Англичаните, както и българите, са нация с твърде смесена кръв. В началото са келтите – автохтонно население, което е засвидетелствано в надписи от IV в. пр. Хр [1]., но естествено датира от много по-ранна епоха. Тези надписи са сътворени с огамската азбука, сродна на финикийски текстове от VIII в. пр. Хр. През I-V в. сл. Хр. тук владеят римляните [2]. Вакуумът, оставен от тях, е запълнен от северно- и западногермански племена, които унищожават местното християнство и избиват или изтласкват келтите към периферията – Уелс, Корнуъл, Шотландия и Ирландия [3]. Християнството е възстановено от един самоотвержен монах св. Августин (не Ипонски), който е изпратен през 597 г. от св. папа Григорий Велики (Двоеслов). Трета етническа вълна залива Англия през IX-X в., когато викингите от Скандинавия нападат, грабят, изнасилват, убиват, опожаряват, а накрая започват да се заселват, покръстват се и дори поставят свои владетели на английския престол. [4] Четвърти се явяват на сцената норманите от Франция, които в епичната битка при Хастингс (1066 г.) убиват крал Харолд и слагат началото на нова ера в английската история.

Големи промени настъпват през епохата на Ренесанса, когато хуманистите колекционират и изучават много нови екземпляри от Библията на гръцки и еврейски, а не само на латински (Вулгата). Нов прелом настъпва с откриването на книгопечатането от германеца Йохан Гутенберг в средата на XV в. До края на XV в. Библията се издава в големи тиражи на френски, немски, италиански и испански език. Английският учен и преводач Уйлям Тиндейл, който е повлиян от двамата видни библеисти на ХVІ в. Еразъм и Лутер, си поставя за задача да направи Свещеното Писание „достъпно и за малкия орач”. Той превежда и издава Новия Завет във Вормс през 1526 г., а Петокнижието – в Антверпен през 1530 г. [6]



Вместо да нагаждат превода към съвременния им език, преводачите работят буквално. Те изпълняват заповедта на краля и не добавят глоси, с които да тълкуват текста, но слагат 8500 бележки в полето с разночтения. Други бележки под черта изясняват библейските имена, мерните единици или платежни средства, а в много редки случаи обясняват, че даден стих (например Лука 17:36) отсъства от повечето гръцки ръкописи. Освен това преводачите копират буквално от изданията на Вулгата над 9000 препратки към други библейски стихове. Над главите са поставени техни резюмета с броя на страниците, но в съвременните преводи те не присъстват.
Авторизираната версия отразява езика на своето време. Глаголите завършват с доста старинното днес окончание –eth, обръщението към Бога не е You (ти), а поетичното Thou, а към хората - thee. В гениалния химн на св. ап. Павел (1 Кор. 13 гл.) гръцкият термин agape (любов) нe е преведен буквално, а е използвано умереното charity (милосърдие, обич) на Тиндейл. На някои места преводът звучи странно или тромаво поради промяната на езика. Например в 1 Сол. 4:15 пише, че живите няма да „prevent” починалите. Днес глаголът to prevent означава ‘предотвратявам’, но преди четири века е означавал ‘изпреварвам’, защото произхожда от нормански френски - pre + venir, букв. ‘пред + идвам’ или по-точно ‘предхождам’. Не винаги преводът блести с изобретателност. 14 различни еврейски думи са преведени по един и същ начин с английския термин prince (княз). През втората половина на XVIII в. езикът на Авторизираната версия е вече остарял. Затова през 1769 г. правописът и пунктуацията са изчистени от Бенджамин Блейни и следващите издания на Библията следват неговите корекции.
Влиянието на Авторизираната версия върху английската и световната култура е изключително. Не е пресилено, когато тя се нарича „най-влиятелният превод на най-влиятелната книга на най-влиятелния език в света”, „най-важната книга в английската вяра и култура”, „най-известната книга в англосаксонския свят”. Филолозите са изчислили, че тя е дала на английския език 257 изрази, превърнали се отдавна в клишета или поговорки. Трябва обаче да се признае, че от тях 239 са дело на Тиндейл, а само 18 - на преводачите на крал Яков/Джеймс. Въпреки че само 38% от англичаните днес могат да разкажат притчата за блудния син, всички неволно цитират тази Библия, когато използват идиоми като: „колос на глинени нозе”, „предаде Богу дух”, „солта на земята”, „не влагай слова в устата ми”, „закон за себе си” и т. н. Дори и днес, когато съществуват много други преводи, Авторизираната версия се ползва с безпрекословен авторитет особено сред консервативните протестанти в САЩ. За тях тя е боговдъхновен превод. Нещо повече – тя е повлияла и някои силни днес секти.
Книгата на Мормон, уж получена чрез откровение и издадена от „пророка” Джоузеф Смит през 1830 г., до голяма степен копира буквално литературния и езиков стил на превода, упълномощен от благочестивия крал Джеймс I преди точно четири столетия.
[1] Laing, L. The Archaeology of Celtic Britain and Ireland c. A.D. 400-1200. Cambridge, 2006.[2] Ireland, S. Roman Britain: a sourcebook. 3rd ed. London, 2008 (Routledge Sourcebooks for the Ancient World).[3] Henson, D. The Origins of the Anglo-Saxons. Frithgarth, 2006; Глебов, А. Г. Англия в раннее средневековье. СПб., 2007.[4] Stefanov, P., Archim. England and the Vikings. - Във: Викингите - мореплаватели, откриватели, създатели. The Vikings - Navigators, Discoverers, Creators. Ред. Е. Рускова. С., [2001], 209-220.[5] Стефанов, П., архим. Българският цар Симеон и английският крал Алфред. - Български векове, 2, 2000, № 2, 43-55.[6] Dove, M. The First English Bible: The Text and Context of the Wycliffite Versions. Cambridge, 2007.[7] Moynahan, B. William Tyndale: If God Spare my Life. New ed. London, 2003, p. 340.[8] Campbell, G. Bible: the story of the King James Version 1611-2011. Oxford, 2010; Crystal, D. Begat: the King James Bible and the English language. Oxford, 2010; Nicolson, A. When God Spoke English: The Making of the King James Bible. London, 2011; Spencer, N. Freedom and Order: History, Politics and the English Bible. London, 2011