- Голяма чест е да ръководите емблематичния за България манастир. Какво е неговото място в духовната история на България?
- Действително това е една голяма чест и аз съм благодарен на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Св. Синод най-вече за доверието, което ми се оказа, но бързам да кажа, че това е и голяма отговорност – да бъдеш игумен на най-големия манастир в България и един от най-старите. Той е едно духовно средище, което води началото си от 10 в. и до ден-днешен не е преставал да има огромно значение за българския народ.
- Разкажете ни нещо повече за историята на манастира
- Манастирът води началото си от 10 в. Както е известно, негов основател и пръв населник е преподобният Йоан Рилски Чудотворец, който е роден ок. 870 г. Тогава действително тук е била рилска „пустиня“, в смисъл че гората е била пуста, без хорско присъствие, и може би затова той търси това усамотение, уединение тук, за да бъде по-близо до Бога, а впоследствие става и близък до хората, защото неговите духовни подвизи стават известни на околното население, при него започнат да се стичат множество хора, да получават напътствия, духовна подкрепа и, разбира се, постепенно около него се събират ученици, негови последователи, и така се образува риломанастирското братство. Впоследствие броят на монасите се увеличава, духовното значение на Рилската обител – също.
През петвековното османско робство не е преставал да бъде духовно огнище и подкрепа за българския народ, упование в едно бъдещо свободно отечество. Тук се е запазил славянският език в богослужението, създавали са се много писмени паметници, които са събуждали самосъзнанието на българския народ. И най-вече, подчертавам, по време на Възраждането манастирът е играл изключително важна роля за самосъзнанието на нашия народ. Знаем тук за Рилската духовна школа – и певческа, делото на о. Неофит Рилски е известно в цяла България, тук той създава килийно училище. Той е един изключително ерудиран духовник за времето си, който е създал много писмени творения, учител, поддържал е писмена връзка с много манастири в България и извън нея, изключително богат духовно човек. Именно рилските братя са помогнали да се утвърди идеята не само за духовно, но и за държавно, политическо освобождение на нашия народ.
- Когато поехте ръководството на манастира си поставихте две основни задачи – да увеличите числеността на братството и да върнете имотите на Рилския манастир. Успяхте ли да ги изпълните?
- Една година и два месеца са доста кратък период, особено в духовно отношение. В материалната сфера нещата се възстановяват много по-лесно и по-бързо, докато в духовната се изисква време, търпение, духовна енергия. За този период един брат постригахме през м. април 2006 г., имаме и нов послушник, възпитаник на Духовната семинария. През летните месеци, ваканциите доста семинаристи изкараха, така да се каже, духовен и трудов стаж в Рилската св. обител, участваха в богослуженията, в цялостния живот на манастира, помагаха в различни сфери, за което аз лично и братството на св. обител сме много благодарни. Смятам, че това и за тях беше от голяма духовна полза, защото все пак Рилският манастир е доста отдалечен от светската среда, сутрин и вечер се извършват богослужения, християните идват за различни духовни потребности и нашите семинаристи участваха в цялата тази дейност, в пълнокръвния живот на манастира.
- Колко са монасите в момента?
- В момента са осем души. На 30 декември се разделихме с нашия брат – архим. Леонид, който почина деветдесет и една годишен, след седемдесет години монашески живот. Той ни остави голям пример за подражание, защото беше един кротък, благ духовен старец, учител и за братята, по-рано е бил преподавател в Софийската духовна семинария. Така че ни остави един добър пример, който ние следваме и ще следваме.
- А успяхте ли да върнете имотите на Рилския манастир? Това са предимно горски масиви в Община Рила
- Имотите са върнати още при покойния ми предшественик с решение на Поземлената комисия, като една част от тях са обявени за резерват, другата част – за природен парк. Но в тази територия има много заварени обекти, които са с нови собственици, получили нотариално заверени документи за собственост по различни начини. Ние не можем да се съгласим с всичките и затова още покойният дядо Йоан беше завел необходимите дела и ние просто ги продължаваме. Надяваме се, както навремето бяха върнати имотите на Римокатолическата църква със закон през 1992 г., че може би по същия начин трябва да се предприемат някакви законови мерки, за да може по същия начин да се върнат имотите не само на Рилския манастир, но и на Православната църква. Защото при национализацията те са отнети със закон, с еднократен акт, а сега се връщат „на парче“, поотделно и много трудно.
- Какво предвиждате за тях – парк ли ще правите?
- По принцип горите в цяла България са парк, който трябва да служи за една нормална среда за българските граждани. Независимо че е обявен за природен парк, тези гори се посещават от туристи, от поклонници, те не са заградени, всеки може да ги посещава. Но, разбира се, те трябва да се пазят. И в тази си част, в която могат да бъдат за полза на св. обител – като добиване на дървен материал за ремонти, за реставрация, които тук се извършват, това ще правим.
- Направихте много нововъведения. Популяризирате чрез интернет тази св. обител. Само реклама ли е или опит да достигнете до душите на младите?
- Аз лично интернет-връзката я виждам като последно средство за реклама по отношение на Рилската св. обител, защото тя е немалко известна и в България и по света. Разбира се, интернет-връзката е едно от най-модерните средства за общуване на хората и нашата първа цел е била тези, които желаят да се запознаят по-отблизо с нейната историята, живота, местоположението ѝ, именно по този начин да прочетат и да получат познание. Сайтът е полезен и за младите, които най-вече работят с интернет. За някои това е първата среща с Рилския манастир, която понякога е съдбовна, в смисъл че за тях се отваря нов прозорец, нов поглед към света, към българските ценности и светини. Разбира се, и за по-възрастните хора това е една възможност да получат повече информация за Рилската св. обител. За многобройните почитатели на духовното от цял свят, защото не е тайна, че има голям интерес към православието в последните години и една такава интернет-връзка спомага за това. Разбира се, нашият сайт към сегашния момент не е попълнен с цялата информация, която можем да предоставим за Рилската св. обител. Все повече хора ще могат да се запознават с това национално достояние.
- Има чат на сайта. Дали монасите ще могат да отговарят в реално време на въпроси на християни?
- В сегашния момент ни е малко трудно, защото сме много малко на брой. Но мислим по този въпрос – да има лице, което да може да отговаря компетентно и да задоволява този духовен интерес, който се проявява.
- Какви условия предлага манастирската странноприемница? Кога идват най-много хора? Имате ли изисквания към гостуващите в тази база?
- Да. На първо място всеки трябва да се съобразява, че това е не хотел или туристическа база. Това е по-скоро място за нощуване на поклонници и посетители на тази св. обител. Едно от нещата, на които най-много държим, е да се спазва вътрешният ред, да не се пуши, да не се вдига шум. Това е странноприемница за отдих и почивка на поклонници. Смятам, че все повече посетители осъзнават, че това наистина е дом за поклонение, а не за веселие.
- За какво използвате финансовите средства, които идват от странноприемницата? Откъде всъщност идват средствата за поддръжката на манастира?
- Една част от средствата идват от наемите, които получаваме от сградите, дадени под наем – от манастирските имоти, ливади, градини. Разбира се, посетителите също оставят дарения в манастирските касички. Голямо перо, както и за всички поделения на БПЦ, това са свещите, които богомолците запалват пред св. олтар, както и продажбата на икони, картички, кръстчета и всичко, свързано с богослужението, също и духовна литература, която е необходима за духовното възпитание на вярващите, от нея също се получават известни постъпления.
Що се отнася до това за какво изразходваме средства – странноприемницата, за която споменахме, глътна много средства. Покривът на старата манастирска фурна беше основно ремонтиран, дърводелската работилница също. През 2006 г. се извърши основен ремонт на фасадата на централния манастирски храм „Рождество Богородично“, откри се манастирска книжарница. Най-големият дял средства отидоха в започналата основна реконструкция и ремонт на централния манастирски музей, който не е подобряван от неговото откриване през 1965 г. През тази година ще продължим ремонтните дейности в музея и се надяваме в края на февруари – началото на март той да отвори врати за посетители. Експозицията ще бъде обновена, тематично подредена, с нужните указания за посетителите, за да получат действителна представа за духовното богатство, което манастирът притежава.
Сменят се основно всички инсталации – електрическа, пожароизвестителна, СОТ, наблюдения с видеокамери. Всичко това поглъща извънредно много средства.
- Споменахте видеокамери. Има ли посегателства от непочтени посетители?
- Имаше, да, през м. септември от музея, защото все още нямаше видеокамери. Освен това старата инсталация на СОТ-а не беше с достатъчен периметър на действие и явно че тези, които са посегнали, са били информирани за това състояние на охранителната система. Това е един много печален факт и всички от братството много съжаляваме, че се достигна до тази кражба.
- Разкрити ли бяха извършителите?
- Продължават да се търсят. Органите на МВР ни уверяват, че вършат всичко необходимо.
- А какво беше откраднато?
- Беше открадната сребърна мощехранителница с една голяма частица от мощите на неизвестен светец. За нас това беше наистина една голяма кражба, защото тя не се състои в материални средства, а в духовен смисъл. Но аз силно се надявам, че тази кражба ще бъде разкрита и мощехранителницата ще се върне при нас.
