Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
ЗАДУШНИЦА

Пак е събота. Черешово време.
Житото, питката, виното вземам,
шума от орех, свещи, малко цветя
и поменика: имена, имена...

Толкова хора са свързани с мене:
нявга живели, доскоро живели...
Толкова души очакват молитва!
Гълъбче бяло нагоре политва

над кипарисите и над върбата,
Дето сияе с неземна позлата
облачен кръст в побледняло небе.
Над гробовете отчето още чете.

Колко задушно! Кандилка, равнец
с разцъфтелите храсти вият венец.
И пчелици жужат, водно конче трепти.
Охлюв по мраморна плоча пълзи-

Черешова задушница – върволици, народ,
устремен към живота, към вечен живот.


Анелия Янковска-Сенгалевич(Из стихосбирката „Незрима светлина“)




Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/awpw9 

Разпространяване на статията: