Свещ. Кирил Синев е роден на 8 януари 1983 г. в Казанлък. Втори син от общо осем деца в семейството на счетоводителка и военен лекар. Завършва Техникума по транспорт (днес Професионална гимназия), специалност „Електротехника на автомобилния транспорт“ в родния си град, а по-късно следва в Богословския факултет „Патриарх Юстиниан“ към Букурещкия университет. Бил е дякон на Русенския митрополит Неофит (днес Български патриарх). На 6 май 2014 г. в храм „Св. Георги“ в Русе е ръкоположен за свещеник от настоящия Русенски митрополит Наум (това е първото извършено от него ръкоположение след каноническия му избор). От 1 април о. Кирил служи в русенския храм „Всех светих“, а от 1 януари духовно обгрижва българската общност в Букурещ.
- Вие имате силна връзка с Румъния. Завършили сте Богословския факултет на университета в Букурещ. На какво Ви научи животът в Румъния?
- Благодарен съм на Бога, че ме отведе в Румъния. Едва ли бих могъл да изброя всичко, което научих тук. Давам си сметка, че при всяко едно гостуване тук все научавам по нещо ново. Поучавам се от външно „дребни“ неща, които споделям в „мрежата“. Едно важно нещо е ролята на домашното възпитание. Многократно при гостувания (за архиерейски богослужения) в Румъния с Русенския митрополит Наум той е изтъквал, че изключителното благоговение и привързаност на румънците към Бога и Църквата се дължи на домашното възпитание. Много често вярата е въпрос на елементарна обща култура, уважение, състрадание, благородност, използване на вежливи форми и т. н., т. е. ако искаш да бъдеш добър християнин – бъди човек.
Срещата и отношенията с ближните са среща и отношения с Христос. Той Самият се отъждествява с нуждаещите се. Казва ни, че каквото правим за тях – това вършим на Него. Когато към пешеходна пътека приближава пешеходец – спри – Христос пресича! Неуважението и безразличието към другия създава специфична атмосфера на страх и несигурност в цялото общество. Действително, това, което научих, е значението на домашното възпитание, може би защото всички сме потърпевши от липсата на такова. Научих се колко е важно да познаваш себе си, да бъдеш честен със себе си, защото човешката душа (както казва Тертуалиан) по природа е християнка. Тя копнее по Бога, Който я е сътворил. Да не ѝ се противим, а да последваме истината, която ще ни направи свободни. Всички искаме свобода, но тя е възможна само при Бога.
Всяка втора дума на румънците е: „Помози Бог, да помага Бог!“ (Doamne ajută!). Видят ли храм или крайпътно Разпятие – прекръстват се. Видят ли духовник – тичат да му целунат десницата и да изпросят благословение. И Бог чува и помага. А щом намери смирено и съкрушено сърце – него въздига. Толкова примери намираме в Евангелието… Бог не оставя молбите ни празни.
- Имате силно и здраво приятелство с предишния български свещеник в Румъния – о. Петър Тотев. Вярно ли е, че той е оформил желанието Ви да изучавате богословие в Румъния?
- „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7) – ни казва св. ап. Павел. О. Петър за мен е изключителен пример за всеотдайност и загриженост за ближните. Да, след първото ми посещение през 1998 г. в Румъния той ме насърчи да последвам примера на други наши българи студенти по богословие в Букурещ. Както към мен, така и към останалите ни сънародници, той се отнасяше искрено бащински. Аз се опитвам да събера спомени и впечатления за неговото служение в Румъния (сега той е свещеник в Ню Йорк, в епархията на БПЦ за САЩ, Канада и Австралия; бел. ред.) от всички имали контакт с него – и румънци, и българи (продължавам да очаквам подобни материали), и всички те споделят през сълзи колко им е помагал в трудни моменти. Полученото добро в тежки ситуации не се забравя.
- В Румъния срещате и своята съпруга, тя е бесарабска българка. Разкажете ни за вашата любов.
