Атрактивен ли е литургичният живот за младите?

Какво представлява Литургията? Литургията е в най-висша степен Божието дело в света. Няма да срещнете тази дефиниция в учебниците по литургика или учебниците по богословие. Литургията е свойственият начин на проява на Бога сред хората. За онези, които не са изучавали и не изучават богословие, трябва да кажа, че думата „литургия“ е предхристиянска. За първи път влиза в библейския език при превода на Стария Завет на гръцки, Септуагинта, и е означавала обществено дело. Ще рече, когато се е събирала общността на еврейския народ, за да им се съобщи нещо, подобно на агора-та на гърците или базилика-та на римляните, където са вземани решения, засягащи общността, това е било литургия, т. е. публично дело, дело посред народа. От Септуагинта обаче това понятие започва да придобива смисъл на специфично Божие дело. А в новозаветно време, особено след свободата на християните, която дава св. Константин Велики, литургията става божествена Литургия.

Античната философия дефинира човека като микро-космос, с което го издига на голяма почит. Знаете много добре, че започвайки от Човека par excellence, който е Христос (съгласно св. Григорий Назиански и св. Григорий Нисийски), ние сме и микро-космос. Човекът обаче е повече от това. Той е и макро-космос, но и микро-теос, умален бог. Твърденията на тези св. отци са били в духа на Писанието, защото псалмите наричат хората, намиращи се в общение с Бога, богове и синове Божии (Пс. 81:6). А призванието на човека е обòжението! Имаме също и по-малки призвания: когато си мислим за призванието, обикновено мислим какви ще станем в живота. И всеки от вас вече е последвал своето призвание, почувствал го е и си го е избрал. Нашето par excellence призвание обаче е обòжението. То не е да бъдем добри инженери, добри учители, добри оратори, родолюбци, любители на изкуството и т. н. Всички тези неща са цветчета, поставени във венеца, който може да придобие човек само и единствено чрез усъвършенстване, чрез святост, чрез обòжение.

Да не се страхуваме от думата „обòжение“, защото това е предназначението, това е призванието на човека и делото на Църквата във Вселената. Св. Атанасий Велики е казвал, че Божият Дух на Петдесетница е слязъл и е проникнал Вселената, а делото на Църквата е да обòжи Вселената. А св. Йоан Златоуст, говорейки за Петдесетница, казва, че кръгът на времето, кръгът на историята се е затворил. Това не го казваме ние сега, в началото на 21 в., а са го казали отдавна. Св. Йоан го е казал през 4 в. Знаете ли защо? Защото със слизането на Светия Дух времето свършва. Защо? За да влезе човечеството в Божията вечност.

Следователно Божието дело е усъвършенстването на човека чрез божествената Литургия. Ето как става това: преди началото на светата и божествена Литургия има подготовка. Царските двери се отварят: тогава, когато слънчевите лъчи разкъсват нощния мрак, когато се вижда сумрачната светлина на утрото и се очаква архиереят. Защо? Защото архиереят, по думите на св. Игнатий Богоносец, е знак за присъствието на Христос-Архиерея посред народа. Архиереят спира в центъра на наоса, т. е. в центъра на лоното на Църквата, в центъра на мястото, където се събира общността. Ако погледнете, ще видите, че над него в купола е изображението на Бог Вседържител, т. е. той стои под Христос!

Царските двери са отворени, а архиереят е заобиколен от свещеници и дякони. Първият дякон казва: Време е Господ да действа. „Защото хората разориха Твоя закон“ (Пс. 118:126), казва псалмопевецът. Благослови, отче! Следователно, дошло е времето Господ да действа. Въпреки че ние, свещеници и архиереи, служим, нашите ръце благославят, подготвят св. Агнец, Принасящият жертвата и Този, Който се жертва, е Христос.

