(продължение на статията "Изстраданият ми път от Аллах до Христа" )
Не възнамерявам да правя пълен разбор на книгата, защото на душата ми ляга неприятно чувство - като че ли съм се ровил на неподходящо място. Да се прави опит безпристрастно да се опише явление, което по един или друг начин вече е постигнало непоклатимо признание и подкрепа както от епархийската, така и от политическата власт, а също и от хиляди хора; явление скрепено, както обикновено в такива случаи, от свидетелства за чудотворни изцеления – това е тежко, неприятно и едва ли не безсмислено занимание. Да се постави под въпрос нещо, което вече е станало неразделна част от установеното културно-обществено, че и църковно статукво (вместо да бъде благодушно прието, па макар и с цената на това стотици, а може би хиляди отчаяни хора да бъдат оставени без опорна точка за самостоятелна преценка) – това като че ли в случая не е най-благоразумното. И без това, както изглежда, живите и мъртвите кумири винаги са били на особена почит у нас, че и навсякъде. Ясен пример за горното е, че до ден днешен подавляващото мнозинство българи смятат проводника на зли духове (по нейно собствено признание – виж цитираната по-долу книга на Б. Крачунов, стр. 39-та) Ванга, ако не за светица, поне за свята жена и да се говори, изхождайки от печалната истина за тази нещастна жена, е една от сигурните рецепти да бъдеш обявен за тесногръд и едва ли не – за родоотстъпник.
Малко, почти незначителни в морето от хвалебствия са изданията като например книгата на Борислав Крачунов „Истинското лице на Ванга” или статията на свещеник Д. Димитров „Какво е отношението на БПЦ към врачките?”, статията на Димитър Попмаринов “Ванга – българската “пророчица”. В безсмъртната андерсенова приказка е бил достатъчен само възгласът на един дрипав хлапак, че царят е гол, и множеството изведнъж отваря очи за истината. Но така е в приказката – в живота, боя се, нещата стоят доста по-различно, особено в страна като нашата, отдавна охладняла за Божията любов.
И още нещо: да не би, както казва нашият Спасител, в желанието си да изскубем това, което смятаме за плевели, да пострада и житото (Мат. 13:29). Това е много деликатен момент. Защото, ако подходим към това явление и неговия автор с немилосърдно сърце, веднага започваме да служим на духа на немилосърдието и наистина да „унищожаваме житото". Но Бог е милостив – от всяко зло Той извлича неизказано повече добро и най-великият пример за това е разпъването на Невинния на Кръста, което донесе нашето спасение. Това ни изпълва с надежда, че ставащото в „Св. Пантелеймон” в края на краищата ще принесе истински, чист духовен плод на покаяние и вяра – въпреки сегашното нерадостно, според мен, състояние на нещата.
Изпълнени с тази увереност, да продължим тогава по-нататък.
Нека сега разгледаме по-отблизо лечителството като явление: първо, в светлината на Светото Писание, а после - „екстрасенското” лечителство, което упражняват хора като Джуна, Кашпировски и Чумак и техните последователи в България, между които се самоопределя и Христина.
Ето какво се разкрива в някои пасажи на Новият Завет за лечителството:
„А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, не ще им повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще бъдат здрави ” (Марк 16:17-18).
„Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза; защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму – слово на знание, чрез същия Дух; едному – вяра, чрез същия дух; другиму – дарба за лекуване, чрез същия Дух” (1 Кор. 12:7-9).
„Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го вдигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят ” (Як. 5:14-15).
Благовестието ясно говори за редица дарби, между тях и дарбата на лечителство, които получават повярвалите в Христа. През вековете с тях са били обдарявани много свети мъже и жени. Бог никога не оставя Своите чеда без свръхестествени помощи, за да ги укрепи във вярата и за да даде знак за тяхното синовство. Въпросът е в това обаче да бъдат отсети наистина светите, надарени свише хора измежду хилядите „духовни бракониери”, които съзнателно или несъзнателно стават оръдие на човекоразрушителни сили. Смятам, че всяко „лечителство”, започнало без знание и благословия на Църквата, чрез окултните методи на „екстрасенса” Джуна и проводницата на нечисти духове (медиума) Ванга, може да бъде определено само като крайно опасно. И точно така е в случая, който ни занимава.
