Мобилно меню

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (45 Votes)
1_2.jpg(Първа част)

Приносът и делото на света Богородица

Съвършенството на добродетелта на света Богородица било нейната сила. С тази сила на добродетелите си тя сложила край на властта на греха, който владеел над човеците: „и беше достатъчна добродетелта на една душа да се противопостави на злобата на всички хора от както свят светува”87. По този начин света Богородица станала ковчег, който спасил човешкия род от страшния потоп на греха, както точно станало с Ноевия ковчег в Стария Завет88. Праведността и добродетелта на света Богородица измили човешката природа от зловонието на греха и заличили срама, който той причинил, унищожавайки едновременно и „безчинството” на общия враг на човека – дявола89. Тази победа над греха не се ограничила само до света Богородица, а се пренесла върху всички човеци90. Защото съгласно фундаменталната истина на православната вяра съществуването на всеки човек е тясно свързано със съществуването на другите. Това онтологично общение и единство на човешката природа води до това, че добродетелта и чистотата на едно лице се влива в целия човешкия род. Следователно, победата на света Богородица срещу греха никога не е била разглеждана само като нейна лична слава, а като победа, постигната от всички човеци.

Чрез своята собствена победа тя украсила човешкия род, скривайки неговата неугледност. Тя не го накарала да се срамува, сякаш бил победен, а го направила още по-бляскав. Тя била изключително добра и красива, но това не я накарало да разкрие греховността на другите хора, а чрез своята победа освободила всички победени от всяко зло и им дарила духовна красота и хубост91. Превъзходството на добродетелта на света Богородица очистила всички хора и станала тяхно очистване и умилостивение92. Нейната чистота била пренесена като жертва „предварителна и очистваща” преди кръстната жертва на Христос за доброто на целия човешки род. Само тя от всички човеци имала напълно чиста душа, която „покри всяка човешка порочност” и чрез своята добродетел предпазила всички други човеци93.

Уникалната красота на света Богородица разхубавила човешката природа94 и затова тя се смята за извор на всяка красота и великолепие в човека. Цялото „битие” на човека намира основа в света Богородица, защото тя открила красотата на неговото начално сътворяване, допринесла за възстановяването на онзи „образ Божи”, който бил помрачен от неговото падение, и възобновила благолепието на неговата красота, която била заличена от властта на злото95. По този начин света Богородица съдействала за обновяването на човешката личност. Както слънчевата светлина се разпростира в атмосферата и показва красотата на нещата, които стават светлина, по подобен начин и света Богородица предава на всички своята бляскава светлина и показва цялата хубост и благодат на човека, както тя процъфтявала, преди той да я загуби чрез своето падение96. Тъй като света Богородица единствена от цялото творение показала първосъздадената красота на човека, тя е и единствената, чрез която всеки човек може да познае истински Твореца: „и тя единствена от творенията истински се удостои от тази (красота) да познае Твореца”97. Както прозрачността на въздуха ни позволява да виждаме ясно слънчевата светлина, така и чистота на света Богородица не пречи на никого, а открива на всички истинската Божия светлина. Св. Николай Кавасила подчертава по характерен начин, че веднага щом света Богородица се явила на земята, непосредствено се открил и Христос: „след като се появи Девата, и Той (Христос) стана явен за всички"98.

Внушителната красота  на света Богородица привлякла Божията любов, завладяла Този, Който бил безстрастен и станал Човек заради Пречистата, Онзи, който поради греха бил омразен на хората99. Чрез светостта на своя живот света Богородица разрушила разделителната стена на греха, която съществувала между човека и Бога, унищожила омразата между тях, примирила ги и ги обединила, пренасяйки молитвите на хората на небето100. С развързването на тази вражда света Богородица като Майка на Богочовека дала възможност на всички хора да се съединят с Бога и дори да станат единочестни, единопрестолни и единобожни с божествената природа101. Света Богородица станала „мост” и „стълбица” между небето и земята102. Благодарение на нейното съществуване небето се изпълнило с възродени хора, които света Богородица пренесла от земята на небето. А земята приела като свой обитател новия Човек, Владиката на небето, Христос103.

Света Богородица не била „плод на греха”, а „нов цвят на правдата”104, който победил света на тлението и възобновил човешкия род. Тя го освободила от немощта и повяхването, които водят до старост, и му дала възможност да се възроди, освобождавайки го от смъртта и тлението на греха105. Света Богородица изразява именно тази свобода на Божиите чеда, защото „причинила”, донесла Възкресението на хората106. Благодарение на нейното присъствие хората вече не се подчиняват на последиците от прародителското наказание и вече не служат на тлението и смъртта, а, бидейки свободни, се издигат към Бога107.

