Мобилно меню

4.9259259259259 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (54 Votes)

cebКатавасии за Богоявление (двойни)

Песен 1

1. Могъщият в бран Господ се прослави, като откри дъното на морето и изтегли Своите по суша, а потопи в него противниците.

Глубины́ откры́л есть дно и су́шею Своя́ влече́т, в ней покры́в проти́вныя, кре́пкий во бране́х Госпо́дь, я́ко просла́вися.

Βυθοῦ ἀνεκάλυψε πυθμένα, καὶ διὰ ξηρᾶς οἰκείους ἕλκει, ἐν αὐτῷ κατακαλύψας ἀντιπάλους, ὁ κραταιός, ἐν πολέμοις Κύριος, ὅτι δεδόξασται.

2. Израил премина през вълнуващото се бурно море по внезапно явилата се суша, а Черното (цсл. – Червеното) море с крепката сила на Господнята десница напълно покри египетските военачалници като застлан с вода гроб.

Ше́ствует морску́ю волня́щуюся бу́рю, су́шу а́бие Изра́иль я́вльшуюся. Че́рмный же понт триста́ты еги́петския покры ку́пно, водостла́нен гроб, си́лою кре́пкою десни́цы Влады́чни.

Στείβει θαλάσσης, κυματούμενον σάλον,
Ἤπειρον αὖθις, Ἰσραὴλ δεδειγμένον.
Μέλας δὲ πόντος, τριστάτας Αἰγυπτίων,
Ἔκρυψεν ἄρδην, ὑδατόστρωτος τάφος,
Ῥώμῃ κραταιᾷ, δεξιᾶς τοῦ Δεσπότου.

Песен 3

1. Господ, Който дава сила на нашите царе и издига знамето на Своите помазаници, се ражда от Дева и отива да се кръсти; затова, вярващи, нека извикаме: никой не е свят, както е нашият Бог, и няма друг справедлив освен Тебе, Господи!

Кре́пость дая́й царе́м на́шим Госпо́дь и рог пома́занных Свои́х вознося́й от Де́вы ражда́ется, гряде́т же ко Креще́нию. Тому́, ве́рнии, возопие́м: несть свят, я́ко Бог наш.

Ἰσχὺν ὁ διδούς, τοῖς Βασιλεῦσιν ἡμῶν Κύριος, καὶ κέρας χρηστῶν αὐτοῦ ὑψῶν, Παρθένου ἀποτίκτεται, μολεῖ δὲ πρὸς τὸ Βάπτισμα· διὸ πιστοὶ βοήσωμεν∙ Οὐκ ἒστιν ἅγιος, ὡς ὁ Θεὸς ἡμῶν, καὶ οὐκ ἒστι δίκαιος, πλὴν σου Κύριε.

2. Избавени от древните примки, като бяха строшени зъбите на лъвовете, нека се зарадваме и да отворим уста, като изплетем словесно сладкопение на Словото, защото за Него е наслада да ни дава дарове.

Ели́цы дре́вних изреши́хомся се́тей бра́шен львов, сотре́нных члено́вными, ра́дуимся и разшири́м уста́, сло́во плету́ще от слове́с сладкопе́ния, и́мже к нам наслажда́ется дарова́ний.

Ὅσοι παλαιῶν, ἐκλελύμεθα βρόχων,
Βορῶν λεόντων, συντεθλασμένων μύλας,
Ἀγαλλιῶμεν, καὶ πλατύνωμεν στόμα,
Λόγῳ πλέκοντες, ἐκ λόγων μελῳδίαν,
ᾯ τῶν πρὸς ἡμᾶς, ἥδεται δωρημάτων.

Песен 4

1. Чу (Йоан Кръстител), Господи, Твоите думи, които си изрекъл за него: „глас на викащия в пустинята“, а когато гръмко си извикал над водното множество, той свидетелства за Твоя Син и изцяло изпълнен от присъствието на Духа, той извика: Ти си Христос, Божията мъдрост и сила!