Благовестието ясно говори за редица дарби, между тях и дарбата на лечителство, които получават повярвалите в Христа. През вековете с тях са били обдарявани много свети мъже и жени. Бог никога не оставя Своите чеда без свръхестествени помощи, за да ги укрепи във вярата и за да даде знак за тяхното синовство. Въпросът е в това обаче да бъдат отсети наистина светите, надарени свише хора измежду хилядите „духовни бракониери”, които съзнателно или несъзнателно стават оръдие на човекоразрушителни сили. Смятам, че всяко „лечителство”, започнало без знание и благословия на Църквата, чрез окултните методи на „екстрасенса” Джуна и проводницата на нечисти духове (медиума) Ванга, може да бъде определено само като крайно опасно. И точно така е в случая, който ни занимава.
Апостолът се обръща към нас, християните с предупреждението: „Не предоставяйте членовете си на греха и на неправдата, а предоставете себе си Богу, които оживели от мъртвите, а членовете си – Богу, за оръдия на правдата” (Рим. 6:13) и също „Не знаете ли, че комуто предавате себе си като роби за послушание, роби сте на оногова, комуто се покорявате: или роби на греха, за смърт, или – на послушанието, за оправдание” (Рим. 6:16). Покрай всичко останало това е пряко предупреждение да не се занимаваме с греха на екстрасенсорството и рязко да страним от всякакви хора, които го упражняват под какъвто и било вид, за да не станем чрез такива занимания или хора отново „роби на греха” - тоест на този, чрез който грехът влезе в света. „Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава.” (Йн. 3:8)
Свръхестествените дарове може наистина да идват от Светия Дух, но те могат и да идват от злобния подражател на Божиите дела - Сатаната. В „Деяния на апостолите", гл. 16:16-18 четем за една слугиня, която имала „дух на предричане и докарваше голяма печалба на господарите си с врачуването си”. Тя вървяла след апостол Павел и викала „тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват дух на спасение”. Това било точно така. Откъде обаче идвала дарбата за предричане? От сатаната. След многодневно непрекъснато досаждане на слугинята апостолът се обръща и казва на обзелия я нечист дух „В името на Иисуса Христа, заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час”. По същия начин сатаната може да подлъже наивниците с дарби за лечителство, на поставяне клинична диагноза, на билокация (пренасяне духом на големи разстояния и проникване през прегради), на четене на мисли, откриване на тайни грехове, на автоматично записване на послания (причинило множество ереси) или пък „надарените” просто чуват „глас”, който ги съветва и направлява (напр. Ванга, Кашпировски, Чумак – по техни лични свидетелства). Повечето от „надарените” дори не се запитват, откъде идват тези способности и гласове-водачи, а се радват, защото са ги получили безплатно и защото чрез тях „могат да служат на хората”.
Свръхестествените дарове може наистина да идват от Светия Дух, но те могат и да идват от злобния подражател на Божиите дела - Сатаната. В „Деяния на апостолите", гл. 16:16-18 четем за една слугиня, която имала „дух на предричане и докарваше голяма печалба на господарите си с врачуването си”. Тя вървяла след апостол Павел и викала „тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват дух на спасение”. Това било точно така. Откъде обаче идвала дарбата за предричане? От сатаната. След многодневно непрекъснато досаждане на слугинята апостолът се обръща и казва на обзелия я нечист дух „В името на Иисуса Христа, заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час”. По същия начин сатаната може да подлъже наивниците с дарби за лечителство, на поставяне клинична диагноза, на билокация (пренасяне духом на големи разстояния и проникване през прегради), на четене на мисли, откриване на тайни грехове, на автоматично записване на послания (причинило множество ереси) или пък „надарените” просто чуват „глас”, който ги съветва и направлява (напр. Ванга, Кашпировски, Чумак – по техни лични свидетелства). Повечето от „надарените” дори не се запитват, откъде идват тези способности и гласове-водачи, а се радват, защото са ги получили безплатно и защото чрез тях „могат да служат на хората”.
