Интервю с Ловчански митрополит Гавриил за проблемите в църквата, ролята на интернет и предстоящия църковно-народен събор
- Ваше Високопреосвещенство, кои са най-важните въпроси и проблеми, които стоят днес пред Българската православна църква?
- Най-важният въпрос е за служението на хората, да може Църквата да им преподава благодатта на Светия Дух, защото това е първата църковна мисия: да могат хората духовно да израстват, да могат още тук, на земята, да намерят в своите души Царството небесно.
По света има много различни църкви и организации, но само истинската Църква може и трябва да води хората по пътя към Царството Божие, което се дава още тук, на земята. А за да може Църквата да върши тази мисия са необходими много неща: да се обърне внимание на богослужението, на тайнствата, необходимо е благовестие, за да достига до хората Словото Божие, и то истинското Слово Божие, което е запазено в св. православие. Трябва да намерим начин да приобщим всеки човек, който търси православието и иска да научи повече за него. Необходимо е да създаваме истински кадри на Църквата, хора вярващи, честни, които в бъдеще да сменят нас, които рано или късно ще си идем. Нас трябва да ни наследят достойни хора, които със своя пример, със своето слово да бъдат истински пастири и да привличат със своята любов, със своята вяра, със своето самопожертвователно отношение към хората. Да бъдеш истински пастир, това означава да подражаваш на Господ Иисус Христос.
Трудно мога да изредя какво е необходимо да се направи, то е много. Нашата църква и православието в България има своите достойнства, но и много неща, които трябва да се извършат. Достойнството ни е в това, може би, че сме запазили искреността и непосредствеността, а това, което ни липсва, е възможността да изразим тази искреност и непосредственост във форми като богословие, като богословско образование, като социална дейност на църквата. Необходими са ни повече изяви на пастирство, повече конференции, семинари, духовна литература, беседи, организиране на вярващите по храмове, по епархиите. С една дума: Църквата трябва да е жива, да живее. Нейните членове да се чувстват частичка от този жив богочовешки организъм. Тогава мисля че ще имаме повече истински монаси и свещеници и много повече ще ни уважават и тези, които не са християни, и тези, които не са православни. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Иоан 13:55).
- Като говорим за наболели въпроси в нашата църква, ми се иска да Ви попитам по един конкретен проблем. Той възниква всяка година в периода между Възкресение Христово и Петдесетница. Това е време, когато Църквата е определила да не се пости, защото християните живеят с духовната радост от Христовото Възкресение. В същото време в някои храмове миряните не се допускат до св. Причастие с аргумента, че не са постили. Това означава ли, че за миряните е невъзможно да се причастят през тези петдесет дни?
- Аз мисля, че има нещо друго, че една друга тенденция се опитва да намери почва у нас. Това е идеята, че светските хора могат редовно да се причастяват без въобще да са постили и без да са се изповядвали. Когато говорим за периода между Възкресение Христово и Петдесетница, не може да се каже, че няма пост. Не се пости само първата седмица и последната. Но през другото време в сряда и петък се пости. Не бива да се пречи на хората, ако през този период искат да се причастят. Но все пак трябва да е с някакъв пост, макар и не много голям. В светоотеческата традиция няма практика да се приема Причастие без никакъв пост.
Някои правят сравнение между духовниците и светските хора, т. е. че както духовниците се причастяват по всяко време, така могат и миряните. Въпросът обаче е, че духовникът трябва да живее по друг начин: той трябва да е винаги в молитва, винаги в трезвение, и благодарение на това Църквата му е разрешила да се причастява и дори когато не се е готвил специално. Но за светските хора това е труднопостижимо, защото е свързано с начина на живот, особено в наше време.
Затова аз сега ще кажа: могат да се причастяват хората, но трябва да има някакъв пост. За здрави хора – една седмица, а за боледуващи може и по-малко.
А изповедта – това вече е въпрос как човек чувства съвестта си. Хора, които не са живели църковно или са се изповядвали много отдавна, ние смятаме, че е задължително да се изповядат преди да се причастят. Но хората, които живеят църковно, трябва да се изповядат тогава, когато смятат, че имат нещо да кажат, нещо което им тежи на съвестта. Това не означава, че преди всяко причастие трябва да се изповядат, и обратното: човек може да отиде да се изповяда и без да се причастява, когато нещо му тежи на съвестта. Това е смисълът на изповедта. Но много малко са днес хората, които ежедневно да проверяват своята съвест и често да прибягват към изповедта, поради което като правило е редно да изискваме преди св. Причастие да има изповед.
Бих направил сравнение с първите векове, когато християните наистина са се причастявали така, както някои сега искат. Но тогава е било съвсем различно, духът на времето е бил друг, вярата е била изключително силна, а хората, които са били в Църквата, са били живи мъченици и са знаели, че това да са християни във всеки един момент е могло да им коства живота. Затова при тях не е имало нужда от специална подготовка за причастие, те винаги са били готови да срещнат Господа, техният живот е бил една постоянна подготовка за св. Причастие и за прехода към вечността.
Искам да ви дам един пример от нашата действителност. Преди години, по време на разкола, на празника Възнесение Господне, когато разколниците се опитваха да завземат „Св. Александър Невски“, ние се заключихме в олтара и служехме св. Литургия, а те отвън биеха по вратите. Заедно с нас беше и един архимандрит от Вселенската патриаршия. Тогава към края на литургията той каза: „Ваше Светейшество, днешният ден ми напомня за дните, когато Църквата е била в гонение, за първите векове, духът е същият – на тогавашното мъченичество. Разрешете ми да се причастя…“.
Въпросът за причастяването е важен. И не трябва да забравяме, че човек не бива да се причастява недостойно. А ние сега живеем във време разсеяно, трудно, и за да е сигурен човек, че пристъпя към св. Причастие достойно, трябва да пости и да се изповяда. „Затова, който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня“ (1 Кор. 11:27).
- Вие казахте, че е необходимо нашата църква да обърне повече внимание на проповедта, на Словото Божие сред хората. В тази връзка каква, според Вас, е ролята на интернет в благовестническата мисия на Църквата?
Интернет се следи от много хора и това вече означава, че е много важен. Ние не сме измислили нито телевизията, нито радиото, те съществуват вече. Дали те се използват за добро, или за зло – зависи от хората. Ако чрез тях се проповядва зло, ние трябва да му противопоставим доброто. Интернет също вече съществува и ще съществува и без нашето присъствие, но ние трябва да сме представени там и да се опитаме да го превърнем в едно средство за проповядване на хората. Вече много хора ползват интернет, черпят оттам информация и е добре, когато търсят нещо за православието, да могат да намерят там истински сведения за него. По този начин ние можем да спомогнем за промяна на мирогледа на хората, да ги ориентираме правилно да изберат истинската вяра.
Така че нашето благовестие чрез интернет е нещо важно, необходимо и положително, а ние дори сме закъснели. Това е едно от нещата, които нашата църква трябва да развива в бъдеще.
- През октомври т. г. ще се проведе Шестият църковно-народен събор на Българската православна църква. Какви въпроси ще се разглеждат на него?
- Има много важни въпроси, които предстои да се решат. Един от тях е промяна, допълнение в Устава на БПЦ. Уставът е добър, но има някои положения в него, които трябва да бъдат променени във връзка с новия Закон за вероизповеданията, както и във връзка с новата конституция. Така че един от важните въпроси е да редактираме и допълним някои места в устава, така че той да отговаря на промените в светското законодателство и на промените в живота.
На събора ще бъдат представени доклади в много области, които се подготвят, и в процеса на подготовка на тези доклади, предполагам че ще възникнат въпроси и проблеми, за които ще трябва да се взимат решения на църковно-народния събор. Ние сме в процес по подготовката на събора.
