Не може да не радва фактът, че все по-често в още тясното ни българско богословско литературно пространство се появяват знакови заглавия и произведения на автори, които са оставили трайна следа не само в православното, но и в християнското богословие и културно наследство като цяло.
От печат излезе третият том с избрани текстове на о. Георги Флоровски. Той е озаглавен Творение и изкупление и включва статии както от „френския”, така и от „американския” период на големия православен богослов, за когото с право друго голямо име в съвременното богословие – о. Йоан Романидис, казва, че е „най-великият православен богослов на нашето време”. Преводът, бележките и богословската редакция на текстовете са дело на преподавателите от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” доц. д-р Е. Трайчев и гл. ас. д-р П. Павлов, а техническата редакция е на хон. ас. Борис Маринов.
Книгата е снабдена с критичен апарат и показалец на основните термини и понятия, както и на личните имена, което го прави допълнително лесен за ползване, както от всеки човек, търсещ отговор на вечните въпроси заключени в тайната на живота и смъртта, така и за употреба от академичната общност. В този том са намерили място произведения, третиращи проблематиката на Творението, Въплъщението и Изкуплението, текстове, които самият о. Г. Флоровски счита за може би най-значителните и важните в огромното си творчество. Книгата е посветена на 130 годишния юбилей на София като столица на България и излиза с подкрепата на един от най-древните действащи храмове в страната ни, столичната църква „Св. София – Премъдрост Божия”.
Третият том с подбрани съчинения на о. Г. Флоровски Творение и изкупление е вече на книжния пазар и може да бъде намерен в книжарниците към централните софийски храмове, както и в някои от големите книжарници в столицата и страната. За читателите на Двери публикуваме откъс от главата „Мракът на нощта”.
* * *Съществуването на злото като парадокс
Как е възможно съществуването на злото в един свят, който е сътворен от Бога, чиито закони и цели са установени от Божествената мъдрост и доброта? Защото зло е именно това, което се опълчва срещу Бога и се противопоставя на Него, изопачавайки Неговите намерения и отхвърляйки Неговите закони. Освен това, зло е онова, което не е сътворено от Бога. И тъй като Божествената воля установява причините за всичко, което съществува (а Този Вседържител Сам ще установи „задоволителни причини”), може да се твърди, че злото съществува въпреки липсата на основания; съществува без някаква причина за това. Както заявява св. Григорий Нисийски: „незасята билка, без семе и без корен”. Би могло да се каже: phaenomenon omnino non fundatum. Единствено Бог поставя основите на света.
Положително винаги и навсякъде има поводи и причини за злото. Но каузалността на злото е строго специфична. Поводите и причините на злото са винаги един абсурд, повече или по-малко прикрит. Тази странна каузалност не е включена в идеалната „верига” на Божията универсална каузалност; тя я разделя и обезобразява. Това е каузалност, конкурираща тази на Твореца, идваща, така да се каже, от един разрушител на света. А откъде идва тази деструктивна сила? Защото цялата реална власт принадлежи единствено на Бога. Питаме се дали съществуването на злото е съвместимо със съществуването на Бога. Въпреки това тази незаконна сила въобще не е анемичен фантом. Тя е реална сила, огромна енергия. Съпротивата на злото спрямо Бога е много активна. Доброто е сериозно ограничено и потиснато от бунта на злото. Сам Бог е въвлечен в борба с тези сили на мрака. И в тази борба има много реални загуби, постоянно намаляване на Доброто. Злото е онтологична опасност. Универсалната хармония, желана и установена от Бога, е наистина разпадната. Светът е паднал. Целият свят е обграден от безрадостния здрач на небитието. Това не е вече светът, замислен и сътворен от Бога. Има болезнени новаторства, нови съществувания – съществувания, които са фалшиви, но реални. Злото прибавя нещо към това, което е сътворено от Бога, то има „чудната” сила да имитира творението – действително, злото е продуктивно в неговите разрушения. В падналия свят има невъобразим излишък, който е въвел съществуване срещу волята на Бога. В известен смисъл светът е откраднат от неговия Господар и Творец.
Това е повече от интелектуален парадокс; това е по-скоро скандал, ужасно изкушение за вярата, защото преди всичко това разрушаване на битието от злото е до голяма степен непоправимо. Надутата „универсалистка” надежда ни е забранена от прякото свидетелство на Св. Писание и от изричното учение на Църквата. Ще има външна тъмнина за „синовете на погибелта” в бъдещия век! В случая с постоянството на злото всички поражения и извращения, причинени от него, ще се запазят завинаги в парадоксалната вечност на ада. Адът е зловещо свидетелство за смайващата сила на злото. В крайния резултат на тази историческа борба между Божествената Доброта и злото, всички опустошения, причинени от непокаялите се същества ще бъдат само потвърдени от простата, окончателна присъда. Извратеното разцепление, въведено в света на Бога от акт на узурпирана власт, изглежда ще бъде вечно. Единството на света е компрометирано завинаги. Злото изглежда, че има вечни завоевания. Упорството на злото, неговата решителна непокаяност, никога не е покрито от всемогъществото на Божието състрадание. Сега вече сме в царството на пълната тайна.
Съществуването на злото като тайна
Бог има Свой отговор на света на злото. „Древният закон на човешката свобода”, както посочва св. Ириней Лионски, е все пак уважен от Бога, Който е дал от самото начало това достойнство на духовните същества. Всяко насилие или принуда от Божествена благодат е изключено като възможност. Фактически Бог е отговорил подобаващо на злото, веднъж за всички, чрез Неговия възлюбен Син, Който дошъл тук на земята, за да вземе греховете на света и греховете на цялото човечество...
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wuk
И рече старецът...
Когато човек се моли, той се държи към Бога като към приятел – разговаря, доверява се, изразява желания; и чрез това става едно със Самия наш Създател.
Св. Симеон Солунски