Чрез света Богородица се премахва скръбта на греха и човекът има възможност да намери и да се наслаждава на неизменната радост и истинско щастие. Чрез падението си човекът загубил щастието, за което бил създаден, и оттогава безспирно го търси и жадува за него. Обаче никой от ангелите, нито от хората имал силата да му го даде отново. Тъй неговото положение ставало все по-лошо, без да може да се завърне в първоначалното си състояние. Само света Богородица дала възможност на човека да преоткрие точно това щастие. Защото св. Богородица изпълнила желанието на човека, като го съединила с единствено Желания, Този, Който, когато човек Го намери, не може да иска нищо повече. Тя съединила толкова тясно Бога с човека, че Христос участва не само в начина и мястото на човешкия живот, но и в самата човешка природа108. Поради тази причина света Богородица е единствената Пътеводителница, която води всеки човек към Бога и Неговата истина: „Защото единствена тя беше водач за всяка душа и ум към истината за Бога”109.

Съществуването на св. Богородица има всемирни измерения. Св. Богородица е „плодът на творенията”110. Заради нея била дадена хармонията и животът на небето, на земята, на слънцето и на всичко сътворено. Точно както дървото съществува и се възхвалява заради плода, така изключително и единствено на св. Богородица, която е „плодът на творенията”, трябва да се отдава всяко величие, благодат и красота на творението111. Свети Николай Кавасила подчертава, че когато Бог създал всички неща и ги видял, казал, че те били „твърде добро” – тази красота се отнасяла към и била възхвала за св. Богородица. То било „твърде добро”, защото св. Богородица щяла да се появи на земята112. Затова в деня на нейното раждане цялото творение се радва и ликува за своето възраждане. В деня на Рождество Богородично небето и слънцето разбрали, че не били създадени безцелно, след като се появила тази, за която били сътворени. Света Богородица е целта на цялото творение, затова рожденият ден на света Богородица е рожден ден и на вселената: „Сега цялото творение усети себе си по-красиво и по-бляскаво, понеже засия обикновеният свят”113.

Присъствието на св. Богородица в света променило цялата вселена към добро. Тя открила красотата и блясъка на цялото миросъздание. Тя избавила творението от тлението и му дарила въжделеното нетление. Затова св. Николай Кавасила пише, че творението ще стане по-добро заради Пресветата Дева и ще се освободи от разложението, а небето, луната, земята и звездите ще се освободят от тлението114. Света Богородица въплъщава свободата на творението от робството на тлението. Тя възстановила разколебаната връзка на творението с Бога-Творец, като я освободила от оковите, които адамовото падение й наложили, и изпълнила пламенния копнеж на творението чрез Христовото идване на земята, завършвайки  неговото освобождаване115.

Благотворното присъствие на св. Богородица не се ограничава само до човека и творението, а се разпростира и отвъд небето. Величието и невижданата добродетел на св. Богородица „покрили” небето и надминали пространството на ангелите. Докато ангелите, херувимите и серафимите стоят около Бога и приемат Неговите божествени лъчи, св. Богородица приема не някакъв божествен блясък и слава, а самата ипостас на Бога в себе си. Затова св. Богородица стои по-високо от ангелските сили. Тя е „по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”116.

Като коментира думите на св. ап. Павел, свети Николай Кавасила подчертава, че старият закон на Бога, Неговите заповеди били дадени на човеците чрез ангелите. Св. Богородица обаче открила на човеците самото ипостазирано Божие Слово. Тя открила Самия Бог, Христос не само на човеците, но и на ангелските началства и власти по непосредствен начин, а не със символи и образи, за да стане и на тях известна многообразната Божия мъдрост. Защото преди св. Богородица познанието на Бога било толкова бегло, че не можело да се сравнява с донесеното от Дева Мария. Св. Богородица открила Слънцето на правдата не само на човеците - праведни и неправедни, лукавите и добрите, но и на тези надсветовни сили117. Затова нейното съществуване било драгоценно и за ангелите. Тя направила да възсияе и за тях светлината, дала им възможност да станат по-мъдри и по-чисти отпреди и да познаят по-добре Божията благост и мъдрост118.