Кога е време Господ да служи? Когато се изпълни времето. А кога се изпълни времето? Когато се е появила звездата, ръководила влъхвите, и когато св. Богородица първа е казала: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти! (Лука 1:38), когато ѝ е казано, че Спасителят ще се роди. Така и днес, в центъра на храма, в тази утроба на храма, се събират верни раби и рабини на Бога. От тогава Господ действа в света. От тогава имаме привилегията Господ да действа. Тази среща с Бога на литурично и духовно ниво е подготвена чрез призоваване на Светия Дух. Нищо няма живот в себе си, ако няма Светия Дух. Следва химнът-молитва Царю небесни. След това се казва Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение! Господи, отвори устните ми и устата ми ще възвестят Твоята хвала. Къде и кога човечеството е чуло за първи път тези думи? Ангелите са ги пеели! Тогава, когато цялото небе е било разтресено заради човека!

И така, драги студенти, по време на светата и божествена Литургия се разтърсва цялото небе; другояче не може да бъде, защото Христос се жертва. Немислимо е друго! Така се подготвяме за светата и божествена Литургия!

Ще кажете: „не сме знаели, че се извършват тези неща“! Трябва да осъзнаем, че тогава, когато свещеникът казва: Благословено е царството на Отца и Сина, и Светия Дух, от тогава живеем в Царството небесно, не в царството на сатаната.

Когато свещеникът благославя с Евангелието под формата на кръст (защото чрез Кръста Христос слезе при нас в ада и също по Кръста ние се издигаме в Царството небесно), осенявайки с кръстното знамение мястото, на което Христос отново се жертва, т. е. св. антиминс и св. трапеза: пещера, гроб и слава Божия, тогава трябва да съзнаваме, че вече живеем в Царството и в това Царство влизаме.

Литургичният живот не е само Литургията. Искам да опровергая твърденията в книги и учебници, че най-важният момент от Литургията е епиклезата – не защото не е така! Искам обаче да кажа, че от този момент, от началното благословение, всичко е божествено! Няма повече значим и по-малко значим момент в Литургията. Виждаме, че св. Богородица, когато е изрекла Нека ми бъде по думата ти, фактически казва Амин! на Бога. От този момент започва избавянето на човешкия род от веригите на смъртта!

Литургията е кресчендо до кулминационната точка – знаете ли коя е кулминационната точка на Литургията? Не е епиклезата. Епиклезата е всичко! Кулминационната точка на Литургията е причастяването! Някога замисляли ли сте се колко щедър е бил и е Бог? Който не само е дошъл сред нас, не само че си е дал живота за нас, но е отишъл до там, че се е дарувал на нас да се причастим с Него! Как така да се причастим с Него? Да! В тези тънки вени и в това сърце от плът тече и кръвта на Христос заедно с моята кръв.

В моята плът влиза Тялото Христово, в моята кръв влиза Кръвта Христова! Това в най-важният момент! И удостой ни, Владико, с дръзновение, неосъдно да се осмеляваме да призоваваме Тебе, небесния Бог Отец, и да казваме… – казваме „Отче наш“, следователно, там всички присъстващи в храма стават синове на Царството, изкачвайки се по светата и божествена Литургия. Но, повтарям, литургичният живот не означава само Литургията; той гравитира около Литургията.

Ето още един аспект на литургичния живот.

Със слава и чест ги венчай! – ще чуете тези думи, когато ще се венчаете. Преди това обаче, когато сме били кръстени, свещеникът е духнал върху всекиго от нас на кръст и е казал: Твоите ръце ме сътвориха и устроиха! Св. Кирил Йерусалимски в неговите Катехизически беседи, и св. Йоан Златоуст в Кръщелни катехези ни казват, че тогава свещеникът (добре би било, ако свещеникът знае какво върши, както и кръстникът) преподава уханието на вечния живот на детето, което има тежка миризма… – знаете ли как мирише тогава детето? Детето мирише хубаво, но то носи миризмата на смъртта, която мирише лошо, защото още не се е родило в Христос и носи закона на грехопадналата природа, казва ѝ се законът на смъртта. А свещеникът му преподава уханието на вечния живот. След като постави ръка на главата му и след като се отрече от сатаната, му казва: „Духни и плюй на него!“. Кого заплюва тогава кръстникът? Антихриста! Буквално! А знаете ли защо има кураж да направи това? Защото е под закрилата на Църквата! И от този момент обявява война на Антихриста! Заради това човекът е най-мразеното от сатаната творение. Единственото, което може да ни избави, е литургичният живот, в който се съединяваме с Христос, Победителя на смъртта и на ада.

