Животът на човека е преплетен със страха.
Това се дължи на падението на първия човек в рая и прогонването му оттам.
От първия миг на своето раждане човек усеща въздействието на страха, тъй като се изправя пред непознатото в този свят.
С напредването на възрастта идва и досегът с падналия ближен и като цяло със социалната среда. Страхът нараства и се превръща – кога подсъзнателно, кога съзнателно – в стресиращо мъчение, което бележи живота му.
Тиранията на страха го преследва постоянно и достига своята кулминация в последните дни и часове на живота му, когато е призован да се изправи пред смъртта.
Има ли начин или възможност човек да се освободи от мъчителния и разтляващ плен на страха?
Разбира се, че съществува както начин, така и възможност, когато човешката воля срещне волята на Въплътилото се Слово на Бог Отец и когато вечният призив „не бой се, само вярвай“ (Марк 5:36) се превърне в живот и убеждение на поразения от страха човек.
Когато Богочовекът Господ иска вяра от Своето създание, за да го освободи от тиранията на страха, той всъщност иска онтологична вяра. Тази вяра не е външно, повърхностно състояние, а дълбока вътрешна реалност.
В тази реалност човек „с душа и тяло“, с цялото си „битие“ приема Богочовека Господ и Неговото учение, както то се съдържа в Св. Писание и в учението на св. отци на Църквата, които са неговите автентични тълкуватели.
Човек не остава само на равнището на думите, че има Бог, но придобива жизнена вяра, вяра на общението с Бога. Общува вътрешно, но и външно, чрез истинското покаяние на молитвата и мистичния живот с Богочовека Господ.
Нужно е животът ни да не бъде повърхностен и да не бъдем християни и Божии чеда единствено по външност, но е необходима борба и вътрешен подвиг, за да приемем волята Божия и да я приложим в своя път.
Само по този начин разкриваме, че вярваме в самооткрилия се Бог и имаме онтологично общение с Него. Когато има такава вяра, тогава страхът от каквото и да е не може да ни завладее. Обръщаме се към нашия Създател с доверие и се умиротворяваме душевно и телесно. Това доверие ще увеличи любовта, която на свой ред ще прогони от живота ни страха.
Св. ев. Йоан ни уверява в това, като пише в посланието си: „в любовта няма страх, но съвършената любов прогонва страха, защото в страха има мъка“ (1 Иоан. 4:18).
Така вярата побеждава страха и в настоящето, но и за бъдещото, защото то вече не е непознато, а е известно на нашия Създател, Троичния Бог, на Когото се уповаваме с доверието на дете към неговия баща.
И ако Бог иска да се развие някоя неприятна ситуация, както виждаме да се случва пред нас, ще допусне това да се случи по причини, които Той знае, които са винаги правилни, стига да ги приемем.
Ако обаче не е волята Му нещо да се случи, дори да виждаме, че според нашата логика очакваният резултат е необратим, то ще се промени непременно, съгласно волята Божия.
Разбира се, често пъти не се случва това, което е било Божия воля, защото Бог вижда нашето неверие. Вижда, че пребиваваме в пространството на онтологичния страх заради пълното си отчуждаване от нашия Създател и поради тази причина Той не се намесва, за да даде подходящото решение на проблемите ни.
Имайки това предвид и стараейки се да го осъществим, ще можем да преминем с по-малки психосоматични загуби през състоянието, в което е изпаднала сега нашата страна и всеки един от нас лично заради болестта на новия коронавирус.
Над всички и всичко е Създателят на човека и творението – Троичният Бог, както проповядва св. прор. Давид: „Господня е земята и онова, що я изпълня, вселената и всичко, що живее в нея“ (Пс. 23:1).
От самия човек зависи дали ще Го върне отново в живота си със своята онтологична вяра, така че да се успокои и да се спаси.
Превод: Златина Иванова
Източник: Ромфеа
