Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (10 Votes)
Раз­миш­ля­вай­ки за чу­до­то на за­ча­ти­е­то и раз­ви­ти­е­то на мла­де­не­ца в ут­ро­ба­та на май­ка­та, за по­я­ва­та му на све­та, из­вед­нъж за­поч­ваш да раз­би­раш кол­ко мно­го е об­що­то меж­ду фи­зи­чес­ко­то раж­да­не и ду­хов­но­то раж­да­не, “раж­да­не­то сви­ше”!

На чо­ве­чес­т­во­то ве­че е из­вес­т­но не­мал­ко за то­ва как се из­вър­ш­ва за­ча­ти­е­то на пло­да, как Гос­под “тъ­че” за­ро­ди­ша в ут­ро­ба­та на май­ка­та, при­е­ла се­ме­то от мъ­жа.

Жи­во­тът ни, по во­ля­та на Тво­ре­ца, се за­раж­да в пъ­лен мрак, но на мла­де­не­ца, ед­ва за­поч­нал сво­е­то съ­щес­т­ву­ва­не “в плът”, му из­г­леж­да прек­ра­сен. Май­ка­та му да­ва кис­ло­род и хра­на от сво­я­та кръв. На мал­ко­то чо­ве­че му е ху­ба­во и топ­ло, уют­но и прос­тор­но... до ня­кое вре­ме.

Пло­дът на­рас­т­ва, ста­ва му все по-тяс­но в май­чи­на­та ут­ро­ба, ве­че не мо­же сво­бод­но да рас­те, и ид­ва мо­мент ко­га­то за­поч­ва да коп­нее за сво­бо­да...

Раж­да­не­то за­поч­ва...

Все по-чес­ти и по-бо­лез­не­ни ста­ват ро­до­ви­те кон­т­рак­ции.

Не­вол­но си спом­ня­ме сти­хо­ве­те от Пи­са­ни­е­то: “Ще ум­но­жа и пре­ум­но­жа скръб­та ти, ко­га си бре­мен­на; с бол­ки ще раж­даш де­ца...” (Бит. 3:16).

Стра­да май­ка­та, ко­я­то по­ма­га на де­те­то си да се по­я­ви на све­та. Стра­да и мла­де­не­цът, кой­то на­пус­ка мра­ка и тес­ни­на­та на май­чи­на­та ут­ро­ба, и се стре­ми към сво­бо­да... Въз­ду­хът про­низ­ва дро­бо­ве­те, не­о­би­чай­но яр­ка свет­ли­на про­ряз­ва очи­те, не­тър­пи­ми из­г­леж­дат шумът и студът...

И два­ма­та стра­дат, но та­ка­ва е це­на­та на ос­во­бож­да­ва­не­то – ро­дил­ни мъ­ки, плач и бол­ка... “Же­на, ко­га раж­да, има бол­ки, за­що­то е до­шъл ча­сът й; но след ка­то ро­ди мла­де­не­ца, от ра­дост не пом­ни ве­че мъ­ки­те, за­що­то се е ро­дил чо­век на све­та (Иоан. 16:21). Ето, ве­че е пре­ря­за­на пъп­на­та връв, пос­лед­на­та ниш­ка, свър­з­ва­ща тя­ло­то на мла­де­не­ца с пре­диш­ния му жи­вот.

Це­на­та за спа­се­ни­е­то, за из­хо­да от мра­ка и тес­ни­на­та, за раж­да­не­то в но­вия жи­вот, е кръв­та. Вър­ху тя­ло­то на мла­де­не­ца се про­ли­ва кръв­та на май­ка­та и за­пе­чат­ва то­ва ос­во­бож­да­ва­не...

Та­ка и ние, ро­ди­ли­те се фи­зи­чес­ки, до ня­кое вре­ме жи­ве­ем в ду­хо­вен мрак, кой­то чес­то до­ри не за­бе­ляз­ва­ме. Кри­ем се в праш­ни­те си ки­ле­ри, не усе­щай­ки мъг­ла­та и тес­но­та­та на ду­хов­ния си жи­вот. До­ри  по­ня­ко­га ни се стру­ва, че жи­ве­ем съв­сем не зле – не гла­ду­ва­ме, ядем и пи­ем, тво­рим, пи­шем, учим се и учим дру­ги­те, хо­дим по те­ат­ри и му­зеи, за­щи­та­ва­ме ди­сер­та­ции, по­лу­ча­ва­ме ви­со­ки зва­ния и наг­ра­ди - и дъл­го не раз­би­ра­ме, че сме ду­хов­но мър­т­ви.

Но ид­ва миг, ко­га­то Ня­кой се до­кос­ва до нас, по­ся­ва в ду­ши­те ни се­ме­то на жи­во­та, от ко­е­то вът­ре в нас за­поч­ва да рас­те нов ду­хо­вен чо­век. В на­ча­ло­то всич­ко то­ва се случ­ва тай­но и са­мо на Бог е из­вес­т­но кол­ко дъл­го ще про­дъл­жи то­зи рас­теж, та­зи “ду­хов­на бре­мен­ност” – мо­же би сед­ми­ца, 9 ме­се­ца, а мо­же би и цял жи­вот...

Все по­ве­че  в нас уз­ря­ва же­ла­ни­е­то да се из­ба­вим от то­зи ду­хо­вен мрак и тес­но­та... и за­поч­ва­ме да тър­сим Две­ри, чрез ко­и­то да дос­тиг­нем до Свет­ли­на­та. Две­ри­те в на­шия ду­хо­вен ки­лер са мно­го и чес­то по­ра­ди нез­на­ние или греш­ка из­би­ра­ме не­точ­ни­те, и сти­га­ме там, къ­де­то свет­ли­на­та не е ис­тин­с­ка, а из­мам­на.

Но има са­мо ед­на за­вет­на Вра­та, ко­я­то, щом раз­т­во­рим, в ду­хов­ния ни жи­вот се из­ли­ва ог­ро­мен по­ток Бо­жес­т­ве­на Свет­ли­на. Тя про­ряз­ва очи­те и ни ос­ле­пя­ва, как­то ня­ко­га е ос­ле­пи­ла апос­тол Па­вел... Бо­ли ни и пла­чем... Нас­тъп­ва ду­хов­но­то раж­да­не, бо­лез­не­но, но но­се­що не­о­бик­но­ве­на ра­дост, гла­во­за­май­ва­ща сво­бо­да.

Имен­но то­ва е “раж­да­не­то сви­ше”, лич­но­то ни Рож­дес­т­во, ко­е­то ни из­веж­да към Но­вия Ве­чен жи­вот. При ед­ни то­ва раж­да­не про­ти­ча стрем­г­ла­во, при дру­ги – бав­но и пос­те­пен­но.

Но друг из­ход ня­ма, Вра­та­та, през ко­я­то мо­жем да из­ле­зем от то­зи ду­хо­вен мрак, тес­ни­на и роб­с­т­во, е са­мо ед­на. През нея ми­на­ва все­ки, кой­то жа­ду­ва ис­тин­с­ка сво­бо­да и Свет­ли­на.

И по­доб­но на лю­бя­ща и неж­на май­ка, То­зи, Кой­то ни по­ма­га в на­ше­то “ду­хов­но раж­да­не”, стра­да за­ед­но с нас... и ни из­ми­ва, за­пе­чат­вай­ки но­ви­те ни ду­хов­ни те­ла с кръв­та Си, те­ча­ща ве­че две хи­ля­ди го­ди­ни от Гол­гот­с­кия Кръст...

Ние се раж­да­ме ду­хов­ни мла­ден­ци и на не­бос­к­ло­на на на­шия жи­вот из­г­ря­ва но­ва звез­да – звез­да­та на Рож­дес­т­во­то. Съ­щи­ят То­зи, Кой­то неж­но ни взе­ма на ръ­це, при­тис­кай­ки ни към сър­це­то си, ти­хо про­шеп­ва: “Ти си Мой, се­га си че­до Бо­жие, ни­ко­га ня­ма да те ос­та­вя и ня­ма да те на­пус­на, ни­кой ня­ма да те по­хи­ти от ръ­це­те Ми, око­то Ми е над те­бе...”

То­зи Ня­кой е на­ши­ят Хрис­тос. И в на­ве­че­ри­е­то на Не­го­во­то Рож­дес­т­во, вся­ка “ро­де­на сви­ше” ду­ша се ус­т­ре­мя­ва към Не­бе­са­та, за да Му от­да­де вся­ка сла­ва, чест и пок­ло­не­ние!

Та­ка ми се ис­ка свет­ли­на­та на Вит­ле­ем­с­ка­та звез­да да прив­ле­че към Не­го оне­зи, ко­и­то все още не са чу­ва­ли за лю­бов­та на Не­бес­ния ни Отец.

Не­ка в те­зи Рож­дес­т­вен­с­ки дни си­я­ни­е­то на Вит­ле­ем­с­ка­та звез­да да ос­ве­тя­ва яр­ко пъ­тя на на­шия жи­вот към То­зи, Кой­то ни да­де но­во ду­хов­но раж­да­не, Кой­то ни оси­но­ви и по­да­ри на чо­ве­чес­т­во­то, на всич­ки нас, Спа­се­ние и Веч­ност!
Авторката е аку­шер, ле­кар-пе­ди­а­тър, к. м. н.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6ku 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин
   
Живо предание
Нов Завет
Снимка

Книгата на монах Михаил „Не съдете, за да не бъдете съдени“ width=

Толковая Библия
Cover Gregory Tsamblak Book

 

Карикатура на седмицата

Партньори и приятели:

 

Neterra

Християнство и култура

Култура БГ

Архангел БГ

Infocultbg.org

Словото

Мать Мария

Бързи връзки: