Това интервю е дадено от отец Думитру на 9 август 1993 г. в манастира Синайя в Румъния два месеца преди да почине за гръцкото списание „Пемптусия”. В тази обител той се бе оттеглил след влошаването на здравето му.
- През 20 век хората на Запад са оттегчени от всяка идеология, от идеологическите постановки, които властват през последните два века. Каква е ролята, която е призвана да играе Православната църква в новото световно общество, което се образува в момента?- Православната църква може да играе важна роля през 21 век, защото Западът поради тамошните форми на християнството доведе хората до обезсърчение, до липса на духовност, а Православието е единственото, което в днешния свят е запазило тайнствата, тоест Христовото присъствие в тайнствата, Христос в Светия Дух. Православните можем да говорим със Светия Дух. Всяко тайнство, което се извършва в Светия Дух, е непрестанна енергия и православните народи имат това усещане, че Христос чрез Светия Дух присъства във всичко, във всички Негови действия. Следователно, може и да обедини хората и може да им даде и сила. Православният вярващ, когато започне да яде хляба си, прави върху него светия кръст, когато сяда на трапезата, казва „Отче наш”. Когато види свещеник, си взема благословия, освещава водата и с нея поръсва всичко – двора, животните, плодовете, къщата си. Живее заобиколен от Бога, при непрестанната помощ на Божията сила. Не е като на Запад, където говориш за Христос, а нямаш чувството за Неговото присъствие в човека и в обкръжението му. Православието има първенствуваща роля, понеже е автентичното християнство, такова, каквото е в Евангелията, при Апостолите. Народите на изтока приеха първи християнството и бяха образовани народи. Народите на запад приеха християнството, докато бяха още варвари и не можаха да разберат цялата тайна на Божието явяване. По-късно те използваха и меча. Католиците използваха меча, политиката. Имат държава – Ватикана, посланици. Предизвикаха 30 годишната война, а сега и войната в Ирландия.
Св. Григорий Палама определи разликата между нетварната същност и нетварните енергии у Бога. Учил, че Бог е постижим в нетварните Си енергии и чрез тях присъства и Христос в тайнствата. Католиците казаха, че не съществува нетварна енергия, но само сътворена благодат и затова след тях се появиха протестантите, които казаха: защо са ни тайнства, след като благодатта е тварна. После от тях се роди и атеистичната философия: Ако Бог е безкрайно далеч, каква полза от Него?
Западът има двойствен дух: той разчита много наа технологичните средства. Използва силите на природата, за да създава различни материални блага. Ние храним едно уважение към природата. Само Православието може да уважава природата, да не използва химически елементи, без да отчита силите, които излъчват. Като цяло Западът има смелост, иска нещата да бъдат постоянно нови и използва природните сили за да получи все повече печалба, но много често това води до отрицателни резултати. Тук считам, че Църквата може да играе голяма роля. Ние не се стремим просто към новото, нито желаем нещо, което може да ни разруши. Възприемат хомосексуализма, наркотиците като нещо ново. А ние гледаме първо дали едно нещо е добро или не е добро. Приемаме новото само, ако е добро, ако е по-добро от това, което вече имаме. А те мислят, че всяко ново е хубаво, даже и да е против духовните закони, против реда.
- Мислите ли, че национализмът е изиграл отрицателна роля в Православната църква и все още действа като отрицателен фактор в недрата й? Изглежда, че през последните години връзката между Поместните църкви отслабна. Как би могло тя да се възстанови и укрепи?
- Мислите ли, че национализмът е изиграл отрицателна роля в Православната църква и все още действа като отрицателен фактор в недрата й? Изглежда, че през последните години връзката между Поместните църкви отслабна. Как би могло тя да се възстанови и укрепи?
- В това отношение Православието е изиграло в някакъв смисъл отрицателна роля, но в началото беше положителна. Положителна, защото е укрепило единството на народа, а е добро един народ да е единен, но не е добро народите да мислят за себе си, че са разделени. Православието оцени народа, защото той е от Бога. „Идете и научете всички народи” (Мат. 28:19) и Светият Дух дойде под вида на огнени езици. Апостолите приеха заповедта да отидат при всеки народ и така се утвърди единството на православните народи. В последно време православните народи се разделиха и това също не е добро. Добро е да се укрепва единството на един народ, но и единството на народите. Ние трябва да пазим връзките на Православието с всеки народ, но не да укрепваме един народ срещу друг, не и да търсим превъзходството на един етнос срещу друг. Трябва да знаем, че всички народи се водят от същия Христос, от същия Кръст Христов, както и Спасителят казва: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух” (Мат. 28:19) Да кръщаваме в Христа и да покажем, че между нас има единство, едно единство, което не пречи на всеки народ да пази своите собствени характерни черти. Православието, например, разви характерните особености на Румънския народ, на Сръбския, на Гръцкия. Това обаче, не означава, че трябва да се изтъкваме един пред друг, но да се учим един от друг. Виждайки, как другият народ живее вярата си в Христа, по някакъв различен начин, характерен, нека вземем и ние от този начин, а той ще вземе нещо от нашия начин. Да се приближаваме един към друг, без да смесваме, но всеки запазвайки това, което е негово. Национализмът, който разделя, се появи през изминалия век и този национализъм трябва да го спрем.
