Ваше Преосвещенство Стобийски епископ Наум,Голям е днешният ден за Българската православна църква и лично за Вас. С ръкоположението Ви за епископ на Православната църква Вие встъпихте във висшия й клир. Един акт, който се извърши локално, но е валиден глобално, за да се изразя със съвременната политическа терминология. Защото автоматически се признава от вселенското Православие, т. е. от всички православни по целия свят.
Седемнайсет години сте в монашеското поприще. Каквито и планове да сте имали при пострижението си през 1990 г., в навечерието на празника на небесния ви закрилник св. Наум Охридски, като смирен монах през всичките тези години Църквата Ви е поставяла на различни постове, което Ви е помогнало да се изградите като добър църковнослужител. Естествено е, че за това Ваше изграждане са Ви помогнали и духовният старец, и началниците във всяко едно служение, най-вече Негово Светейшество Българският патриарх Максим, Ваш пряк началник през последните три години. Но сте допринесли и Вие с голямо послушание и много усърдие, успешно развивайки „данный от Бога талант”.
Познавам Ви отблизо, откакто станахте главен секретар на Св. Синод. През тези години Вие дадохте много от себе си, работехте много добре със служителите в синодната канцелария и с онези, които отвън идват или от разстояние общуват с нея, без да създавате кръгове от свои приближени сред първите или от облагодетелствани сред вторите. С всички бяхте любезно отзивчив и, следвайки препоръката на апостола, доколкото зависеше от Вас, бяхте „в мир с всички човеци” (Рим. 12:18). Тези качества рядко се отразяват в официалните документи, но със сигурност се записват в сърцата и паметта на всички, които са работили с Вас. Защото знаете много добре, че за да станете „человек Божий”, каквото е прозвището на днес чествания св. Алексий, трябва да бъдете човек на всеки ближен. Прости неща, защото са от учението на Иисус Христос. Ясни неща, които разбират и небогословите. Важни неща, които оценяват всички.
Като Ваш някогашен преподавател искрено ще се радвам, такива отзиви да получите и след десетилетия архиерейска служба „Церкви и Отечеству на пользу”. Желая Ви го от сърце!
17 март 2007 г.
София