Изумително, но факт – за наш срам и унижение ние, чадата на космическия век, на информационните автописти, биогенетиката и всесъбирането на народите, по тези въпроси се оказахме по-невежи от поколения уж неуки хора от времената, които самомнително наричаме „мрачни” и „мракобеснически”. Дотолкова сме духовно ослепели, че сме готови веднага да обявим за светец първия, който ни предскаже бъдещето, левитира или постигне подобрение от някаква болест – особено, ако е окачил икони на стената, носи расо, препоръчва ни да палим свещи в църква или да се обърнем към свещеник. Всеки, способен да направи нещо необяснимо, вместо да бъде изпитан за магьосничество чрез безпогрешното мерило на Писанието и църковните средства за разпознаване, става „феномен”, „екстрасенс”, сдобива се с многобройна клиентела, тръби от средствата за масово осведомяване и крайпътни табла, че дори и държавна награда може да получи (което, както знаем, у нас вече е факт). Да си „феномен” – в България това звучи гордо. Поради невежество, в нашата затъмнена от княза на този свят земя прикритата магия, проявите на паднали ангели и представящите се за помощници на хората контактьори с отвъдното предизвикват възхищение, вместо ужас за последствията; да не говорим, че отсъства каквато и да било представа за духовната битка, за всепобедилата Христова жертва, за легионите ангели на наша страна, които могат да ни помогнат много повече със своите молитви (стига да се обръщаме към тях) - противно на „помощта”, която може да получим от окултист, или направо – от магьосник, скрит зад приемливо-примамливото име „екстрасенс”. Тази помощ най-често се състои в това, че едновременно с „лечението”, по време на което работи върху електромагнитното поле на пациента, той създава предпоставки за две неща: първо, да зарази пациента със своята „непречистена” енергия, и второ – да отвори в биополето му „врати”, през които в последния безпрепятствено да се настанят бесове. Това често става без самият „лечител” да осъзнава, че е станал проводник и че борави със зли сили (или по-скоро – че те си играят с него . Но най-малко осъзнава това доверчивият пациент: често, след първоначален период на относително облекчение - колкото жертвата да повярва, че то наистина е настъпило в резултат на сеанса - новото нападение на бесовете е ужасно и човекът изпада в състояние, много по-тежко от първото. Дори обаче външното подобрение да е трайно, вредата от това човек да се отклони от живителната Христова вяра и да устрои живота си около такива хора и грубите идеи, които представят по само себе си вече представлява заболяване, много по-тежко от първото. Йеромонах Анатолий Берестов го нарича „ окултна болест ” и в немалко случаи то завършва със смърт. За да погуби душата ни, бесът е готов, ако Бог допусне, дори да излекува тялото – щом това е единственото, което искаме.
Какво искат болните? Естествено – здраве. Нашият Отец също иска да сме здрави, защото здрави ни е създал и защото ни обича. Затова ни е дарил с медицината, затова са и безбройните свидетелства за чудодейни изцерения в резултат на вяра и молитви. Но Бог не иска мисълта за телесното здраве да ни обсебва, да става кумир – до степен да не желаем да понасяме със смирение, любов и упование в Божия промисъл изпитанията, между които са нашите болести, недъзи, дори самата смърт. Ето в такава самомнителна, безбожна, параноична битка за здраве – пряко нарушение на втората Заповед - бесовете намират широко поле за действие. Ако човек не желае да познае или не изпълнява Божията повеля да се грижи за здравето главно на душата, тоест – да търси Божието царство, а превръща телесното здраве в идол, на който служи със всякакви средства – включително прибягвайки до баячи и „екстрасенси”, тогава за демона ще бъде неизказано удоволствие, ако естествено Бог допусне това, да „дари” изцерение, стига с това да отклони човека от мисълта да пази душата си чиста и да се бори за нейното спасение от ада. Защото – здрав-нездрав – точно натам се е запътил всеки, обърнал гръб на своя Отец и служещ на идолите.
Св. Йоан Златоуст ни предупреждава срещу такива „изцерения”, извършени от демони (в случая говори за изцерения чрез баене):
Св. Йоан Златоуст ни предупреждава срещу такива „изцерения”, извършени от демони (в случая говори за изцерения чрез баене):
„Нека бъдем болни; по-добре е да си останем така, отколкото, за да се освободим от болестта, да изпаднем в нечестие. Ако демонът лекува, той повече вреди, отколкото носи полза. Ще достави полза на тялото, което не след дълго непременно ще умре и ще изгние, а ще навреди на безсмъртната душа. Ако понякога, по Божие допущение, демоните изцеляват (чрез заклинание), това изцеление се случва, за да бъдат изпитани верните, и не защото Бог не ги познава, а за да се научат да не приемат от демоните дори изцеление.
Както търговците на роби: като предлагат на малките деца сладки, плодове и разни такива неща, често ги хващат с тези примамки и ги лишават от свобода и дори от самия живот, така и чародеите, като обещават да излекуват болестта, лишават човека от спасението на душата. ”
Ето какво казва по повод тясната връзка между окултно лечителство и демонизъм йеромонах Анатолий (Берестов) в главата “Християнство и магия” от споменатата вече книга:
„Ето - пред нас е книгата на окултния лечител Владимир Розентал “И те ще бъдат здрави” (Опит на православния лечител, Москва, изд. “Март”, 1995). На страница 2-ра той е представен като “екстрасенс” (подразбирай – магьосник или вещар) от международна категория” (високопосветен!). Оказва се също така, че “православната вяра”, съчетана със съвременния окултизъм (магия, биоенерготерапия) може не само ефективно да лекува, но и навреме да предпази от заболяване. Обърнете внимание: не посредством очистване на душата от греховете посредством действено покаяние, основано на съблюдаване здрав християнски начин на живот и подчинение на Божиите заповеди за вършене на добро и милосърдие, а на“ способностите на лечителя да приема и пропуска през себе си целителна енергия и, придавайки й необходимия информационен вид, да я внедрява в биополето на пациента ” (пак там, стр. 3).
Тези думи казват много: да пропускаш през себе си енергия, да й придаваш определена информация и да внедриш (бяс!) в биополето (душата) на пациента. Но душата на самия лечител е замърсена от грехове, т.е. според тяхната терминология – с отрицателна информация и тази информация лечителят трябва да вложи в душата на своя пациент, като допълнително я замърсява, тъй като тя вече е достатъчно “мръсна” от своите грехове. По този начин в душата на пациента се влага част отрицателната информация на самия лечител, която за пациента става в известна степен “чуждо тяло” (ако се изразим условно – “бяс”). По думите на самите окултисти – магьосници, тази чужда информация става “доминантна” и започва да определя неговото поведение; тоест, образно казано, той става обсебен от нея (т.е. от беса). (Корекция на кармата.. Книга 2. — СПб., 1995. — С. 104-107).
А ето какво пише свещеномъченик Иларион (Троицки) в коментар към статията си “Свещено Писание, църква и наука”
“Чудесата” на дявола външно могат да изглеждат подобни на Божиите. “Изцеленията” “ясновидството” и спиритизмът, магьосничеството представляват умения да се използват скритите свойства на тварния свят, но те не предизвикват качествен скок в душевните свойства на човека. Нито Джуна, нито Юри Горни не са способни да доведат пациентите си до покаяние, до подобряване на техните нравствени качества. Ето какво е истинското чудо! А иначе бързото зарастване на раните и счупванията и затварянето на язвите не протича у т.нар. целители ”мигновено, което указва на изменнеия, близки до естествените. Господ лекува мигновено – хората проглеждат, започват да ходят, разкайват се. Да си спомним за очистването на прокажените, за проглеждането на апостол Павел. Само човек, който не познава Бога и който не е изпитал действието на Неговата Благодат, само той залита подир лъжечудесата.”
Позволете ми също така да приведа и извадка от статията „ Шаманство” на С. Шаталов (Вестник "Благовест" (г. Рязан, Русия), 1995, № 4)
„Очевидно упадъкът в нашата страна не на последно място е свързан с дейността на нароилите се у нас шамани, както и да се наричат те: екстрасенси, магове, магьосници и т. н. И каква ли е тяхната вина? Те са обзети от демоните и вече не са в състояние да се отскубнат от лапите им, а на нас ни остава само да съжалим неуспелите и да молим Бога за спасението им. Но все пак ние можем да решим дали да посещаваме техните сеанси или не - това е нашият избор, нашето оръжие, нашата отговорност. (...)”
В друга една статия под надслов ”Кодиране” ("Не сотвори себе химеру. Исцеления истинные и ложные", СПб., 1993), същият автор казва следното:
"И екстрасенсите, и хипнотизаторите, и тяхната разновидност - кодировачите, разрушават със своите окултни методи защитната система на човешката душа, която я предпазва от обкръжаващия ни тъмен свят на бесовете. Това става чрез концентрацията на пациента върху личността на "целителя", чрез когото като чрез медиум се осъществява демоничното въздействие.”