Като стига до върховия момент в своята беседа, св. Николай Кавасила отбелязва, че св. Богородица е „ново небе и нова земя”. По този начин свещеният автор желае да направи ясен намек за еклезиологичните измерения на св. Богородица. Тя е нова земя, защото, макар и да идва от земята, както всички хора, тя не била победена от греха, а станала начатък за един нов род, духовно по-красив. Тя е и ново небе, защото се избавила от всеки порок и сквернота и стои несравнено по–горе от всяко тление и затова чрез своето присъствие обновява цялото творение, дори и ангелите119. Св. Николай Кавасила продължава, като подчертава, че св. Богородица е чудна земя и превъзходно небе, защото чрез чистотата и непорочноста си се издигнала от небето и преодоляла цялата ширина и височина на небето. Тя е немислимо по-чиста от небето, защото не е възможно някой да види Бога на небето, докато св. Богородица на никого не пречи да види и да се наслаждава на Христос. И най-значимото е, че в св. Богородица обитавал Този, Когото небето по никакъв начин120 не могло да вмести. Св. Богородица станала нерушимият и свят храм, в Който се вселил Бог-Слово. Следователно личността на св. Богородица се отъждествява с тайната и ролята на Църквата. Св. Богородица е „предобраз на Църквата”, вместилище на Невместимия и Ширшая небес, защото в нейната свята и девствена утроба се осъществило ипостасното единение на Бога и човека, съединението  на тварното и Нетварния. Според св. Григорий Палама св. Богородица е „границата на сътворената и нетварната природа”; поради тази причина тя е застъпница, която съединява земята и небето, сетивния свят с духовната красота122. Чрез своето присъствие св. Богородица, подчертава св. Николай Кавасила, обърнала земята в небе, опразнила ада от неговите окованници. Тя направила човеците жители на небето и съединила ангелите с човеците123.

Свети Николай Кавасила разглежда явяването на Църквата като „ново творение”, като паралелно на съществуването на св. Богородица124. От нея се родил Новият Човек, Христос, Чието раждане означило решителния разрез във времето с преминаването в новата действителност на новото творение125. Затова св. Богородица е Майка на цялото творение126. В нейно лице свещената старозаветна история достига своя завършек и се осветлява от новата перспектива на Божията благодат127, тварта се обновява и всеки един човек се възсъздава в ново битие „в Христос”. Присъствието на св. Богородица спасява света и цялото човечество; затова св. Богородица е начатък на новата твар и пътеводителница за всяко духовно съвършенство: „свято начало и водач за хората по пътя, водещ към Бога”128.

Св. Богородица, както предполага думата Пресвята (Παναγία), притежава пълнотата на светостта. Тя стои по-горе от всички светци. Тя е изключително свята между всички праведници, велики патриарси и пророци от Стария Завет, защото никой не можел да бъде свят преди да се роди Дева Мария. Св. Богородица е първата светица, която единствена от всички напълно победила греха и надминала всички по добродетел и святост. Тя не просто е свята, а е Святая святих, която чрез личната си подготовка за приемането на Спасителя Христос отворила дверите на светостта за всички - и за пророците, и за свещениците, но и за онези, които се удостоили да участват в божествените тайни129. Св. Николай Кавасила, като се опитва да изрази тази неизказана святост и великолепие на св. Богородица, пише, че тя е съкровище, богатство, извор на всякаква святост за хората130.

Красотата и светлината на светостта, която извира от св. Богородица, е вътрешна, тя е плодът на нейната утроба131. Защото плодът на св. Богородица, Христос, е Този, Който пръв и единствен е донесъл светостта в света: „защото плодът на Девата пръв и единствен донесе светостта в света”132. Следователно, светостта на св. Богородица идва от нейния Син, Христос, Който я осветява. Мария е свята, всесвята, Дева, Богородица, защото нейният Син за нея е Освещаващият, Всеосвещаващият, Девственият, Спасителят Бог133. Св. Богородица не спасява, но никой не се спасява без нея. Само чрез св. Богородица всеки човек става сроден на Спасителя Христос според мярата на своята чистота134.

Превод: К. Константинов
Превод на старогр. текстове: проф. Иван Димитров


---------------------

87.   Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις τον Ευαγγελισμόν 3, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 126.
88.   Στο ίδιο 3, σελ. 126.
89.   Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 5, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 184.
90.   Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις τον Ευαγγελισμόν 3, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 128: «και ουκ αυτή μόνον, αλλά δι' αυτήν και παντί τω των ανθρώπων υπεχώρησε γένει».
91.   Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Γέννησιν 6, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 80.
92.   Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 6, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 184.
93.   Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 6, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 186-188 & 5, σελ. 180.
94.   Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις τον Ευαγγελισμόν 2, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 124: «και τη παρ' εαυτής ώρα καλήν την κοινήν απέδειξε φύσιν».
95.   Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 2, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 168. Βλ. ΕΥΤΥΧΙΑΣ ΓΙΟΥΛΤΣΗ, μν. έρ., σελ. 45 & 61.
96.   Στο ίδιο 6, σελ. 184-186.
97.   Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Γέννησιν 6, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 66-68.
98.   Στο ίδιο 17, σελ. 110.
99.   Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις τον Ευαγγελισμόν 2, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 124. 
100.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Γέννησιν 4, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 54 & 7, σελ. 74.
101.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 7, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 194.
102.  „Радвай се, стълбо небесна, по която слезе Бог; радвай се, мосте, който превеждаш човеците от земята на небето”. От Акатиста на св. Богородица.
103.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 3, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 170-172.
104.  Στο ίδιο 3, σελ. 172.
105.  Στο ίδιο 3, σελ. 172.
106.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις τον Ευαγγελισμόν 1, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 122.
107.  Βλ. Ευτυχίας Γιουλτςη, μν. έρ., σελ. 98.
108.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 3, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 172-174. Παρόμοιες σκέψεις για την επιθυμία του ανθρώπου βλ. στο έργο του αγίου Νικολάου Καβάσιλα, Περί της εν Χριστώ ζωής ΙΙ 355, σελ. 218-220. PG 150, 560D-561A.
109.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 3, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 176.
110.  Στο ίδιο 3, 170.
111.  Στο ίδιο 2, 168.
112.  Στο ίδιο 2, 168-170. Βλ. Αρχιμ. ΒΑΣΙΛΕΙΟΥ ΓΟΝΤΙΚΑΚΗ, Η θέση της Παναγίας στην Ορθόδοξη Εκκλησία, ΚΛΕΙΤΟΥ ΙΩΑΝΝΙΔΟΥ, Η Ορθοδοξία σήμερα, τόμ. 1ος, Λευκωσία 1992, σελ. 61.
113.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Γέννησιν 18, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 110.
114.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 3, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 172.
115.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 3, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 172 και ΕΥΤΥΧΙΑΣ ΓΙΟΥΛΤΣΗ, μν. έρ., σελ. 110.
116.  Στο ίδιο 3 και 9, σ. 174 & 200. Βλ. Γ. ΜΑΝΤΖΑΡΙΔΗ, Ορθόδοξη πνευματική ζωή, Θεσσαλονίκη 21993, σελ. 112.
117.  Στο ίδιο 9, σελ. 202.
118.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 3, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 174.
119.  Στο ίδιο 4, σελ. 176-178.
120.  Στο ίδιο 4, σελ. 178.
121.  Χ. Σταμουλη, Θεοτόκος και ορθόδοξο δόγμα, Θεσσαλονίκη 1996, σελ. 214.
122.  Ευτυχίας Γιουλτςη, μν. έρ., σελ. 130.
123.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις τον Ευαγγελισμόν 10, Π. Νελλα, Η Θεομή­τωρ, σελ. 158-160.
124.  Βλ. Χ. Σταμουλη, ό.π., σελ. 219.
125.  Ευτυχίας Γιουλτςη, μν. έρ. σελ. 85.
126.  Γ. Μαντζαριδη, Ορθόδοξη πνευματική ζωή, Θεσσαλονίκη 21993, σελ. 108.
127.  Ευτυχίας Γιουλτςη, μν. έρ., σελ. 85.
128.  Νικολάου Καβάσιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 8, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 194-196.
129.  Στο ίδιο 8, σελ. 196.
130.  Στο ίδιο 6, σελ. 186.
131.  Βλ. αρχιμ. Βασίλειου Γοντικακη, Η θέση της Παναγίας στην Ορθόδοξη Εκκλησία, Κλειτου Ιωαννιδη, Η Ορθοδοξία σήμερα, τόμ. 1ος, Λευκωσία 1992, σελ. 63.
132.  Νικολάου Καβαςιλα, Λόγος εις την Κοίμησιν 8, Π. Νελλα, Η Θεομήτωρ, σελ. 196-198.
133.  Χ. Σταμουλη, μν. έρ., σελ. 227.
134.  Ευτυχίας Γιουλτςη, όπ., σελ. 131.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wwu 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.