Из писмата на Валаамския старец Йоан (1873 – 1958)
Чувам, че много миряни говорят за своите сънища и съновидения, доверяват им се и правят разни догадки и тълкувания за бъдещето си. Някои от нашите почтени монаси и свещеници също вярват в сънищата и им придават особено значение.
Като получат писма от миряните, които споделят своите съновидения, някои монаси по своята неопитност в духовния живот се разпалват от тези писма и ги дават на събратята си да ги четат за поука и назидание. Ето такова неправилно разбиране за сънищата ме подбуди да напиша и аз нещо според оставеното ни от светите отци.
„Бесовете на тщеславието са пророците на сънищата. От лукавството си те предричат бъдещето, изхождайки от състоянието на настоящето, и ни го известяват, за да може ние да се удивим от сбъдването на предреченото и още повече да приближим мислите си към тези прозрения. Който вярва на демона, за него той се превръща в пророк, а който го презира, за такъв бесът винаги си остава лъжец. Като дух демонът вижда случващото се във въздушното пространство, и виждайки, например, че някой умира, той го "предсказва" на лековерните в съня им. Бесовете нищо не знаят за бъдещето по прозорливост, но всички знаем, че смъртта и лекарите могат да я предскажат. Който вярва в сънищата, такъв в нищо не е изкусен, а който не вярва, такъв е любомъдър. Който вярва на сънищата, прилича на човек, опитващ се да настигне и хване сянката си.” (Св. Йоан Лествичник, „За съновиденията”)
Блаженият Диадох пише: „Който се стреми към добродетел, правилото е никак да не вярва на никое сънно мечтание. Защото сънищата най-често не са нищо друго освен идол на помислите ни, игра на въобръжението или както вече ви казах, бесовско обругание и забава над нас.”
Св. Симеон Нови Богослов казва: „Истински видения в съня (това действително са видения, а не сънища) могат да имат само тези, чийто ум, чрез благодатта на Светия Дух е чист и свободен от всякакво давление от страна на страстите и от робството им – такива, у които цялата грижа и труд са насочени към божественото и всяка мисъл, към бъдещата награда и въздаяние, чийто живот е над живота на живеещите, не отвлечено, тихо, чисто, изпълнено с милост, мъдрост, небесното видение и другите благодатни плодове се изливат обилно в тях от Светия Дух;
У тези, които не са такива, сънищата са лъжовни и безпорядъчни, и всичко в тях е лъжа и явна прелест.”
У тези, които не са такива, сънищата са лъжовни и безпорядъчни, и всичко в тях е лъжа и явна прелест.”
Премъдрият Сирах пише: „Напразни и лъжливи са надеждите на безразсъдния човек и безгрижните сънища окриляват глупака. Като прегръщащ се със сянка или гонещ се с вятъра, така е и с вярващия в сънищата. Гадателство, планове за бъдещето и съновидения - това е суета.” Съновиденията са въвели мнозина в заблуждение и надяващите се на тях до падение. Преданието е изпълнено с примери, където доверилите се на сънищата си са погинали.
Оптинският старец йеросхимонах Леонид съветвал своя ученик: „Не трябва да вярваш на сънищата, даже и понякога да са били действителни, защото чрез такова доверяване на сънища мнозина са се прелъстили. Любомъдрият старец Теостерикт, който е съчинил Параклис на Пресвета Богородица, се доверил на сънищата и накрая така се прелъстил, че погинал.”
Има такова предание в Пролога (Патерика б.пр.). „Месопотамски монах удивлявал всички със своя строг подвижнически живот, но се доверил на сън и погинал. Сънят му бил следният: св. прор. Моисей заедно с всички старозаветни пророци и еврейския народ отиват в рая, а апостолите с мъчениците, със светците и преподобните отиват в ада. След този сън, монахът се отрекъл от християнството и приел юдейската вяра.” Могат да се приведат още достатъчно много подобни примери, но и тези стигат. Ако у някои Божи угодници и да са били подобни пророчески съновидения, като съня на Йосиф, на Йосиф Обручник, на пресв. Богородица и други, то на тях Бог им е известил и разкрил това в сърцата. В Свещеното Писание ясно и точно ни е указано как трябва да се спасяваме, но нашият ограничен и любопитен ум не е доволен от това, а иска и бъдещето да узнае чрез сънищата. Не е ли по-лесно и безопасно ръководството на Светото Писание и светоотеческите съвети, отколкото увлечението и доверието по гибелни съногадания?
Има такова предание в Пролога (Патерика б.пр.). „Месопотамски монах удивлявал всички със своя строг подвижнически живот, но се доверил на сън и погинал. Сънят му бил следният: св. прор. Моисей заедно с всички старозаветни пророци и еврейския народ отиват в рая, а апостолите с мъчениците, със светците и преподобните отиват в ада. След този сън, монахът се отрекъл от християнството и приел юдейската вяра.” Могат да се приведат още достатъчно много подобни примери, но и тези стигат. Ако у някои Божи угодници и да са били подобни пророчески съновидения, като съня на Йосиф, на Йосиф Обручник, на пресв. Богородица и други, то на тях Бог им е известил и разкрил това в сърцата. В Свещеното Писание ясно и точно ни е указано как трябва да се спасяваме, но нашият ограничен и любопитен ум не е доволен от това, а иска и бъдещето да узнае чрез сънищата. Не е ли по-лесно и безопасно ръководството на Светото Писание и светоотеческите съвети, отколкото увлечението и доверието по гибелни съногадания?
Умъдри ни Господи, всички и всеки да следваме Твоите заповеди. Амин.
