Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
Благовещението – един от светлите Богородични празници, който в не толкова далечното ни минало е и празник на жената, украсена с християнски добродетели. Благовещение (25 март / 7 април – ст. стил) е денят на благата вест – първата стъпка от сбъдването на Божието обещание към падналото човечество. Защото Адам и Ева са прогонени от рая, но остава надеждата, че от жената ще се роди Онзи, който ще строши главата на изкусилата ги древна човеконенавистна змия – причина за поробването им на греха, Онзи, който ще възвърне на хората свободата на първоначалната им чистота, Онзи, който отново ще отвори за праведниците райските селения, Онзи, чрез когото ще възтържествува възстановената Божия правда!

В Стария Завет това обещание звучи отново и отново чрез пророците като, с приближаването на времената, идващото събитие изпъква с все по-конкретни подробности. Очакването на Месия – Спасителя на човечеството Иисус Христос! То е свързано с Благовещението – с вестта, че в света се е появила онази Девица – най-съвършената сред всички поради себеотрицателната си любов, смирение и послушание към Бога, достойна да стане Богородица чрез тайнственото въплъщение на Бог Слово в човек като бъде осенена по воля Божия от Дух Свети.

Във всеки православен храм евангелската сцена на Благовещението е намерила задължителното си място на иконостаса, изписана с благоговеен трепет върху Царските двери, а не рядко и като стенопис над олтара. Така всеки, влязъл тук в Ноевия ковчег на Църквата, може да съпреживее тържествения и радостен миг на благовестието.

И ето: разперил криле, светъл и благ в белоснежна туника, сияе с неземна красота, св. архангел Гавриил. „Радвай се, Благодатна, Господ е с Теб!” – чрез църковния тропар поздравът му прекосява вековете, помирява небето със земята и възвръща райската радост сред хората. Дошъл е да извести на достолепната в молитвения си унес Дева Мария, че тя е Божият избор сред жените. В ръката си той носи лилии или крин – една райска клонка с неувяхващи бели цветове като залог за верността на думите си, като символ за близостта на надеждата за избавлението на човечеството, като знак за непорочността и тръпне в очакване на отговора. А какъв ще бъде изборът на Пречистата Дева, изобразена тук като свенлива годеница, непознала съпружеска ласка, смутена от обръщението „Благодатна”, с което никой човек не е бил наричан? За разлика от първосъздадената Ева, която без да мисли, повярвала на думите на змията, че ще стане всезнаеща и равна на Бога, вкусва от забранения плод, а с него и греха и смъртта за цялото човечество, жената, чието семе е предопределено от началото на света да смаже главата на змията – изкусителка, обмисля всяка дума на благовестника и тъй като счита обещанието му твърде високо за себе си, свежда поглед в недоумението как би могла непорочно да зачене Божия син. Едва след обяснението за готвещото се тайнство, озарена от дух Божи, Тя с неописуемо смирение и доверие към Бога се предава на волята Му и така приема да стане бъдещата св. Богородица, за да се изпълни Божия промисъл.

Според Библейското предание тази среща е станала в Назарет Галилейски. В сегашния палестински град, над руините от някогашно жилище на св. Йосиф Обручник и на сгодената за него Дева издига мраморните си стени католически манастир. Широки стъпала от бял мрамор водят надолу към трите малки помещения. В едното от тях две мраморни колони, издигнати през 4 век от императрицата – св. равноапостолна Елена отбелязват мястото на Дева Мария и мястото на архангела при срещата им, изобразена над олтар с лампада от неугасващи кандила и надпис: „Тук Словото стана плът”. Внушителен е огромният храм в Назарет, построен през 1969 г. на мястото на по-ранна византийска черква, наречен „Свето Благовещение”. Тук туроператорите задължително довеждат туристи и поклонници и само малцина от тях знаят, че наблизо се намира православният храм „Св. арх. Гавриил”, възстановен през 1767 г. върху руините на раннохристиянски храм от 3 век и на друг – по-късен, строен от кръстоносците, приютил в криптата си оня каменен кладенец или извор –  ням свидетел на първата среща на Светата Дева  с архангела, чиито води ромолят и благовестят за станалото и до ден днешен.

Благовещение! Възникнал в Константинопол през 3 век, а по-късно разпространен из целия християнски свят, празникът първоначално е носел различни наименования: Христово Зачатие, Благовещение за Христа и т. н. Едва след осъждането на ересите, унижаващи Божията майка, той е подобаващо възвеличен в Църквата и в 7 век  утвърден на Изток и на Запад  като: „Благовещение на Пресвета Богородица”.

Народът ни, преминал през тъмните векове на варварското иго, го нарекъл гальовно Благовец и в традициите си го считал за „половин Великден”. Празнували и празнуват именния си ден Благовест, Благовеста, Благой, Богдан и Богдана. И тъй като винаги се пада през Великия пост и се свързва с идването на пролетта, макар да се раз-решава риба, на този ден се ядяло и „нещо зелено”, например лучник. Чистели се дворовете, запалвала се сметта, а момите обикаляли къщята и пеели благовешки песни, в които, обадилата се за първи път след зимата, кукувица разнася вестта за настъпващата пролет или предупреждава за завръщането на злите самодиви и самовили. Пчеларите отваряли кошерите и пускали навън пчелите. Според народните вярвания на този „благ ден” раните не само не болят, но и бързо зарастват, затова милостивите стопани именно тогава дамгосвали агънца, яренца и теленца. А заради носенето на обици най-често на този ден се продупчвали и ушите на малките момиченца. Вярвало се също, че на Благовец всяка отрова губела силата си. „Бягайте змии и гущери, че днеска е Благовец!”, „Бягайте змии, Благовец ша ви затисне!” - Така наричали някога у нас като обикаляли с тенекии и звънци къщата и двора, защото смятали, че на този ден змии и гущери отново излизат от зимовището си. Предупреждавали ги.

А на мене ми се иска това простичко наричане да не е някакъв примитивен фолклорен битовизъм, а оня отглас в душата на народа от евангелската истина за празника, който предрича и края на врага на човешкия род – древната змия – изкусителка с Благовещението за идването на Спасителя, със саможертвеното Му изкупление на първородния грях и с тържеството на Възкресението.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/hxf 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога.
Св. Макарий Велики