Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (59 Votes)
1_115.jpgВсички знаем за прародителския грях, т. е. за непослушанието и бунта на прародителите в рая. Тук обаче е необходимо да изясним няколко основни момента, за да се избегнат погрешни тълувания.

1. Мъж и жена

В началото Бог сътворил човека, първо мъжа, а след това и жената от неговото ребро. В Писанието се казва “мъж и жена ги сътвори”. Характерно е, че в Божия замисъл за сътворението на жената доминира потребността човек, т. е. мъжът да не бъде сам на земята. Тук преобладава кинонийният елемент, а кинонията-общението с другия пол става в същото време сила за живот, която впоследствие съхранява и увековечава живота, отново според волята на Бога: “плодете се …” (Бит. 1:28). Бог е дал на мъжа и жената Своите качества в умален вид. Преди всичко това са разумът и самовластието. Разумът означава силата на мисълта, а самовластието – силата на свободата.

Божият образ в човека подчертава неговата способност да живее в Бога, а “подобието” означава осъзнаването на тази възможност. Ориген отбелязва: “Човек е получил честта на образа при сътворението си, но пълното усъвършенстване в Божието подобие ще му бъде дадено при свършека на света”. Св. Ириней казва, че при първото си сътворение човекът е приличал на малко дете, той е бил невинен и е можел да се развие като духовно битие. Но това развитие не е било неизбежно или автоматично. То е трябвало да премине през свободното изволение на човека. Като образ на Бога човек не е можел да стане обект на принуда нито към доброто, нито към злото, както днес знаем. По този начин можем да кажем, че човек е получил от Бога ориентация към съвършенство, която трябвало да  осъществи, като я развие.

2. Взаимоотношението между мъжа и жената

Както видяхме, мъжът не е бил независим от жената. И двамата са били създадени заедно, за да имат общение помежду си. “По образ Божий” включва и този елемент, въпреки че Бог, Чийто образ е човек, е не една, а три личности. Троичността означава кинонийност и тази кинонийност се отпечатва върху всеки човек. Затова всеки човек живее в общение, т. е. той е зависим от състоянието на другите и участва в тяхната радост и скръб. “Всеки човек е уникален, но в своята уникалност всеки един е създаден, за да общува с другите”.[1] Бог заселил първата човешка двойка в рая и им дал наставления да се трудят и пазят райската градина. На този етап трудът бил не проклятие, а благословение, бил е не “работа”, т. е. робство, а творчество. Това е начинът, по който човек съхранява Божия образ и пребъдва като личност.

3. Независимото развитие на човека далеч от Бога

В същото време, според библейския разказ земята принасяла на човека своите плодове. Всички дървета давали плод, човек се хранил с тях и изпитвал наслада. Но Божията заповед е той никога да не вкусва плода на дървото, което се намира посред рая. Всичко, което човек яде, е от Бога и Бог му го дава. Следователно дори и материалният процес на хранене води човека до връзка с Бога, след като преди това го е довел до връзка с природата. Всичко това е ставало свободно, не е съществувало принудително или наложено общение с Бога, с ближния и с природата. Това означава, че още тогава човек е имал способност да използва своята свобода по различен начин и да бъде в общение с ближния и с природата, но не като дар от Бога, а самостоятелно, единствено в рамките на собствената си природа. Наличието на дървото на познанието посред рая е символ на тази възможност.

Яденето на неговите плодове не е израз на общение и отношение с Бога. То представлява възможността на човека да осъществи в живота си общението с другите независимо от Бога и без Него. В този случай човек от личност се трансформира в индивид. “Доброто” и “злото” в забраненото дърво нямат утилитарния смисъл, който днес придаваме на тези термини; те обозначават живота и смъртта, тъй като прекъсването на зависимостта от Бога означава смърт, а общението с Него означава живот. Затова и предупреждението от Бога е ясно: когато вкусите от плода на това дърво, ще умрете. Тук не става въпрос за заплаха, както някой би предположил, а за предварително знание и предупреждение за нещо, което неизбежно настъпва като последица от някаква причина – обозначава се връзката между причина и следствие. Затова  прародителите носят пълна отговорност. Никой не би могъл да ги освободи от нея, при положение, че имат толкова категорично предупреждение от Бога.

Въпреки това прародителите презрели предупреждението от Бога и нарушили заповедта. Смекчаващ фактор бил появата на змията. Змията обозначава намесата на дявола, на въстаналото същество, което е осъдено да увековечи смъртта. Ева проявила интерес към казаното от змията, но нищо не й пречило да не се подчини. Тя увлякла и Адам, като и на него нищо не му е пречило да се противопостави. Двамата са се поддали на изкушението на равнобожието и самообожествяването и вкусили плода на автономността и екзистенциалното самосъществуване. Така се извършило падението на човека и промяната на начина на неговото съществуване.

4. Падението като плод на свободата на човека

Падението е плод на свободата на човека. Бог не сътворил робот, който сляпо да му се подчинява. Нещо подобно би означавало отричане на  Неговия образ. Разбира се, грехът нямаше да се появи без свободата. Но и без нея човек не би бил образ на Бога и не би могъл да общува с Бога в отношение на любов. Последиците от грехопадението са справедливи: отхвърлянето на връзката с Бога от страна на човека, неговото обръщане от богоцентричността към егоцентризма. От този момент човек започнал да разглежда света не като Божий дар, а като негова собственост и да се разпорежда с него по съответния начин. Така той бил въвлечен в порочния кръг на тлението и хедонистичното задоволяване, светът потънал в мрак, като цялата природа започнала да стене (срв. Рим. 8:22) заедно с него. Всичко около него вече получило други измерения. Най-напред, както се казва в Писанието, двамата прародители видели, че са голи. Те били голи и преди това, но това не ги безпокояло. Тогава вече разбрали, че погледът на другия не е поглед на личност, която обича, а чужд поглед, който разглежда другия единствено като обект за наслада. Така личната свобода се подчинила на индивидуалната потребност, а оттук нататък смъртта започнала да разделя тялото от душата.

Появата на вината е друга последица от падението, както и стремежът за самооправдание. Адам вече се страхувал от Бога и се оправдавал, като хвърлил тежестта върху Ева. Самоотбраната е пример за падението, тя е агония пред смъртта. Наказанието не е отмъщение на Бога, защото Бог не наказва. То е плод на непослушанието, което и сега обременява човека със скръб: то е опетняване на образа. Разбира се, опетняването не означава пълно унищожение, а потъмняване. Тоест всички се раждаме в състояние, при което за  човека е лесно да върши зло и трудно да върши добро. Всички сме обременени с прародителската вина. Някои се питат дали това е оправдано? Отговорът е, че хората като изваяни по образа на Троичния Бог се зависими един от друг и са сънаследници. Никой човек не е самотен остров. Всички сме членове помежду си[2].

Как да се избавим от този обръч­? Когато падаме, падаме само ние, но никой не се спасява сам, отбелязва Хомяков. В Братя Карамазови старецът Зосима казва, че всеки от нас е отговорен за всеки и за всичко: “Съществува само един път на спасение и той е да направиш себе си отговорен за греховете на всички човеци. Само да признаеш себе си за отговорен за всички грехове, за всичко и за всеки, и веднага ще видиш, че нещата са точно така и че трябва да обвиняваш себе си за всеки и за всички неща”.[3] Така стигаме до разплитането на трагедията. Отговор на прародителския грях е Въплъщението на Богочовека Иисус Христос.
 
Превод: Константин Константинов


[1] Еп. Калистос (Уеър) Православният път, с. 62 (на гръцки език).
[2] Пак там, с. 73.
[3] Пак там, с. 74.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ww6 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Имайте непресторена любов помежду си, пазете Преданието, и Бог на мира да бъде с вас и да ви утвърди в любов.
 
Св. Павел oт Обнора
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.