Интернет с еднаква сила може да лекува и да разпространява духовните язви, заяви Негово Вископреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий в интервю пред в-к „Стандарт“.
- Ваше Високопреосвещенство, сега постоянно се говори за морал в политиката. Българската православна църква е една от основните институции на нашето общество. Каква е нейната роля в това отношение?
- БПЦ ясно е заявила своята позиция по въпроса за взаимоотношенията и връзките между църквата и обществото. Държавата, с нейните учреждения, осъществява управлението на обществото. Но то трябва да води хората в една добра посока. А добрата посока е към Бога. Но този път има много препятствия. И тяхното преодоляване вече е въпрос на личната съвест на всеки политик.
- Хората обаче все повече свързват дейността на политиците с материални интереси и облаги.
- Не мисля, че материалното благоденствие е най-важното. Има и духовно благоденствие. Сега медиите ни заливат с реклами, насочени към задоволяване на материалните нужди. Но човек има друго, много по-високо предназначение. Той трябва да бъде духовно извисен, търпелив, внимателен и великодушен. Ето това са истинските ценности. Такъв трябва да бъде духовният облик и на политиците – на тези, които са призвани да водят обществото и държавата към успех и благоденствие. Няма ли политикът морал, как ще води хората към по-добро? Днес обществото не е това, което е било преди двеста, сто или дори само преди петдесет години. Сега има интернет, телевизия, радио, вестници. Достъпът до информацията е неограничен и трудно един политик може да се „скрие“, да се представи за такъв, какъвто не е.
- Как трябва да си взаимодействат държавата и църквата?
- Още през 6 в. византийският император Юстиниан Велики е съпоставил държавната власт и църквата като два небесни дара, две равностойни величини, които трябва да бъдат помежду си в добро съзвучие. Държавата се грижи за материалното преуспяване на обществото, църквата – за духовното. Ето защо те трябва да живеят в пълна хармония и разбирателство. БПЦ не може да бъде безразлична към недъзите на обществото ни, разяждано от омраза, корупция, престъпност и унижение. Не е допустимо да се нанасят духовни рани и оскърбления на един човек, който и да е той, в името на властта. Както за съжаление се случва в отношенията между политиците.
- БПЦ пострада достатъчно от разкола. Сега с него е приключено. Какво трябва да прави оттук насетне църквата?
- Задачите пред БПЦ наистина са огромни. Предстои ни да засилим религиозната просвета. Свещениците трябва да работят индивидуално с миряните. Едни от тях са по-напреднали в изучаването на вярата, други пристъпват прага на църквите съвсем невежи духовно. Но преди всичко трябва да се възпитава в тях морална „грамотност“. Без нея компютърната грамотност не струва нищо.
- Мнозина твърдят, че медийната политика е ахилесовата пета на нашата църква?
- Сегашните медии наистина дават големи възможности. И понякога бурното развитие на технологиите създава впечатление за „изоставане“ на църквата. Но принципите на духовна просвета са неизменни. Те не бива да се влияят от изкушенията и възможностите, които предлагат съвременните технологии.
- Директорът на Папския институт за социални комуникации, еп. Джон Форли, заяви неотдавна, че човек може да срещне Бога и в интернет, стига той да се ползва добросъвестно. Съгласен ли сте с него?
- Наистина всичко зависи от това какво търси и какво открива човек в световната мрежа. Интернет с еднаква сила може да лекува, и да разпространява духовните язви. Защото зад технологиите стоят човешки намерения. Тук е голямото разминаване между модерните комуникации сами по себе си и хората, които ги направляват.
- Христос е казал: Отдайте Божието Богу, а кесаревото – кесарю. Как днес разбира на практика този завет църквата?
- Често ме питат защо само Православната църква пази строго своите канони, тайнства и принципи? Не може ли и тя да се осъвремени? Отговорът е – не. Тя е основана не от човеци, а от Самия Иисус Христос. И въпреки всички превратности на историята, портите адови няма да ѝ надделеят. Но, за да бъде така, тя трябва да спазва точната граница между божественото и човешкото. Ние сме православни християни, но и граждани на Република България. Следователно, като църква, имаме задължението да спазваме законите, да си плащаме данъците и осигуровките, да се молим за управляващите и да подпомагаме според възможностите си тяхната дейност. Така и ние ставаме по-полезни и по-близки до обществото. В това отношение медиите са прави, като ни атакуват постоянно с въпроси относно нашата позиция по различни обществени въпроси. Защото най-лесното е да се затворим в кабинетите си и да мълчим. Но ние сме в дълга си, когато сме при хората и техните проблеми. Иначе просто се отдалечаваме от нашето служение.
- В исторически план БПЦ твърде дълго е използвана за политически цели.
- Навремето блаженопочившият Московски и на цяла Русия патриарх Пимен беше казал: „Църквата е отделена от държавата, но не е отделена от народа“. Затова нашата ревност към хората не бива да отслабва, независимо от политическия режим. Но не може ние да ставаме политици, а политиците – духовници. Нека политиците водят обществото, а духовниците – църквата. Но църквата трябва да бъде морален образец, ако иска да бъде морален коректив.
* Източник: в-к „Стандарт“, 24 юни 2005 г.
