В интервю за гръцкия сайт Ромфеа Кипърският архиеп. Хризостом разказва за своята миротворческа мисия в Сърбия, България и Гърция, за перспективите за признаването на Православната църква в Украйна и за скорошната визита в Кипър на митр. Иларион (Алфеев)
- Ваше Блаженство, неотдавна се срещнахте с предстоятелите на православните църкви в Сърбия, България и Гърция. Каква беше целта на Вашата визита?
- Предприех тези срещи, защото искам да послужа на нашето православие. Видях, че единственият начин да не стигнем до плачевно състояние и да избегнем разкола е някой от братята предстоятели да се заеме със задачата да отиде при всички предстоятели и да проведе своего рода координиране – разбира се, с официалното съгласие на Всесветейшия (Константинополски – бел. ред.) патриарх. Така че всички да имаме едно мнение, за да преодолеем създалия се проблем.
Защото след томоса за автокефалия, който издаде Вселенският патриарх, никой не реагира, не предприе нищо. Аз вярвам, че това е правилно, защото, ако едни се бяха опитали да подкрепят Константинопол, а други – Москва, тогава с математическа точност щяхме да имаме разкол! А това трябваше да се избегне на всяка цена.
Тогава сметнах за правилно, след като първо го обсъдих с архиепископа на Албания Анастасий, да осъществим контакт с Негово Всесветейшество, който имаше своите резерви, но накрая се съгласихме, че с много внимание, много уважение и много любов ще обиколим всички предстоятели и ще разговаряме с тях, ще обсъдим този въпрос, за да стигнем до добър край. Това е моето начинение!
В началото говорихме по телефона с Алабанския архиепископ да пътуваме заедно, но поради възрастта си и проблемите си с очите, а и поради натиска, който му се оказваше (от страна на Фенер – бел. ред.), той ме помоли да не идва. Но ми каза: „Върви, ще имаме връзка! Желая ти успех! Ние ще си кажем нещата и когато дойде времето – а аз вярвам, че това ще стане – ще е нужна още една, втора обиколка, с много бързи посещения“.
В разговорите, които проведох, поставих много въпроси както на предстоятелите, така и на техните съветници, защото не исках да си тръгна от никой предстоятел, оставяйки недоумения.
Вярвам, че моите посещения при братята предстоятели се увенчаха с успех! Обменихме мнения по въпроса и вярвам, че съгласуването, към което се стремим, ще се осъществи.
- Ваше Блаженство, мислите ли, че Московска патриаршия и Вселенска патриаршия трябва да започнат диалог по въпроса?
- Сами няма да могат, затова се ангажирахме ние! Ще започем диалога, когато дойде подходящото време и когато всички бъдем заедно.
- Чува се, че Църквата в Гърция ще бъде първата църква, която ще признае автокефалната Църква в Украйна. Вярвате ли, че това е така?
- Мисля, че ако една църква се съгласи с единия (патриарх), ще се намери друга, която да се съгласи с другия – а това ще бъде лошо. Можем да стигнем до разкол. Най-доброто е да се разберем и решението да се вземе от всички, защото решението само на един няма да донесе полза и ще стане това, от което се страхувам. И аз можех да подкрепя единия или другия, но смятам това за неправилно. Затова не го направихме!
Уведомиха ме, че следващата седмица иска да ме посети в Кипър председателят на Външния отдел на Московска патриаршия, Волоколамският митр. Иларион. И аз казах: добре, ще го видя. Не знам какво иска, но бъдете сигурен, че ще бъда директен с него!
Не съм на ничия страна, смятам това за неправилно! На страната на Църквата съм, а не на отделни хора.
Критерий и ориентир за нашите действия трябва да бъде – както и друг път съм казвал – полезното за Църквата. И пак повтарям: не трябва да подкрепяме личности, а да гледаме Църквата.
Това е моето мнение, така мисля и се опитвам да предам това на всички, защото трябва всички да мислим за Църквата, а не за личните интереси, които трябва да оставим назад.
- Мислите ли, Ваше Блаженство, че по украинския проблем бяха направени грешки?
- Не е правилно да казвам кое е грешка и кое не! Това вече е факт! Нас трябва да ни интересува как да намерим златната среда, така че да се сближим и да се прехвърли мост над разделението, което съществува сега.
Всички трябва да си сътрудничим, всички трябва да бъдем приятели, няма какво да делим. Църквата е една и трябва всички да допринесем тя да се въздига, а православието сме длъжни да пазим като зеницата на окото си.
- Оптимист ли сте по този въпрос, Ваше Блаженство?
- Да, аз съм голям оптимист, защото Бог благославя правилните действия! Сигурен съм, че ще имаме Божието благословение, защото полагаме усилия с цялата си душа, с вяра, с любов за доброто на Христовата църква.