И сега се поражда въпросът: красив ли е литургичният живот? Ако отидем на представление, където – простете ме – актьорите и актрисите се разсъбличат почти напълно за забавление на зрителите, в сравнение с това е възможно човек да почне да скучае след десет минути стоене в храма. Защо? Не защото литургичният живот не е интересен или приятен, не! А защото литургичният живот е много дълбок. За да се разбере това божествено изкуство, което се създава, развива и се извършва постоянно в Църквата, трябва да го опознаем. В противен случай няма как да го разберем. И тогава се питаме: заинтересован ли е днешният млад човек от литургичния живот? Зависи какво е култивирал в себе си, зависи какво култивира. Каквото посееш, това и ще пожънеш. Ако засадим жито в градината, жито ще поникне. Ако захвърля зърна от царевица и ги оставя така, а не се потрудя, не ги прекопавам, не изкоренявам бурените, ще имам нива, която на пръв поглед – защото Бог дава дъжд – е много хубава, зелена, но ако влезеш в нея, ще започнеш да стъпваш върху тръни. Ако засадиш рози или лалета, или други красиви цветя в градината, но не се грижиш да отскубнеш тръните, които почват да избуяват покрай цветята, тръни, които при плевене ще те избодат, та и ще те заболи, в даден момент ще видиш, че имаш градина, пълна с всевъзможни растения, но цветята ще бъдат задушени. Това впрочем научаваме и от Притчата за сеяча. Следователно, зависи какво посажда и какво се дава на младия човек.

Пределно ясно е, че днешният студент е хранен щедро с много неща, а каква е душата на едно дете, тийнейджър, млад човек? Тя е като потир. Започваме да слагаме в него от ранна възраст ту една малка лъжа, ту един малък анекдот…, шеги и т. н. Когато си малък, като чуеш анекдот, моментално се стесняваш, бягаш, защото е срамно. Чуеш един, чуеш втори… кажеш и ти! И в този потир се събира от всичко. В даден момент човек решава да налее чиста вода или вино. И поиска да отпие, само че там вече има отровна смес. И оставяш да се утаи. Утаява се на дъното, а отгоре е чисто. Като вземеш да пиеш, моментално се раздвижва течността и утайката изплува нагоре…

Знаете ли какво представлява дъното на чашата? Това е човешкото подсъзнание. Случвало ви се е, стоейки на молитва или на път за храма, да видите дадено изображение, да чуете нещо и, стоейки на молитва, в съзнанието ви да се проектират различни картини? Това идва от подсъзнанието.

Тогава ще се върна и ще кажа следното: литургичният живот е атрактивен или може да бъде атрактивен за всеки човек, който търси литургичния живот.

По време на една конференция на университетските капелани в Европа една госпожа от Германия ни предложи да отидем в дискотеките и там да прекараме няколко часа с подрастващите, за да ги разберем. Моят отговор беше: „Няма да занесем Евангелието в дискотеката! Трябва да доведем хората от дискотеката при Евангелието!“. Защото Евангелието е някъде там горе и Евангелието тегли обществото, отскубва го, тегли го нагоре! Постоянно трябва да се отнасяме към тази отправна точка, а не ние да се спускаме, не може така!

Това е господа, братя, моето мнение! Литургичният живот не е прекрасен, не е върховен, а е божествен! Само че ние трябва да го открием и заедно да го преоткрием на човечеството. Тогава ще видите едно нещо: че и езичниците отиват при Христос, и еретиците… Срещал съм еретици в света, за които мога да кажа: „Ако този човек срещне един автентичен православен християнин, най-много за седмица би станал православен!“. Имал съм това чувство. Срещал съм се с тях, но не претендирам да съм автентичен православен. О. Плакида Дезей, за когото вероятно сте чували, е бил в продължение на две седмици в болница. След изписването му пет медицински сестри стават православни. Пет сестри! Само са му служили, само това.

