другите молитви и всички да молим Бога с вяра и любов. Бъдете сигурни, че тези молитви са угодни на Бога, че Той ще се намеси и ще извърши чудеса. Това не сме го схванали достатъчно добре. Разбираме го много опростено, като казваме: “помоли се малко за мене”.

Молете се повече за другите, отколкото за самите себе си. Казвайте думите: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме” и винаги помнете другите в ума си. Всички сме деца на един и същ Баща, всички сме едно. Затова, когато се молим за другите, казваме: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, а не “помилуй ги”. По този начин ги правим едно с нас.

Когато се извършва благо, непринудено и с дълбока любов, молитвата за другите става несебична и доставя огромна духовна полза. Тя облагодатява молещия се, както и този, за когото той се моли, и му предава Божията благодат. Когато имате голяма любов и тази любов ви подтиква към молитва, вълните на вашата любов достигат и въздействат на този, за когото се молите. Така създавате защитен щит около него и му въздействате, като го водите по пътя към доброто. Като вижда вашето усилие, Бог изобилно дава Своята благодат и на вас, и на него. Но трябва да умрем за самите себе си. Разбирате ли?

Вие се притеснявате, когато другите не са добри, а би трябвало да се отдавате на молитва, за да постигнете желаната цел чрез Божията благодат. Вие давате съвети, като се осланяте на вашата мъдрост, а това не е много правилно. Тайната е в друго – не в това, което ще кажем, не в съветите, които ще дадем на другите - а в нашата отдаденост, в нашата молитва към Бога, за да може доброто да доминира сред нашите братя с помощта на Божията благодат. Това е. Това, което ние не можем да направим, ще го направи Божията благодат.

В моя живот на първо място стои молитвата. Не се плаша от ада, нито мисля за рая. Само моля Бога да помилва целия свят и мене самия. Ако аз усърдно казвам молитвата “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, тогава няма да се откъсна от нея дори когато имам много посетители. За мене е все едно. Моля се, приемам всички в Христовия дух и съм готов да се моля за света. Полагам усилия да възлюбя Христос. Това е моят стремеж. Поради многото мои болести не мога да говоря много. Между другото молитвата помага повече, отколкото думите.

Моля се за вас, когато вие сте в затруднение, но това не е достатъчно. Моята молитва трябва да срещне отговор от ваша страна. Бог, Който ни изпраща Своята благодат, трябва да намери отворени нашите обятия, за да приемем Неговата благодат. Също така всичко, което Той допуска, е за наша душевна полза. Често хората ме обвиняват, “аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си” (Пс. 37:14). Молете се за тези, които ви обвиняват! Казвайте: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, а не “помилуй го” и така вашата молитва ще обхване и този, който ви обвинява.

Някой ти казва нещо, което те натъжава? Бог знае за това. Вие само прострете ръце към Бога, като казвате: “Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Направете вашия ближен едно със самите вас. А Господ знае какво го мъчи в дълбочината на неговата душа и като види вашата любов, ще се притече на помощ. Той знае най-силните желания на сърцето. Какво казва св. ап. Павел на римляните: “А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите” (Рим. 8:27).

Молете са за очистването на всеки човек, за да подражавате на ангелите във вашия живот. Да, ангелите не се молят за себе си. Аз така се моля за хората, за Църквата, за Тялото на Църквата. Когато се молите за Църквата, тогава се избавяте от страстите. Когато славословите Бога, вашата душа се смекчава и се освещава от Божията благодат. Искам да научите това изкуство.

Бог иска да се уподобим на ангелите. Ангелите само славословят Бога. Славословието - това е тяхната молитва. Славословието е съкровено нещо и стои над човешките дадености. Ние сме прекалено материални и прилепени за земното, затова и се молим на Бога по користолюбив начин. Молим Го да ни реши проблемите, добре да се развиват нашите магазини, нашите дейности, нашето здраве, нашите деца. Обаче се молим по човешки и по користолюбив начин. Славословието е молитва без користолюбие. Ангелите не се молят, за да получат нещо, те не са себични. Бог и на нас е дал тази възможност - нашата молитва да бъде непрестанно славословие или ангелска молитва. Тук се крие велика тайна. Когато влезем в тази молитва, постоянно ще славим Бога и всичко ще възлагаме на Него, както Църквата се моли: “целия си живот на Христа Бога да предадем!” Това е “висшата математика” на нашата вяра.



[1] Херувимска песен на Велика събота.

Превод от гръцки език: Константин Константинов


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/a4ad 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора