Ваше Преосвещенство Знеполски епископе Йоане,
Радостта на Българската православна църква, клир и миряни, през тези дни е видима и подчертано голяма. Съборът на епископите възвежда във висшата степен на свещенството нови ангели на нашата Църква. Вчера се радвахме за преосвещения Наум Стобийски, а в днешния празничен ден на великия Лествичник св. Йоан Вие се изкачихте още едно стъпало по благодатната стълбица на Божията милост, както може да се преведе монашеското Ви име. Посветили сте се преди десет години да следвате подвига на св. Йоан Рилски Чудотворец, а днес по изволението на Светия Дух и на архиерейския сонм придобихте за закрилник още един монашески наставник, при това със същото име на милостта Божия – Йоан. Всички тук вярваме, че няма случайни неща.
Пътят ви досега е съвсем еднопосочен: от сградата на Богословския факултет през скромната Кокалянска обител до съседната сграда на факултета – Софийската митрополия. Едва ли може да се сметне за отклонение от този еднопосочен път двегодишната Ви аспирантура в Московската духовна академия, където специализирате най-важното служение на клирика - душегрижието. И придобитата научна степен не просто увеличава титлите Ви, а усилва Вашия духовен потенциал.
След това естествено дойде призивът за административно служение. Разказваше се навремето за изживяната от Вас колизия между послушанието към духовния старец (комай най-плодовития духовно през годините след 1989!) и волята на Светейшия Софийски кириарх и Български патриарх Максим. Изборът не бил лесен за Вас, но е бил единствено правилният. И пример за всички е отсъствието на всякакъв кариеризъм в този избор.
Строгостта на духовния старец и благостта и мъдростта на Негово Светейшество Ви помогнаха да се изградите като изряден клирик. Такива са впечатленията далече отвъд сградното съчетание на “Св. Неделя” 19 и “Цар Калоян” 7. Вероятно затова сте предпочетен да продължите служението си една степен по-нагоре и един етаж по-надолу.
Аз съм непрекъснато между вярващите хора и мога да Ви засвидетелствам колко много надежди се възлагат на Вас от тяхна страна. Те не са различни от надеждите на Светейшия патриарх и Високопреосвещените митрополити за Вашата по-нататъшна работа, но затова пък съвпадението и важността на онова, което се очаква от Вас, Ви поставя много високи задачи.
Имате мъдри наставници, имате и способности, дарени от Всеподателя Бога - дерзайте в званието, в което сте призвани. А всички ние ще се радваме на успехите Ви, защото те ще са успехи не на кариерата Ви, а на църковното дело, което е дело Христово!
18 март 2007 г.
град София