И така – не бива да празнуваме пищно, а божествено. Не по светски, а над-световно; да не празнуваме своя празник, а празника на Този, Който стана наш или по-скоро на Господа. Да не празнуваме болестта, а лечението, не творението, а възсъздаването.
И как да стане това? Да не украсяваме с венци външните порти, да не организираме танци, да не украсяваме улиците, да не храним окото със светски зрелища, да не оглушаваме слуха със свирни, да не изнежваме обонянието, да не развращаваме вкуса – защото това са кратките пътища към злото, по които грехът лесно влиза в нас. Да не се уподобяваме на жени с нежни и богати дрехи (за които най-доброто, което мога да кажа, е, че е безполезно), нито с блестящи скъпоценни камъни, нито с блещукащи златца, нито с изкусни бои, които изменят естествената красота, изобретения, които развалят образа. Да не празнуваме с гуляи и алкохолно опиянение, които зная, че се съпровождат от сквернословие и разврат, защото лошите учители дават лоши уроци или, по-добре да кажа – от лошото семе се ражда лоша реколта.
Не бива да устройваме пищни трапези и да уважаваме избраните вина, които ухаят с аромата на цветя, сложните подправки и готварските тайни. Нека нито земята, нито морето ни предлагат в дар скъпоструваща мръсотия – както се научих аз да величия предметите на разкоша.
Нека не се стараем да се надминем по невъздържание, а според мене всичко, което е излишно и повече от нужното, е невъздържание. Особено в момента, когато други, които имат същата природа като нас, гладуват и се лишават.
Нека оставим всичко това на езичниците и на езическите измишльотини и празници. Те искат боговете им да се радват с миризмите от жертвите, които им принасят, и в резултат почитат божеството с чревоугодието си...
А ние обратно – нека се покланяме на Словото и, ако имаме нужда от наслада, нека се насладим с духовни слова, с Божия закон и с разкази като този, който е свързан с днешния празник.
Така че удоволствието да подхожда на Този, Който ни е събрал в това събрание, и да не сме Му напълно чужди.
Превод: Златина Иванова
* Из Слово 38 на св. Григорий Богослов (бел. прев.).