- Какви още подобрения предвиждате да направите през 2007 г.?
- Предстои голяма част от стенописите в централния манастирски храм да се реставрират, да се довърши обновлението на етнографската експозиция, която също е много интересна, но повече от десет години беше затворена за посетители. Малки довършителни работи ще се извършат и в Хрельовата кула, която беше отворена за посетители през 2006 г. Има нужда от ремонтни работи в някои от обектите на Рилския манастир извън самата обител – метосите например. Въобще предстои ни една пълноценна работа през тази година.
- Столичен вестник Ви обвини във финансови нарушения. Как бихте отговорили на тези обвинения? От какво са предизвикани те? Очаквате ли нови обвинения?
- Доколкото ми е известно, резултатите от одита на Сметната палата за периода януари-юни 2006 г., извършен през юли 2006 г., са поместени в сайта на Сметната палата и не е проблем който се интересува да получи информация. Въпросът е, че от моя гледна точка нямаме финансови нарушения, има пропуски във финансовата дисциплина. Част от тази счетоводна практика, която съществуваше до м. юни м. г., аз съм я заварил и в дадени параграфи не съответстваше на последните финансови изисквания. По-важното е да се отбележи, че в одита на Сметната палата никъде не се посочват финансови злоупотреби. И аз гарантирам, че от средствата, отпуснати на Рилската св. обител, не е злоупотребено с нито един лев.
Именно приходите през 2006 г. ни позволиха да извършим тези ремонти, реставрации и всякаква друга полезна и необходима дейност.
За произхода на тези обвинения не мога да гадая. Има в Св. Писание указание от Господ Иисус Христос, че който не работи, не бива да яде, и аз си обяснявам, че някои хора, на които не им се работи, пък им се яде, завиждат на труда на другите, защото в даден момент, когато някой не работи, се вижда, че другият работи и това дразни, предполагам. В едно от посланията на ап. Павел се казва: „Ние сме съработници Божии и сме длъжни да работим и денем, и нощем на Божията нива, независимо дали това харесва на някого, или не. Ние сме призвани да служим на Бога, а чрез Него – и на хората“. Държа да добавя, че всички препоръки, направени от Сметната палата, са изпълнени и два дни преди да излезе този материал в пресата имахме проверка от Сметната палата дали сме изпълнили тези препоръки. Беше установено, че това е направено. Освен това ние имаме сключен договор със счетоводна къща от няколко месеца, която ни дава съответните напътствия, по които да се води счетоводството на Рилската св. обител, защото то е много сложно. Имаме стопанска дейност и чисто религиозна. Всичко, свързано с финансови въпроси, и всички препоръки на Сметната палата ние сме ги изпълнили.
- Кога е била тази втора проверка на Сметаната палата?
- Мисля, че приключи на 13 януари.
- Като заговорихме за съмнения, въвеждането на предмета Вероучение в българските училища лек ли е за много от язвите на обществото – наркотици, насилие, обърканост в душите на хората?
- Мисля, че фактът, че не е въведен предметът Вероучение в българското училище, дава плодове, които ние сега берем: наркомания, тютюнопушене, насилие. Нашите родители, по-възрастните от нас, живяха в две епохи – времето преди атеизма и по времето на атеизма. По времето на атеизма със своя живот и трудове доказаха, че вероучението, което те са изучавали в училищата като по-малки е изградило от тях едни съзнателни, отговорни личности и именно по време на атеизма те сътвориха благата, от които се ползваше обществото. Всички помним колко по-съзнателни, колко по-отговорни бяха нашите родители през този период, защото са имали заложени в себе си християнските ценности и са ги изпълнявали. А сега берем плодовете на периода от атеизма, когато липсваше това вероучение. В началото на демокрацията се отприщиха всички забрани. Тя беше криворазбрана и при липсата на вероучението, при липсата на изучаването на Божиите заповеди, на християнските ценности сега берем тези плодове. И както петнадесет години бяха нужни на нашето общество, за да осъзнае ползата от присъединяването на България към Европейския съюз, смятам, че годините да осъзнаем нуждата от вероучението се оказаха много повече. И в този смисъл аз смятам, че много сме закъснели. Изучаването на вероучението в някои градове и села в България и неизучаването на други места, когато ги съпоставим, показва каква е ползата от изучаването на Вероучение. В тези училища, където се изучава, децата имат един друг манталитет, начин на поведение и на изява, и съответно друг в тези, където не се изучава. Така че за мен специално просто е отминало времето, когато да решаваме дали да се въвежда Вероучението, или не, а да се мисли колкото може по-скоро да се направи това. И това ще бъде изключително полезно за обществото.
- Има ли достатъчно подготвени кадри? Самият Вие сте били ректор на Пловдивската духовна семинария. Има ли кой да поеме обучението по този предмет в училище?
- Разбира се, на сто процента не мога да кажа, че има подготвени кадри, но те не са и никак малко. Знаем, че в продължение на десет години излязоха доста випуски от богословските факултети в София, Велико Търново, Шумен, Пловдив. Разбира се, една част от тях се разпиляха, защото не беше въведено Вероучение. Те не можеха да приложат своите знания и умения, за които в същото време обществото и държавата са дали много средства. В този смисъл смятам, че ние сме откраднали – цялото общество от себе си, не давайки възможност на тези кадри да се реализират. Знаем, когато се въведоха информационните технологии, това не стана едновременно във всички български училища. Първите стъпки се положиха в по-големите градове и селища и постепенно започнаха да се запълват тези часове по Информатика в периферията на страната. Смятам, че по същия начин може да се приложи и с кадрите по Вероучение, богословите, които са повече в по-големите селища, да си заемат своите достойни и необходими места, а впоследствие постепенно и в периферията.
- Каква е ролята на Българската православна църква в живота на обществото и в личния живот на всеки един човек?
- Знайно е, че от Покръстването на България Православната църка е майка за всекиго, и знаем, че всяка майка, колкото и голямо да стане нейното дете, тя винаги го обича и приема като свое. Такова е отношението и на Църквата към всеки българин. И в най-трудните моменти и за нея самата, тя винаги е намирала сили да се грижи. Разбира се, не във всеки период от нашата история тези грижи са били достатъчни и навременни, но така или иначе тя е давала възможност на всеки православен християнин да се ползва от нейните грижи, от нейното внимание и молитви. И ние ежедневно отправяме молитви за българския народ, за българското войнство, за преуспяването на България, за нейното благоденствие и това на всеки един член. Както правим вече и за нашите сестри в Либия. Разбира се, без да закачаме тези лентички с трикольора, вътре в сърцата си всеки духовник, всеки член на Българската православна църква искрено и всекидневно се моли за тяхното избавление. Във всяко богослужебно последование – утринно, вечерно, литургийно, ние отправяме молитви към тези, които са в плен, които страдат, които боледуват, включително разбира се и за сестрите в Либия. Това е наш дълг. Във всички храмове по време на богослужението се прави това моление.
- В края на миналата година частица от мощите на св. Йоан Рилски беше подарена на гр. Рилск – град в Русия, за когото се смята, че е основан от наши монаси. Разкажете нещо повече – как се стигна до идеята за този ценен дар, как го приеха, къде се съхранява?
- Първо се получи писмо от Курския и Рилски митрополит. Един екземпляр беше изпратен до Св. Синод и Негово Светейшество, а другият – до Рилската св. обител. След като Св. Синод благослови да дадем частица от мощите на св. Йоан Рилски беше направено посещение от игумена на манастира „Св. Николай“ в гр. Рилск, заедно с един от братята. В момента близо до манастира там е построен параклис в чест и памет на преподобния Йоан Рилски Чудотворец и след молитва в храма ние им предадохме тази частица. Приеха я с изключителна радост, участваха в богослужението. Заведохме ги до Руенския манастир над с. Скрино, където се е родил св. Йоан Рилски и където първоначално се е подвизавал. За тях и за нас това беше едно голямо духовно преживяване. Смятам, че с предаването на частица от мощите се възстановяват едни много стари духовни връзки между гр. Рилск и Рилската св. обител. Действително, сред местното население, според думите на братята от манастира „Св. Николай“, се говори, че рилските братя, които са бягали по време на османското робство, са занесли част от мощите на св. Йоан Рилски – дясната ръка. Там са основали братство. Впоследствие събитията в Русия – най-вече Октомврийската революция, са заличили в голяма степен това присъствие, но сега се възстановява паметта и почитта към св. Йоан Рилски.
- Възможно ли е Вие да сте следващият Пловдивски митрополит?
- Аз обикновено казвам, че това е Божа работа. Всичко е възможно, стига да е благословено от Бога. Ние, монасите, както се казва, сме воини Христови и там, където Църквата ни изпрати на послушание, изпълняваме както военните. Където и да съм изпращан досега, винаги съм приемал с усърдие послушанието, което ми е възлагал Св. Синод, и съм се старал да го изпълнявам както подобава.
* Източник: Агенция „Фокус“