- Връщате ме към студентските ми години. Бях поканен от моя съгражданин Иван Добрев (днес свещеник на о-в Крит) на гражданския му брак и венчание с румънката Лоредана в гр. Яш. Той ме запозна с бесарабска българка, студентка по медицина. И Бог чува молитвите на онези, които Му се молят искрено. Тя ми показа храмовете на този изключителен град, в който по естествен начин се преплитат живата вяра и студентският живот. Общувахме с есемеси. По църковното радио „Тринитас“ сме слушали проповеди на Молдовския и Буковински митрополит Даниил (днес Румънски патриарх), който е всепризнат проповедник и мисионер. Заедно отидохме на поклонническо пътуване (пеша) до манастирите „Нямц“, „Секу“ и „Сихъстрия“ (при гроба на о. Клеопа). По-късно (проучвателно) за първи път ходих в Република Молдова да се запозная с родителите ѝ. Венчахме се в гр. Кахул (в южната част на Молдова) – тогава имаше визи за молдовските граждани, желаещи да посетят България. Мен лично много ме уважават там: наричат ме „българин от България“, т. е. висококачествен българин, който говори чист български език. Звучи доста ангажиращо. Винаги благодаря на Бога за любовта, която ми изпрати.
- Какво научихте за българската общност в Румъния през тези месеци?
- Много съм впечатлен от активността на българската общност в Румъния. За мен беше голяма чест да взема участие на 3 март във възпоменанието в гр. Плоещ. Местната власт беше спряла движението на главно кръгово кръстовище при гарата, за да има възможност да отдадем заедно почитта си към падналите български и румънски воини. Духов оркестър изпълни химна на България. Това са незабравими моменти. На следващия ден – Тодорова събота, отново със състава на дипломатическата ни мисия, участвахме в традиционния празник на българите в гр. Търговище. По улицата се носеше българска народна музика. Празнично пременени наши сънародници прииждаха от близо и далеч. Атмосферата е уникална! Да видиш наши българчета, облечени в народни носии, да танцуват български хора… Аз съм едва в началото на служението си в Румъния, но смятам, че това е кулминацията на българската годишна изява на север от Дунава. Стигнах до твърдото заключение, че аз имам какво да науча от нашите българи в Румъния. Това са възпитани хора, които питаят любов към България. Приятно ми е да научавам различни архаични думи от тях. Те казват на свещенослужението – „слугувам“. Много точен богословски израз използват. И Спасителят дойде не за да Му служат, а за да послужи на хората (Марк 10:45), да ни слугува. Какъв пример ни даде Той!
- В миналото църквата и училището са имали ключова роля в съхранението на българските език, култура и традиции, на корените ни, на произхода ни. Валидно ли е днес?
- Да, това е общовалидно и всепризнато правило. Ключова дума в молитвите е просветата: отворете утринните молитви и ще се убедите. Св. братя Кирил и Методий добре са осъзнавали първостепенната роля на вярата, затова първо са превели Евангелието и богослужебните книги. Просветата може да дойде само от Източника на светлината, а Христос ни казва: „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Иоан 8:12). Децата, със своята искрена душа, най-добре чувстват кое е истинско и е добре за тях. Наскоро ми се обади учителката по „Религия“ Росица Хальова и ми каза: „Децата с нетърпение чакат да дойдат в храма да боядисат яйца (на Велики четвъртък) и да украсят елхата (преди Рождество)“. А когато те дойдат в храма и след песничките и стихотворенията кажат с цялото си сърце молитвата „Отче наш“ – направо онемяваш и си даваш сметка, че те са най-големите проповедници. Друга госпожа от Стара Загора (Илиана Димова) ми каза, че най-„дребното“ нещо, казано и направено от духовник, има огромно въздействие върху децата. Техният ентусиазъм в живеенето им по Бога обезоръжава всякакви предразсъдъци и мнителност на възрастните спрямо Човеколюбеца. А аз щом донеса вкъщи някоя образователна картичка – било за Благовещение, Рождество Христово или Пасха, моментално моята първокласничка взема ножичката и лепилото и сътворява заложеното в задачата.
- Ходят ли българите в Румъния на църква? В какво вярват, за какво се молят? Какви са Вашите първи впечатления?
- На този въпрос ще мога да отговоря след няколко години. Бях на две литургии и на тях нямаше нито един българин. Към настоящия момент не мога да отговоря на този въпрос…
- Десетки български семейства, православни християни са принудени да посещават румънски църкви, тъй като българската е отнета през 2009 г. Кога българите в Румъния отново ще имат свой храм? Кога ще има нова българска църква в Букурещ?
- Слава на Бога вече съществува единомислие, че единственият работещ вариант относно изграждането на български храм в Букурещ е българската държава да закупи терен, на който той да се построи. Много е важно, че имаме писменото благословение на Румънския патриарх Даниил. С благословението на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия през 2019 г. беше учредена Асоциация „Св. Йоан Рилски“ – за строеж на български храм и прилежащи постройки. Провеждани са много официални срещи (в Румънска патриаршия, Държавния секретариат по вероизповеданията, общ. Букурещ). Съвместно работим с различни институции, разчитайки на тяхната подкрепа. Въпросът е от национално значение и зависи от отношенията на двете ни държави.
- Чувала съм да казвате, че „отношението ни към Църквата е като към кафемашина“. Защо? И как това може да се промени.
- Този израз не аз съм го измислил, той е на о. Добромир Димитров (българският свещеник в Лондон, който преди години беше енорийски свещеник в Русе, след това и във Велико Търново, преподавател по каноническо право в Православния богословски факултет на ВТУ; бел. ред.). Може да съм го ползвал веднъж в някоя видео-проповед. В днешното време на бързи комуникации всички настояваме проблемите да се решават светкавично. От светския живот автоматично пренасяме тези очаквания и към Бога и Неговата Църква. Той обаче има Своя мъдър промисъл (план) за наше добро. Затова в духовния живот понякога е нужно повече време, за да осъзнаем нещо важно и да си изведем някоя значима поука. Това, че първата ти молитва не е удовлетворена на мига, не значи, че Творецът на всичко не съществува. Напротив, Той съществува и с дълготърпение и неизмерима любов ни желае само доброто. Понякога трябва първо да се спънеш, за да се научиш да гледаш къде стъпваш. Това по-скоро е масова практика. Е, след това ще бъдеш по-внимателен. Как да се променим? Като помъдреем. Евангелието непрекъснато ни зове към бодърстване, към разумност, към подхода на пчелата: да подбираш какво „събираш“ от света наоколо: какво гледаш (по телевизията, в интернет), слушаш, говориш, вършиш. Бог общува толкова непосредствено с нас. Веднъж, втори път, трети път ни подканя, очаквайки нашето ефективно обръщане към Него. Да отворим очите на сърцето си, и осъзнаем това, което Той иска да ни каже. Малко вяра се иска. А ако не ни достига, да кажем като бащата от Евангелието: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми“ (Марк 9:24).
- Разкажете ни за тайнството и значението на Възкресение Христово. И какво чудо сътворява то във всеки храм и във всеки дом?
- Възкресение Христово вдъхва неописуема радост в сърцата ни! В една песен се пее: „Христос воскресе, радост донесе!“. Всички планове на властимащите (от духовната и светска управа), които се противили на Спасителя Христа, в крайна сметка безславно са пропаднали. Римските войници са се разтреперили и са станали като мъртви при вида на ангела, който е отвалил камъка от празния Христов гроб. Божият вестител казва на мироносиците: „Не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисус: няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал… идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите“ (Мат. 28 гл.). Самият възкръснал наш Спасител ги е срещнал и поздравил с думите: „Радвайте се!“. С възкресението Си Спасителят на света ни избави от проклятието на клетвата, умъртви смъртта и ни освободи от нейното робство. Защото Бог ни сътвори за живот, а не за смърт. В празничната икона виждаме как Победителят на смъртта буквално изтръгва нашите прародители Адам и Ева от ада. С възкресението Си Христос ни уверява в бъдещото Всеобщо възкресение, което ще бъде при Второто Му пришествие. В едно удивително църковно песнопение („Ден на възкресение е!“) Църквата ни зове да се прегърнем. Да наречем „братя“ тези, които ни ненавиждат, и всичко да им простим заради Възкресението. Въпреки многото безпокойства и страхове днес, Христовото Възкресение ни зове към любов спрямо всички хора. А участвайки във всяка св. Литургия, ние възвествяваме Христовата смърт и Възкресение. Призовавам вашите читатели да бъдат грамотни и съзнателни християни и с пълна увереност да се поздравяват с „Христос възкръсна“ четиридесет дни след Пасха.
- За какво се молите в тези дни, на този празник?
- Ние постоянно се молим за мир по целия свят. Вие сами виждате колко ни е нужен днес траен и ненарушим мир. Молим се за единението на всички, за единомислие, за любов между хората. Както дивно се молим към Бога във Василиевата литургия: „Децата отгледай, младежта възпитавай, малодушните утешавай, разпръснатите събери, заблудените обърни и присъедини към Твоята света Църква“. Молим се за духовно проглеждане на нашия народ. За изоставяне на мрака на неверието, суеверията (защо ли говорим само за късмет, а не си и помисляме за Божията благодат?!) и духовната смърт.
- Голяма ли е разликата в начина, по който българи и румънци отбелязват Цветница и Великден?
- Тази година имах честта за първи път да участвам в организираното от Букурещка архиепископия традиционно „Поклонение за Цветница“, което се провежда на Лазарова събота следобед, т. е. в навечерието на самия празник Вход Господен в Йерусалим (Цветница). Беше много вдъхновяващо засвидетелстване на вярата, както го нарекоха събратята ми румънски духовници (снимките в статията са от това събитие; бел. ред). Първо в манастира (с духовна семинария) „Раду Вода“ еп. Варлаам освети върбовите клонки.
Шествието от над деветстотин еднакво облечени духовници от Букурещ и окръг Илфов преминахме организирано по централните булеварди на Букурещ. Бяха направени две спирания с произнасяне на ектении: пред катедралата „Св. Спиридон“ и пред параклиса „Св. Екатерина“ – на Богословския факултет. Пред Патриаршеския дом Негово Блаженство патриарх Даниил освети празничната икона и произнесе поучение към участниците в шествието. Всички почувствахме динамиката и събитийния характер на празника. В древността християните масово са участвали в подобни литии. Дори днес на Литургията имаме два подобни входа (Малък и Голям вход, своеобразно шествие).
За сравнение, на самия празник Цветница бях в русенския храм „Всех святих“ (в който съм назначен от 1 април т. г.). Боя се, че нашите сънародници се интересуваха само от получаването на върбовите клонки, а се лишиха от същността на празника. След като си вземеха клонките и си запалваха свещ, те обръщаха гръб и напускаха храма. Нима е много да отдадеш на Бога един час седмично – за участие в Тайнството на тайнствата – божествената Литургия? Бог реално се преподава на всички кръстени (това именно е най-голямото чудо!), а ние Му обръщаме гръб. Не чуваме прочитането на евангелския откъс, не разбираме посланието на църковните песнопения, проповедта също ни убягва. Христос скърби, когато си оставаме духовно слепи, нечуващи Неговото слово, а от там и неизпълняващи го. А нали Той каза: „Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил“ (Лука 10:16). Боя се, че основни евангелски послания не достигат до народа. Това е довело до едно ритуално-празнично „християнство“. Христос доброволно Се въплъти и заплати с живота Си, за да ни избави от идолската заблуда и оковите на греха и смъртта. Той дойде, за да ни дарува живот в изобилие, да ни направи свободни, защото ни обича. Той дойде, за да възстанови нашето достойнство (както гласи едно църковно песнопение). И продължава с отворени обятия да ни очаква с надежда. Изборът е наш.
Попитах събратята си в Румъния как протича Цветница при тях. Отговориха, че върбовите клонки нямат чак такова значение. След св. Литургия някой от църковните настоятели ги раздава на богомолците.
- Имате голямо и сплотено семейство. Роден сте в Казанлък. Едно от общо осем деца. Втори син на военен лекар и счетоводителка. Кога и как решихте да станете свещеник?
- Този въпрос ми зададе и Димитър Митев, автор на книгата: Как станах свещеник? (чийто превод се подготвя на румънски). Христос ни казва: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах“ (Иоан 15:16). На друго място в Евангелието се казва: „Жетвата е голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“ (Лука 10:2). Бог промисля и ни упътва, стига да Му се доверяваме. При голямото ни семейство Той изпрати о. Петър Цанков, който постепенно ни въцъркови (ходейки на църква, пеейки в църковния хор, полагайки физически труд) и кръсти. Всичко се подрежда по естествен начин: първо завърших Богословския факултет „Патриарх Юстиниан“ към Букурещкия университет през 2008 г., после имах честта да стана дякон на Русенския митрополит Неофит (днес Български патриарх), да участвам в отразяването на църковните събития и българо-румънски духовно възвисяващи богослужения, и с Божията помощ всичко си идва на мястото. За да станеш духовник е необходимо писменото съгласие на съпругата (бъдещата презвитера). След като и тя каза: „да“, вървим напред. Благодарен съм на Бога, че по време на медицинското ѝ образование в гр. Яш тя се въцъркови (научи какво представлява православната вяра и участва в богослужението) и ме подкрепя. Добре известно е, че огромна част от мисията на един духовник се дължи на неговата презвитера.
- Обичате музиката – свирите на пиано, пели сте в църковен хор. Но напоследък отделяте много време на другата си страст – снимането. По-лесно ли достигате до хората чрез Интернет, чрез камерата и фотоапарата?
- Благодарен съм на моите родители, които от малък ме упътиха към музиката, започвайки с акордеон, а след това продължих с пиано. Същевременно процеса на въцърковяване на голямото ми семейство започна съвсем естествено чрез пеене в църковния хор на храм „Св. Богородица“, гр. Казанлък. Със същия този хор „Св. Йоан Дамаскин“ участвах за първи път през 1998 г. в храмовия празник на българската църква „Св. пророк Илия“ в Букурещ. О. Тотев ни заведе и посетихме замъка „Пелеш“ в Синая и манастирите „Цигънещ“ и „Черника“. Бог е Този, Който ни дава различни таланти и иска ние да не ги „заравяме в земята“, а да ги развиваме. Добре познато е огромното значение на музиката и в частност на църковната музика (хорова и византийска) върху човешката душа. Днес владеенето на нотите и невмите (знаците, по които пеем едногласната византийска музика) изключително много ми помага в облагородяването на душата и душевното ѝ извисяване. Преди няколко години направих аудио-записи на песнопенията на св. Литургия на български език, както и по-важни песнопения от Господските и Богородичните празници и на някои светии. Редовно в църковен сайт (dveri.bg), в навечерието на определен празник, виждам, че публикуват (споделят линк) към тези мои музикални творби.
Що се отнася до църковно-медийната ми дейност – това е скромен опит за подаване на ръка и споделяне на духовна радост. Като част от нашата културно-просветна дейност, ние, духовниците, участваме в разнообразни събития. Вероятно мнозина шаблонно свързват мисията на духовника изключително с погребалните ритуали. Действителността обаче е по-различна. Ние сме редом до поверените ни енориаши през целия им живот: от люлката, кръщелния купел, венчанието… Редом до паденията и издиганията чрез покаяние. Следователно Човеколюбецът ни прави съпричастни на дивни събития от живота на отделните енориаши и цялата енорийска общност. Преживяваме незабравими моменти. Би било егоистично и нехристиянско да ги запазим „само за нас“. Затова при удобен случай споделям преживяваните радости с използващите съвременните технологии за комуникация. От друга страна, една част от нашите енориаши са се установили трайно в чужбина и искат да запазят връзката си с вярата и отечеството посредством този духовен мост. Всички знаем как днес младите постоянно „са в интернет“. Разбира се, подобно на всички подрастващи изникват различни въпроси и търсения на младежите. Това е скромен опит за по-добра свързаност. „Вярата без дела е мъртва“ ни казва св. апостол Яков. Ние следва да свидетелстваме нашата вяра. На всяка Литургия, когато чета думите от молитвата преди св. Причастие – „Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти си наистина Христос, Синът на живия Бог“ – си мисля, колко трябва да бъде дейна вярата ни. И Спасителят изисква от нас плодове. Ето, на Велики понеделник от Страстната седмица, четохме как Той е проклел безплодната смокиня. Такава ще бъде съдбата на всички, които се окажат като нея безплодни.
Разбира се, от друга страна осъзнавам, по думите на архиеп. Йоаким на Роман и Бакъу, че „не се става християнин с клипчета от youtube“.[1] Четейки Св. Писание – Словото Божие, откриваме колко утешителни послания се съдържат в него. В днешните неспокойни дни само Божието слово може да ни задържи да не залитнем и изпаднем в отчаяние и духовна смърт. Друга утеха нямаме. Е, Църквата ни зове да откроим същественото от второстепенното и да обърнем внимание на първото. Много хора се залавят с второстепенни неща, като пренебрегват най-главното. Ето защо посредством живото слово и образ, предадени чрез обектива на фотоапарата или видеокамерата, сме длъжни да благовестим. „Горко ми ако не благовестя“ (1 Кор. 9:16) – казва на друго място св. апостол Павел. Наскоро гостувах на о. д-р Николае Даскълу (на снимката), патриаршеския медиен съветник на Румънска патриаршия, който в свой сборник с църковно-журналистически кратки статии говори за т. нар. медийно апостолство (Apostolat mediatic). Да, ние, съвременните духовници, отдавна си даваме сметка, че след повече от две хилядолетия мнозинството от хората не са чували за Господ Иисус Христос. Отделно голяма част от народа погрешно идеологически робуват на предразсъдъци (дори от учебници). Или, веднъж във Враца (бях с румънски духовник през Богородичния пост), готвачка от хотел ме пита: „Вие какви сте, вегани ли, че не ядете за закуска блажна храна“? Трагикомично е да обяснявам подобни неловки ситуации (меко казано!) на събратята ни отвъд Дунава. Накратко: нужна е повторна християнизация (рехристиянизация) и ако искаме да сме полезни трябва да използваме адекватни методи, улавяйки пулса на нашето общество. Същият о. Даскълу вдъхновено е озаглавил докторската си дисертация за православната перспектива към масмедиите – „Общуване за общение“. Споделяйки Словото Божие в медийната среда, Всевишният гради общности в днешното парадоксално време – уж непрекъснато сме online, но в действителност – самотни.
Друга страна от медийната сфера са интервютата. Бог ни среща с различни интересни личности, които си задават същите въпроси като нас. Беседването с тях и черпенето от техния опит обогатяват всички ни и дават отговор на много наши търсения.
Много ми се иска в края на всяка година да издаваме под формата на печатно издание (списание, годишник) по-значимите събития, провели се през годината. Когато прелиствам стари броеве на двуезичната Българска зорница (периодично издание на българското дружество „Братство“ в Букурещ), осъзнавам колко важно е тези събития да се съхранят след време.
В заключение бих искал искрено да се обърна към поверените ми български енориаши от Румъния да бъдат смели, дръзновени, търсещи и да не се притесняват да се обръщат към поверения им свещенослужител. Аз съм тук заради вас! Смятам, че всичко е по Божи промисъл и, каквито и затруднения да се явяват, Господ помага да ги преодоляваме с вяра и молитва. Да ценим всеки миг, който Възкръсналият на третия ден наш Спасител ни е дал.
Със съкращения
