Обновление от 19 септември 2006 г: Ако случайно сте посетили тази страница от търсачка, издирвайки повече информация за участието на богослова Тодор Карагьозов в шоуто „Big Brother“, вижте коментарите: Защо няма да гледам „Биг брадър 2“ и ЗЯПАЙ! – коментарът ни относно „Big Brother“
Тодор Карагьозов се занимава с духовно-просветителска работа с младежи. Смята, че тази дейност помага не само на учениците, но и на него самия.
Замисля и участва в организирането на „Светософийските четения“ като форум за обмяна на опит между тези, които се вълнуват от въпросите на духовната просвета в България.
- Светософийските четения са съвсем ново събитие за нашата църква. Досега в България не са правени подобни църковни събития. Чия беше идеята за организирането им?
- Идеята за създаването на такива четения наистина е моя, но много по-важни са проблемите, които я породиха. Идеята идва от необходимостта да се говори и работи за духовната просвета.
За първи път подобен форум видях в Русия, на техните Глински четения, които се провеждат в манастира на Глинската пустиня.
Племенникът на един от монасите там – схиархим. Йоан (Маслов) – възражда тези четения след демократичните промени в Русия. Според мен, сега тези четения са най-големите и най-престижните в Русия.
Преди четиридесет години схиархим. Йоан (Маслов) е бил духовен старец на моя духовен отец – митр. Йоаникий. Така се получи, че и мен ме поканиха да участвам в едно от изданията на Глинските четения. Там показах моята работа: заниманията ми с ученици от 8. до 12. клас по превенция от наркотици. Останах очарован от това, което се прави на тези четения: докладите, постиженията в областта на педагогиката, хареса ми атмосферата.
Затова у мен се породи идеята да направя български вариант на Глинските четения, но не се получи. Ние все още нямаме ресурси за толкова мащабен проект. Вероятно това може да стане на по-късен етап у нас, когато има достатъчно отговорни хора, когато политиците, управляващите достигнат до идеята, че само чрез Църквата и с Църквата може да има истинско възпитание и образование.
Затова при организацията на нашите – Светософийските – четения се наложи да се направят някои промени, да се съобразим с нашата обстановка, с нашите мащаби.
- Стана дума за отговорността на политиците и управляващите. Логичен е въпросът каква е ролята на Църквата в този процес на духовно възпитание и образование?
- Ролята на Църквата тук е ясна, тя се вижда. Самата тема я подсказва: „Православието днес: Духовната просвета в съвременното общество“. Това е Православието: то просвещава, то казва за светлината, обаче трябва да има кой да се интересува.
- Но все пак, какво конкретно Българската църква прави за духовната просвета на българите и по-специално за тези четения?
- Първата и най-важна роля на Църквата – това е богослужението; втората е, че тя дава просвета, но по най-правилния начин: на този, който иска да я получи, който протяга ръка към Църквата.
- Какви са целите, които си поставяте с организирането на тези четения?
- За мен лично главната и най-важна цел е споделянето на досегашния опит в областта на духовното възпитание и образование. Затова при организирането на събитието аз се обърнах към много учители, директори, преподаватели с покана да участват, да дойдат и да видят нашия опит от работата по преванцията от наркотиците, който се явява много успешен начин на работа с ученици.
Другата важна цел на тези четения е да се установят връзки на сътрудничество с учители и директори, които искат в техните училища да се провежда религиозна просвета и образование сред учениците. Ние ще покажем какво правим в тази насока и ще очакваме отговор, покана за съработничество.
Не на последно място целим хората, които се трудят в областта на образованието, да разберат необходимостта от това да работят с нас, да си сътрудничат с Църквата. Да разберат, че у нас просветата и църковността са свързани.
- Ще има ли следващо издание на Светософийските четения?
- Това е нашата идея, нашата визия: тези четения да станат ежегодни. Планираме всяка година да има по един чуждестранен гост. Тази година ще ни гостуват „Наследници на св. Александър Невски“ с техните педагози. Догодина може да са от Гърция, важното е да са православни, които да споделят своя опит от духовната просвета и работа с младежи.
Справка:
В Русия съществува трайна традиция на т.нар. четения. Провеждат се във връзка с определени празници или събития като например Рождественски, Кирило-Методиевски и др. четения.
Духовно-просветителският форум „Глински четения“ започва да се провежда от 1998 г. В него участват духовници от РПЦ, известни държавни и обществени дейци, представители на науката и културата. Организатор е историко-патриотичното общество „Наследници на св. Александър Невски“, с поддръжката на Руската федерация.
Председател на форума е президентът на „Наследници на св. Александър Невски“ Николай Маслов, племенник на известния подвижник на благочестието на 20 в. (на снимката) – старецът на Глинската пустиня схиархим. Йоан (Маслов; 1932-1991).
Основна цел на Глинските четения е обменът на опит между православни педагози, чието призвание е в душите на младежите да запазят и преумножат моралните качества на православието.