- В последно време има опити за диалог между Православната църква и останалите християнски църкви, основно на Изток. Надявате ли се на някакви резултати?
- Надявам се на диалог, който да има развитие с положителни резултати между православните и монофизитите. Ние имаме нещо общо, което западняците нямат, а именно – говорим за обожението на човека. Човекът се преобразява, извисява, когато се съедниява с Христос. Макар че човешкото не се губи, то се променя като личност и като личност ще се променя все повече и повече. Преображението на Тавор ни дава един пример. Божественото има по-голяма роля от човешкото, а именно да преобразява човешкото, да ги издига. Докато човешкото не принизява божественото. Ролята на съединението на двете природи е Божествената природа да издигне човешката природа, а не човешката да принизи Божествената до своето ниво. Може би един такъв възглед за единението на Божественото и човешкото би могъл да стане една основа за диалога между православните и така наречените монофизити.
- Напоследък отново се изостри униатският проблем. Мислите ли, че Православните църкви трябва да имат общо становище по този въпос? Как се отразява на отношенията между Източната и Западната църкви развитието на униатството?
- Мисля, че с католиците може да имаме диалог само ако спрат прозелетизма си между православните. Те постояянно казват, че Православната църква е сестринска Църква. Ако е сестринска Църква, защо търсиш да откраднеш чедата на сестра си? Ние не казваме, че Римокатолическата църква е църква сестра. Не го казваме, докато не видим, че спира прозелетизма си. И още по-важното: докато не приемат и те в тайнствата нетварната благодат, нетварните енергии, които преобразяват и издигат човека и да не се отнасят към тайнствата като към обикновени думи. И докато престанат да считат папата за представител на Христос – Христос никой не може да го замести. Христос е единственият, който може да ни преобрази, може да ни спаси. Папата би могъл да бъде пръв между равни, както се казва, тоест, когато се съберат всички предстоятели на църквите. Останалите епископи да седят на местата си, но всички да решават заедно. Това е съборността, при която има определена почит към първия, но почит повече символична. Тогава сме църкви-сестри. Докато папата е представител на Христос, не може да говорим за църкви-сестри.
- Какви са отношенията между държавата и Църквата след падането на комунизма? Как гледате на тези връзки?
- Държавата трябва да уважава факта, че народът е християнски и да позволява християнско образование в училищата, което да се води от Църквата с подкрепата на държавните фактори. Но свещениците са длъжни да бъдат по-активни в този въпрос. При нас беше хубаво до 1932 г., когато предметът по религия беше пръв и първата оценка беше по него. Преподавателят беше богослов, получаваше заплата от държавата, водеше всяка неделя децата на църква и поставяше оценки. Но Николае Йорга, когато беше министър, определи преподавателят по религия да бъде енорийският свещеник. Свещеникът обаче имаше енория, заплата и често пренебрегваше училището. Добре би било сега преподавателят по Религия да се заплаща от държавата. Тоест, държавата да разбере, че народът е християнски и иска да остане християнски, и че иска да възпита и децата си в християски дух. Защо да образовам децата си само по физика и математика, а да не добавя и духовността? В същото време отношенията между Църквата и държавата с в криза. А аз считам, че държавата, държавните фактори трябва да се изявяват християнски, като представители на един християнски народ. Тоест, когато ема национален празник, да отиват в църквата, по всеки начин да показват, че са водачи на християнска държава. Както и представителите на Църквата трябва да показват, че са духовни водачи на един християнски народ.
- Има ли днес диалог между православните на Балканите?
- Доскоро съществуваше по-голямо единство в православния свят и се признаваше конкретната роля на Константинополската патриаршия в него. Не казвам да се определи задължително водещата му роля, а представители на всички св. синоди на православните църкви е добре да се срещат отвреме навреме като представители на едната Православна църква, например един път годишно, и там пръв между равни да бъде предстоятелят на Константинополския синод, а после да вземат общи решения. А федерация между балканските народи не е необходима. Ние може да си помагаме в проблемите на вярата чрез тези общи срещи. Добро е и младите да се срещат, да имат връзка с Църквата, с епископите и с християните от другите православни страни. Както се събират синодите, така е добро да се събират и младите, а защо само те? Може и монасите, и православните жени...
