Валентин Терехов е на тридесет и осем години. Когато е на осемнадесет, по време на военната си служба, вследствие от травма, загубва слуха си. Започва да посещава храма на „Тихвинската икона на Божията майка“ от първия ден на отварянето му. Първо е само енориаш, после става четец. Председателят на храма о. Андрей Горячев се нуждаел от помощници и по негово застъпничество преди две години Валентин е ръкоположен за свещеник. Това е изключителен случай – глух свещеник.
Богослужението в храма изглежда необикновено. Енориашите не чуват службата, но я виждат: свещеникът и дяконът, който също е почти глух, стоят обърнати с лице към тях, Царските двери са ниски. В храма няма хор, но тук „пеят“ по свой си начин.
В храма за глухи идват богомолци не само от Москва, а и от Подмосковието, Курск и Калужка област. Посещават го и хора, които не само не чуват, но и не виждат. Затова сега превеждат богослужението на непознатия език на слепите.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/apak
И рече старецът...
От изказванията на преподобния Порфирий Кавсокаливийски (Атонски):
„Когато Христос дойде в сърцето, животът се променя. Когато намериш Христос, това ти е достатъчно, не искаш нищо друго, замълчаваш. Ставаш различен човек.
Ти живееш навсякъде, където е Христос. Живееш в звездите, в безкрая, в небето с ангелите, със светците, на земята с хората, с растенията, с животните, с всички, с всичко.
Там, където има любов към Христос, самотата изчезва. Ти си спокоен, радостен, пълноценен. Без меланхолия, без болести, без притеснения, без тревожност, без мрак, без ад“.
Преп. Порфирий Кавсокаливийски
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
