През този период – от Великден до Петдесетница – евангелските текстове, които се четат в храма, са само от Евангелие според Йоан. Текстът за Томина неделя от двадесетата глава на това евангелие гласи:
„А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от юдеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете, и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели и са повярвали. И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име (Иоан 20:19-31).
Този евангелски разказ съобщава за едно от многото явявания на Възкръсналия Христос пред Неговите ученици. Самият момент на възкресението не се описва от никой евангелист, тъй като възкресението надхвърля рамките на историческото събитие. Всички евангелски разкази съобщават за свидетелите, видели Възкръсналия Христос, или за тези, които са посетили празния гроб. И това е така, понеже Христовото Възкресение, макар и да има огромно антропологично значение, не се побира в тесните рамки на исторически установените събития, а се базира на опита и живота на вярващия. То предполага не доказателства или историческо проучване, а вяра в силата на Бога, Който побеждава смъртта, и в Неговата любов, с която обещава същата участ и на хората, които се надяват, според казаното в Символа на вярата: „очаквам възкресение на мъртвите“.
Възкресението на Христос, за което свидетелстват не само разказите на евангелистите, но и цялата раннохристиянска проповед, е пълнотата на динамичното влизане на Бога в света, което започва с раждането на Христос от Девата и завършва на Кръста, за да се осъществи в пълнота с ликуващата победа над смъртта. Това динамично навлизане на Бога в историята означава победа над тлението, за да се даде на всеки човек нетление; означава отмяна на смъртта, за да се дарува на хората живот и то живот вечен; означава преодоляване на страха и отчаянието от нищото и празнотата, за да разцъфти във всички души надеждата на възкресението.
Явяването на Възкръсналия Христос през деня на разтърсващото събитие, т. е. в първата християнска неделя, е вдъхнало радост на отчаяните и уплашени ученици. „Учениците се зарадваха, когато видяха Господа“, отбелязва евангелистът. От групата ученици обаче липсва Тома, известен и с гръцката форма на името си Дидим (Близнак). На ентусиазма на останалите ученици, че са видели Господа, той отвръща със съмнение: „Аз ако не видя по ръцете Му белезите от гвоздеите и ако не сложа пръста си в белезите от гвоздеите, и ако не сложа ръката си в проподеното Му ребро, няма да повярвам“.
Забележителен е фактът, че Христос приема съмненията на Тома. Не го осъжда, а напротив, дава му възможност да се увери сам, че пред него стои Възкръсналият Христос. Този, който има добронамерени съмнения, получава възможността да получи личен опит.
Със своята позиция Тома представя онези хора, които искат да подкрепят вярата си с увереността на осезаемите доказателства, с историческото уточняване, с опита, с очевидното свидетелство. Става дума за една много човешка позиция и оправдано искане, което Христос приема и дава навреме личните опитни преживявания, стига човек да бъде отворен за чудото. Възкръсналият Христос в продължение на осем дни, т. е. на следващата неделя, се явява отново на учениците, между които е и Тома, и го призовава да установи със собствената си ръка и лично идентичността на възкръсналото Негово Тяло, но облажава онези следващи поколения, които ще повярват, без да видят: „Ти се убеди, защото Ме видя със собствените си очи; блажени онези, които ще повярват, без да са Ме видели“.
Тома още преди да докосне Христос изповядва вярата си: „Господ мой и Бог мой!“. В тази изповед правят впечатления две неща: Тома не просто потвърждава идентичността на Възкръсналия Христос с Иисус преди Възкресението, но и изповядва Неговата божественост. И второ, това признание не е общо, а има характер на лична връзка и екзистенциална позиция: „Господ мой и Бог мой!“. Възкресението на Христос има значение не като независимо от нас събитие на Божията победа срещу силите на тлението и смъртта, но е и събитие, което е пряко свързано с битието на всеки един човек, с промяната на живота му, с побеждаването на страховете му пред ужасяващата бездна на смъртта, с разцвета на надеждата за един нов и безкраен живот.
Евангелският откъс завършва със следните думи на евангелиста: „Иисус извърши, разбира се, и много други чудеса пред учениците Си, които не са записани в тази книга. Тези обаче бяха записани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Синът на Бога, и като повярвате, да имате живот чрез Него“. С други думи, следващите поколения не са ощетени в сравнение с поколението на учениците, които са видели Господа, защото имат писаното слово на Господа и „знаците“ (чудесата) Му, които повествуват евангелията. Вярата в Христос, Който чрез Евангелието и тайнствата на Църквата присъства винаги в света, тази вяра в Разпнатия, но и Възкръснал Христос е единственият верен път към истинския живот, към преобразяването на страха от смъртта в надежда за възкресение.
Посланието на днешния евангелски текст е послание за живот, радост и оптимизъм: живот, защото Христос „със смъртта Си смъртта победи“, възкръсна от мъртвите и дари на хората живот; радост, защото преобрази страха от смъртта в световна надежда за възкресение; и оптимизъм, защото яви силата на Бога над разрушителните сили на тлението и смъртта.
Източник: Amen.gr