Услы́шах, Го́споди, глас Твой, его́же рекл еси́, глас вопию́щаго в пусты́ни, я́ко возгреме́л еси́ над вода́ми мно́гими, Твоему́ свиде́тельствуяй Сы́ну, весь быв соше́дшаго Ду́ха, возопи́: Ты еси́ Христо́с, Бо́жия му́дрость и си́ла.

Ἀκήκοε Κύριε φωνῆς σου, ὃν εἶπας· Φωνὴ βοῶντος ἐν ἐρήμῳ ὅτε ἐβρόντησας πολλῶν ἐπὶ ὑδάτων, τῷ σῷ μαρτυρούμενος Υἱῷ, ὅλος γεγονὼς τοῦ παρόντος, Πνεύματος δὲ ἐβόησε∙  Σὺ εἶ Χριστός, Θεοῦ σοφία καὶ δύναμις.

2. Очистен от огъня на тайнственото съзерцание, пророкът възпя обновата на човечеството и извиси възбуден от Духа глас, като посочи въплъщението на неизказаното Слово, чрез Когото беше съкрушена силата на властниците.

Огне́м очи́щся та́йнаго зре́ния, поя́ проро́к челове́ков новоде́йство, возглаша́ет глас, Ду́хом пле́щущ, воплоще́ние явля́ющ неизрече́нна Сло́ва, И́мже си́льных держа́вы сотро́шася.

Πυρσῷ καθαρθεὶς μυστικῆς θεωρίας,
Ὑμνῶν Προφήτης τὴν βροτῶν καινουργίαν,
Ῥήγνυσι γῆρυν, Πνεύματι κροτουμένην,
Σάρκωσιν ἐμφαίνουσαν ἀρρήτου Λόγου,
ᾯ τῶν δυναστῶν τὰ κράτη συνετρίβη.

Песен 5

1. Иисус, Началникът на живота, идва да премахне осъждането на първосъздадения Адам и макар като Бог да не се нуждае от очистване, падналия Той очиства в Йордан; в него уби враждата и дари мир, който надвишава всеки ум.

Иису́с, живота́ Нача́льник, разреши́ти осужде́ние гряде́т Ада́ма первозда́ннаго, очище́ний же, я́ко Бог, не тре́буя, па́дшаго очища́ет во Иорда́не, в не́мже вражду́ уби́в, преиму́щ всяк ум мир да́рует.

Ἰησοῦς ὁ ζωῆς ἀρχηγός, λῦσαι τὸ κατάκριμα ἥκει, Ἀδὰμ τοῦ πρωτοπλάστου∙ καθαρσίων δέ, ὡς Θεὸς μὴ δεόμενος, τῷ πεσόντι καθαίρεται ἐν τῷ Ἰορδάνῃ· ἐν ᾧ τὴν ἔχθραν κτείνας, ὑπερέχουσαν πάντα νοῦν, εἰρήνην χαρίζεται.

2. Чрез очистването от Духа измити от отровата на мрачния и скверен враг, устремихме се по нов, лишен от заблуди път, който води към възвишената радост, достъпна само за ония, които са се помирили с Бога.

Врага́ те́мнаго и оскверне́ннаго я́да очище́нием Ду́ха измове́ни, к но́вой приста́хом небла́зненной стези́, вводя́щей в непристу́пную ра́дость, Еди́нем присту́пну, и́мже Бог примири́ся.

Ἐχθροῦ ζοφώδους καὶ βεβορβορωμένου,
Ἰὸν καθάρσει Πνεύματος λελουμένοι,
Νέαν προσωρμίσθημεν ἀπλανῆ τρίβον,
Ἄγουσαν ἀπρόσιτον εἰς θυμηδίαν,
Μόνοις προσιτήν, οἷς Θεὸς κατηλλάγη.

Песен 6

1. Гласът на Словото, светилникът на Светлината, Зорницата, Предтечата на Слънцето, от пустинята зове всички народи: покайте се и предварително се очистете, защото се яви Христос, Който избавя света от тлението.

Глас Словесе́, свети́льник Све́та, денни́ца Со́лнца, Предте́ча в пусты́ни, – пока́йтеся! – всем вопие́т лю́дем, – и предочи́ститеся: се бо предстои́т Христо́с, от тли мир избавля́яй.

