Предлагаме ви запис на разговор със стареца Порфирий за причините и преодоляването на депресията. Това е актуална тема и то не само за тези, които не познават Бога, но и за тези, които мислят, че пребивавайки в Църквата, са застраховани срещу този бич на съвренното човечество. Според стареца Порфирий, разпространението на депресията днес се дължи на извънмерния егоизъм, от който страдаме повечето хора и който започва да се отглежда у нас от най-ранна детска възраст. Егоистичният дух в тази възраст се изявява в тщеславие, желание да бъдем отличени и хвалени, желание да направим впечетление и да ни се възхищават за неща, които дори не заслужават да се обсъждат като например дрехи, прическа, походка и т.н. Понякога егоизмът се изявява и като желание да бъдем отличени дори в лошото - подобно на Херострат, който е живял в древността и е изгорил един храм, само и само хората да говорят за него. И така всеки път, когато нещата не се развиват според нашите очаквания, ние се притесняваме, отчайваме се, затваряме се в себе си наскърбени, защото не сме получили очакваното признание, защото са ни засрамили, или са ни казали нещо, което е засегнало егоизма ни и високото мнение, което имаме за себе си и което настояваме и другите обезателно да споделят.
Тъжно e млади хора да се самоубиват, защото не издържат на това да бъдат подценявани, заради неуспех в изпитите, лошо поведение на останалите спрямо тях, или пък поради финансов срив. Всички тези неща, когато ги възприемаме като християни със смирение, доверие в Бога, оптимизъм и хладнокръвие, могат бързо да бъдат преодоляни и да станат повод за по-голямо развитие. Що се отнася до човека, изпитван чрез трудностите, от всичко може да излезе нещо добро – и от духовна, и дори от материална гледна точка.
Депресията блокира човека, почти го умъртвява. При това, ако погледнем по-сериозно на нещата, ще видим, че егоизмът е глупост, а смирението проява на разумност. Защото егоистът никога не се засища и затова е постоянно притеснен, докато смиреният човек е винаги удовлетворен. Нещо повече, егоистът живее постоянно с притеснението как го гледат и преценят другите. Егоистът изживява агония, като иска да привлече вниманието и похвалата на околните - нещо, което всъщност означава, че няма собствена оценка за себе си, а живее с оценката, която очаква. От своя страна пък хората не се интересуват толкова много от него, колкото би му се искало. Такъв човек започва да се измъчва в душата си и прибягва до лекарства, за да си вдъхне самоувереност и кураж. В по-лошия случай може да прибегне до силни наркотици, които го отвеждат в един фантастичен свят, в който всичко изглежда така както би искал, а в действителност отново не е.
Харчат се огромни суми за лекарства за психични заболявания и антидепресанти и още по-големи суми за програми за детоксикация на зависими хора. Обикновено постоянно лечение не се постига, тъй като действителната причина – егоизмът, не само, че остава незасегнат, но твърде често се подхранва и засилва по време на терапията. По този начин, най-чувствителните от съвременните хора, изпадат в разочарование, депресия, започват да използват лекарства за психични заболявания или наркотици, тъй като не могат да понесат реалността, която не отговаря на лъжливата представа, която биха искали да имат другите за тях. Опитват се да избягат от действителността или с бездействие (например не се явяват на изпити, защото евентуално може да не ги издържат), или чрез вещества, които ги правят зависими.
Смиреният човек гледа на трудностите като на очаквани събития, които се случват поради несъвършенството ни. Трудностите ни подтикват да се борим, за да се усъвършенстваме и по този начин вместо да се оставим на депресията, човек започва да полага усилия, отдава се на действие и живот.
Разговорният стил на записа е запазен, за да се предаде по-реалистично атмосферата на разговорите със стареца Порфирий.
Храм “Преображение Господне”
Коледа 2003
Коледа 2003
И рече старецът...
Веднъж една жена дойде при мен и ми каза, че е в депресия. Поиска да й дам съвет как да се освободи от нея. „Днес дойдох по конкретен повод, - казва тя - защото мъжът ми се разсърди заради една моя грешка. Започна да негодува и ме нагруби. Обзе ме толкова силна депресия, че вечерта не хапнах нищо. Цяла нощ прекарах в меланхолия. Плувах в море от черни мисли и отчаяние и даже се питах, за какво ми е животът? Защо да живея? По-добре щеше да съм мъртва. Мислех такива неща и депресията ми се засили до степен, че започнах да мисля за самоубийство. Заспах, но и сутринта ми беше тежко. Съпругът ми се опита да поговори с мен, но аз мълчах. Така той стана и сам си приготви кафето. Поиска и на мен да донесе кафе, но аз нямах желание за нищо..”
И така, лежи тази жена в леглото си, както ми разказваше, гладна, обхваната от депресия. Като те обземе това неприятно чувство, блокираш. Не можеш нито да мислиш, нито нищо. Мислиш само за това. Мислиш, че разсъждаваш за сериозни неща, докато всъщност си пленник на една идея.
И така аз й казах: „Знам едно много силно лекарство, но трябва да внимаваш в думите ми”. Първо я попитах, дали след като е изпаднала в депресия, не й се е случило нещо приятно. И тя ми отговори, че наистина докато е лежала в леглото сутринта, някой е позвънил настоятелно – зън, зън, зън. Станала, наметнала се с нещо и отишла да отвори. Била една нейна стара приятелка, с която следвали в Арсакио и с радост се прегърнали, целунали се и тя й съобщила приятната новина, че тяхна обща приятелка е дошла от Кайро и сега е в хотел Пангио...
