От гледна точка на църковната история и на литургиката (науката за богослуженията) двата водосвета за Богоявление – в навечерието на празника (5 януари) и на самия празник (6 януари) – са един и същ водосвет, който по практически причини се извършва два пъти. С тези същите молитви се извършва водоосвещението още от 5 век. А повторението е въведено в средата на петото столетие от Антиохийския патриарх Петър (по прозвище Гнафевс, т.е. тепавичар, ръководил тази древна църква от 465 до 475 г.). Той предложил и въвел това повторение за улеснение на вярващите. Първоначално според новия ред предварителното велико водоосвещение се извършвало в памет на кръщението на Иисус Христос по време на богослужебните последования през нощта преди празника Богоявление, веднага след утринната. Вярващите черпели от тази светена вода, пиели я и се поръсвали с нея, след което в същата вода се извършвало и кръщението на оглашените (т.е. катехизатизираните, подготвените за приемане в Църквата).
Веднага след това се отслужвала литургията за празника, на която присъствали и новокръстените. Затова и доднес вместо „Святый Боже“ на Богоявленската литургия се пее „Елици во Христа крестистеся...“ („Които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте“, Гал. 3:27). Тъй като по същество великото водоосвещение е благословението на водата за кръщението, с което то има толкова много общо до ден днешен.
Смята се, че бързото разпространение на този богослужебен ред на водоосвещението на Богоявление се дължи на преценката му като необходим и полезен. Отначало имало малки разлики във формата на двата водосвета, но след това те се уеднаквили. Такова повторение, но не на водосвета, а на литургията се наблюдава сега в много от големите православни енории. Там дори новите и големи храмове не могат да съберат всички богомолци и затова се отслужват ранна и „редовна“ (т. е. в обичайното време) литургия (разбира се, на различни свети престоли и с различни антиминси). И това също се прави, за да се обслужват нуждите на вярващите.
Различието, което някои искат да вярват, че съществува по отношение на силата и употребата на двете водоосвещения, няма никакво основание.
В тази връзка виж книгата на покойния професор-литургист от Солунския Аристотелев университет Йоан Фундулис: Отговори на литургични въпроси. Том А', 6-о изд. Атина, 1991 (на гръцки: Απαντήσεις εις Λειτουργικάς απορίας).
