Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (54 Votes)

mesogaias nikolaos

- Ваше Високопреосвещенство, празниците възпитават, не са само утеха и отмора за човека, но и поучение. Имат ли те и днес тази своя сила? Питам ви, защото мина и тази Пасха, както и другите големи празници, и радостта ще отстъпи място на трудното ежедневие. Как човек може да запази възкресно настроение?

- Едно нещо е празникът като празнуване, а друго е празникът като църковно честване. Първото внася разнообразие в живота ни, а второто е промяна в нашата монотонност.

Възкресението е различно като църковно събитие и като празнично отбелязване. Но и от църковна страна има развита богата празничност: разнообразни служби, символи с изнасянето на Кръста, плащаницата, опелото Христово, – всички тези неща се редуват. Имаме, разбира се, и червените яйца, свещите, агнето, възраждането на природата, връзката с пролетта и т. н.

Красиви обичаи. Всички те ни говорят за един празник на радостта, празник на любовта, празник на външните форми, на човешките връзки. Църквата обаче не празнува просто някакво възкресяване. Църквата празнува Възкресението на Христос, което означава три неща: първото е съкрушаването на силата на дявола, второто е победата на Христос над смъртта и третото е възможността на човека да възкръсне и самият той.

С Христовото Възкресение се разкрива Неговата божественост, тъй като нито смъртта, нито гробът успяват да Го задържат, но същевременно се проявява и възможността на човека да разкъса връзките на смъртта. Ще го обясня с един прост пример.

Ако си представим смъртта като повърхност, една непреодолима и тъмна преграда, Възкресението на Христос прави тази преграда прозрачна и проходима, което означава, че можеш да погледнеш през нея и отвъд смъртта, а сетне и да преминеш и ти самият от смъртта към истинския живот, към вечността. Би могло да има вечен живот без да бъде побеждавана смъртта, ако нямаше смърт. Но тъй като смърт има, Възкресението означава съкрушаване на смъртта.

- Какъв е възгледът за смъртта в еврейската религия и в древногръцката мисъл?

- Евреите не са успели да разберат Разпнатия, затова и ап. Павел казва, че идеята за разпънатия Бог „за юдеите е скандал, а за елините – съблазън“. За евреите, които чакали земно царство, слава, разрешаване на проблемите на всекидневието им и световно господство, случилото се с Христос е било наистина скандално. Те не са могли да повярват в разпънатия Бог.

Но и философите-елини не са могли да разберат Възкресението на Христос, то не се е побирало в тяхната логика. Затова и когато Павел пристигнал в Атина, на Ареопага, щом им заговорил за възкресение на мъртвите, те му казали „друг път ще те послушаме за това“ и си тръгнали. Презрели най-революционната проповед.

Погледнато от тази страна, ние всички сме евреи и елини. Мислим по същия начин. Повечето хора в Църквата се молим или живеем църковно единствено за да потръгнат добре нещата в живота ни.

Докато всъщност прикриваме своята неувереност и си създаваме земна представа за Бога. Това обаче не е правилно. Ние идваме в Църквата за спасение. Христос е Спасител, т. е. Той е Този, Който дава вечен живот на душата, независимо дали тук живеем добре или зле.

Не вярваме в Бога, за да реши всекидневните ни проблеми, а вярваме, за да бъде светла вечността ни. В този смисъл Възкресението на Христос осветява вечността.

Смъртта не е мрак, не е краят, тя е преход. Това означава Пасха: преминаване от всекидневието във вечността, от материалността към нетлението, от света на падението към света на Бога, към Божието царство.

- Достатъчно ли е някой да вярва в това?

- Затова е нужна вярата, още повече във време, което се стреми да я изкорени. Най-голямата беда, която може да сполети някого, е да му отнемат вярата. А това се случва редовно.

Ще дам един пример: преди дни в един голям всекидневник имаше статия, в която се разказваше как децата могат да прекарат хубаво Пасха като един гръцки обичай. Същевременно обаче се даваха наставления на родителите да не травмират душата на детето си, когато то се изправи пред Кръста или Плащаницата. Съветваха ги да говорят с тях за цветята, а не за Умрелия на Кръста.

И това в една епоха, когато децата са буквално преситени със зрително и опитно преживяно насилие чрез игрите, мрежата, образите... Кръстът е победа, той е сила, той е радост.

Защото винаги насочва към светлината на Възкресението. Това прави Църквата. В часа, когато се изнася Разпятието, на Велики четвъртък, първият тропар, който се пее, е: „Твоят кръст, Господи, е живот и възкресение за Твоя народ“.

Кръстът е условие за възкресението. Това прекрасно нещо системата иска да заличи. Да се докосне до Възкресението без вяра, без Бога, да го превърне в обичай. Срещу това се защитава Църквата и трябва да се защитава. Аз правя същото.

- Днес като че ли смъртта е вече табу... Не са ли различни неща това да си нещастен и да минаваш през трудности? Християнинът е щастлив и в трудностите си.

- Ние в нашата митрополия бих казал, че имаме богат опит със смъртта. В нашия дом „Галилея“ (дом на Месогейска митрополия за обгрижване на раково болни, бел. ред.) сме преживели вече 660 смърти. По една смърт на всеки пет дни. Това е един опит от смъртта. Затова и психологичното и духовно приемане на тази скръб са основен елемент в нашето служение.

Уверявам ви, че където го има семето на вярата, а за щастие такова има у много хора, смъртта е нещо съвсем различно от табуто, за което говорите. Отхвърлянето на смъртта е присъщо на всеки човек. В Гетсимания Христос изглежда разколебан, казва, че „душата Му е прескръбна“. Това има своето богословско обяснение, но то показва и естествената боязън от смъртта.

И ако ме питате, за мене лично също е проблем да говоря на другите за смъртта или да мисля за своята собствена смърт. Това е много тежко за човешката психология.

Важното обаче е, че вярата преобразява този опит. Едно е да усещаш, че смъртта е край, а друго да вярваш, заедно с Църквата, че след смъртта животът е по-добър от този живот, много по-светъл, много по-истински...

- И, накрая, колко революционно е посланието за Възкресението?

- Самото Възкресение е революция. Не е ли революция да победиш смъртта? Това е преобръщане на всичко – на логиката, на природата, на целия свят.

Не е ли революция, че със Своето Възкресение Христос съ-възкреси „целия род на Адам“ и спечели за живота целия човек?

Ако смъртта преди Възкресението беше непроходима и плътна стена, с Възкресението тя става прозрачна и проходима.

Зад нея виждаш вечността и можеш да преминеш чрез смъртта във вечния живот. Смъртта вече не е връщане към небитието. Тя е преминаване във вечния живот. Тя е признание на битието. Затова с Възкресението празнуваме „началото на новия живот във вечността“. Няма по-голяма революция от Възкресението.

Бел. ред.: На гръцки думите „възкресение“ и „революция“ звучат сходно: „анастаси“ и „епанастаси“, съответно „ставане/изправяне“ и „повтроно ставане/изправяне“. Но безспорно тук се има предвид преносното значение на тези две думи, а игрословието е просто повод да се подчертае великото значение на Възкресението.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/udcpk 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.