Ἡ φωνὴ τοῦ Λόγου, ὁ λύχνος τοῦ Φωτός, ὁ Ἑωσφόρος, ὁ τοῦ Ἡλίου Πρόδρομος, ἐν τῇ ἐρήμῳ. Μετανοεῖτε, πᾶσι βοᾷ τοῖς λαοῖς, καὶ προκαθαίρεσθε· ἰδοὺ γὰρ πάρεστι Χριστός, ἐκ φθορᾶς τὸν κόσμον λυτρούμενος.

2. Отец с преблажен глас яви Своя въжделен (Син), Когото роди от утробата Си. Да, казва, Той стана (Моя) Рожба с еднакво естество, светозарен произлезе от човешкия род, живо Мое Слово и човек по (Мой) промисъл.

Вожделе́ннаго я́вствова со всеблаже́нным гла́сом Оте́ц, Его́же из чре́ва отры́гну: ей, – глаго́лет, – Сей соесте́ствен Сын, Сый светоза́рен, произни́че из челове́ча ро́да: Сло́во же Мое́ жи́во и Челове́к промышле́нием.

Ἱμερτὸν ἐξέφηνε σὺν πανολβίῳ,
Ἤχῳ Πατήρ, ὃν γαστρὸς ἐξηρεύξατο.
Ναί φησιν, Οὗτος, συμφυὴς γόνος πέλων,
Φώταυγος ἐξώρουσεν ἀνθρώπων γένους,
Λόγος τέ μου ζῶν, καὶ βροτὸς προμηθείᾳ.

Песен 7

1. Свистящият росен полъх и слизането на Божия ангел запази невредими благочестивите младежи, събрани в огнената пещ; затова, освежени сред пламъка, те с благодарност отправиха песен: благословен си, всевъзпявани Господи на отците ни и Боже!

Ю́ноши благочести́выя, пе́щи о́гненней приобщи́вшияся, шумя́щ дух ро́сный невреди́мы сохрани́ и Бо́жия А́нгела снизхожде́ние. Те́мже, в пла́мени ороша́еми, благода́рственно воспева́ху: препе́тый отце́в Го́споди и Бо́же, благослове́н еси́. 

Νέους εὐσεβεῖς, καμίνῳ πυρὸς προσομιλήσαντας, διασυρίζον πνεῦμα δρόσου, ἀβλαβεῖς διεφύλαξε, καὶ θείου Ἀγγέλου συγκατάβασις∙ ὅθεν ἐν φλογὶ δροσιζόμενοι, εὐχαρίστως ἀνέμελπον∙ Ὑπερύμνητε, ὁ τῶν Πατέρων Κύριος, καὶ Θεὸς εὐλογητὸς εἶ.

2. (Бог,) Който усмири високия пламък, обгърнал в пещта благочестивите младежи, Той изгори с водите (на Йордан) главите на змейовете и с росата на Духа измива целия необуздан мрак на греха.

Опали́ струе́ю зми́евы главы́ пе́щный высо́кий пла́мень, ю́ноши нося́щ благочести́выя, ути́шивый неудободержи́мую мглу из греха́ всю же омыва́ет росо́ю Ду́ха.

Ἔφλεξε ῥείθρῳ τῶν δρακόντων τάς κάρας,
Ὁ τῆς καμίνου τὴν μετάρσιον φλόγα,
Νέους φέρουσαν εὐσεβεῖς κατευνάσας,
Τὴν δυσκάθεκτον ἀχλὺν ἐξ ἁμαρτίας,
Ὅλην πλύνει δέ, τῇ δρόσῳ τοῦ Πνεύματος.

Песен 8

1. Вавилонската пещ показа странно чудо: тя стана извор на роса, защото Йордан щеше да приеме във водите си невеществения Огън и да покрие плътта на кръщавания Създател, Когото благославят народите и Го превъзнасят във всички векове.

Та́йну пресла́вную вавило́нская показа́ пещь, источи́вшая ро́су, я́ко струя́ми имя́ше невеще́ственный Огнь восприя́ти Иорда́н и объя́ти пло́тию креща́ема Зижди́теля, Его́же благословя́т лю́дие и превозно́сят во вся ве́ки.