Със съжаление трябва да признаем, че у нас едва присъства съзнанието за истинските причини за болестите – за това, че много повече от тях, отколкото си мислим, се дължат на сторени и непризнати грехове, на получени душевни рани, на допуснати от Бога като изпитание преки бесовски нападения (напр. в случая на Йов, на св. Антоний и т.н. ), или най-сетне – на магия. И всичко това – по Божие допущение, призоваващо към пречистващо от греха покаяние, в резултат на което човек да заживее истинския живот – този на вярата в Христа. Лекът за такива болести може да бъде само духовен и задължителни негови съставки, покрай молитвата за изцеление, са покаяние, усилен и предан църковен живот, неспирна лична и обща молитва, в това число – молитва към ангела пазител и архангелите; изповед, причащение, маслосвет, прошка, пост, себеобуздаване с Божия помощ, неуморно вършене на добро, общуване с духовен отец, четене на Писанието и духовни книги, Иисусовата молитва, а в най-тежките случаи – и молитви от духовно лице за изгонване на бесове. Но преди всичко това, болният рязко и завинаги трябва да се отдалечи от всякакви екстрасенси, пранолечители, баячи, хипнотизатори, вещери, астролози и т.н.
Гореизложеното ни кара естествено да се върнем отново към въпроса как съвременният, откъснат от Бога човек възприема своите болести и с оглед на какво предприема мерки, за да се справи с тях. Тъжният отговор е, че поради закърняването на духовния му живот той не вижда връзка между болестта и своите неразкаяни грехове и безбожие, а единствено – като неприятно, едва ли не несправедливо („Защо да се случи точно на мен?”) разстройство на работата на тялото, което естествено той се старае да преодолее с всички сили и средства – както например би се старал да поправи разваления си автомобил. Следователно, ако общоприетите лечебни средства не помагат, той, нито на йота не изменил съзнанието си, бърза да ги замени с „лечение” при хора с „особени” способности. А там попада „в зоната” – тоест, в обсега на всичко онова, което описахме по-горе. Но не само това - днешният човек, вследствие на невежеството си за духовния свят, не познава и свързаните с него реалности и понятия, поради което е много лесно да бъде заблуден за опасността, като бъде подмамен с непривични за материалистичното му съзнание и все пак – по-близки до него думи, които създават атмосфера на тайнственост, но които скриват дълбочинната, духовна природа на нещата – например да се говори за „ биополе ”, но да не се говори за „душа”; за „екстрасенс”, но не и за това, че често това е друго име за съзнателен или неосъзнат магьосник, знахар, проводник на духове; за „отваряне на енергийни възли” (чакри), като се изпуска, че това вмешателство в душевния живот често служи като врата за нашествие на бесове и за закодиране на подсъзнанието; за „енергия, енергиен поток”, като не се споменава и дума за злите духове - демоните.
За да не се бъда обвинен, че твърденията ми се градят на чистото отрицание, трябва да кажа, че както личи, действително съществува такова явление като биополе, че то е динамично и се движи по строго определени енергийни канали и може да бъде измерено и снимано (напр. снимките на Кирлиан). Изглежда доказано също, че при промяна на емоционалното състояние и при заболяване се получават промени и в биополето и че при някои хора то по рождение е по-силно, отколкото при останалите. „Лечението”, което осъществяват свръхчуствителните („екстрасенсите”), се основава на предпоставката, че „пробойните” в него в резултат на болестта трябва да бъдат „запушени”, „изгладени”, „запълнени” чрез преразпределение и влагане на енергия отвън – било тази на “лечителя”, било „земна” или „космическа”. Нито дума обаче за бесовете и техния повишен интерес към всичко, което е свързано с човешкото тяло и душевност. Но християните с дарба, идеща от Светия дух, нито използват такива понятия като тези на екстрасенсите, а още по-малко - такива действия. Ако „лекуващият” не е човек със строга и дълбока християнска вяра и молитвен живот; ако дарбата му не е приета още от самото начало от Църквата и ако не отчита наличието на духовния свят и ясно схващане, че не болестта, а бесовете са враг номер едно на човека, то този човек не може да бъде нищо друго, освен потенциално или действено средство, проводник за тяхното привличане насочване към доверчивия болен. В резултат на това, през отворени в биополето на последния „врати”, последният може да стане мишена за непрекъснати по-силни или по-слаби бесовски нападения и тормоз; или направо - да бъде обсебен от тях, при което те започват да си правят с неговото тяло, чувства и мисли каквото си пожелаят. Ето в кое се крие истинската опасност от лечението, осъществено от „екстрасенсите”.