Аргументи и факти: „Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога“ (Рим. 13:1). Но в Русия властта най-често е корумпирана и взима антинародни решения. Няма ли тук противоречие и защо Бог го допуска? Длъжен ли е православният християнин да търпи „лошата власт“?
Патр. Алексий Втори: Бог не е творец на злото. Но може да допусне да се случи това, за което човек настойчиво моли и очаква от Него. И тогава, достигайки до желаната цел, грешният човек разбира, че жадуваното се е обърнало в жестоко наказание или изпитание за неговата вяра. Например, както често оптимизмът на революцията и промените, които тя носи, са се превръщали във вакханалия на терора.
Никога не бива да забравяме, че нравственият облик на властта е неразривно свързан с нравствения облик на народа. Ако вътрешният свят на хората е изпълнен с греховни страсти: лъжа, жестокост, алчност, недоверие и безразличие към ближния, то същите тези страсти се привнасят в обществения живот и във взаимоотношенията между властта и гражданите. Затова, преди да изобличим властимащите, всеки от нас трябва да изпита съвестта си: какво е нашето отношение към ближния? Не се ли грижим само за своята изгода, презирайки тези, които ни заобикалят? Не се ли отнасяме към ближния само като към средство за постигане на някакви наши, лични цели?
Неведом е пътят на Божия промисъл. Защо човешката история е тръгнала по този или друг път, на нас ще ни се открие в пълнота едва при Второто и славно пришествие на Господа. А що се отнася до неподчинението на властта, според Основите на социалната концепция на Руската православна църква, православните вярващи имат нравственото право да отказват подчинение пред властимащите само тогава, когато са принуждавани към отстъпление от Христос и Неговата Църква, а също така и когато са принуждавани към греховни и душевредни деяния.
Аргументи и факти: Храмовете се посещават от доста състоятелни хора, дори от олигарси, чиито източници на доходи в повечето случаи са доста съмнителни. Както се казва у нас – по честен път не можеш да забогатееш. Съвместим ли е стремежът към парите с православната вяра?
Патр. Алексий Втори: „Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него“ (Пс. 61,11) – така говори Псалмопевецът. Ако бедността се превърне в смисъл на живота и се съчетае с жестокост, несправедливост, безумна гордост, глухота към страданието на ближния, то тя несъмнено се явява греховна. И обратното, историята познава много примери, когато хората са използвали своето преуспяване, включително и даденото им от Бога богатство, за служение на хората, прославили са се чрез благотворителността си. Да, човек е длъжен да се грижи за своята прехрана, за благополучието на своето семейство, за достойно жизнено равнище, и Църквата никога не е отричала важността на това. Човешкият труд обаче е способен наистина да преобрази човешкия живот само тогава, когато грижата за себе си престане да бъде единствена цел на човека и отстъпи място на грижата за другите хора. По думите на св. Йоан Златоуст, „… никой не може да достигне каквото и да било със своя труд, ако в същото време не направил нещо за другите“.
Много от социалните проблеми би могло въобще да ги няма, или поне да не са толкова остри, ако всички хора, според силите си, следваха християнския дух на взаимопомощ и отговорност един за другиго.
Не бива да забравяме, че както богатството, така и бедността може да стане силно изкушение за човека, да го озлоби и тласне към бездната на отчаянието и дори да го подтикне към престъпление. С други думи, нито богатството, нито бедността сами по себе си са грях или добродетел. Всичко зависи от това с какво е изпълнен вътрешният свят на човека и към какво той се стреми.
* Из интервю на Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Алексий Втори, дадено пред руския ежедневник „Аргументи и факти“ (бел. ред.).