Проф. Георги Бакалов: Ние изпълняваме поръчение на правителството

Тогава Комисията по образованието и науката и  Комисията по правата на човека и вероизповеданията проведоха няколко съвместни заседания и беше препоръчано на министъра на образованието да организира един съвет от експерти, който да препоръча програма, но при условие, че се съобрази с това, че образованието в България е светско. Конституцията не дава преимущество на нито едно вероизповедание, освен че декларира, че традиционното е Православието. Тук трябваше да се вземат под внимание и Декларацията за правата на човека, декларацията за правата и защитата на детето, Конституцията и Законът за народната просвета. Въз основа на тези документи трябваше да се изработи концепция за въвеждането на този предмет в средното училище. И тогава министърът създаде едни обществен съвет с председател в мое лице и посочи членовете му, т. е. ние не сме се избирали, той посочи кои да бъдат участници в този съвет. Имаше богослови, те преобладаваха, имаше философи, педагози...

- А представители на другите религии в България?

- По мое настояване в съвета беше включен доц. Павел Павлович, който е специалист по арабска култура и ислям в Центъра за източни езици  и култури към СУ. Доц. Павлович трябваше да представи исляма. Целта беше не да бъдат събрани представители на отделните религии у нас, т. е. на Св. Синод, на мюфтийството и т. н., а да бъдат експерти, да познават съответното изповедание, но не да бъдат в качеството си на представители на съответните религии. Този съвет започна работа. Имахме възможност да проверим всички европейски практики в това отношение. Констатирахме, че в някои страни има конфесионално обучение, напр. в Гърция, Полша,  дори отчасти и в Германия - там е смесено. Във Франция няма такъв предмет. И в повечето страни, както показа сводката, обучението е общообразователно. Като имахме вече тези документи пред себе си, ние започнахме работа – да изградим структурата на една дисциплина, която има образователен, а не вероучителен елемент. Това беше задача, която на нас ни се постави. При това положение ние искахме предметът Религия да се изучава задължително от всички ученици до 12 кл. и тогава министерството ни каза, че това е възможно само в 1-4 клас. Иначе стават огромни размествания в учебния план, за които в момента министерството няма готовност. Вторият важен въпрос бяха кадрите. Не могат само богослови да преподават, защото става дума за един час седмично, 30 часа годишно. Не може да бъде назначен учител с такъв хорариум. Значи трябва да се използват наличните учители в съответните училища и обикновено те са от един до двама максимум в периода 1-4 клас.

Веднага предложихме: тези хора, ако нямат богословско образование, да преминат магистърски програми, които да се организират от двата големи богословски факултета – в София и Велико Търново. И завършването на такава магистърска програма, със съответния сертификат, дава право на тази учителка, те най-често са учителки, да преподава предмета “Религия”.

Ние настоявахме да се въведе предметът пилотно в големите градове, където имаме възможност да изпратим компетентни хора, след което системата да се разраства, мрежата да отива и към малките населени места в провинцията. Отговори ми се категорично – не. Предметът е или задължителен и влиза в цялата страна едновременно, независимо от региона – с преобладаващо мюсюлманско или християнско население, или няма да бъде въведен. И тук е най-важният пункт, в който ние не срещаме разбиране.

Хората искат конфесионално образование и то предимно православно, но то не може в никакъв случай да бъде валидно за всички региони, тогава министерството на образованието не може да проведе една своя стара политика: физика, химия, математика, биология и т. н., са въведени в цялата страна и всички изучават дисциплината по дадена програма. Ако “Религия” е общообразователен предмет, трябва да бъде конструиран по същия начин.

С оглед на това ние отидохме към конструирането на втората част от нашата задача – съдържанието. Но ние не представяме учебник, а това, което трябва да влезе в учебника – в 1, 2, 3 и 4 клас и дори си позволихме, за да улесним министерството, което не е наша задача, и за да покажем нашата визия по принцип, дадохме програма и за целия курс на обучение - до 12 клас включително. Разбира се, нивото на първи клас, на деца, които още не могат да четат и да пишат, не може да бъде друго освен във вид на беседи и на игрови елемент, т. е. учебниците ще бъдат много елементарни.

- Нашата концепция е указание за авторите. Това не е програма, по която ще се напише самият учебник, това не са урочни единици. Това са теми, които трябва да влязат като държавни образователни изисквания по еди кой си предмет. Ние препоръчваме в авторските колективи на учебниците да влязат част от тези хора, които участваха в обществения съвет, който няма статут на постоянен орган. Той се разпуска в момента, в който се предаде концепцията. Дори сега вече го няма реално. Тези хора вече нямат ангажименти към съвета и биха могли да бъдат посочени като автори, ако желае министерството на образованието. Ако обаче искат да има някакъв конкурентен принцип, първо трябва да се приеме нашата концепция  като образователни изисквания и след това да се възложи на едно-две издателства, на един-два колектива, но не повече, защото материалите са много специфични, и ако започнат да се пробват хора, които нямат познания, това ще бламира цялата идея.

- Да, имаше дискусии, имаше несъгласия, имаше противопоставяне на мнения. Основните противоречия бяха с двете учителки, които са практикуващи преподаватели и, да кажем, академичната част, която имаше друга визия. Но в последна сметка ние говорехме открито, приемаше се това, което се приемаше от всички. Лично аз не съм се намесил и тук, в концепцията, нямам една буква от мене, за да предоставя тази възможност на обществения съвет. Аз само координирах и бях връзката с министерството. В концепцията няма нито една моя идея, това са идеи на съвета, които аз приемам или не приемам, това е обсъждано. Имаше поправки, имаше връщане, имаше редукция, имаше много повече теми, намалихме ги. Някои от цитатите от Свещ. Писание, които трябва да са водещи при съставянето на учебниците, но които не са подходящи за съответното възрастово ниво, ги махнахме. Така че поработено е доста. Няма съмнение, че най-трудният момент е писането на учебника. От това, как е написан учебникът, зависи дали ще свърши работа, или ще отблъсне. Но това засега е извън нашата компетенция. И това, което хората трябва да разберат, е, че ние изпълняваме едно задание, а не сме модератори на цялата тази идея. На нас ни се казва: по тия и тия параметри – предложете. А не ни е казано: трябва да се въведе религия, кажете какво да се прави. Няма такова нещо. Ние имаме точно определени задания, иначе щяхме да сме някакъв друг съвет, с друг статут, назначени по друг начин. Сега министерството, ако иска, ще го приеме, ако не иска, няма да го приеме.

- Аз знаех, че ако Св. Синод се противопостави категорично на концепцията ни, това ще резервира министерството на образованието. Затова аз отидох при архиереите на крака и им обясних цялата процедура. Започнаха въпроси, главно от Пловдивския, Ловчанския и Сливенския митрополит, които настояваха образованието да бъде конфесионално. Казах им, че ако говорим за конфесионално образование, то и сега, в момента, е такова. Но от 190 000 ученици 16 000 изучават религия, а от тях 7 000 са мюсюлмани. Ако това положение ви удовлетворява, Ваши Високопреосвещенства, тогава тази концепция отива в чекмеджетата и си продължава досегашната практика: предметът да е избираем. Защото не може един чисто конфесионален предмет да бъде наложен на изповядващите друго изповедание. Обясних им, че сега, с новата концепция, говорим за неконфесионален предмет и това е по-добре, отколкото изобщо да не се изучва религия. А въвеждането на религия все пак ще даде на тези деца представа какво е грях, какво не е грях, какво е молитва, какво е любов към ближния, какво значи търпимост, какво значи толерантност. Познавайки нещо от ислямската религия, да се отнасят с толерантност спрямо нея, както и обратното да идва от  мюсюлмани спрямо християни. Ние трябва да утвърждаваме и това: да има взаимна поносимост между тези изповедания. Конституцията и законът за средното образование не дават право да има обреди, икони, кандила, свещеници, молитви, изповеди, причастия. За средните училища има нормативни актове, с които трябва да се съобразяваме. И тогава един от владиците каза: тогава да променим законодателството. Отговорих: добре, направете го! Тогава нашата задача става съвършено проста и ясна. Но ако за мюсюлманските региони си остане изучаването на исляма и Корана, а за останалите – православното християнство, сигурно ще има юдаисти, които ще искат юдаизъм, сигурно ще има католици, които ще искат католицизъм, протестанти, които ще искат по техен си начин да става обучението. Тогава цялата идея изчезва. Тогава става един свободноизбираем предмет, какъвто е и сега. Така ние не правим и едни сантиметър напредък.

За да вкараме този предмет в общообразователната програма, той трябва да бъде такъв – общообразователен и ползата ще се отчете, може би, след няколко години, когато имаме първите резултати. Освен това, ние го въвеждаме не от първи до четвърти клас едновременно, а така: първи клас през 2008/9 г., втори клас през 2009/10 г. и така нататък. Междувременно ние вече подготвяме всички, които имат историческо, философско, педагогическо образование, които биха могли като учители да поемат тези часове. Един ден сигурно ще има хорариум за учител по религия, но в момента няма и няма министерство, което да даде тия пари. За 30 часа годишно да плащат цял щат. Това е изключено.

Накрая Григорий Търновски каза: “Абе, отци, човекът е дошъл на крака тук да ни обяснява нещата, нито той е длъжен, нито има някакво значение дали ние сме съгласни или не. Приемете тия съображения, нека видим тази концепция и да внесем някои бележки, които те биха могли да вземат под внимание.” Аз се изненадах, че Григорий каза толкова разумни неща. Владиците взеха концепцията да я четат и казаха, че в средата на ноември имат сесия и до края на ноември ще дадат своето становище.

Аз им казах: има значение вашето становище, само ако възприемете основната идея, че това е общообразователен предмет и че той трябва да дава представа  и оттук да дойдат нравствените поуки и внушения, но той няма да учи на вяра. Вярата е вече друг проблем. Казах им и нещо друго: Ваши Високопреосвещенства, вие имате пълното право и възможности да организирате неделни училища във вашите епархии и енории, да събирате деца и да ги обучавате. Само че аз съм много скептичен. Първо, защото нямате подготвени свещеници за тази работа, второ, ще възникне въпросът кой ще плаща, как ще плаща. Няма заплащане тука, тука има мисионерска и пастирска работа. Те започнаха да се споглеждат, защото знаят, че така ще стане. В момента функционират само шест такива училища в България.

- Знам за това. Архиереите ми дадоха тази концепция, но колкото и да ми е неудобно, ще кажа, че още не съм я прочел. (Интервюто е взето ден след срещата на проф. Бакалов с архиереите в Св. Синод. Бел. ред.)

- В момента, когато аз бях при владиците в Св. Синод, те ми дадоха тяхната концепция, тя беше готова, аз им дадох моята концепция. Тогава им казах, че православните не са пренебрегнати, повече от половината членове на обществения съвет са православни богослови. Концепцията е разгледана в Богословския факултет в София и в Православния богословски факултет във Велико Търново. И след някои корекции е в този вид, в който я виждате, т. е. ние не сме действали само по наши идеи и презумпции. Ние сме се консултирали. Това, което искахме да стане, но поради стачката на учителите министерството на образованието не можа да направи, е да се организира един дебат, където да се чуят повече мнения.  Аз рядко отварям интернет, имам съображения за това – не искам да се самонамразвам, но там има изказвания  и в 95 % от случаите те са некомпетентни. Хората не знаят за какво става дума.

- Ще се запозная със синодалната концепция, предполагам, че тя е изцяло конфесионална. Аз контактувах със Св. Синод още много преди този обществен съвет по линията на едно гражданско обединение, което председателствах. Целта му беше да се осигури един нормален диалог между Църквата и обществото. Ние трябваше да сме нещо като медиатори – да подсказваме идеи на Синода и евентуално да заставаме зад Синода, когато в пресата има някакъв натиск. Тогава аз и моите колеги имахме среща с Просветната архиерейска комисия. Обясних им точно тези неща, те вече бяха узрели в нашето съзнание и архиереите в тази комисия ги приеха безусловно. И както може да се очаква, след това Синодът се отметна.
 

- Да, смениха председателя на Просветната комисия и нещата взеха друг обрат.

- Смятате ли, че е възможно да се постигне консенсус със Св. Синод и в края на краищата да бъде оформена една обща концепция. Дали е възможно вашата концепция, след евентуално промени от страна на архиереите, да бъде одобрена и от Св. Синод, и от Министерството на образованието? И доколко е важно за вас да имате благословението, подкрепата на Св. Синод?

- Ние сега правим едно нарушение. Ангажиментът на обществения съвет беше през ноември да предадем готовата концепция, за да има технологично време да се подготви учебникът до новата учебна година. Сега обаче ноември го жертваме в името на разбирателството със Св. Синод. Ние все пак ще приемем само ония бележки, които са в духа на общата идея, но не можем да променим цялата концепция, защото Св. Синод не я одобрявал. Всичко, което е разумно и е в духа на тази концепция, ще го приемем. Ще отразим промените и я предаваме на министъра. Ако Синодът каже твърдо “не” на концепцията, ние си оставаме на нашето мнение, предаваме я в министерството, а оттам нататък да му мислят те. Но това ще бъде блокиране на идеята. Идеята няма да се осъществи, ако се действа по този начин. Ние просто се връщаме на досегашното положение и нищо повече. А нашата концепция е стъпка напред, това е по-добро от стоене на едно място.

- Становището на Лютви Местан е доста обтекаемо и показва разбиране (Л. Местан е председател на Парламентарната комисия по образованието и науката - бел. ред.). Становището на г-н Герджиков, от другата комисия (по правата на човека и вероизповеданията - бел. ред.), също беше благоприятно. Но имаше противоречия в комисиите. Представителите на БСП изразиха становище, че този предмет може да се разтвори в дисциплините история, философия, литература и да няма такъв предмет.

Някои от мюсюлманите в комисиите казаха, че много внимателно ще четат какво от исляма е влязло в концепцията и дали го представя обективно или не. Но Павел Павлович е представител на науката, той не е мюсюлманин, обаче той се е консултирал и с проф. Цветан Теофанов,  който е и мюсюлманин, и със Симеон Евстатиев. И те са одобрили това, което от исляма влиза в програмата на концепцията.
 

- Предполагам, че мюфтийството ще заеме позиция, подобна на тази на Св. Синод.

- От тях също нямам никакви сигнали. Но ако те си държат на техните изповедания, нищо няма да се получи,  ще си остане досегашното положение, т. е. предметът няма да стане задължителен и няма да обхване цялата страна.

- Мюфтийството няма ли да се почувства засегнато, че искате мнението на Св. Синод, а не търсите и тяхното становище преди да предадете окончателно концепцията?

- За да отида в Св. Синод, значи съм имал податка, че те са готови да ме приемат, да ме чуят, да говорят с мене. Мюфтийството не е поискало това и мисля, че те ще се включат по-късно, на нивото дебат.

- Министерството на образованието. Ние просто изпълняваме едно поръчение. Ако имахме правомощията и ни беше казано: въведете този предмет, тогава нашият статут ще е друг. В момента ние изпълняваме една заръка на министерството на образованието, ние експертно им помагаме. Те решават какво да правят по-нататък. Не можем да надвишаваме права, които нямаме.