Интервю със Силвана Павлова, ръководител на Неделното училище за глухи деца при храм “Св. Кирил и Методий” в София.
- В неделя вие имахте Коледно тържество. Почувстваха ли вашите ученици радостта на настъпващото Рождество Христово?
- Разбира се! Седмица преди това имаха за домашно разказ на тема “Как празнуваме Бъдни вечер и Коледа вкъщи”. Децата от втората група (15-20 годишните) предадоха прекрасни разкази и забелязах, че въпреки смесицата от вярвания и обреди, в основата на обичаите се корени символиката на православно християнство. Домашното беше с цел именно това, да открием и разграничим езическите обичаи от православните и да запознаем децата с пълното значение на символите в православното предание. Така те се запознаха с подготовката на целия свят за Рождеството на Господ Иисус Христос, събитие с изключително значение за нашето спасение. Децата от първа група (8-15 годишни), все още живеейки във вълшебен свят, приемат Рождество Христово като чудо. Ние искахме да засилим това чувство с нашето Коледно тържество, на което децата дадоха всичко от себе си. Те рецитираха стихове за Рождество Христово с думи и жестове, подготвиха подаръци за празника и за гостите и получиха своите награди –свидетелства за старанието си по време на обучението и торбички с подаръци. Сега те вече знаят, че всяко старание, съпроводено с молитва, дава резултат. А каква по-голяма награда от живот вечен. Награда, която вече идва щом Господ идва на земята.
- Доколкото зная, това е единственото неделно, т. е. прицърковно училище от този тип. Как се стигна до идеята за него и какво е отношението на ръководството на училището за глухи деца към вашите занимания?
-Тук ще се възползвам да благодаря на директрите на ССУ за деца с увреден слух, с които само след два разговора по проекта и много кратко време вече имахме организирани две групи със своите водачи (възпитатели от дома). Ясно се видя, че това са хора вярващи и желаещи за децата си най-доброто. Това засега е единственото такова прицърковно училище, но надявам се - добър пример за бъдещи такива в цялата страна. Идеята идва от многовековната традиция на Православната църква. Обучението в прицърковни училища е подхранвало духовния потенциал на нацията столетия назад във времето. В съвременния културно-многообразен свят формирането на непреходни християнски добродетели и стремежа към самоусъвършенстване е изключително важно за изграждането на една личност.
- Лесно ли се работи с такива деца?
-Когато човек иска да сподели най-съкровеното си – вярата, не говори за това като за работа. Ние сме на първо място христяни.
- Доколко могат глухите деца да вникнат във веровите истини?
-Доколкото и всеки друг човек. Това, което им липсваше досега, беше целенасочени занимания в тази посока. На първо място ние сме длъжни да ги запознаем със случващото се в Църквата и в живота на един християнин. Ползваме основните методи на преподаване на вероучение - беседа. Поради спецификата на аудиторията най-добрият похват е онагледяването. Когато децата разглеждат снимка и картина на определен църковен обект, а след това го видят в храма, те вече знаят смисъла му и тук се задействат вътрешните чувства. Така постъпателно се изгражда техният духовен и нравствен живот.
- Получавате ли подкрепа отнякъде?
-Най-важното за този проект беше да бъде благословен от Църквата. По този начин ние имаме най-важната подкрепа. От тук нататък нещата имат облика на стандартен проект за обучение. Необходими са база, средства, транспорт, техника и др. Като начало на проекта, който има характер на образователен експеримент, финансирането беше осигурено от църковното настоятелство към храм “Св. Кирил и Методий “ с предстоятел протойерей Александър Георгиев. Молитвите ни бяха чути и ето, вече имаме една сериозна финансова и най-вече морална подкрепа от Дирекция „Вероизповедания”. Благодарни сме и на всички хора, които ни помагаха и подкрепяха всеки по своите възможности.
- Как се отнасят държавните институции към тази категория млади хора и към тяхната извънучилищна дейност, каквато е и вашата?
-За жалост живеем във време на особено движение във всички държавни институции. Основната институция, на която един ден тези деца ще станат членове, е Съюзът на глухите в България и аз с радост споделям, че те подкрепят това начинание и ни помагат особено по отношение на преводаческата дейност. Не мога да не спомена името на моята лекторка и съмишленик инж. Миряна Мошева, координатор в Националния методически и консултативен център по проблемите на жетомимичния език към СГБ.
- Смятате ли, че религиозното обучение е една възможност за реализация на нашите богослови?
-Това е друга моя задача. С този проект исках да покажа на колегите, че децата (светът) имат нужда от тях. Те като учители-богослови имат своето място в обучението и образованието на бъдещото поколение. След мен идват богослови, вече усвоили жестомимичния език след двегодишен курс в Богословския факултет в София. Знам, че реализацията на подобен проект не е лесна работа, но вече е прокаран пътят. Надявам се с всеобщи усилия да се утъпква и затвърждава. Очаквам с нетърпение следващата учебна година и следващите групи, които ще бъдат водени от завършили богослови, овладели този така естествен език на чувствата и тялото.
- Какво си пожелават вашите глухи ученици за Рождественските празници?
- Зад прозаичното “Живот и здраве!” аз виждам техните дълбоки желания, но те наистина са лични и не е коректно да ги споделям. Това са деца като всички останали с наивните си желания - наивни, та чак до дълбока мъдрост. За мен най-голямата радост е когато нетърпеливо ме питат дали ще дойдат и другата неделя. Сега излизаме във ваканция до 13 януари. И радостно, но и тъжно ми става, когато видя намусените им физиономии - ”Много далече” – показват ми те. Но когато ги уверя, че няма да останат сами през това време, че ние, християните, винаги сме заедно в молитвата, те отново грейват.
- А вие какво им пожелавате?
-Желая им този плам за знания, който виждам у тях, никога да не угасва. И както и за своето дете се моля - да станат от добри деца добри християни, защото “тяхно е царството Божие”.