Ще завърша с една кратка история, която може да сте чували, онази с покръстеното диво племе. Това е истински случай.

Един гръцки свещеник мисионерствал в Африка. Срещнал диво племе. Благовестил им за Христос, дошъл епископът, кръстил всички, начело с вожда на племето, и останал с тях за известен период от време. Отслужвал ежедневно Литургията, били постоянно заедно и в даден момент епископът трябвало да замине, като им казал: „Аз ще замина, защото имам и други християни и отивам да ги изповядам“. „Как така, казал вождът, да ги изповядате?“. Епископът отговорил: „Да! Човек съгрешава, върши грехове и трябва да се изповяда!“. А вождът отвърнал: „Как? След като се покръстили, продължават да съгрешават?“… И аз задавам следния въпрос: след като сме били кръстени, нима продължаваме да грешим?

Смятам, че всички тези неща, които могат да ни бъдат за поука и могат да ни помогнат, всички те трябва да се разкрият, познават и отпечатат в нашия живот. И тогава, действително, литургичният живот няма да бъде нещо абстрактно, нещо, което е само за нас, шепа попове и калугери и едни не знам какви студенти, а истински живот Божи на земята. Това е изпълнение на Божието дело на земята, посред народа.

Благодаря ви!

Със съкращения, превод от румънски: свещ. Кирил Синев

* Pr. Dr. Vasile Gavrilă, Pentru tineri: teologie liturgică, București, 2009, p. 61-77; слово, произнесено през 2009 г. в манастира „Путна“, в рамките на Национален лагер на ASCOR. Организацията е основана на 14 юни 1990 г. (бел. прев.).

Отец проф. Василе Гаврила е водещ румънски мисионер в академичните среди, доктор по богословие, специалист по литургическо богословие. Председател на храма „Св. Николай – Гика“, университетския храм в сърцето на Букурещ (на площада на Университета, бившата руска църква на Букурещ, в която през 2009 г. беше преместена и българската църковна община). Той ръководи „Асоциацията на румънските православно-християнски студенти“ (ASCOR), чията основна цел е мисионерството в университетска среда чрез конференции, кръгли маси, младежки лагери, посещения в социални домове и др. Продуцент и водещ (2007-2011 г.) на телевизионното предаване „Духовникът от полунощ“ (през 2012 г. издава едноименен сборник, 359 с.) по Националната телевизия „TVR Cultural“, продуцент на предаването „Светлината на Св. Писание“ (от 2015 г.). Лектор в Центъра за богословски изследвания „Думитру Стънилоае“ в Париж (от 2013 г.), архиерейски наместник на Трето столично архиерейско наместничество (2014-2015 г.). Докторска му дисертация е посветена на тайнството Венчание: „Венчанието. Живот в Царството“ (2004 г.). Бил е редактор в румънския „Църковен вестник“, преподавател в Букурещката духовна семинария и православните богословски факултети в Констанца, Крайова и Букурещ. През последните години участва в предаването „Духовни съвети“ на телевизия „Тринитас ТВ“ на Румънска патриаршия. Участвал е при създаването на видео DVD-продукции за тайнствата на Църквата в поредицата „Визуални катехези“ на „Тринитас ТВ“.

Научната, изследователската и пастирско-мисионерската му дейност включва многобройни участия в конференции, симпозиуми, семинари, конгреси и др. Преводач на румънски на литургични трудове на водещи православни богослови.

Неудовлетворен от кризата в румънската образователна система, през 2009 г. той основава гимназиално училище върху християнски принципи „Св. Трима светители“ в Букурещ (започвайки с първи и пети клас; акредитирано през 2016 г.), в което е преподавател.