Μυστήριον παράδοξον, ἡ Βαβυλῶνος ἔδειξε κάμινος, πηγάσασα δρόσον, ὅτι ῥείθροις ἔμελλεν, ἄϋλον πῦρ εἰσδέχεσθαι ὁ Ἰορδάνης, καὶ στέγειν σαρκί, βαπτιζόμενον τὸν Κτίστην, ὅν εὐλογοῦσι Λαοί, καὶ ὑπερυψοῦσιν, εἰς πάντας τοὺς αἰῶνας.

2. Осъзнава се освободено творението – синовете на светлината, които преди тънеха в мрак, единствен застъпникът на тъмнината стене. Нека сега ние, доскорошният жалък жребий от езичниците, да благословим единодушно Виновника!

Свобо́дна у́бо тварь познава́ется и сы́нове Све́та пре́жде омраче́ннии; еди́н сте́нет тьмы предста́тель. Ны́не да благослови́т усе́рдно Вино́внаго пре́жде окая́нное язы́ков всенасле́дие.

Ἐλευθέρα μὲν ἡ κτίσις γνωρίζεται.
Υἱοὶ δὲ φωτός, οἱ πρὶν ἐσκοτισμένοι.
Μόνος στενάζει, τοῦ σκότους ὁ προστάτης.
Νῦν εὐλογείτω συντόνως τὸν αἴτιον,
Ἡ πρὶν τάλαινα τῶν Ἐθνῶν παγκληρία.

Песен 9

1. Недоумява всеки човек, как по достойнство да те възхвали, затруднява се всеки ум, човешки и ангелски, как да те възпее, Богородице! Но ти, която си добросърдечна, приеми израза на вярата, защото знаеш нашата любов към Бога. Ти си закрилница на християните и те величаем.

Недоуме́ет всяк язы́к благохвали́ти по достоя́нию, изумева́ет же ум и преми́рный пе́ти Тя, Богоро́дице, оба́че, Блага́я су́щи, ве́ру приими́, и́бо любо́вь ве́си Боже́ственную на́шу: Ты бо христиа́н еси́ Предста́тельница, Тя велича́ем.

Ἀπορεῖ πᾶσα γλῶσσα, εὐφημεῖν πρὸς ἀξίαν, ἰλιγγιᾷ δὲ νοῦς καὶ ὑπερκόσμιος, ὑμνεῖν σε Θεοτόκε∙ ὅμως ἀγαθὴ ὑπάρχουσα, τὴν πίστιν δέχου∙ καὶ γὰρ τὸν πόθον οἶδας, τὸν ἔνθεον ἡμῶν∙ σὺ γὰρ Χριστιανῶν εἶ προστάτις, σὲ μεγαλύνομεν.

2. О, чудо на твоето раждане, което надвишава ума, всечиста Невесто, благословена Майко! Чрез тебе получихме пълното спасение, по достойнство ти благодарим като на благодетелка и поднасяме дара си – благодарствена песен.

О, па́че ума́ Рождества́ Твоего́ чуде́с! Неве́сто Всечи́стая, Ма́ти Благослове́нная, Е́юже получи́вше всесоверше́нное спасе́ние, досто́йно хва́лим, я́ко Благоде́теля, дар нося́ще – песнь благодаре́ния.

Ὢ τῶν ὑπὲρ νοῦν, τοῦ τόκου σου θαυμάτων!
Νύμφη πάναγνε, Μῆτερ εὐλογημένη∙
Δι᾽ ἧς τυχόντες παντελοῦς σωτηρίας,
Ἐπάξιον κροτοῦμεν ὡς εὐεργέτῃ,
Δῶρον φέροντες ὕμνον εὐχαριστίας=

Превел от гръцкия оригинал: проф. Иван Желев Димитров, Богоявление, 6 януари 2016 г.

________________________

* Бел. прев.: Първите катавасии са творение на преп. Козма Маюмски, а вторите, в ямбически шестстъпни стихове – на св. Йоан Дамаскин. В същата поетична форма са и Рождественските катавасии на този св. отец (https://dveri.bg/9rd9a).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9f4hd 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж