Беше една душа, която даваше наслада и утеха на околните. И когато влезе във Военна болница заради проблеми със сърцето, поразяваше всички със своята вежливост. Отишъл лекарят да я посети, а тя го посреща: “Добре дошъл, мили ми докторе. Какво правите, как сте? Съпругата и децата ви добре ли са?" - успяваше да попита с благодарност. “Но тази бабичка“, казваха учудени лекарите, “вместо ние да й вдъхваме кураж, тя ни въодушевява и ни утешава“.През 1963 г., на Велики петък, майката на стареца Ефрем почина. От една страна, тази прекрасна жена се удостои два дни преди смъртта си да стане великосхимница с името Мария – молеше се на света Богородица цял живот за това, – а от друга, имаше една прелестна, наистина свята смърт.
Много обичаше малкия си син, който беше офицер. Когато идваше да я посети, тя го предчувстваше и казваше уж поверително на тогавашната му годеница, а по–късно и съпруга: “Идва твоят“. И ето, след малко се появяваше и офицерът. Момичето се чудеше как една свекърва може да казва “твоят”. И все пак можеше.
Старецът, когато научи, че е влязла в болница, прати една схима на брат си и му писа да я пострижат за монахиня, уверявайки че “няма да излезе жива от болницата”.
Дъщеря й разказва: “Когато майка ни беше постригана за великосхимница в болницата (през целия си живот имаше желание да бъде монахиня), докато през останалите дни беше мълчалива (както казваха сестрите), през онзи ден и вечерта непрекъснато приказваше! Стоях цялата нощ до нея. Лицето й грееше, беше станало светло след пострижението. Говореше и гледаше към небето!
“Какво казваш, майко?” питах я, “Какво виждаш?“
“Какво да ти кажа, детето ми, каква красота! Какво видях! Но къде се намирам?“ Тогава дойде в съзнание и разбра, че беше в болницата.
След една седмица престой в болницата, тъй като беше добре и щеше да излезе, се появи една необяснима, висока температура. На разсъмване на Велики петък почина. Смъртта й беше тиха, спокойна. Дойде монахинята, която я беше поела след пострижението, и я облече, тоест подготви я за погребението. Веднага след това почувствах силно ухание, неописуем аромат! Тогава казах на монахинята: “Добре де, и вие монахините ли слагате парфюм?” “Не, госпожо Елена”, отговаря ми, “не слагаме аромати. Това, което ухае, веднага го усетих, още когато я преобличах. Излиза от тялото на майка Ви. Чаках да го почувствате и Вие, затова нищо не казах. Това е белег за святост. Това е знак, че майка Ви се е спасила!" Останахме удивени.
Старецът, когато научи, че е влязла в болница, прати една схима на брат си и му писа да я пострижат за монахиня, уверявайки че “няма да излезе жива от болницата”.
Дъщеря й разказва: “Когато майка ни беше постригана за великосхимница в болницата (през целия си живот имаше желание да бъде монахиня), докато през останалите дни беше мълчалива (както казваха сестрите), през онзи ден и вечерта непрекъснато приказваше! Стоях цялата нощ до нея. Лицето й грееше, беше станало светло след пострижението. Говореше и гледаше към небето!
“Какво казваш, майко?” питах я, “Какво виждаш?“
“Какво да ти кажа, детето ми, каква красота! Какво видях! Но къде се намирам?“ Тогава дойде в съзнание и разбра, че беше в болницата.
След една седмица престой в болницата, тъй като беше добре и щеше да излезе, се появи една необяснима, висока температура. На разсъмване на Велики петък почина. Смъртта й беше тиха, спокойна. Дойде монахинята, която я беше поела след пострижението, и я облече, тоест подготви я за погребението. Веднага след това почувствах силно ухание, неописуем аромат! Тогава казах на монахинята: “Добре де, и вие монахините ли слагате парфюм?” “Не, госпожо Елена”, отговаря ми, “не слагаме аромати. Това, което ухае, веднага го усетих, още когато я преобличах. Излиза от тялото на майка Ви. Чаках да го почувствате и Вие, затова нищо не казах. Това е белег за святост. Това е знак, че майка Ви се е спасила!" Останахме удивени.
След погребението свещеникът се чудеше и казваше, че става дума за свята душа! Сякаш пот излизаше от тялото й - миро! Дрехите ни, които се докоснаха до тялото на майка ни (като я прегръщахме и целувахме) ухаеха цяла седмица! По време на погребението повече ухаеше майка ни, отколкото тамянът.
Старецът Ефрем сподели: “Вижте - една жена селянка, неграмотна и докъде стигна! Когато се молех за нея, получавах, а не давах! Изпълвах се с благодат. Имах нещо като видение, да го наречем. Отива майка ми при Христос и Той й казва: “Добре дошла, Мария, добре дошла“. Години ни трябват на нас, за да придобием едно такова състояние.”
Виждах, че майка ми и старецът Йосиф Исихаст са сякаш едно - старецът Йосиф беше майка ми, а тя - старецът Йосиф. Едно нещо, но и две. Видях, че двамата се намират в едно и също духовно състояние. И преди да почине, и след смъртта й имах известие: майка ни беше достигнала високо духовно ниво. Как да го кажа. Разреждаш виното с вода или водата с вино и пак една смес се получава. Така някак си. Старецът Йосиф беше като майка ми и майка ми като стареца Йосиф”.
“Майка ми нямаше пример в живота си, монахиня я направи търпението й в скърбите. И в книгата на стареца Йосиф човек може да види колко голямо тръпение е проявил в скърбите. Свети Йоан Златоуст пише за преведния Йов, че е имал и други добродетели, но заради голямото му търпение и мъжество е бил прославен от Бога."
Старецът Ефрем сподели: “Вижте - една жена селянка, неграмотна и докъде стигна! Когато се молех за нея, получавах, а не давах! Изпълвах се с благодат. Имах нещо като видение, да го наречем. Отива майка ми при Христос и Той й казва: “Добре дошла, Мария, добре дошла“. Години ни трябват на нас, за да придобием едно такова състояние.”
Виждах, че майка ми и старецът Йосиф Исихаст са сякаш едно - старецът Йосиф беше майка ми, а тя - старецът Йосиф. Едно нещо, но и две. Видях, че двамата се намират в едно и също духовно състояние. И преди да почине, и след смъртта й имах известие: майка ни беше достигнала високо духовно ниво. Как да го кажа. Разреждаш виното с вода или водата с вино и пак една смес се получава. Така някак си. Старецът Йосиф беше като майка ми и майка ми като стареца Йосиф”.
“Майка ми нямаше пример в живота си, монахиня я направи търпението й в скърбите. И в книгата на стареца Йосиф човек може да види колко голямо тръпение е проявил в скърбите. Свети Йоан Златоуст пише за преведния Йов, че е имал и други добродетели, но заради голямото му търпение и мъжество е бил прославен от Бога."
Откъс от книгата “Старецът Ефрем Катунакиот“, 1-во издание на постницата “Свети Ефрем “, местността Катунакия, Света Гора
Превод от гръцки: Радостина Кондева