Разказва ми всичко с подробности. „Приготвих се с радост”, после отишли в Пангио и там изживяла и други радостни моменти, след това ходели по магазините... Питам я: „А как се чувстваше после?” „Всичко ми мина”, казва. „Всичко”. Питам я: „Наистина ли?” „От момента, в който приятелката ми влезе, всичко ми мина”. „А ти от кога се чувстваше така?” „От миналия ден наобяд. Пленница бях, пленница. Притесних се и мъжът ми изстина към мен и си тръгна, а аз се измъчвах вкъщи”.
Попитах я „Какво мислиш за този случай?”
„Ами не бях му обърнала толкова внимание”, ми казва тя. „Сега, когато настояваш да говорим по този въпрос, виждам, че има голямо значение”. Попитах я: „Разбираш ли от музика?” „Знаех да свиря на пиано, но всичко изоставих заради депресията, постоянно съм на лекарства. Не искам, нито мога добре да се грижа за къщата си, нито мога да се занимавам с музика. Всичко изоставих, всичко забравих”.
Говорих й много за музиката. Но над всичко, й казах, стои любовта към Бога. Това е най-силното нещо, което може да плени душата, защото любовта не е просто една енергия на душата, насочена към Бога. Любовта е Божията благодат, която впоследсвие изпълва душата и я превръща в нещо друго. Онова, което я е обзело, е било душевна сила, която обаче вместо да се развие в нещо добро, дяволът я е обърнал в депресия и така измъчва човека. Казах й да започне лека полека пак да свири на пиано. Но най-вече да започне да се моли и да разбере, че трябва да познае и да заобича Христос. Нека види как майката обожава детето си, държейки го в прегръдките си, как го целува страстно. Това са примери, които ни показват това състояние ... По някакъв подобен начин и ние да заобичаме Христос, с едно страстно желание. Егоизмът е главната причина за депресията и за всичко, на което му казват съблазън, сатанински работи - ленивост, небрежност, мързел, наред с много психологични проблеми, всички те ти се случват заради егоизма.
За да се справиш с проблема, това състояние трябва да го превърнеш в радост. В нашата религия това се среща много често, а особено при светците ни. Тe са знаели как да преобразуват унинието, депресията в радост. По какъв точно начин? Знаели са как да се отдадат на Бога. Чрез любовта към Бога, чрез молитвата... И затова апостолите викаха с гордост “Радвам се в нещастията ми”. Толкова силно е било унинието им, че е можело да ги съсипе. Било е много силно това усещане у тях. То е било, как да кажем, тяхна собствена душевна сила. Но това душевно разположение те успявали да го предадат на Бога, обръщали са го в молитва, в радост и тържествуване в името на Господа. Един масон, беше ми съсед, един път ми казва,че това било лудост, какви са били тези хора първите християни, апостолите. Обясних му и той остана удовлетворен. „Де да можех и аз да извърша това превръщане, но депресията ми е по-силна от мен. Изхарчил съм много пари, цяла Европа съм обиколил и джобовете ми са пълни с лекарства”...
И така, това е тайната. Много неща мога да ви разкажа от това, което съм видял в моя живот, за срещите си с хора, обзети от такива чувства ... сатанински чувства. Дяволът успява да почерпи сили от батерията на душата ни, която притежава силата да прави добро, да се моли, да обича, да се радва, да живее в мир и в единение с Бога. Той обаче успява да ни овладее тази евергия и я превръща в печал, в депресия и знам ли как още му казват т.нар. психиатри. Ние не използваме същите имена, наричаме го сатанинско действие. Наричаме го също бездействие, наричаме го изкушение, демон на бездействието, демон на отчаянието...
И така и онази пъврвата госпожа, за която ви говорих, започна отново да учи музика, отиде и се изповяда при един отец. Той беше много добър, свят човек. След това отиде и мъжът й, изповяда се и той и се промени във всичко и продължи да идва. И така, това е тайната. Как може някой да се промени? Там, където го е обзело нещо лошо, да може да помисли нещо друго. Малко е трудно, но когато се подготви ... Подготовката е смирение, е! Това е. Такива хора, депресирани, нервни, притеснителни не понасят да ги засегнеш, да им кажеш, че това ще го правиш по този начин. Не мога, отговаря, - науката казва, че няма да стане. Абе, казвам му, направи го, злощастнико, а пък нека науката да го казва. Ти си кажи: “Аз ще послушам отеца”. „Не мога да го направя”. Разбра ли?
Това е нещо дяволско, нещо, което човек го има в себе си като дивият в пустинята. Не е лесно да измениш нещата по този начин. Там е изкуството - не да ги обърнеш, а да имаш силата да придобиеш Божията благодат. Да направиш така, че да се обединиш с Него. И когато се обединиш с Бога, когато се отдадеш на Бога, няма да можеш дори да си спомниш, че те е дърпал отзад злият дух. Е, тръгна си, разбрахте ли? Т.е. гониш го, без да го разбереш. Тогава толкова се отдаваш на другото, така преживяваш новото, че дори не поглеждаш назад, за да видиш дали е зад теб!
Разбра ли?
И така, това е голямото изкуство, как да се отдадеш на любовта на Бога. Повече от всико друго. Разбира се, можеш да вършиш много неща, но човешки. А! Най-голямото нещо е да се отдадеш на любовта на Бога. На почитанието към Бога, на молитвата. Но каквото и да правиш, ако не успееш да придобиеш смирение, нищо не вършиш. С наркотици ще се опитваш да заспиш, да се успокоиш и всичко останало. Нищо не става, не мислете, че ще постигнете нещо с помощта на добри лекари или с добри лекарства. Може моментно, ако ти кажат, че е добро, да направиш впечетление, да ти даде едно лекарство и да се получи нещо. Изкушението обаче отново те обзема.
Голямата тайна е смирението...
